Тайната на скорпион



страница1/9
Дата23.07.2016
Размер1.34 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9

РИЧИ ГУДЛЪК



ТАЙНАТА

НА

СКОРПИОН


© Ричи Гудлък, автор, 1998

© Димитър Стоянов – ДИМО, дизайн на корицата, 1998

© Ивайло Иванчев, художник на илюстрациите, 1998



Светещите стрелки на часовника ти показват четири часа сутринта, когато армейският джип те докарва в щаба на Съюзния флот. Сержант от британската военна полиция внимателно осветява лицето ти с фенерче. Дълго проверява документите ти за самоличност преди да вдигне бариерата и да ви пропусне. В утринния сумрак лицето му е сиво и мрачно и това още повече подсилва тревожното чувство в душата ти. На втората бариера ви спират новозеландски, а на третата — австралийски морски пехотинци. След тягостните и безконечни процедури джипът най-сетне спира пред ниско дълго бунгало, боядисано в защитен камуфлажен цвят. Пред входа му вече те очаква висок, слаб капитан във флотска униформа. В петлиците му различаваш отличителните знаци на военноморското разузнаване и това вече ти подсказва, че играта скоро ще загрубее. Скачаш бързо от колата и отдаваш чест. Той отговаря на поздрава ти, а воднистите му безцветни очи внимателно те оглеждат. След това отсечено кимва с глава.

— Следвайте ме, лейтенант! Комодор Джаксън ви очаква!

Дълго вървите през нисък, полутъмен коридор с множество стаи. Въздухът е пропит с тежкия дъх на хавайски пури и на едно особено, тревожно и мъчително очакване. Обстановката ти е до болка позната и ти неволно си припомняш нещо вече отминало. Евакуацията на френския флот от базата в Тулон. Спомняш си и историческата заповед на командващия, адмирал Дарлен, флотът да не попада в немски ръце. В паметта ти завинаги е запечатан онзи незабравим ден на 1942 година, когато сивата маса на линейния кораб „Ришельо“ тежко се отдели от пирса на Тулонската военноморска база и се отправи в последния си боен поход към пристанището на Декар. На борда му си и ти самият, когато идва жестокото и неочаквано нападение на бившите съюзници... Самолетите-торпедоносци на английския самолетоносач „Хермес“ изпълват небосвода с яростния вой на двигателите си и се нахвърлят върху вас! Никога няма да забравиш тътена на авиобомбите, експлозиите на взривяващите се торпеда, гъстите облаци от черен, задушлив дим и стоновете на ранените и умиращи френски матроси. Ти си един от оцелелите... После дълго и мъчително се луташ по страшните пътища на войната, несломен от опасностите и лишенията, с горд дух, непримирим към предателството и човешкото коварство. Докато един ден попадаш на холандския крайцер „Де Ройтер“ и скоро се озоваваш във водите на Тихия океан. Включваш се в една нова, още по-кървава и опустошителна морска война — гигантската битка с японския императорски флот, която едва сега започва. Бойната ти подготовка и опит бързо са оценени. Като командос, специалист по подводни диверсии, си зачислен в отдела за специални подводни операции към щаба на Съюзническия флот, командван от холандския адмирал Карел Доорман. Следват многобройни битки, докато накрая пада Манила и Съюзническият флот е принуден спешно да се евакуира от тази своя последна голяма военноморска база...

— Заповядайте, лейтенант! — гласът на капитана моментално те връща към действителността.

Машинално оправяш мундира си и прекрачваш прага на голям, силно осветен кабинет. Отдаваш чест и замръзваш до вратата. Една от стените е заета от огромна морска карта. Веднага различаваш познатата форма на остров Минданао, северната част на Молукските и Каролински острови. До картата, с показалка в ръка, е изправен комодор Джаксън, командващ оперативния отдел от военноморското разузнаване на АБДА. Познавате се отлично. Той те оглежда внимателно и кимва с глава.

— Свободно, лейтенант! Седнете и се опитайте да се съсредоточите. Разполагаме с малко време и ще се опитам да бъда пределно кратък и ясен.

Придърпваш един стол и се отпускаш до дългата щабна маса от тъмен махагон. Сред облаците цигарен дим, изпълнили помещението, различаваш фигурите на още пет-шест флотски, въздушни и армейски офицери.

Командор Джаксън натиска един звънец и в залата изниква капрал от военната полиция с огромна кана кафе. Напълва чашите на всички и безшумно изчезва.

