Софтуерни технологии
Еволюция на малката софтуерна фирма
Изтегляне 2.27 Mb.
|
Свързани:
empty doc
15.1. Еволюция на малката софтуерна фирма
15.1.1. Основа на изследването В световната литература са известни многобройни изследвания, посветени на малкото предприятие. Специфичните за софтуерната индустрия обаче са все още изключително малко. В това отношение [1] е пионерско изследване. Макар да се основава на конкретни данни от Италия, то има голямото достойнство да обхваща твърде представителен период от около 15 години, естествено, при всички възможни отклонения в течение на годините — закрити или изчезнали фирми, ръководители, загубили желанието си да отговарят на поставените въп- роси, сменени имена или предмет на дейност. За българския софтуерист е от значение и фактът, че изследваните фирми са от Южна Италия, част от страната която по степен на развитие (а защо не и донякъде по манталитет) е по-близка до България. Следователно резултатите и изводите от това изследване биха би- ли твърде полезни и поучителни за нас. 182 183 15.1.2. Типове ноу-хау на стартиращата софтуерна фирма От особено значение за бъдещото развитие на стартиращата софтуерна фирма е ноу-хауто, с което тя започва. Един малко по-внимателен поглед показ- ва, че това ноу-хау се свежда до ноу-хау от съседна област, а след още малко анализ се вижда, че то е от 4 основни типа: базово ноу-хау (група 1), което включва научни и технически знания и умения, безусловно необходими за владеенето на технологиите на сектора; то- ва ноу-хау се овладява в университетите, научноизследователските центрове, големите електронни или информационни фирми, фирми потребители на ма- щабни електронни обработки на данни; свързано ноу-хау (група 2), което включва дълбоко познаване на нуж- дите от хардуер на потребителите в сектора или на софтуерните им проблеми; такова ноу-хау се придобива най-добре в консултантски фирми по въпросите на бизнеса и на електронната обработка на данни, във фирми доставчици на хардуер и информационни услуги; — пазарно ноу-хау (група 3), което включва знание за тенденциите в тър- сенето и на характеристиките на разпространителските канали; това ноу-хау човек може да придобие в резултат от работа като продавач на софтуер и xap- дуер; — ноу-хау за потребителя (група 4), което включва знанието, необходи- мо за да се доведе софтуерният продукт до организацията потребител; такова ноу-хау започва с детайлното познаване на нуждите на крайния потребител (фирма, отдел, тип бизнес) и на умението да се установи съответствие между тези нужди и най-подходящия за целта софтуерен продукт. Какво ноу-хау имат стартиращите софтуерни фирми според изследвания- та? Условно могат да се разгледат три периода — инкубационен, начален и кон- солидационен. За Италия те са били от 1978 до 1984 година с нарастваща про- дължителност (1, 2, 4 години). Трудно е да се каже как във времето тази схема следва да се пренесе към България, но със сигурност тя е изместена най-малко с 10 години и е повече разтеглена. Разпределението е дадено в таблица 15.1. От таблицата веднага могат да се направят някои интересни изводи. 1. Сравнително по-малка част от фирмите са се развили на пазара с ноу- хау за потребителя. При това с времето относителният им дял намалява. Едно правдоподобно обяснение е, че владеенето само на това ноу-хау се оказва твърде недостатъчно. 2. Забелязва се нарастване на значението на ноу-хауто за пазара. Това отразява общата тенденция познаването на пазарните механизми и умението им те да се използват ефективно да е не по-малко важно от създаването на тех- нологично качествени продукти. 184 3. Независимо от горното обаче все пак най-голям е делът на фирмите, които са стартирали с базово ноу-хау. Още по-показателно е, че техният дял във времето нараства. Това отразява факта, че при изключителната динамика на областта, изменяща се техника и софтуерни инструменти, най-адаптивни си ос- тават тези, които имат фундаментални знания и умения. 15.1.3. Опростена схема на развитие на малката софтуерна фирма По принцип малките фирми преминават през два етапа [2] — технологично ориентиран и пазарно ориентиран. Технологично ориентираният е фокусиран навътре във фирмата — изграждат се и се развиват основните технологии, оценя- ват се силните и слабите им страни. В следващия — пазарно ориентирания етап — фирмата се съсредоточава върху пазара и върху методите за управление и планиране. Преходът от първия към втория етап протича по различен начин в големите и в малките фирми. В големите се осъществява смяна на организацион- ната схема (създават се нови функции и отговорности, нова йерархия, нови ко- муникационни връзки). В малките фирми такъв процес е невъзможен най-вече поради липса на ресурси за това и поради по-слабата организационна структу- рираност. Там този преход е много повече функционален и персонален, отколко- то цялостно структурен. Възможно е да се предприеме диференциране на функ- циите, преразпределение на отговорностите, известно пренареждане на дейнос- тите на фирмата и техните приоритети. Общо взето, този процес не следва строги процедурни правила както при големите фирми, а е по-скоро евристичен, с про- би и грешки. Специално за софтуерните фирми нещата се усложняват от висока- та степен на несигурност и трудна предсказуемост поради вече споменатата ди- намика. При това положение важна роля започват да играят фактори от рода на творческата способност и интуицията на водещите лица във фирмата. Оказва се обаче, че моделът с тези два етапа е твърде опростен и че в реал- ността нещата често са доста по-комплицирани. Едно по-сложно моделиране води до по-адекватни резултати и показва една много поучителна и полезна картина. 15.1.4. Един по-диференциран модел на развитието Начална точка на този модел е опитът да се идентифицират и групират ресурсите, които са определящи за еволюцията на малката софтуерна фирма. Определени са 16 такива и те са класифицирани в следните 3 групи: —ресурси, свързани с предприемача — индивидуално ноу-хау, опит, лични връзки, ангажираност с процесите на софтуерното производство; това са все ресурси, отнасящи се до основния опит на предприемаческата група и до ней- ното включване в технологическите и управленските аспекти на фирмата; — ресурси, свързани с професионалистите — технически умения, про- фесионална квалификация, разнообразие от компетенции; тези ресурси са свър- зани с характеристиките на специалистите в софтуерната фирма — колкото те са по-разнообразни и задълбочени, толкова по-благоприятно се отразяват на стабилността и конкурентоспособността й; 185 —ресурси, свързани с организацията и технологията — размер на фир- мата, обвързаност с други фирми и лица, прилагани методологии; тези ресурси засягат технологическия и маркетинговия опит на фирмата, наличието на уста- новени организационни схеми и технологии, структурирани връзки с външния свят. На основата на така идентифицираните и групирани ресурси става въз- можно дефинирането на 7 организационни конфигурации. Те са следните: Изтегляне 2.27 Mb. Сподели с приятели:
|