Притчата за богаташа и Лазар (Лука 16: 19-31) внушава ли, че не сме в напълно безсъзнание, когато умрем?



Дата12.03.2018
Размер26.08 Kb.
#62299
Притчата за богаташа и Лазар (Лука 16:19-31) внушава ли, че не сме в напълно безсъзнание, когато умрем?
Анхел Мануел Родригез
Вероятно основният въпрос е дали тази история е една притча или исторически разказ. Ако е исторически, значи Исус описва какво наистина се случва на богаташа и Лазар след като те умрат. Ако е притча, имаме нужда да погледнем към нейната цел.

Историческо събитие? Четенето на пасажа посочва, че той не описва буквално събитие случващо се в задгробния живот. Ако беше историческо събитие би бил необходим един буквален прочит, обаче буквалната интерпретация разкрива някои сериозни проблеми.

Първо, няма категорично отнасяне към душата или духът на Лазар или на богаташа. Онези, които вярват, че историята описва условията по време на междинното състояние между смъртта и възкресението учат също, че душата или духът оцеляват след смъртта, но не и тялото. Но един буквален прочит на текста ясно посочва, че те са били в „ада” (гръцкото: hades) в телесна форма. Исус спомена езикът на богаташа, пръстът на Лазар и устно общуване. Техните очи им позволяваха да се виждат един друг. Този език и метафора ясно посочва, че тук ние не говорим за безплътни души.

Второ, мястото на почивка за спасените не е Божието присъствие, а Авраамовото лоно, едно място на блаженство в Еврейската литература, очевидно не буквално място. Фразата е била използвана между евреите, отнасяйки се за високата привилегия да седнеш от дясната страна на Авраам.

Трето, притчата внушава, че праведните и грешните съществували съвместно близо един до друг. Ако праведните са можели да виждат мъката и страданията на грешните, това само по себе си не се връзва със състоянието на универсален мир и почивка.

Четвърто, терминът hades (ад) не е използван никъде другаде в Новия Завет като място на вечно мъчение, но просто като гроб или царство на мъртвите. Ето защо едно буквално тълкуване на историята би противоречало на това, какво учи Библията на друго място във връзка с тази тема.

Пето, едно буквално тълкуване противоречи също на библейското учение, че наградите се дават след Второто идване на Христос, а не незабажно след като човек умре (Мат.25:31,32; Откр.22:12).

Притча? Ясно е, че Исус не обсъжда условията на мъртвите по време на междинното състояние, но просто разказва една притча. Тази прича като всички притчи има една от няколко цели. Текстът сам по себе си разкрива две основни цели. Първата цел подсигурява комфорта на подтиснатите ученици на Христос: идва времето, когато тяхното съкровище ще бъде върнато; грешните ще бъдат унижени, а праведните ще бъдат издигнати от Господа. Вторият и вероятно най-важният елемент в притчата учи, че нашите решения в този живот стават безвъзвратни и окончателни след като умрем. Няма акова нещо като чистилище. Трябва да слушаме „Моисей и пророците” докато сме живи. Писанието е достатъчно, за да ни осветли по въпроса за Божията вечна цел за нас.

Защо Исус избра тази притча? Исус разказа тази история, като средство, за да научи своите слушатели на един важен урок: това е просто една илюстрация. Но защо Той би използвал история с такава лоша теология? В смисъл, това, което направи тук беше подобно на това, което направи с притчата за неправедния слуга (Лука 16:1-10). Там Исус не учи, че нечестната администрация с парите е правилно. Той подчертава важността на това да поставим нашите блага в служба на другите и на Бога.

В притчата за богаташа, Исус разказваше една добре позната история на Своята публика. Произходът на тази притча беше една народна история, идваща от египетски източници. В Еврейската версия е бил направен контраст между опитността на един беден учен и един богат митар. В един сън, приятел на бедния учен го видял да се наслаждава на райско блаженство в райската градина с потоци вода, докато богаташът стоял до един воден поток неспособен да пие от водата.



Исус разказа тази измислена история и я драматизира, за да направи Своята реч по-достъпна за публиката Си. Неговата цел: ние имаме само този живот, за да изберем нашата вечна съдба.
Каталог: old -> materials
materials -> Библейската позиция на църквата Увод: Позицията на църквата е против употребата на алкохол. Една оспорвана позиция на църквата
materials -> Увод: Истината за виното в Кана не е човешка Невероятната способност да изкривяваме и изопачаваме истината, както ни изнася
materials -> Кои библейски доказателства подкрепят учението, че Михаил е още едно от имената на исус?
materials -> Естеството на Христос
materials -> Пророчеството като минало и бъдеще?
materials -> Гневът на бог
materials -> Без баща, без майка, без родословие, нямащ нито начало на дни, нито край на живот
materials -> Невъзможно ли е да бъдеш изгубен?
materials -> Абв-то на теологията на д-р Дезмънд Форд от W. H. Johns
materials -> Наследството на Е. Г. Вайт – необичайни изявления: Сношаване на хора и животни


Сподели с приятели:




©obuch.info 2023
отнасят до администрацията

    Начална страница