— Моля за внимание, господа! — Джаксън леко почуква с показалката по картата. След това я приковава в една точка. — Тази нощ, в 2.30 часа в радиоотдела на флота е постъпило съобщение, излъчено от борда на британската подводница „Скорпион“. Било е кратко и е прекъснало внезапно. Според радиограмата субмарината е била засечена и атакувана от японски самолети-торпедоносци. Командирът й, капитан О’Конър, е успял да предаде координатите — квадрант 30, на три мили североизточно от рифовете на остров Талауд. Това е всичко, господа. А сега главното. По наши данни, „Скорпион“ е следвала курса Порт Манила — остров Минданао, с краен пункт остров Тобе от Каролинския архипелаг. На борда си носи две касетки с изключително важни за командването секретни документи. Попадането им в японски ръце би довело до непредсказуеми и фатални последици. Повече от ясно е, че не можем да допуснем това в никакъв случай! Преди да ви запозная със заповедта на контраадмирал Доорман, искам да чуя вашето мнение. Капитан Хааген, с какви данни за района разполага отделът по картография и хидрология?

Холандецът тежко надига едрото си, набито тяло и се отправя към картата.

— Господин комодор, господа офицери! Според нашите лоции посоченият квадрант е слабо проучен. Но все пак имаме някои параметри. На пет мили източно от остров Талауд се намира архипелагът Патанг. Островите му са малки и необитаеми. Не са подробно картографирани, но разполагаме със снимки от въздушното разузнаване. В по-голямата си част са покрити с блата и тропическа растителност. Източните и западните им брегове са опасани от рифове и са неудобни за акостиране на големи плавателни съдове. Това, плюс климата им обяснява защо са необитаеми. Сверихме и хидрографските данни на архипелага. През акваторията, заключена между остров Талауд и най-западния от островите,

Патанг, преминава мощно океанско течение, идващо от североизток и продължаващо на югозапад, в посока на Молуско море. Не разполагаме с точни данни за скорост и температурата му, но не и изключено именно то да е принудило командира на подводницата да изплава и да продължи в надводно положение. Според лоцията дълбочините в пролива варират от 100-150 до 400 метра. Релефът на дъното не е изследван. Засега това е всичко, с кое разполагаме.

Капитан Ван Хааген сяда и за момент в залата се възцарява тишина.

— Това може да не е единствената причина за изплаването на „Скорпион“ — обажда се най-после комодор Джаксън. — Подводницата е от типа „Т“ и е с водоизместване 1570 тона. дължина 90 метра и дълбочина на потапянето 70-90 метра. Но тя не разполага с „шнорхел“ за зареждане на акумулаторите от перископна дълбочина. Следователно О’Конър е трябвало да изплава на повърхност, за да ги зареди с дизел-генераторите и да опресни въздуха в отсеците и акумулаторните ями. Според метеоразузнаването над тази част от океана небето е било ясно и е имало пълнолуние. Тъй че за японските пилоти не е било трудно да открият фосфоресциращата струя от винта на подводницата, да я идентифицират и да я атакуват. И така, господа, картината е приблизително ясна. А сега чуйте заповедта на командващия. „Скорпион” трябва да бъде открита на всяка цена, а документите на борда ù прибрани или унищожени. В случай че това е невъзможно, трябва да бъде унищожена самата подводница. Повтарям думите на адмирал Доорман, господа, „на всяка цена и с всички средства!“ — След това комодорът се обръща към теб. — С тази задача ще се заемете вие и вашата специална група, лейтенант. Ясна ли е заповедта?

— Тъй вярно, сър! — бързо се изправяш ти. С какво време за подготовка разполагам?

— Имате точно два часа и нито минутка повече за подготовка, сбор и инструктаж. Ще излетите с един „В-25” до базата на остров Тобе. В момента там е ескадрилата на адмирал Спрюенс, начело със самолетоносача „Лексингтън". Всичко е съгласувано между нашите командвания и те ще ви окажат пълно съдействие. Майор Гарсия ще има грижата да достави вас и момчетата ви точно до целта — и Джаксън кимва с глава към американскияя пилот. — До северните Молуски ще ви охраняват наши „Харикейн“, a след това ще ви поемат палубните изтребители на „Лексингтън”. След пристигането, на място ще прецените по какъв начин ще се доберете до остров Патанг и как ще организирате издирването на „Скорпион“. Имате пълна свобода на действие. Засега това е всичко. Подробности и карти ще получите в оперативния отдел. Имате ли въпроси, лейтенант?

