Андрея, 37-годишна, козметичка, омъжена, с едно дете

„Тя не приема нито сина си, нито мен и детето."
Мъжът ми е плод на една малко или повече случайна връзка. Свекърва ми го е родила без брак,
но никога не си признава. По-късно все пак се омъжила за бащата на сина си. Въпреки това мъжът ми си е останал нежеланото дете, появило се ненавреме. Освен това свекърва ми не искала син, а дъщеря.
Синът й в нищо не може да й угоди и тя не крие, че не го обича. Такъв,
какъвто е, не може да го приеме.
Свекърва ми има три деца. Двама сина и една дъщеря. Дъщерята е зеницата на очите й. Тя си позволява всичко, получава всичко и знае как да измъква парите на майка си. Редовно оставя децата си за няколко седмици на бабата и отива на почивка. Тя знае как да извлича изгоди за себе си от сляпата любов на майката.
Свекърва ми е властна, доминантна и глупава. В собствените си очи обаче е непогрешима. Тя знае и може всичко най-добре. Има реакционни възгледи, но не го осъзнава.
Представата й за обществото и съвместния живот е строго морална и тя се опитва да я натрапи на всички, с които живее. Представите й за света са прости. Фасадата трябва да бъде запазена при всички обстоятелства.
Всичко трябва да бъде така, както е предписано от обществото. Никой няма

право да излиза от редицата. Който го направи, заслужава да бъде изхвърлен или убит с мълчание. Нейният свят са добре подредените еснафски отношения, там тя се смята за водеща и е много догматична.
Представата й за мъжете: те искат само едно, да спят е всяка жена. Мъжете са същества без стойност, това важи и за синовете й. Мъжете са добри само за да печелят пари и там са длъжни да се напрягат. Затова пък жените трябва да се грижат за тях. Така се отнасяше и към бащата на мъжа ми.
Макар че е вече възрастен, той продължава да й се отплаща за всичко, което му е сторила, с всевъзможни дребни номера - и всички ние много се забавляваме. Никога не му е дала право да изкаже мнението си, даже да говори самостоятелно но телефона. Никога не казваше „нашата", а само „моята"
къща, „моята" градина, „моя" имот...
Нямаше как да избегна запознанството ни. Дълго време тя не знаеше нищичко за мен. Едва когато първият брак на мъжа ми се разпадна официално, трябваше да се запознаем. Свекърва ми обичаше много първата си снаха, която се съобразяваше изцяло с нея,
подчиняваше се и се стараеше да превъзпита мъжа си, както я учеше свекърва й, постоянно искаше от него „да постигне нещо в

живота". И когато бракът заплаши да се разпадне, настана голяма драма.
Точно тогава забременях. Бях в третия месец, когато мъжът ми ме заведе при майка си. Но не им казахме нищо за детето.
Бях шокирана от тази жена, която непрекъснато се самоизтъкваше, даваше тон на разговора,
изказваше категорични мнения и през цялото време ми даваше да разбера,
че не приема връзката ни.
Тя не ме искаше и дори не се опитваше да ме разбере.
Първата случка след представянето ми съвсем не беше весела. Мъжът ми беше поканен на рожден ден, а моята бременност вече личеше. Чудех се дали да ида с него,
изпробвах различни дрехи,
вадех ги от шкафа и пак ги прибирах. Трябва да кажа, че по време на бременността си нямах нито една красива рокля. Все практични дрехи. Облякох се, огледах се и намерих, че изглеждам сносно. Тогава мъжът ми каза: „Не мога да те взема със себе си в този вид!"
Останах си вкъщи и цяла вечер плаках. По-късно ми стана ясно, че дори да имах най-прекрасната рокля на света, мъжът ми пак нямаше да ме вземе със себе си. Той се плашеше от разправиите, а бременността ми вече личеше и беше длъжен да даде отговор. И днес не мога да му простя, че тогава не застана ясно и открито на моя страна. Че в онзи момент майка му беше по-важна за него. Какъв

