Снахи и свекърви Регине Шнайдер, Клеменс фон Лук

нещо". Бащата,
съпругът й, може да бъде виден лекар (а тя е „госпожа доктор"), да притежава водещата аптека в града или да има уважавана адвокатска кантора. В съответствие с придобития статус маминото синче е предопределено да върви по стъпките на татенцето. Но вместо да следва сериозно медицина или право, младежът развива занаятчийски или музикални амбиции, иска да стане джазов пианист или
„само" дърводелец.
В зависимост от силата на характера и латентното настроение:
• майката очаква от бъдещата си снаха най-после да насочи сина й в правия път („Толкова се радвам, че момчето ми има теб, ти ще го оправиш");
• тя се радва, че най-после ще има истинска виновница за неговия „провал"
(„Ако имаше жена от класа, нямаше да храни тези бръмбари в главата си");
• от самото начало е деструктивна, защото е сигурна, че синът й не е избрал жената, която „може да го стимулира, истински", а си е взел една „флегматичка, която не е в състояние да подреди живота си разумно и ще смъкне и него до своето ниво");
• или пък изпитва чувство за вина, ухажва, утешава и отрупва с подаръци новата, защото „знам какво търпиш с този мъж".

Редом с всичко това разочарованата майка чувства и известно облекчение,
че оттук нататък друга жена ще трябва да направи от сина й преуспелия, отговорен и самоуверен мъж, за който тя е мечтала,
и че един ден тя може би ще се гордее с него, вместо да се срамува като сега. Въпреки това тя не престава да пита загрижено снаха си: „Сигурна ли си, че той посвещава достатъчно време на следването си? Учи ли сериозно? Взема ли си изпитите?" Или: „Не намираш ли глупаво, че постоянно се разхожда с тези изтъркани джинси?" Или: „Няма ли най-сетне да си потърси друга работа?" „Все още ли се среща с онези ужасни приятелчета?" Тя не смее да попита сина си, защото опитът я е научил, че няма да получи разумен отговор. Затова се старае да спечели на своя страна съпругата или партньорката му и споделя с нея грижите си.
Положението на снахата е много трудно. Почти невъзможно е да се разговаря разумно с разочарованата майка. Най-неприятното е, когато снахата е изкарана виновна за всички грехове на сина. Тя е длъжна да отговаря за всички неосъществени очаквания на майката. Единственото, което може да направи тази снаха, е да подкрепя с всички сили мъжа си в опитите му да се отдели истински от разочарованата си майка, ако той все още не го е направил. Важно е да му покаже, че го приема

такъв, какъвто е, все пак тя си го е избрала.
Освен това снахата трябва да обясни на свекърва си, че не споделя мнението й за сина. И може би да й намекне, че проблемите трябва да се търсят по-скоро във фалшивите очаквания, отколкото в действителното поведение на сина. Във всеки случай, тя трябва да отблъсква разговорите по темата за
„неуспелия син" и да изясни на свекърва си, че няма намерение да участва в преувеличените й очаквания.
По отношение на сина и партньора съществуват две възможности:
Изпратена от Надя Р. на www.spiralata.net
36
• Или синът е тръгнал решително по свой собствен път и е напълно доволен от него. Тогава тя може да го окуражи и подкрепи.
• Или синът наистина е несигурен и лабилен, тъй като отбранителното му поведение срещу майката е повече плод на детска упоритост, отколкото самостоятелно решение. И в този случай снахата трябва да го подкрепя с всички сили, да помага в осъществяването на намеренията, плановете и начинанията му, да подхранва професионалните му амбиции, разбира се,
ако те й се струват обосновани. Даже когато майката ги смята неподобаващи за момчето й.

Изтегляне 0.62 Mb.

Сподели с приятели: