ЧАСТ 2
Специфичните цели на националната транспортна политика са насочени към устойчиво развитие на пътната и железопътна транспортна инфраструктура от национално и международно значение, подобряване на безопасността на транспорта, развиване на морското и вътрешното водно плаване, интеграция на националната транспортна мрежа в транспортната мрежа на ЕС, постигане на баланс и развитие на връзки между различни транспортни способи.
Постигането на тези цели е предварително условие за устойчив и балансиран дългосрочен икономически растеж. Подобряването на съществуващата инфраструктура и развитието на транспортни връзки по направление на транс-европейските транспортни коридори, минаващи през територията на България, ще повиши многократно пътническите и товарни потоци през страната. Това ще окаже непосредствен положителен ефект върху националното икономическо развитие, откриване на нови работни места и подобряване на благосъстоянието. Развитието на транспорт, благоприятен за околната среда и изграждане на обходни маршрути на населените места ще допринесе за подобрението на екологичния баланс и ще подобри качеството на живот в градовете и регионите.
Във връзка с членството на България в Европейския съюз и интеграцията на нейната транспортна инфраструктура в европейската транспортна инфраструктура, се полагат значителни усилия при въвеждането и осъществяването на европейските стандарти за модерен, екологичен и безопасен транспорт, предприети са интензивни действия за прилагане на съответното законодателството на Европейския съюз.
Основна задача на процеса за устойчиво развитие на транспорта е непрекъсната модернизация на транспортната инфраструктура и транспортните средства. Недостигът на инвестиции в поддръжката и развитието на инфраструктурата през последните десетилетия, и повишеното търсене на транспортни услуги, изискват ново и усъвършенствано, дългосрочно планиране на нейното бъдещо развитие. Необходим е значителен период от време за създаването на такава модерна транспортна инфраструктура, както и за дългосрочно планиране, осигуряващо съществуването на надежден и постоянен приток на финансови ресурси, и интерес от страна на всички институции и организации, участващи в този процес. В съответствие с публичните политики, и в съответствие с принципа на партньорство, е много важно да бъдат създадени по-добри условия за засилване ролята на частния сектор за развитието на инфраструктурата, включително възможности за реализиране на различни форми на публично-частно партньорство.
І. Използване на по-чисти горива и енергия в транспорта 1. Описание на съществуващото положение
Енергийното потребление на сектор „Транспорт”, след малък спад през 1999 – 2000 години, от
2001 г. бележи постоянна тенденция на нарастване.
Таблица 1. Потребление на енергия и горива в сектор „Транспорт”
Показатели/години
|
2000
|
2001
|
2002
|
2003
|
2004
|
Общо потребление на енер- гия и горива в транспорта - (хил. т. нефтен еквивалент)
|
1 839
|
1 948
|
2 055
|
2 319
|
2 395
|
Дял на транспорта в общо-
то енергийно потребление
на страната - (%)
|
21.8
|
23.2
|
24.1
|
25.3
|
26.9
|
Източник: НСИ
Данните сочат, че потреблението на енергия в сектора е нараствало със среден годишен темп от 6.8 %. Показано е, освен това, че нараства и делът на транспорта в общото енергийно потребление на страната, като от 21.8 % през 2000 г., само след четири години вече е стигнал до 26.9 %. Ако прибавим и факта, че 98 % от потребената енергия в транспорта е от петролни продукти, които са и най-големите замърсители на въздуха, ще видим, че има много резерви в посока на повишаване устойчивостта на транспорта, в аспект на енергийно потребление. Не е добър показател и фактът, показан по-напред, че употребата на дизелово гориво нараства повече от два пъти за четири години, а по-издържаните в екологичен аспект безоловни бензини – само с 50 %. Ако енергийното потребление е нараствало с почти 7 % годишно, то за периода пътническата превозна дейност, измерена в реализирани пътникокилометри от обществения транспорт, е намалявала с 3.7 % средногодишно. Ръст от 8 % на година бележи само товарната превозна дейност с обществен транспорт, измерена в тонкилометри. Следователно, повишаващият се общ разход на горива и енергия в транспорта не е адекватен на нарастването на транспортната продукция през последните години, и очевидно се дължи на несъвършенства в организацията на транспортните процеси и непроизводствените пътувания с лични моторни превозни средства.
2. Съществуващи проблеми -
Недобра структура на енергийния баланс в транспорта, оставяща само два процента дял на газообразни горива и електроенергия, които, освен че са екологично чисти, в подавляващата си част са от местни енергоизточници;
-
Негативни тенденции в развитието на структурата на горивния баланс, даващи предимство в темповете на нарастване на употребата на дизелово гориво след 2000 – та година, спрямо темповете на нарастване на употребата на безоловни бензини;
-
Неефективна организация на транспортните процеси (в т. ч. неефективно планиране на спедиционната дейност и използването на отделните видове транспорт), резултираща в по-високи темпове на нарастване на енергийното потреблението, в сравнение с темповете на нарастване на извършваната работа от транспорта, измерена в реализирани пътникокилометри и тонкилометри.
3. Оперативни цели и задачи -
Разширяване използването на по-чисти горива;
-
Поощряване използването на железопътен транспорт;
-
Разширяване на електрификацията на железниците;
-
Поощряване използването на обществен транспорт в градовете и градските агломерации, за сметка на използването на лични моторни превозни средства;
-
Разширяване използването на вътрешноградски електротранспорт.
4. Дейности за достигане на оперативните цели и задачи -
Подобряване на железопътната инфраструктура и услуги; прехвърлянето на трафика от пътищата към железопътния транспорт е приоритет в транспортната политика, както на ЕС, така и на България;
-
Електрификация на железопътните линии по протежение на Трансевропейските транспортни коридори на територията на България;
-
Ремоторизация на стари дизелови локомотиви, с цел намаляване разхода на дизелово гориво и намаляване емисиите на серен диоксид;
-
Разширяване на електрификацията на вътрешноградския транспорт;
-
Продължаване на строителството на метрополитена в София;
-
Поддържане на дънъчната политика, поощряваща производството и разпространението на биогорива за транспорта, с цел достигане на 5,75% пазарен дял на биогоривата в България към 2010 г.;
-
Осигуряване на финансово обезпечаване на горните дейности от страна на специалните европейски фондове.
Сподели с приятели: |