— Не, сър — отговаряш. — Разрешете да напусна!

— Искам да знаете и още нещо. Имаме сведения, че от север се приближава флотът на адмирал Микава. Не е изключено част от личния му състав да е допълнен от вашите стари познайници, „фукуруи“. Вие ги познавате добре, струва ми ce!

— Да, сър! — кимваш с глава ти. — Дори много добре! — при споменаването на тази дума, усещаш как стомахът ти се свива. „Фукуруи“ (драконите на щастието), прословутите бойни водолази на японския императорски флот. Жестоки фанатици без лица и души, за които животът и смъртта не означават абсолютно нищо. Още помниш битката за Сингапур и първия си сблъсък с тях, белегът от дълбоката рана от нож в гърба ти често се обажда нощем и събужда кошмарния спомен. Да, ти наистина знаеш какво означава „фукуруи"...

— Тъй че внимавайте много и използвайте максимално маскировката. Един Господ знае, дали тези дяволи също няма да се интересуват от „Скорпион“? Това е! А сега действайте и нека Бог ви помага! — И комодор Джаксън ти подава ръка. Стисваш слабата му, корава десница, отдаваш чест и напускаш залата.

В главата ти тревожно и натрапчиво пулсира сигналът за опасност. „Фукуруи”... безшумната синка на смъртта. Тя отново се надига от мрачните дълбини на океана. Никога по-рано не си се отдавал на лоши предчувствия, но този път те упорито обсебват съзнанието и мислите ти. Запалваш цигара с напразната надежда, че острият тютюнев дим ще успокои нервите ти и оставаш няколко минути вглъбен, загледан в светлеещите води на залива. След това захвърляш цигарата и решително се отправяш към джипа.

Ушите ти глъхнат от грохота на двигателите. Двумоторният бомбардировач тежко се спуска над острова, а огромният му корпус се тресе и вибрира под напора на вечерния мусон. Последните отблясъци на тропическото слънце позлатяват дългата, бяла гирлянда на прибоя и озъбената каменна паст на рифовете. Водите на залива са окъпани в меко тюркоазено сияние. Над гърмящия прибой са увиснали облаци воден прах и в тях проблясва дъга. Сякаш всичко под теб е изваяно от четката на художник-сюрреалист, а не от дивата природна стихия. Наблюдаваш панорамата през илюминатора на бомбардировача и всичко ти се струва прекалено, дори нереално омайващо и мирно.

След това пред носа на самолета изниква дългата бетонна писта на летището и слага край на очарованието, напомняйки, че ти си войник, а наоколо бушува война. Слушалките на шлемофона ти припукват и до слуха ти долита приглушения, пресипнал глас на американския пилот.

— Притегнете коланите и гащите, момчета! Кацаме! Край на разходката! — той добавя и още нещо, но гласът му потъва сред грохота и воя на моторите. Пистата вече бяга под колесника на самолета и стремително се надига срещу вас. Следват удар и трясък, след това втори и трети, придружени от пронизителния писък на спирачките. Накрая гигантската машина замръзва на полосата. Бавно откопчаваш колана и с мъка се надигаш от креслото. Стомахът ти се гърчи в мъчителни спазми. Коленете ти треперят и ти се ще да изплюеш всичките си гадни вътрешности. Дългият полет е приключил и вече сте на Каролините. Твоят час е настъпил и часовникът неумолимо отброява отлитащите мигове...
***
Край пистата ви очаква потънал в прах „Вилис“. Отправяте се към него, помъкнали тежките денкове със снаряжението. След теб крачат в колона останалите трима от специалната група. Пръв е двуметровият гигант — ирландецът Майкъл О’Гири. Сержант, специалист по минно подводно дело. До него е капрал Франсоа Белон и Перфектен гмуркач-аквалангист, шампион на флота по савате. Колоната завършва австралиецът Джошуа Карлучи, известен повече като Джо Торпедото — флотски старшина първа степен, шампион по плуване и гмуркане. Това са твоите командоси-водолази. Хората, с които трябва да откриеш потъналата Бог знае къде подводница. А след това да измъкнеш или да унищожиш касетките с проклетите документи. В ушите ти все още звучат думите на комодор Джаксън, изречени миг преди да се качите в самолета: „Открийте проклетия „Скорпион“, лейтенант! Ако трябва, направете и невъзможното, но го открийте!“







1.

