Стефан Стамболов
Изтегляне 22.34 Kb.
|
Свързани:
Лидерство в системата за национална сигурност, Санстефански мирен договор, Естетическите възгледи на Аристотел и Боало - сравнение
|
Стефан Стамболов Стефан Стамболов е революционер, политик и един от строителите на съвременна България. Неговият принос и роля го нареждат сред най-значимите личности в историята. Той оставя своя неповторим почерк във формирането и укрепването на българската държавност. Образът му е противоречив, но едно е неоспоримо, неговият огромен принос за развитието на Следосвобожденска България. Стефан Николов Стамболов е роден на 12 февруари 1854г. в Търново. Първоначално учи в родния си град, а след това заминава за Одеса, където постъпва в Духовната семинария. Едва 20-годишен, младежът се сблъсква със суровата политическа действителност и със сложното и повлияно от различни интереси държавно управление. Още тогава той пише за нуждата да се премахне османското владичество. През 1873 година Стамболов се завръща в България, готов да се отдаде на борбата за национално освобождение. Той бързо навлиза в революционните среди. Сприятелява се с Христо Ботев и двамата издават обща стихосбирка, наречена „Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова“. Бъдещият политик участва в Общото събрание на Българския революционен централен комитет (БРЦК) от лятото на 1874 година. Впечатлява с острия си ум и присъщата си енергичност. Не след дълго е назначен за апостол в подготвящото се Старозагорско въстание. След разбиването му е определен за главен апостол на Търновския окръг по време на Априлския бунт. Когато въстанието е потушено и потопено в кръв, успява да избяга в Румъния, а впоследствие се включва в Българското централно благотворително общество (БЦБО) и спомага за изграждането на Българското опълчение. След Освобождението Стамболов е потресен от несправедливостта на Берлинския договор, който оставя значителна част от българското население под чужда власт и става един от основателите на комитетите „Единство“ и организатор на Кресненско-Разложкото въстание. Своята зашеметяваща и политическа кариера Стамболов започва в Търново като член на Либералната партия. Става народен представител и заместник-председател на Второто обикновено народно събрание, въпреки че по конституция няма необходимата възраст и консерваторите правят опит да касират избора му. Сближава се с Петко Каравелов. В периода 1884-1886 година Стамболов заема един от най-отговорните постове в държавата - председател на Народното събрание. Стамболов е един от най-решителните защитници на Съединението, като оказва сериозен натиск върху княз Батенберг за легитимирането на този политически акт. Макар често да влиза в разногласия с владетеля, след премахването на Режима на пълномощията и възстановяването на Търновската конституция отношението му към държавния глава става по-положително. След абдикацията на княз Батембрг, Стамболов е назначен за регент заедно с Петко Каравелов и Сава Муткуров. Той има централна роля в избора на нов княз. След коронясването на Фердинанд Сакскобургготски Стамболов съставя правителство и оглавява държавата. Начело на Народнолибералната партия, на която е основател и на практика несменяем лидер. Управлението на страната попада в ръцете на най-влиятелния, решителен, но и понякога краен във възгледите си държавник. По време на Стамболовото управление младото княжество претърпява икономически подем и България тръгва по пътя на индустриализацията и модернизацията. Законите, прокарани от стамболовистите защитават родното производство и създават благоприятни условия за преуспяването на частния сектор. Според министър-председателя държавният протекционизъм е политика, която може да създаде стабилни основи за развитие. В международните отношения Стамболов обръща погледа си на запад, като отказва да постави външната политика на страната в зависимост от исканията на Русия, което в крайна сметка ще доведе и до скъсване на дипломатическите отношения между двете страни. През 1894г. Стамболов, несъгласен с контактите на княз Фердинанд с руски представители зад неговия гръб, връчва една от поредните си оставки и на 31 май 1894г. тя най-неочаквано е приета, а правителството на Стамболов е свалено. Най-влиятелният мъж в България от края на XIX век променя цялостния вътрешен и външен облик на страната, като този рискован акт му коства най-ценното - живота. На 3 юли 1895г. Стамболов е жестоко посечен в центъра на София, пред погледите на десетки минувачи. Три дни по-късно Стамболов умира от раните си. Изтегляне 22.34 Kb. Сподели с приятели:
|