Санстефански мирен договор
Изтегляне 25.92 Kb.
|
Свързани:
Лидерство в системата за национална сигурност, Стефан Стамболов, Естетическите възгледи на Аристотел и Боало - сравнение
|
Санстефански мирен договор Загубата на Османската империя във войната от 1877-78г. не е особена изненада за никого. В Истанбул, разбира се, са си направили смелите планове как да действат в случай на успех, но до такъв така и не се стига. Причините за това са много. На първо място, политическата криза, обхванала Османската империя през 1875г. (началото на Босненското въстание) фактически не е приключила до лятото на 1878г. Това означава, че през тези три ключови години империята е сериозно разклатена и неспособна да реагира адекватно на множеството външно и вътрешно политически предизвикателства. Второ, жестокият начин, по който е смазано Априлското въстание го доказва. Османската империя демонстрира свръхнечовешко и крайно кръвопролитно отношение към своите поданици, За Русия войната от 1877-78г. е единадесетия и най-кратък конфликт с Османската империя. Въпреки че продължава по-малко от година, войната коства живота на около 105 000 войници от Руската империя (над 80 000 от тях умират от болести, недостатъчно припаси, униформи и по други логистични причини). На 9 февруари 1878г. граф Игнатиев пристига в Одрин, придружаван от Александър Нелидов – началник на дипломатическата канцелария в Генералния руски щаб и съветник на посолството в Цариград. Участие в преговорите взима и княз Алексей Церетелев, който е един от първите чужденци, видели намесата на османската войска след Априлското въстание през 1876г. и е сред изработилите териториите на българската държава по време на Цариградската конференция. Поради опасността от война с Обединеното кралство и Австро-Унгария, Русия е принудена да направи някои отстъпки спрямо турската страна, която поради изострените отношения на Русия с останалите Велики сили се възползва, за да забави процеса по подписване на договора. Санстефанският мирен договор е договор между Руската империя и Османската империя, който слага край на Руско-турската война 1877-1878г.. и урежда, макар и неокончателно, обособяване на Трета българска държава след близо пет века османско владичество в България. Договорът е подписан на 3 март 1878г. в Сан Стефано (днес квартал на Истанбул), от. граф Николай Игнатиев и Александър Нелидов от руска страна и от външния министър Савфет Мехмед паша и посланика в Германия Садулах бей от страна на Османската империя. Нито един българин не присъства на самото подписване, независимо, че българите са участвали във военните действия и са дали 3456 убити опълченци. Договорът предвижда създаването на автономно, княжество България с християнско правителство и правото да има войска. Окончателните граници на Княжеството трябва да се определят от смесена руско-турска комисия, но размерите на България, определени в общи линии на приложената карта, трябва да служат за основа на окончателното разграничение. Територията на България ще обхваща земите от река Дунав по новоустроената сръбска граница и оттам по западната граница на казата Враня до планината Карадаг. Оттам границата ще мине по западните граници на казите Куманово, Кочани, Калканделен до Кораб планина. След това границата се спуска на юг по Черни Дрин и после по западната граница на казите Охрид, Старово и Корча стига до планината Грамос. Оттам границата тръгва на изток през Костурското езеро, стига до река Мъгленица и се спуска до Солунския залив. Границата заобикаля Солун и през Бешичкото езеро излиза на Орфанския залив. От Буругьол границата извива на север към Родопите до Чепеларе, откъдето завива на изток и се спуска по Арда, после минава през Източна Тракия до Черно море, като оставя Одрин в Османската империя, а Лозенград, Люлебургас и Малко Търново - в България. Границата напуска морския бряг при Мангалия и през Добруджа излиза на Дунава при Расово (Член 6). Договорът се опитва да създаде голяма славянска държава на Балканите – княжество България би имало площ от около 170 000 кв. км. Начело на държавата трябва да застане княз, който да бъде свободно избран от народа, утвърден от Високата порта и одобрен от Великите сили, като никой член на властващите в Европа династии не може да бъде избран на българския престол. Събрание от български първенци, свикано в Пловдив или Търново, трябва да обсъди и приеме основен закон на страната, по примера на тези в Дунавските княжества от 1830 г. (Член 7). Османските войски трябва да напуснат държавата, а руската военна окупация ще продължи две години (Член 8). Уточняват се въпросите, свързани с наличието на османски държавни, обществени и лични имоти в България и плащането на годишния данък на княжеството към Портата (Член 9, 10, 11). Какво цели граф Игнатиев в Сан Стефано? Много просто - той отива на преговорите с толкова грамадни претенции, че победеният да му даде всичко онова, което искаш в действителност - държава, която да е буфер за австрийскте интереси и лост за оказване на натиск над Османската империя чрез освободената България, която получава всички стратегически териториални придобивки, към които Русия се стреми. Санстефанският договор изостря силно отношенията между Русия и останалите Велики сили, поради това, че е сключен в нарушение от страна на Русия на предварително сключените тайни споразумения с Австро-Унгария. Един от сериозните за Русия (и за България) проблеми в Санстефанския договор е в предварителното съгласие на Русия, че на Балканите няма да се създава голяма славянска държава. Самият Сан Стефански договор е диктат, но Османската империя добре знае, че всякаква спогодба с Русия е временна. Великобритания е дала своите уверения, а Лондон е повече от категоричен в желанието си да ограничи руското проникване на Балканите. Сан Стефано и Руско-турската война са просто един сегмент от Голямата игра между Великобритания и Русия. проблем от прословутата безопасност на Проливите – безопасност, за която на всички е ясно, че няма да бъде застрашена. Тайните споразумения на Русия с Австро-Унгария, условията по които не са спазени от Русия при съставянето на Санстефанския предварителен мирен договор, са основанието за провала на руската имперска външна политика по време на Берлинския конгрес. Конгресът слага и краят на кариерата на граф Игнатиев. Той е порицан за това, че подписвайки Санстефанския договор, не е отчел обстановката в Европа и е превишил своите пълномощия. Така с стига и до провеждането на Берлинския конгрес и подписването на Берлинския договор. На 13 юли 1878г. Великите сили подписват Берлинския договор, който променя разпоредбите на Санстефанския мирен договор от 3 март 1878г. и определя бъдещето на Балканите. Макар да разпокъсва българската нация, следващите години ще покажат, че идеята за единна, обединена и национална държава, мечтана от възрожденците, остава водеща в историческото развитие на българския народ. Изтегляне 25.92 Kb. Сподели с приятели:
|