Стоиш пред ограденото ви бунгало и пушиш замислено. Ярката луна осветява сьс сребърния си прожектор спящите води на лагуната Марая в северната част на острова. Часът е два след полунощ и останалите от групата са потънали в юнашки сън. Но не и ти. Запалваш нова цигара и си припомняш разговора със заместник-командващия на тактическото съединение, контраадмирал Дoнован. — „Запознати сме с мисията ви, лейтенант, и сме готови да ви окажем пълно съдействие. Но трябва да ви предупредя, че разполагаме с броени дни. Флотът на адмирал Микава се приближава от север и то по-бързо ртколкото сме очаквали. За жалост съотношението на силите е 4 към 1 в полза на японците, включително и в самолети. Тъй че скоро ще се наложи да изоставим Тобе и да се оттеглим на югоизток, към Хаваите. Затова действайте бързо, докато сме в състояние да ви прикриваме и да ви изведем от района на операцията. Разстоянието до островите Патанг е около 350 мили и ще ви трябва време, за да го преодолеете. Имате няколко варианта за придвижване. Със самолет, тоест да десантирате с парашути; бързоходен кораб или с подводница. Има и един последен четвърти вариант, но той би ви отнел много време. Имам предвид да ви качим на малайска джонка и да ви маскираме като рибари. Естествено, бихме могли да ви изтеглим на буксир до средата на пътя с наш кораб, а след това вие сами да се доберете и да дебаркирате на острова. Много малайци и самоанци ловят в тази води акули и бонито, тъй че няма да имате никакви проблеми с маскировката. Така или иначе, оставям вие да вземете решението и да ме уведомите незабавно. А сега, почивайте, лейтенант, и дайте на хората си да си отелят! Утрото е по-мьдро от вечерта. Е, това е всичко. Ще се видим сутринта. Адютантът ми ще бъде на ваше разположение. Лека нощ!

И така, млади приятелю, време е да вземеш първото важно решение! Кой вариант за придвижване ще избереш? Спреш ли се на първия, премини на 90. Предпочетеш ли втория, отиди на 150. Приемеш ли третия вариант, прескочи на 50. А ако решиш да опиташ четвъртия, мини на 190.


2.

Сега изненадата е главното ви оръжие и не трябва да го проигравате! Безшумно измъкваш водолазния си нож и задържаш дишането си, за да не те издадат, въздушните мехури. Срещу теб сержант О’Гири бързо съобразява и прави същото. Двама срещу двама! Острие срещу острие!

И ето че настъпва моментът! Когато водолазите „фукуруи“ се приближават на един-два метра от вас, ти се хвърляш върху този отляво и замахваш с ножа. Ударът е точен и смъртоносен, но японецът притежава феноменален инстинкт. Миг преди острието да се забие във врата му, той се извива като змиорка и острието попада в бутилката на акваланга му. Замахът ти е толкова силен, че ножът изхвръква от ръката ти и се забива в пясъчното дъно. „Фукуруи“ изпуска касетката и светкавично насочва харпуна към стомаха ти. Но ти си вече върху него и успяваш да хванеш с лявата си ръка оръжието и да го отклониш. Едновременно с това замахваш с другата и избиваш мундщука на дихателя от устата му. Веднага те обгръща плътен, кипящ облак от въздушни мехурчета и противникът ти изчезва в него. Това те заслепява за части от секундата и моментално получаваш силен и точен удар в слънчевия сплит, който спира дъха ти. С котешка пъргавина японецът се стрелва над теб и в движение смъква маската от лицето ти. След това се нахвърля отново и впива стоманени пръсти в сънната ти артерия, опитвайки се да те парализира. Но ти също си напрегнат и готов да отразиш атаките му. С бърз и рязък захват успяваш да се освободиш от смъртоносната му хватка и извиваш


дясната му ръка зад гърба, при което му чупиш палеца. „Фукуруи“ обаче са специално тренирани да издържат на нечовешки болки. Без да обръща внимание на травмата, самураят се извива като тетива на лък и ти разбива носа с глава. След това със светкавично салто се измъква от хватката ти и изважда ножа от калъфа на бедрото си. Със сетни сили, едва успяваш да хванеш ръката му и да отклониш нароченото като бръснач острие. На свой ред удряш с коляно в слабините и за секунда го парализираш. Вкопчени яростно един в друг, вие падате върху дъното и се премятате, вплетени на кълбо, като си разменяте удари с глави, лакти и колене. Противникът ти сякаш не знае умора и се мята като бесен, опитвайки се дори да те захапе за гръкляна. Влагаш цялата си сила и енергия, за да неутрализираш неспирните му атаки, но вече усещаш как силите ти се топят и ти е все по-трудно да се бориш. Положението ти вече е критично, когато ръката ти неочаквано напипва дръжката на ножа, забит в пясъка. Това именно те спасява!

