4.5. Въвеждане на обектно ориентирания подход
Преминаването към ОО-разработване изисква планирани и систематични
действия, успехът на които зависи от много фактори. Обобщавайки идеи от [9],
ще изброим някои препоръки, следването на които би улеснило процеса на
преход:
— Обучение на персонала на софтуерната фирма на всички нива. Ръко-
водството на фирмата трябва да осъзнае предимствата на подхода и да осигури
!ясни цели, подкрепа и финансиране за периода от време, необходим за пости-
гане на технологично ниво. Ръководителите на проекти трябва да бъдат специ-
ално обучени, за да разберат и да могат да прилагат ОО-технология. Най-сери-
озна трябва да бъде преквалификацията на разработчиците чрез осигуряване
на подходяща литература, организиране на специални курсове и семинари за
обмяна на опит с колеги от други софтуерни фирми.
— Стартиране на пилотен проект за проверка, как разучените ОО-техники
ще се прилагат в рамките на организацията. Размерът и сложността на пилотния
проект трябва да бъдат такива, че той да се реализира от не повече от петима
разработчици и за сравнително кратък период от време (от 3 до 5 месеца). За
планиране и оперативно управление на проекта може да се привлече опитен
специалист, който да ръководи проекта и да осигури документирането на въз-
55
никващите проблеми и успешни решения, така че да се натрупва know-how
информация. За следващите проекти се препоръчва прилагането на съвкупност
от метрики за измерване на подобренията в процеса на разработване и произ-
водителността.
Осигуряване на плавен преход от функционално ориентиран към OO-
начин на мислене. От когнитивна гледна точка възможностите на хората да въз-
приемат нови идеи са различни и това трябва да се отчита при сформирането на
екипите. Всички основни дейности трябва да се преразгледат и ако е необходи-
мо, да се преформулират съдържанието и начинът на извършване на някои от
тях. Например целите на обсъжданията между потребителите и разработчиците
при анализа на изискванията при традиционния и ОО-подход са различни и
това променя изцяло принципите на организирането им.
Избиране на подходящи методи за разработване на софтуер и адаптира-
нето им към нуждите на организацията. Критерии за избора могат да бъдат:
история на създаване и използване на метода, ниво на зрелост и стабилност,
степен на универсалност, адекватност с ОО-подход, сложност на усвояване и
прилагане, гъвкавост, степен на автоматизираност, ползваемост и др. Разрабо-
тени са техники (например въпросници), които могат да се използват при ана-
лиза и оценяването на даден метод.
Въвеждането на ОО-подход изисква предварителна подготовка и оценка
на разходите и ползите за организацията, като единственият начин за проверка-
та им е практическата реализация.
Литература
1. Pressman, R. Software Engineering—A Practitioner's Approach. R.S. Pressman & Associates,
Inc. 2000.
2. Goldberg, A., D.Robson, Smaltalk-80: The Language and its Implementation, Addison-Wesley,
1983.
3. Eriksson, H., UML Toolkit, Wiley Computer Publishing, 1998.
McGregor, J., T.Korson, Integrated Object-Oriented Testing and Development Processes,
CACM, vol. 37, no. 9, September 1994, pp. 59—77.
Binder, R., Testing Object-Oriented Systems: A Status Report, American Programmer, vol. 7,
no. 4, April 1994, pp. 23—28.
Marick, B., The Craft of Software Testing, Prentice Hall, 1994.
Буч, Г. Объектно-ориентированное проектирование с примерами применения. Изд. Кон-
корд, Москва, 1992.
Lorenz, M., J.Kidd, Object-OrientedSoftware Metrics, Prentice-Hall, 1994.
Sigfried St., Understanding Object-Oriented Software Engineering, IEEE Press, 1996.
56
Сподели с приятели: |