Един военен министър, който повече не знае, от колкото знае

Серията от експлозии, която събуди София този четвъртък, обърна цялата държава с главата надолу. И още преди пушекът да се разсее, а гърмежите да спрат, успяхме да видим:

16 март 2008 г. Мощна експлозия разтърсва военен склад в близост до албанската столица Тирана. По това време работници обезвреждат боеприпаси, подготвени за бракуване. Повече от 6 хил. тона експлозиви вече са били унищожени в момента на инцидента. Останалите обаче предизвикват детонация, която убива десетки хора и нанася материални щети в огромен радиус, включително и по международното летище на Тирана. В продължение на няколко дни мястото на инцидента е недостъпно за спасителните екипи заради по-малки, вторични взривове. Причините за инцидента все още се изясняват... Същото се случва и в украинското село Ново Богдановка през 2005 г., където се взривява склад с 90 хил. тона боеприпаси. Подобен инцидент, но с по-малко количество - 1500 тона, има и в Сърбия през 2006 г.

Две противотанкови мини, захвърлени пред бл. 47 в столичния Кв. Захарна фабрика, хвърлиха в ужас жите­лите му в четвъртък. Това стана часове след експлозията в Челопечене.

На метри от мините има детска градина и училище. Боеприпаси­те били донесени от ро-ми в четвъртък следо­бед в близката фирма за скрап, но оттам ги върнали и те ги захвър­лили до блока. 24 часа мините стояха там, до­като МВР и МО се разберат кой да ги прибе­ре.

Полицията отцепи целия район и повика военни експерти, но те така и не дойдоха.

Уплашени жители на Захарна фабрика „счу­пиха" телефоните на полицията с гневни обаждания, че никой не им дава информация.

Кметът на района Румяна Дойчинова съ­що разбрала 9 часа по-късно.

05.07.2008 г.

Целта е всички да бъдат ангажирани, така че да се избегне евентуална наказателна процедурата срещу България заради боклука.

По-голямата част от парите за завода за смет ще бъдат осигурени от оперативната програма "Околна среда". Останалите ще са от държавния бюджет и заем от Европейската инвестиционна банка или Европейската банка за възстановяване и развитие.

До края на септември ще трябва да се намери решение за балираните отпадъци на София, разхвърляни в момента на различни площадки в града. Документът ще се подпише до 20 юли, след което ще бъде изпратен и на ЕК. Представителите на Брюксел са поели ангажимент да подкрепят финансово рекултивацията на депото в Суходол след приключване на експлоатацията му.

05.07.2008 г.

- Г-жо Стоева, каква е ситуацията към момента в района на взривените складове?

- Тази сутрин комисии от район Нови Искър започнаха да обикалят домовете и да правят протоколи за щетите, които са нанесени от взривовете. Ще бъдат обезщетени всички хора.

- На какъв процент?

- На 100%. Дори бе казано, ако поемат ремонта, да си извадят фактури, които после ще им бъдат осребрени. Помощ ни оказва също и Министерството на отбраната. 20 войници ни изпратиха да разчистим района от стъклата. Освен тях има три сапьорски групи, които обикалят по крайните дворове. И по нивите между къщите и околовръстния път - търсят шрапнели, снаряди и бомби.

- Как хората се възстановяват след шока?

- Трудно. През нощта също имаше взривове. Хората по принцип се отнасят малко с недоверие. Ето по време на наводнението през 2005 г. не бяха обезщетени както трябва. Затова и сега мислят, че ще бъдат излъгани. Някои пък недоволстват, защото искат оценителите да минат първо при тях. А ние сме разделили територията на четири района. Моята къща също ще бъде описана, когато й дойде редът.

- Къде са най-големи поражения?

- В западната част на селото до околовръстния път. Ударната вълна е тръгнала от изток и логично е поразила тези къщи най-жестоко. Иначе гърмежите започнаха в шест часа. Завариха ме в леглото.

6,20 беше първият голям взрив, който срина стъклата на цяло Чепинци. Моят дом също пострада. Имам 8 счупени прозореца, падна и компютърът на земята.

- Какво си помислихте в този момент?