Измъкваш опасното оръжие и замахваш рязко, без да се целиш, като влагаш в удара цялата си кипяща ярост. Острието потъва до дръжката в корема на „фукуруи“ и той замръзва, вцепенен от изненада и болка. Ръцете му те пускат, а устата му се разтваря широко и изпуска шумно въздуха от гърдите. От страшиата рана изригва огромен кървав фонтан и в миг обагря водата около вас. Отскачаш встрани и се оттласкваш от дъното, готов да нанесеш повторен удар. Но това вече е излишно! Японецът се обръща по корем и се отпуска надолу с безжизнен, изцъклен поглед. Тялото му се разтърсва в последна, мъчителна агония и утихва. Страшният „фукуруи" е мъртъв! Прибираш ножа в калъфа, поставяш си падналата върху пясъка маска и я продухваш от водата. Едва сега си отдъхваш и се оглеждаш. Огромното туловище на О’Гири бързо се носи към теб, а тялото на втория японец виси неподвижно над самото дъно с неестествено килната на едното рамо глава.

По позата му веднага разбираш, че вратът му е счупен и той също е мъртъв. От лявото рамо на сержанта струи кръв. но той се усмихва през маската и ти дава знак, че всичко е наред.

Не трябва да губите нито миг! Грабвате двете касетки, изтървани от японците по време на схватката и бързо се отправяте към Белон и Карлучи, които нищо не подозират от другата страна на подводницата.

Сега бързо премини на 7.

3.

Озъбената паст на хищната змиорка връхлита срещу теб, готова да захапе и разкъса плътта ти. Миг преди това да се случи, замахваш с палката, чието острие се забива в гърба ù. Триметровото тяло на мурената се разтърсва от болезнени конвулсии, а от страшната рана избива кървав облак. Чудовището плясва с опашка и отскача назад. Извива се и изчезва в сянката на подводния мрак. Но само миг след това, преди още да си се опомнил, то изниква отново и връхлита още по-яростно... Отиди бързо на 76.




4.

Замахваш с палката и удряш с острието ù връхлитащото чуводище в носа. С почти неуловимо, но мощно движение на опашката, акулата се отклонява и прелита плътно край теб. Но веднага се обръща и напада отново. В този момент ти изплуваш на повърхността, като не откъсваш поглед от хищницата. С резки и силни удари на палката отбиваш и това нападение. Сега около теб са се появили и другите акули и острите им гръбни перки описват шеметни кръгове сред вълните.

Въртиш се със сетни сили, размахваш палката и крещиш като луд, но това не спира глутницата. Умората те завладява напълно и усещаш, че краят ти наближава. За щастие Белон и О‘Гири са те забелязали в отблясъците на фосфоресциращата вода и бързо ти идват на помощ. Лодката се озовава до теб, а яките им ръце те сграбчват и издърпват от водата. Задъхан, потен и треперещ от преживяното напрежение и ужас, ти се премяташ през ниския борд и се просваш на дъното. Хората ти натискат греблата и лодката, блъскана и люляна от мъртвото нощно вълнение, се отправя към малкия остров.

А сега отиди на 94.

5.

Почти си изплувал, когато страшилището на океанските дълбини те настига. Обръщаш се инстинктивно и панически замахваш с ножа. Но вече е късно! Огромната опашка на акулата се стоварва върху главата ти и ти моментално загубваш съзнание. Последното нещо, което зърваш в живота си е една широко разтворена, озъбена паст, която стремително връхлита върху теб. И край... Потъваш в бездна от черен, непрогледен мрак. Мракът на смъртта!

Това е всичко, млади приятелю. Ти допусна жестока грешка, която те доведе до кървавата драма, разиграла се под вълните. Грешка, за която заплащаш с живота си! За теб играта е приключила и не ти остава нищо друго, освен да се върнеш на 1 и да започнеш всичко отначало! Не се отчайвай и не падай духом! Бори се докрай и вярваме, че в крайна сметка ще победиш и ще изпълниш успешно трудната и рискована мисия.

