© Списание „Прозорец”3/07
Звезда
Български инок
Преди триста години все тая звезда е горяла
и е гледала моя съсипан в неволи народ,
и е гаснела мокра в росата ни кървава, спряла
ход над тая земя, де и днес мъкне чужди хомот.
Но тогава край одъра беден редели са в мрака
със славянски напев скръбни майки заветни слова:
“За Христа мое чедо живей! Не бъди Богу враг!
Зарад вяра и род не пожалвай ни дом, ни глава!”
И след трийсе години дали ще се чуе славянска
реч из тия земи? Или моят съсипан народ
ще изчезне и само звездата над хуни погански
ще угасва и помни единствена вяра и род?...
Сподели с приятели: |