- Въпреки че всички местни знаем за тези оръжейни складове, в първите 15 минути въобще не знах точно какво се случва. Излязох на балкона и видях голямата гъба. Веднага потърсих връзка с районния кмет. Стана ясно, че нещата са сериозни. Чаках, но от никакви по-висши инстанции не получавах уведомление. Всички хора вече бяха излезли на улицата. Тогава решихме да вдигнем населението по тревога и да го евакуираме. Понеже нямаме други сирени, отидох в черквата. Има една в кметството, но тя не работи от сигурно 15 г. Бихме камбаната и после тръгнах по улиците с кола. Където видех хора, им казвах да бягат. За съжаление в първия момент никой не пожела да си остави къщите. Започнаха да се евакуират чак към 8, когато усетиха замърсеността на въздуха и по телевизията се чу новината - очаква се гърмеж на склад с тротил. Към 3 часа следобед обаче започнаха да се връщат уплашени от мълвата, че селото може да бъде разграбено от цигани и клошари.

- Как коментират хората случилото се?

- Казват, че няма държава. Без човешка ръка това не може да стане, но не мога да твърдя нищо. Факт е обаче, че чепинци сме най-потърпевши. Ние се намираме на 1 километър от военната база. Просто се минава през околовръстния път и на 50 метра са къщите. Пред кметството сутринта хората бяха събрали отломки от снаряди и чакаме военните да си ги приберат. Трябва да благодарим на Бог и съдбата, че се размина без жертви.

Голямото недоволство на хората е породено от факта, че вместо да ограничава застрояването на квартала, новият план предвижда изграждането най-малко на 60 нови обекта, по-голямата част от които са жилищни сгради. На всичко отгоре почти всички запланувани строежи попадат върху малкото останали зелени площи. Според Людмил Захариев, който е представител на живеещите в кв. "Младост", изготвянето на новия ПУП цели единствено да се удовлетворят интересите на частните собственици с реституирани имоти. "Не може да се реституира терен в междублоковото пространство, където има зелени площи с трайни насаждения. Необходимо е да се провери законността на върнатите земи", смята още той. За да успокои обстановката, в края на юни столичният кмет Бойко Борисов издаде временна забрана върху строителството в района, която бе обявена за уникална и единствена в историята на София през последния четвърт век. В крайна сметка се оказа, че т.нар. строителен меморандум далеч не е благороден порив на градоначалника, а задължителна законова процедура, която се прилага по време на общественото обсъждане на нов устройствен план и важи до неговото приемане от Столичния общински съвет. Другият опит на местната власт да спечели хората на своя страна беше обещанието на главният архитект Петър Диков, че всички забележки на гражданите ще бъдат нанесени при преработването на ПУП-а. Това също намирисва на популизъм, тъй като Законът за устройство на територията предвижда именно общественото мнение да играе решаваща роля при изготвянето на подробен устройствен план. Проблемът е, че гражданите, които знаят това, са изключително малко, от което печелят единствено управниците на града.

В крайна сметка се очаква около 10 юли да бъдат обявени новите обществени обсъждания на вече преработения ПУП. Тоест точно в "сезона на отпуските", така че голяма част от жителите на квартала няма да могат да присъстват на тях. А както се видя, при представянето на коригирани планове на "Младост" 2 и 3 на 1 и 2 юли хората не са удовлетворени и от тях. Но едва ли през летните месеци ще успеят отново да убедят архитектите да нанесат нови промени. Много от гражданите подозират, че точно това е целта на столичните архитекти - да прокарат плана, когато няма кой да им се противопостави. В интерес на истината в новия ПУП на "Младост" са отпаднали доста от обектите, предвидени за застрояване в първия му вариант. Само за 2-ри микрорайон те са петнадесет. Друг е въпросът, че голяма част от местните жители настояват в квартала изобщо да не се строят нови сгради. Това, разбира се, е напълно невъзможно и особено като се има предвид, че над 12% от територията на района е реституирана, а собствениците на тези земи също имат права, дадени им от закона.

Кметът на "Младост" Петко Дюлгеров (ГЕРБ) обясни пред в. "БАНКЕРЪ", че в момента, заедно със Столична община работят по проект за създаването на отделен квартал в посока Витоша, с терени от който да се обезщетят всички собственици на имоти в района. Така хем нямало да се нарушат ничии права, хем хората щели да бъдат доволни. Не е ясно обаче дали засегнатите страни ще се съгласят с подобен вариант. Въпреки това предложението наистина изглежда разумно.

