Софтуерни технологии
Професионализъм и етично поведение
Изтегляне 2.27 Mb.
|
Свързани:
empty doc
| 14.7. Професионализъм и етично поведение
В специализираната литература са описани случаи, в които софтуерни спе- циалисти съзнателно са заблудили свои партньори, предоставяйки им неверна информация за извършена работа, за предполагаема продължителност или тру- доемкост на предстоящ софтуерен проект, за степента на завършеност или за качествата на ПП, за приложимостта на даден софтуерен продукт за решаване на конкретен проблем и др. В резултат са били взети решения, облагодетелства- щи неправомерно лицата или организацията, която те представят. Проблемът за професионалната етика е дискутиран със софтуерни специ- алисти от цял свят [8]. Много от тях не само са потвърдили, че такива случаи са често явление, но и смятат, че описаното поведение е оправдано в повечето случаи. Това не са просто примери за лоши управленски подходи, а посочване на по-сериозен проблем — липса на правила и стандарти за етично пове- дение. Във всяка организация се натрупват прецеденти и повтарящи се реак- ции и те се предават от по-опитните на пo~младите софтуерни специалисти чрез действия и недокументирани практики. Например по-младите програмисти се запознават със станалото популярно правило за оценяване на обема или на стойността на извършена работа: прави се оценката, след това се удвоява и накрая се добавят още 30%. Понякога се прилага и принципът на Мърфи за определяне на необходимото време за определена работа: прави се оценката, удвоява се и се сменя мерната единица със следващата (например от час — на ден, от ден — на седмица и т. н.). Такова поведение и стил на работа обикновено се улесняват от липсата на стандартизирано управление на софтуерните проекти, на процедури за оценка на качеството, оценка на разходите и др., които да са широко разпространени в 180 екипите. По време на реализация на софтуерен проект вместо решения, осно- ваващи се на това, което би било по-добро за клиента, много софтуерни специ- алисти избират решения, които биха улеснили самите разработчици или софту- ерната разработка. Така ситуациите на некоректно отношение се повтарят, без да предизвикат обсъждане, преразглеждане или загриженост. Липсата на правилно етично поведение има огромно влияние върху разви- тието на организацията. Повтарящите се случаи на неволно или умишлено не- коректно поведение, в резултат на което са се оскъпили или провалили проек- ти, създават лош имидж на софтуерната фирма и застрашават нормалното й функциониране и дори съществуване. Друго следствие от липсата на утвърден етичен правилник е деформиране- то на компютърния специалист като личност. Сблъсквайки се с конкретна ситу- ация, той взема решения на основата на собствената си ценностна система и морал, понеже неговата организация не е осигурила насоки за приемливо етич- но поведение. След няколко подобни случая той може и да не разглежда поведе- нието си като неетично или непрофесионално. Едно възможно решение е в софтуерната организация да се обсъждат пробле- мите от морално-етично естество и да се приемат правила за етично поведение. Те не могат да бъдат задължителни, но поне биха определили приемливо поведение. Отклонението от него би било въпрос на личен избор и отговорност на индивида. Осъзнавайки значението на нормите за етично поведение, в [8] е предло- жен следният кодекс на работещите в областта на софтуерните технологии: Кодекс за етично поведение Ще се въздържам от нерегламентирано обсъждане на проекти и работа, свързана с други — моите мениджъри, клиенти, членове на екипа и др. Няма да поемам задължения към мои клиенти, други професионалисти и или мениджъри, които не мога да изпълня. Няма да поемам задължения от името на други професионалисти без предварителна и пълна консултация с тях. Няма да се съгласявам с изисквания, крайни срокове и др. без обяснения за риска, без допълнителна информация и без документиране на всички въпро- си, засягащи преговарящите страни — клиента, мениджъра и други професио- налисти. Уважавам правото на другите да преговарят за промяна на изисквания и ограничения (цени, условия, срокове и др.). Моите партньори трябва да признават правото ми да променям цени, срокове, ресурси и качество, след като те променят изискванията. Имам професионалното право да казвам "нe", давайки подробни обяс- нения и без да пораждам взаимни обвинения. Няма да поставям мои лични или професионални интереси над тези на мой клиент или организация. Ще отчитам свършената от мен работа честно и добросъвестно. Ще се старая да се отнасям с останалите като с професионалисти, дори и те да не се отнасят така с мен. Няма да разкривам каквато и да е информация за дейността на мой кли- ент, която съм получил при работата си с него, без изричното му разрешение. Ще се старая да бъда пример за навлизащите в професията и да диску- тирам с тях проблемите за етично поведение. 181 организационна структура), следва ли всеки проект в дадената организация да си има собствен ръководител и ако това е така — докъде да се простират управ- ленските му пълномощия, допустимо ли е даден специалист или дадена група от специалисти да работи едновременно по повече от един проект и т. н. — Технологически — какъв тип спецификации и техники на програмира- не са препоръчителни евентуално с оглед типа на разработвания софтуер, как- ви метрики да се ползват за оценяване качеството на разработвания продукт докато той се прави и след като бъде завършен, възможно ли е например полз- ването единствено на обектно ориентиран подход от самото начало на ЖЦ до завършване на тестването на ПП. Изтегляне 2.27 Mb. Сподели с приятели:
|