Желаем ти успех и засега се сбогуваме с теб.

И така, на добър път и до нови срещи!!!

6.

В последната секунда успяваш да се отклониш и острието разсича водата на милиметри от лицето ти. С мощен удар на плавниците отскачаш встрани и измъкваш своя нож. Една тъмна сянка налита върху теб и лъчът на прожектора попада върху нея. Ясно ти е, че си издебнат и нападнат от чужд боен водолаз. Облечен е в черен неопренов костюм, подобен на твоя. На ръст е по-дребен и се придвижва с котешки плавни и бързи движения. Съзнанието ти автоматично отчита факта, че аквалангът му не изпуска въздушни мехури, следователно е със затворен цикъл на действие и е напълно безшумен. Такива апарати използват предимно японските подводни бойци. Прочутите и зловещи „фукуруи“ (драконите на щастието). В един кратък миг лъчът на прожектора ти попада върху маската на лицето му и това, което виждаш, кара дъха ти да секне, а по гърба ти да пробягат ледени мравки. Иззад стъклото те наблюдават две тесни, присвити очи, в които гори злобна решителност и фанатизъм.

Замахваш с ножа и на свой ред „фукуруи“ отскача назад. Предстои ти невероятно труден и кървав двубой с един перфектен подводен убиец. Посягаш с лявата ръка и бързо откачаш от колана си палката против акули. Hо преди да успееш да я използваш, водата зад теб се раздвижва и от мрака изплува втори силует...

Ти по-скоро долавяш присъствието му, отколкото го виждаш. Правиш опит да се обърнеш към новия враг, но вече е късно. Фатално късно! Остра, пареща болка пронизва гърба ти и пред очите ти притъмнява. След това парещата, дяволска болка те пронизва още веднъж и прекъсва дъха ти. Пред очите ти избухва болезнена експлозия и ти загубваш съзнание. Тялото ти омеква и се отпуска върху пода на подводницата. Последната мисъл, която припламва в главата ти е „Самураи... засада!“ След това смъртта бързо те покрива с черния си воал и това е всичко!

Съжаляваме, млади приятелю, но ти загуби битката. И то в самия ù край, когато бе само на крачка от победата. Такива са превратностите на войната! Всяка грешка се заплаща скъпо. Често и с кръв, както стана при теб. Но това е само игра, затова горе главата! Върни се на 1 и започни всичко отначало. Очаква те дълъг път, изпълнен с вълнуващи приключения и рискове. Пожелаваме ти успех и очакваме с нетърпение новата ни среща с теб, млади храбрецо! Вярваме в успеха ти, а засега ти казваме сбогом!


7.

Часовникът показва два часа след полунощ, когато се добирате до островчето. Бързо изтегляте плота върху скалите и започвате да прибирате палатката и багажа. През това време Белон трескаво подготвя радиостанцията за работа.

— По-живо, момчета! Японците всеки момент ще се усетят и ще започнат да издирват водолазите си. Трябва да използваме тъмнината и да се омитаме оттук!

— Какво ще правим с плота и снаряжението, лейтенант? — пита О‘Гири, чието рамо вече е превързано от Карлучи.

За момент се замисляш, но след това бързо вземаш решение.

— Ще ни забавят много. Затова ще ги потопим зад рифа. Ще вземем само лодката, оръжието и радиостанцията. Това е! Действайте живо!

След това се обръщаш към Белон, който вече е опънал антената.

— Готово ли е?

— Да, лейтенант. Не сме в графика за сеанс, но ще опитам да се свържа. Давайте текста!

Сядаш на един камък и бързо нахвърляш няколко реда върху лист от бележника си.

„Рибар 1, тук рибар 2. Точка. Рибата хваната. Точка Пратете спешно голямата лодка. Точка. Ще чакаме в квадрант 28. Точка. Давам координати... Точка...“ Приключваш и подаваш листа на Белон.

— Давай, приятел! Сега всичко зависи от теб. Превключи на аварийната честота и използвай запасния код. Не се ли свържеш, с нас е свършено!

След това се залавяш да помагаш на останалите. Белон бързо кодира съобщението и след минута морзовият ключ започва да потраква нервно в ръцете му.


Каталог: Taynata na Skorpion


Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница