Списание „Прозорец” 4/2005 За богаташа и Лазар

– А пък Влади след училище винаги ходи в “Макдоналдс”– казва Сашко, докато забива вилицата си във варения картоф.

Той вдига въпросителния си поглед към леля Катя. Леля Катя, сестрата на баща му идва вкъщи да готви, да пере и да се грижи за децата. Но тя, разбира се, не може да замести майка му, която почина преди една година.

– Той има кожено яке и такива маратонки... Не разбирам защо едните страдат, живеят бедно и... – Сашко се поколеба дали да продължи – дори умират в бедност, а другите живеят богато!

– Не мога да ти отговоря на тези въпроси, но ако искаш, ще ти разкажа какво казва за това Иисус – спокойно отговаря леля Катя. Сяда до масата и взима в скута си малката Мария.
„Живял някога един много богат човек. Обличал се в разкошни дрехи, всеки ден имало големи празненства в къщата му. А до оградата на къщата му лежал един човек на име Лазар, беден и болен. Имало няколко кучета, негови приятели, които ближели раните му.

Лазар починал. Ангелите го отвели на небето при бащата на вярващите – Авраам. Всички хора умират. Умират и богатите. Починал след време и богаташът, погребали го. Но той не отишъл на небето, а в ужасното място за мъчения – в ада. Там се мъчил много, искал поне капка вода да охлади езика му, но, за съжаление, това било невъзможно. Той викал и молил Авраам да му помогне, като изпрати Лазар при него, за да задоволи жаждата му. (Смятал, че все още може да се разпорежда с бедняка!) Но Авраам казал, че между небето и ада има непреодолима преграда. Тогава богаташът помолил да изпратят Лазар при неговите братя, които все още са живи, за да им каже да повярват в Бога и да не стигнат след смъртта си в мястото за мъчения. Но Авраам му отговорил, че хората на земята имат Свещеното Писание, чрез което могат да повярват и да не погинат. Богаташът възразил, че ако някой от починалите дойде, те задължително ще повярват. Но Авраам бил непреклонен – твърдял, че ако братята му не вярват на Свещеното Писание, дори някой от мъртвите да възкръсне, пак няма да повярват.”

– А защо богаташът отишъл в ада? Защото бил богат? – пита Сашко.

– Не, защото не е вярвал. По делата и по думите му личи, че не е вярвал в Бога. Би ли могъл всеки ден да празнува, като вижда, че до оградата на дома му има гладен и беден човек?! Хората попадат в ада не защото са направили или не са направили нещо, а защото не вярват в Бога. Делата само показват дали човек вярва, или не. А и Лазар попаднал на небето не защото бил беден, а защото бил вярващ – обяснява леля Катя.

– Как е там, на небето? – пита неуверено Сашо.

– За майка си ли мислиш?

– Да.

– Не й ли е мъчно, че нас ни няма там?

– Не мисля така. Та тя знае, че няма да мине много време и ние всички – ти, Мария, баща ви и аз – ще отидем там. Нали вярваш, че Иисус е твой Спасител?

– Да!

– Колко хубаво мирише! – от вратата се чува бодрият глас на баща му.

Мария скача от скута на леля Катя и се хвърля в прегръдките на баща си. Със следващия въпрос Сашо въвлича в разговора и него.

– Татко, а госпожа Василева ще отиде ли на небето? Тя е много, много добра, но не вярва в Бога.