Според разчетите кв. "Младост" е планиран за 90 хил. души, а сега в него живеят около 150 хил., така че новото застрояване допълнително би влошило и без това тежката ситуация в квартала. В по-голямата част от деня трафикът е напълно блокиран, а канализацията все по-трудно обслужва постоянно нарастващото население. Това е причината експертите да твърдят, че проблемът не е в строителството на нови сгради, а в липсата на нормална инфраструктура за тях. И наистина е абсурдно да се изгражда жилищен блок, без да се прецени капацитетът на уличната мрежа, на водоснабдителната и канализационната система, а също и на електрозахранването. Но както е известно, частните интереси в района са много големи, а влиянието им върху местната власт е изключително силно, което напълно обяснява безразборното строителство.

Дирекция "Архитектура и градоустройство" работи и по нови планове за кварталите "Дианабад", "Студентски град" и "Изток". Със сигурност и там ще бъде наложена временната забрана върху строителството, докато траят обществените обсъждания. Но се очакват и проверки от страна на прокуратурата за неправомерно реституирани имоти. Архитект Петър Диков призна, че има много случаи на сериозни злоупотреби, и даде пример с "Националния онкологичен център", където са възстановени три имота от по 1.5 дка, върху които се намира хранителният блок и Центърът по лъчетерапия на болницата. Засега е известно, че един от собствениците възнамерява да строи шестетажна сграда. Но май никой не е наясно как е реституирана земеделска земя в рамките на болницата, която е публична държавна собственост.

В Националната спортна академия също са възстановявани имоти, които се използват за учебни спортни бази. Реституциите в "Студентски град", където в момента се работи по над 50 обекта, засягат и Техническия, и Лесотехническия и Минно-геоложкия университет, както и Университета за национално и световно стопанство. По тази причина през май министърът на образованието и науката Даниел Вълчев също поиска забрана на строежите в града на студентите с мотива, че районът вече е презастроен, а идеята е в него да има само общежития за учащите.

В крайна сметка в изграждането на нови сгради няма нищо лошо. Но само там, където е необходимо и където не създават проблеми на живеещите в района. За това общината е длъжна да направи сериозни анализи преди да издаде разрешително за строеж и дори да ангажира фирмата изпълнител с изграждането на прилежащата улица и канализация, ако това се налага.

Историята на общинската и държавната собственост в София често напомня на финландския филм "Мъжът без минало" - само че в нашия случай не става дума за човек, лишен от памет, а за парцели и сгради, лишени от документи. При тях "амнезията" понякога продължава и над десет години, докато в един хубав момент не се окаже, че някак си са минали в частни ръце.

Подобни примери напоследък, дал Господ. Такъв бе случаят с онези 96 дка, "отхапани" от Централните софийски гробища. При него ставаше дума за терени, които е използвала много любопитната общинска фирма "Софийски оранжерии". Наследник на АПК "Средец", тя е създадена през 1990-а и регистрирана от Софийския градски съд година по-късно. С решение № 4 от 5 април 1991-а обаче Столичният народен съвет прекратява "Предприятието за производство и реализация на цветя" ("Софийски оранжерии"). Самата фирма едва ли е представлявала някакъв особен интерес за общината по онова време, защото нейна собственост са маса оранжерии, но терените, на които са изградени, са били държавни. По една или друга причина ликвидацията се проточва и данни за "движението" на активите й се появяват чак през 1997 година.

Оранжериите са разпределени между създадените няколко "земеделски производителни кооперации" с имена на различните райони в столицата. В тях съкооператори стават... бившите служители на оранжерийната компания. Колкото до съоръженията, те пък изплуват от "мъглата" едва неотдавна. Конкретно споменатите декари в гробищата са били "прибрани" след различни "операции" от кооперация "Сердика". Но не по-малък интерес предизвика едно друго отроче на бившата общинска фирма - земеделската кооперация "Софийски оранжерии Горна баня, Подуяне".