подлец!
Роди се дъщеря ни и вече имахме не само извънбрачна връзка, но и извънбрачно дете. В очите на майка му това беше абсолютният връх. Тя изобщо не се заинтересува от детето, сякаш то не съществуваше. Не ни поздрави за раждането, не изпрати подарък, оттук нататък на семейните
Изпратена от Надя Р. на www.spiralata.net
37
тържества канеха само мъжа ми, а за мен и дъщеря ни изрично се казваше,
че не сме поканени! Иначе трябвало да ме представи на гостите като любовница на сина си с извънбрачно дете.
Аз отсъствах не само от семейните празненства, но и от всички други тържествени случаи. Така например, свекърва ми се обади на млада двойка, която щеше да празнува сватбата си, и заяви, че аз не трябва да присъствам. Само че аз бях поканена от младоженците, и то изрично. На сватбата те попитали мъжа ми: „Къде са Андрея и детето?" Когато узнали за обаждането на свекърва ми, веднага й заявили, че е безсрамна и няма да търпят подобно отношение. Те бяха първите, които се опълчиха срещу нея.
Следващия път ме покани една от братовчедките на мъжа ми, която беше осведомена за интригите на свекървата. Тя не се трогна от протестите й и й забрани да се

намесва в решенията й.
Свекърва ми беше толкова обидена, че седмици наред не размени нито дума с братовчедката.
Очаквах мъжът ми да поговори сериозно с майка си и да й обясни, че времената са се променили,
че той има свой живот и тя е длъжна да го уважава. Може би той го е направил, но не в мое присъствие.
В деня на майката свекърва ми си позволи ново безсрамие и това беше краят. Оплака се, че не съм й се обадила, за да я поздравя за Деня на майката. След като толкова време се правеше, че не ме забелязва, и се държеше повече от враждебно. Тогава не издържах, седнах и й написах писмо.
Помолих я да си го сложи на огледалото и постоянно да си го препрочита.
Написах й всичко, което ми тежеше. Уверих я, че щом не иска да бъдем близки, аз няма да й се натрапвам. Но че срещу това очаквам от нея да ме остави на мира. Показах писмото на мъжа си и той каза, че е много добро.
Дълбоко в себе си мъжът ми винаги е бил против майка си и никога не я е обичал. Разказа ми, че тя също не го обичала, дори когато бил дете. Тя винаги знаела и можела всичко по-добре. И досега го укорявала, че това, което прави, не е добро и няма да му донесе успех.
Свекърва ми и днес не желае да

проумее, че синът й е прекрасен график, че има дарба и постига успех с работата си. Тя поглежда картините му и започва да разправя колко добре умеела да рисува. Но че винаги е мечтала синът й да стане виден юрист, а не „рисувач".
Мъжът ми отдавна престана да крие отрицателните си чувства към майка си и все по-често й показва, че е самостоятелен човек. Но е запазил много от детските си навици и в някои неща продължава да е зависим от преценката й. Много е привързан към баща си и това е една от причи ните,
поради която продължава да посещава майка си. Освен това ми казва: „Тя все пак ми е майка. Това е моето семейство." Въпреки всичко се чувства свързан с тях и им е задължен. Но винаги когато отидем да ги видим, се връща вкъщи недоволен и ядосан. Всеки път си казваме, че повече няма да ходим там,
защото само се ядосваме. Уредихме и въпроса със семейните празненства,
аз почти никога не го придружавам и не се сърдя. Впрочем след моето писмо пристигна официална покана за някакво тържество. За дъщеря ми и мен. Там бяхме официално представени на гостите. След това тактиката й се промени.
Надали има човек в семейството, когото свекърва ми да обича истински. И
когото да може да

понася. Тя тероризира всички, иска да ръководи живота им. Проблемът й е,
че мъжът ми и аз вече не позволяваме да ни тероризира.
Тя се опитва да нарежда какво трябва да се направи. Само тя има право да определя как да протичат събитията. При последната конфирмация след църквата отидохме в градината. Беше много горещо и дъщеря й каза: „Няма пак да нареждам масата, никой не е гладен.
Ще подредя студен бюфет и който желае, ще идва да си взема."
Свекърва ми беше против. Започна да убеждава дъщеря си, мърмореше и настояваше, докато не постигна своето. Всички се включиха в играта й, само аз и мъжът ми се оттеглихме. Понякога се срамувам от нея и от поведението й. Как може да не забележи, че изнервя всички около себе си?
Веднъж мъжът ми направо й заповяда да млъкне, но тя продължи да мърмори, докато стана непоносима. И тогава той й каза: „Ако веднага не млъкнеш, това ще бъде краят на празника и ще си отидеш." Тя беше смъртно обидена.
Сигурно в този момент мъжът ми се е почувствал много зле Никак не е приятно за едно дете да се засрами от собствената си майка и да й заповяда да млъкне. Например,
тя разказва на всеки, който иска или не иска да я чуе, че ако синът й е станал това, което е днес, той

трябва да благодари само на нея. Ако не била тя, той нямало да стане дори график. Тя изнася представленията си и всички зрители се чувстват неловко.
Изпратена от Надя Р. на www.spiralata.net
38
Според моите представи тази жена не е нормална. Известно време се опитваше да ме очерня с всички средства. Викаше мъжа ми и му втълпяваше, че първата му жена била много по-добра. Че му подхождала много повече и изобщо била по-добра за него, отколкото аз.
Трябвало да се раздели с мен и да се сдобри с нея. Даже се опитваше да посредничи и един ден, без мъжът ми да знае, поканила и двамата в дома си и ги изправила един срещу друг. Тогава той станал и си излязъл.
Въпреки това свекърва ми продължи да изрязва и събира статии, в които се разправяше как след дълги години разведени двойки се помирявали и отново се събирали.
Изпращаше му ги с подкана да ме напусне, защото не съм истинската. По някое време ми писна. Заявих й,
че не желая да общувам с нея, защото само се изнервям, и престанах да я виждам.
Онова, което ме накара да направя решаващата стъпка, беше следното:
свекърва ми беше направила спестовни книжки за всичките си внуци. На името на детето.
Изведнъж реши да изтегли

парите, за да ги разпредели наново, а за това й трябваше подписът на един от родителите. Мъжът ми трябваше да подпише за двете си деца от първия брак. Свекърва ми му обясни, че смята да направи ново разпределение. Без да подозира нищо, мъжът ми я попита защо не иска подпис и за нашата дъщеря. Тогава получи отговор, че тя е вложила пари на името на всички деца, но не и на нашата дъщеря. Причината е, че аз печеля достатъчно и мога сама да спестявам за бъдещето на дъщеря си.
Тогава вече не издържах. Парите не ме интересуват. Тук става въпрос за принципа и за еднакво отношение към всички деца. Мъжът ми спонтанно отговори, че отказва да подпише. Беше толкова бесен, че дори не можа да ми разкаже случилото се. Узнах едва по-късно.
Той знаеше каква ще бъде моята реакция.
Имаше периоди, когато всички членове на семейството настояваха да се помиря със свекърва си.
Повечето хора предпочитат да вървят по най-лекия път. Аз бях първата,
която отказа. Запазих независимостта си, и не й позволих да ме води за носа. Винаги съм имала самочувствие, за разлика от предшественицата си. Аз се откъснах напълно от влиянието на свекърва си.
По едно време тя реши, че трябва да сключим брак. Тогава й казах кратко и ясно, че изобщо не

мислим за това.Че нито единият, нито другият иска да се жени.
Аз успях да остана настрана от хора на „обожателите" й. Всички се стараеха да й угодят,
отвсякъде се чуваше: „О, колко добре изглеждаш!", „Боже, колко добре умееш да готвиш!" Според мен тези номера са напълно излишни. Аз си мълчах и нищо не можеше да ме накара да я похваля. Тя ти тръсва чинията пред носа без капка учтивост, а и вкусът й не е най- добрият. Но държи да чува похвални думи. Аз не я похвалих нито веднъж. И то не от инат, а за да запазя достойнството си. Ако бях започнала да пригласям, трябваше да лъжа.
Когато един ден изнесе от къщата кошарка, сложи я на моравата и пъхна детето ми вътре,
побеснях от яд. Казах й кратко и ясно, че тази кошара ще се махне. Тя се направи, че не ме чува,
остави детето в кошарата, то се изнерви и започна да хленчи. Тогава й заявих високо и гневно: „По дяволите, остави детето ми на мира!" Извадих го от кошарата и я отнесох в къщата. Тя не беше свикнала да й говорят с такъв тон, обиди се и се скри в стаята си.
Другата снаха и вторият й син често се опитваха да я извинят. Чувах следните обяснения: „Мама много се е променила, по-рано беше много по-лошо. Отдавна е престанала да се налага. Когато искаме нещо, то става." Трябва да се знае, че тези хора имат голяма изгода от майка

си. Тя непрекъснато им дава пари. Синът й получи имот, дъщерята голяма сума пари. Само моят мъж не е получил и стотинка.
Наскоро даже беше обезнаследен.
Мисля, че мъжът ми постигна този успех в живота си само защото майка му беше вечно недоволна от него. Той е бил длъжен още от най-ранни години да бъде най- добрият, но никога не е получил признание. Той е олицетворение на принципа за най-доброто постижение. И до днес работата е на първо място в живота му. Той е истински работохолик. Работи сякаш по принуда.
Обвинявам свекърва си и за дефицита, който мъжът ми има в много области. Така например, той не понася и най-дребната критика и реагира абсолютно неадекватно.
Причината е, че тя никога не го е одобрявала.
Случва се мъжът ми да иде на покупки и да се върне вкъщи с куп глупости.
Тогава го питам:
„Какво си накупил пак?'" И скандалът е готов. Затова се старая да не го критикувам, даже когато имам всички основания да се сърдя. Защото знам какво ще чуя: „Ти никога не одобряваш действията ми."
Знам, че с това той има предвид майка си, не мен. Това е голям дефицит и понякога ми с много трудно да се справям.

Изпратена от Надя Р. на www.spiralata.net
39
Веднъж стана скандал, защото аз бях на мнение, че той не се грижи достатъчно за дъщеря си. Че не извежда достатъчно семейството си. Обвиних го и че не може да понася справедливата критика.
Отговорът беше: „Ти вече не ме обичаш, затова ме критикуваш." Знам, че мъжът ми има още много да се учи. Аз не съм майка му и имам пълното право да изказвам мнението си и да искам своето, без той да мисли веднага за майка си.
Той е свикнал да го отблъскват, затова е изключително сдържан, не смее да завързва връзки с други хора, не смее да се разкрива пред непознати. От страх, че ще го сметнат за глупак или няма да харесал приказките му, това също ме затруднява. Мъжът ми не е в състояние да изгради искрено приятелство с друг мъж и да му разкрие душата си. Никому не би разказал как се чувства. Слава Богу,
поне на мен се научи да се изповядва. Причината е, че майка му непрекъснато му е заповядвала да си мълчи. Всичко, което е казвал, е било глупост или неподходящо за ситуацията.
Който го познава, вижда, че има комплекси за малоценност. Обременен е с всичко, което е характерно за необичаното дете. За това също обвинявам свекърва си.
Мъжът ми казва, че изобщо не

помни прояви на обич и нежност. Свекърва ми има неспокойни, тесни,
студени, пронизващи очи. Още когато видях очите й, ми стана ясно що за човек е.
Даже ако двамата спрем да ходим у майка му, той никога няма да се откъсне окончателно от нея.
Никога няма да се отърве изцяло от зависимостта си, а от това съм засегната пряко и аз. Мъжът ми е на път да изгради наново живота си и му е много трудно. Забелязах как в периода, когато се отделяше от майка си, несъзнателно се надяваше тя да прояви разбиране. И как, когато тя му отказа категорично,
осъзна, че не му остава нищо друго, освен да я премахне окончателно от живота си. Много му е трудно, че тя упорито му отказва любовта си.
Той винаги се е надявал, че един ден тя ще ме приеме и одобри. Често се е опитвал да я спечели на наша страна. Но тя му отказва всяко признание и той трябва да се примири, че никога няма да спечели одобрението й. Никога няма да получи благословията й. Тя е непоколебима. Майките са голяма сила.

Изтегляне 0.62 Mb.

Сподели с приятели: