Стратегията най-общо се дефинира като рамка, описваща целите на организацията за определен средносрочен период от време и на избраните пътища за за тяхното постигане, при отчитане на състоянието и измененията във външната и вътрешната й среда. В това определение се съдържат три важни характеристики на стратегията.
Първо, стратегията изисква да се конкретизират дългосрочните цели на организацията в система от приоритети, мерки и дейности за конкретния средносрочен период.
Второ стратегията е свързана с избора на пътища за постигане на целите. „Определянето на целите и изборът на стратегии е единен процес. На практика това са две взаимно прониикнати и органически свързани дейности между , които не може да има граници. Принципът е: за реализирането на всяка цел се разработва стратегия, която дава отговор на въпроса-как, по какъв начин ще се реализира съответната цел”.
Трето, разработването на стратегии и обвързването им с целите във всички случаи трябва да бъде съобразено със състоянието и тенденциите във външната и вътрешната среда, и особено-с ресурсите на организацията. На тази основа стратегията се превръща в база за разработването на плановете на организацията.
В процеса на планиране разработването на системата от стратегии е разположено между анализа на състоянието и плана за действие. От това разположение могат да се извлекат и някои от основните изисквания предявявани към системата от стратегии:
да се основава на добро разбиране за съвременното състояние и за факторите на развитието, да бъде формулирана на база на анализа, респективно да отразява основните проблеми и нужди, т.е. да бъде подходяща или уместна и да може да окаже реално въздействие върху процесите на развитие във фирмата;
да очертава цялостно и последователно посоката на развитие, т.е. да бъде цялостна, последователна, логична и вътрешно непротиворечива и добре обяснена;
да служи като основа за разработване на плана за действие и за вземането на конкретни решения по отношение на действията, т.е. да бъде ясно дефинирана, ориентирана към действие, реалистична и осъществима;
да бъде споделена, да се приема от всички включени в процеса на планиране и още по- широко от всички заинтересовани (критичен фактор за изготвянето на плана за действие и последващото му изпълнение).