Въпросното сдружение, което поне на книга си е поставило амбициозната задача да се заминава със селско стопанство на територията на столичния град, е регистрирано през 1996 година. Ако се вярва на системата "Дакси", и днес негови управляващи са Надежда Ламбова, Сашо Христов, Василка Георгиева, Кирил Димитров и Иванка Петкова. Година след регистрирането на кооперацията един от нейните членове - Василка Георгиева, се явила в две качества. Като "пълномощник на правоимащите по чл. 27, ал.1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи" тя продава 60.82% от активите на ликвидираната вече общинска фирма "Софийски оранжерии" на Надежда Георгиева - управляваща на земеделската кооперация "Софийски оранжерии Горна баня, Подуяне". Договорът е от 6 юни 1997-а, а едно просто сравнение на единните граждански номера показва, че Надежда Георгиева всъщност е... Надежда Ламбова, която заедно със самата Василка Георгиева е в управата на тази кооперация. На практика са продадени оранжерии, изградени върху близо 18 декара до спортния комплекс "Левски Спартак" (в непосредствена близост до стадион "Георги Аспарухов") за сумата от 10 840 650 неденоминирани лева

Много по-голямо внимание обаче заслужава един друг текст от договора, според който "правото на собственост върху прилежащия терен - държавна собственост, определено по реда на чл.45 от Правилника за приложение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, се придобива по реда, определен в чл.27, ал.6 на същия закон". С други думи, заедно със съоръженията, за по-малко от 6000 щ. долара по тогавашния курс на БНБ, са били изтъргувани и правата на изкупуване на огромния терен.

Четири месеца по-късно, на 19 декември 1997-а, оранжериите, надлежно описани, са препродадени за същата сума на 21-годишния син на Ламбова - Светослав Николаев Георгиев. А през 2000 г. младият Светослав решава отново да "върне" въпросните имоти на майка си, или по-точно на следващата регистрирана и управлявана от Ламбова кооперация - "Земеделска производствена кооперация "Подуяне". Сделката е станала на 14 юли срещу цена от 38 125.40 нови лева. За да няма грешки, а и за по-голяма достоверност, на 23 октомври 2007-а е създаден нов нотариален акт, включващ вече и собствеността на терените. Актът е изработен въз основа на превъртените между няколкото кооперации документи. Само че "пропуските" в него са фрапиращи

За съставянето му е посочен договорът за прехвърлянето на оранжериите от юни 1997 г., а като основание за собствеността върху земята е цитиран договор за продажба на недвижим имот от 29 декември 1997-а, който, странно защо, е вписан в Службата по вписванията... десет години по-късно - на 19 октомври 2007 г., или четири дни преди съставянето на "констативката". Случайно или не, тъкмо този документ липсва в архива на партидата на кооперацията...

При проучването ни установихме, че част от имота до спортния комплекс "Левски Спартак" (11133 кв.м.) е актуван като частна държавна собственост под № 00738 на 27 март 1998-а от областната управа на София и е "отстъпено правото на ползване". Никъде не става дума за собственост, така че и за най-наивния е ясно, че договорът, представен като основание за продажба (три месеца преди съставянето на самия акт за държавна собственост), няма начин да е истински.....

Като доказателства по споменатите "вписвания" са приложени и придружаващи скици и точно от тях се заражда проблемът. Вероятно схемата е щяла да сработи безотказно

ако в дирекция "Архитектура и градоустройство" на общината не бяха забелязали, че номерът на скицата от кадастралния план, издадена от бившето общинско предприятие "Софийски кадастър" през 1999-а и "презаверена" през 2007 г., е фалшив. Направената проверка в архива показала, че под този номер наистина има молба за издаване на скица, но в нея става дума за друг административен район и съвсем други собственици (за терени в Горна баня). Пред "БАНКЕРЪ" главният архитект на София Петър Диков отбеляза, че с подобни "грешки" се е сблъсквал доста пъти.

При опитите ни да открием управляващите на кооперацията първо констатирахме, че посочените в регистрацията телефони са невалидни. На просторния терен (до самия бул."Владимир Вазов") в момента има оранжерии за цветя, но те видимо не са особено поддържани, може би в очакване там да се ширне ново строителство. Съседи потвърдиха, че имотът е собственост на Ламбова, която си го била купила преди години. Намириха се и хора, които твърдят, че реституционните им претенции за наследствени земи точно в тези граници не били удовлетворени, защото "имало извършено строителство". Ако действително е така, то поземлената комисия сигурно е сметнала, че бараките и найлоновите парници са "реализираното строителство". Някои от потърпевшите приемат неясните формулировки, но други решават да не оставят "магарето си в калта" и се обръщат към съда. След няколко години съдебни спорове усилията на седем наследници се увенчават временно с успех - през 2001-ва те успяват да се сдобият с решение на Върховния административен съд. Само че чак през 2004-а се появява и заповед от бившия областен управител на София - Росен Владимиров, с която спорният имот да бъде отписан от актовите книги. През това време та и до днес Ламбова продължава да твори "документи" за "собствеността си".

Любопитна подробност е че в последния акт за "собственост" е цитиран и неоткриваемият договор за покупко-продажба на терените. Но ако той е сключен през 1997 г., са странни безуспешните напъни на г-жа Ламбова/Георгиева да ги купи през 2000 г. още веднъж като "кооперация" чрез Министерство на земеделието... И то след като синът й вече се е опитвал да направи това през 1999-а. Усилията и на двамата са съсредоточени тъкмо върху 11 133 кв. м частна държавна собственост.

Останалата част от терена с оранжериите (до 17 896 кв. м) също си има друг собственик. В районната администрация на "Подуене" открихме акт за общинска собственост № 1101 от 2001 г. , който включва 28 дка, някои от които се намират върху "притежанието" на Ламбова.

Потърсихме за мнение и кмета на района Ева Митова. Пред "БАНКЕРЪ" тя каза: " За мен този случай е една огромна измама. Аз обаче нямам "необходимото" мислене, за да разгадая точната схема, по която са ставали тези неща. Това е работа на прокуратурата. Но проблемът едва ли е единствен и едва ли съществува само в нашия район. Не мога да си обясня защо толкова години липсва държавна воля за създаването на единен имотен регистър, който ще пресече възможността за подобни фалшификации. Според мен това може да стане буквално за два месеца и да реши голяма част от проблемите".

Самата Надежда Ламбова/Георгиева заяви пред репортер на вестника, че всъщност участвала в процедура по "приватизация" и всичко си било нейно. От дума на дума научихме, че същата "приватизаторка" държи подобен терен и в Горна баня. Дали пък документите по легализацията и на неговата "собственост" не са вече в ход...?

"Какво искате да разберете - недоволстваше Ламбова от нашите въпроси. - Всичко си е законно, омръзна ми да ме проверяват..." А когато я попитахме кои са собствениците, т.е. членовете на кооперацията, госпожа Ламбова бе категорична: "Аз съм си собственик на всичко"...

В Министерството на земеделието нямат информация за регистрираните у нас земеделски кооперации. В Централния кооперативен съюз са запознати единствено с онези, които са негови членове. При все това работата около "нашето" сдружение е започнала да се разплита. Случаят вече е предаден в прокуратурата и там трябва да установят откъде и как то се е сдобило с имотите си. А също кой е извършил "презаверката" на упоменатите скици, при положение че с Решение №2 на СОС от март 2004 г. общинското предприятие "Софийски кадастър" бе закрито, създаде се дирекция със същото име и издадените от закритото дружество

стари скици... не подлежат на презаверка?

При демонстрираните умения на Надежда Ламбова не би било зле да се провери как стоят нещата и с терена в Горна баня, на който се шири бившата агрономка от тамошното АПК.

Обемът на документацията е доста голям и затова до окончателно становище и повдигане на обвинение все още не се е стигнало, заяви наблюдаващият прокурор по случая Александър Налбантов.

Член 27, ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи гласи:

чл. 27, ал. 6:

Парламентът получава много добра оценка 4,50, защото още в 8,45 ч свика председателски съ­вет. Траен проблем на НС обаче продължава да бъде качеството на нормативните актове - Зако­нът за управление при кризи де­финира какво е криза, но не казва кога тя е национална, областна и местна.

Премиерът Сергей Станишев също заслужава 4,50, защото сравнително бързо свика извън­редно заседание на МС, след кое­то бяха преодолени проблемите в координацията между службите. Той все пак е далеч от отличната оценка, защото не контролира достатъчно Емел Етем. Освен това по някакви свои съображения Станишев не взе на ръчно управление ситуацията. Отделна негова слабост е, че пропусна да определи само един говорител, който да информира институции­те, обществото и медиите. Мно­гото говорители дадоха изменчива картина на бедствието.

Вицепремиерът и министър на извънредните ситуации Емел Етем получава ниска оценка, ма­кар и не най-ниската възможна, доколкото след 9,00 ч донякъде започнаха да проличават умения за управление при кризи. Късна­та й реакция подсказва, че не е изградила в собственото си ми­нистерство работеща система за поведение при криза, забави из­граждането на тел. 112, не е из­градила система за ранно опове­стяване на населението и силно е подценила законовото си задъл­жение да информира медиите за развитието на ситуацията.

Информационната служба на повереното й министерство се включи късно (8,45 ч) и неубеди­телно - вместо да кажат какво да прави населението, се обяснява­ха защо отсъства от публичното пространство началничката. Опитът на Етем да прехвърли вината върху Борисов бе неубе­дителен. До този момент на кризата бяха реагирали национално­то ръководство на Гражданска защита, шефът на Генщаба и ми­нистри.

Би било наивно да се смята, че общинският кризисен щаб е в съ­стояние да ги командва и коорди­нира.

Министърът на отбраната Николай Цонев също не бе на особено високо ниво. Той реаги­ра сравнително бързо и даде ин­формация на медиите. Но още не си е изработил рефлекс на министър, който в критична си­туация може да наложи волята си над Генералния щаб. Освен това бе неубедителен в публич­ните си прояви, което винаги се тълкува от хората като слабост и заплаха. Направи и опит за дезинформация, като каза, че опасност от осколки извън района на поделението няма. Друг е въпросът за отговор­ността му за охраната на обекта, който е бил пазен от фирма на министерството.

Генералният щаб носи пряка отговорност за реда, дисципли­ната и организацията в армията и на тази институция трябва да се търси най-тежка отговорност както за самия взрив, така и за неадекватното поведение на войската след него. Абсолютно недопустимо е армията да няма план за действие в ситуация на криза или, ако има - той да не се задейства. Затова оценката на Генщаба не може да бъде по-ви­сока от среден 3,00, а на коман­дира на поделението, който но­си пряка отговорност за всичко, ставащо „на борда" - слаб 2,00. Вътрешният министър Ми­хаил Миков бе доста пестелив в публичните си прояви, но като че ли е влязъл в час. Органите на реда са били едни от първите на мястото на взрива, главният му секретар - също, организацията по първоначалното отцепване на района и по-късното разши­ряване на зоната на сигурност са съвсем прилично проведени. МВР, първо, макар и с известно закъснение (към 7,10 ч), подаде информация на БТА относно за инцидента. Известен провал е опитът на Миков да ограничи достъпа на журналисти до по­страдалите квартали. Така че -много добър 5,00.

Гражданска защита също не беше на особено високо ниво в началото на събитията. Тя не използва собствената си систе­ма на оповестяване, за да инфор­мира населението. На 3 юли та­ка и не се появи обичайният бю­летин за обстановката в страна­та.

На този фон пожарната и Бърза помощ са си направо от­личници. Макар да нямаше ра­бота за тях, те реагираха най-адекватно и най-бързо.

управление при кризи, има съо­тветен отдел и постоянно дей­стващ кризисен щаб, предприе­ха се мерки по транспорт и до­ставка на храна и вода. Проли­чаха известни неумения за деле­гиране на власт и отговорности. Грешка бе, че Борисов се захва­на да атакува другите институ­ции, персонално министри, вме­сто да си гледа своята работа.

Министрите на екологията и на здравеопазването Джевдет Чакъров и Евгений Желев не бяха от най-бързите, но се дър­жаха прилично. Министърът на транспорта Петър Мутафчиев и администрацията на летище София навреме взеха решение за затваряне на летището.

Много от институциите реаги­раха навреме. Координацията между отделните служби обаче се провали през първите два ча­са след инцидента, а световният опит показва, че тъкмо това е времето, когато трябва да се из­вършат решителните действия за управление на кризата. Всич­ки се провалиха и в комуника­ционната си политика.

Защо се получава такова безумие? Нали новият градоустройствен план пре­движда през идващите 25 години София да става все по-красива, а се оказва, че се живее все по-лошо. Даже Петър Диков, настоящ главен архитект, умен мъж, когато започваше своята работа, смята­ше, че няма да има проблеми, защото ще е достатъчно да погледне новия план и да види там необходимия отговор на всеки труден въпрос.

Но там нямаше отговори на най-важ­ните въпроси:

* Как да премахнем задръстванията и хаоса в градското движение?

* Как да се освободим от боклуците?

* Как софиянци да се зарадват на течащите през града води на река Искър, след като трасето на вече регулирания, отчужден и частично прокопан в терена канал, беше ликвидирано с новия план, включително и зелените, и спортните терени наоколо?

* Как зелената яка под Витоша да пренася свежия планински въздух към града, когато вместо нея се настаниха плътно квартали с неограничена етажност и с техните фекални проблеми?

* Как изгубените 33 на сто от всички зелени площи на София ще бъдат заме­стени от умозрителните "тематични" пар­кове, разпръснати извън града?

* Как София ще стане най-зеленият град на Европа?

Разбира се, има още много пробле­ми, но те започнаха от дребния въпрос за правата на частната собственост в града.

В един глас кметът Софиянски и тога­вашният главен архитект Янев обявиха, че всеки собственик на парцел може да строи върху своята земя и да оформя образа на града като последна инстан­ция. За градостроителите остана да се занимават само с улиците, тоест твърда­та общинска собственост. На практика градоустройството в София беше закри­то, след като генералният план бе пове­рен за 15 години на един чиновник -пътен инженер, и прокаран с напъни през Народното събрание.

Кръв ми капе от сърцето, като гледам как мъчат по телевизията главния архи­тект с куп въпроси, които трябваше да бъдат решени в генералния план. Той ми изглежда така самотен.

Несъмнено началниците от общината си дават сметка, че хаосът и задръства­нията няма да изчезнат, без да се обуз­дае чаровникът-автомобил. И те помагат

с предложения: "Синя зона", превръща­не на бул. "Витоша" и бул. "Граф Игнати­ев" в пешеходни зони." Но защо към тези откъслечни и все пак полезни ходове се прибавят контрадействия, насочени сре­щу масовото използване на обществе­ния транспорт (шоково увеличаване на цените на билетите с 40%)?

Градостроителите знаят добре, че уличната площ поне в Стария град не се е повишила от 100 години, докато автомобилите са се умножили по 1000. Те знаят още, че автомобилът, за да транспортира един човек през деня, условно изчислено има нужда от 100 квадратни метра, докато за един човек в трамвая стигат 1-2 квадратни метра. Разликата е 50 пъти!

Знаят, че трябва да се залага на об­ществения транспорт и че следва да попритиснат коварния приятел - авто­мобила.

Вече 15 години се надяваме, че кмет и главен архитект ще разберат - на об­щина София са нужни не случайни, не­професионални хрумвания, а градоуст­ройствен план за Стария град, който да съчетае разубедителни и забранителни мерки и който да реши не само движението в тази най-невралгична част на София, но също да реши еко-проблемите, спокойните условия за живот и представителния характер на една нова европейска столица.

Този план трябва да изтъкне макси­мално ясно връзката на града с Вито­ша, историята, археологията, минерал­ните извори и други индивидуални осо­бености.

Този план трябва да се изработи за 4-5 месеца и да разсече гордиевия възел от проблеми, започвайки от Ста­рия град. Той не бива да попадне в чиновнически ръце, които да го разтя­гат във времето с цел трупане на хоно­рари и трудов стаж. Може да бъде ре­зултатен само в условията на открито, напрегнато конкурсно, професионално усилие на най-опитните, мотивирани и добре познаващи града архитекти.

Планът следва да бъде оценен и жу­риран от независими европейски капа­цитети и в никакъв случай да не попа­да в мрежата на балканските мурафе­ти, така характерни в последно време.