Структура на правото
Изтегляне 19.68 Kb.
|
| Структура на правото Позитивното право може да се разглежда като вид система. Правната система притежава характеристиките на всяка система. Състои се от елементи, които са в определени отношения помежду си и образуват едно цяло. В зависимост от характера на елементите, дали са еднородни или разнородни, сист. се делят на хомогенни и хетерогенни. Системата на правото е хетерогенна, тъй като се състои от различни елементи. Системата на правото включва следните групи елементи: правни норми, правни източници, правни субекти и актове по реализиране на правото. Между елементите на всяка еднородна група съествува определено отношение на координация (съгласуваност), на подчиненост (субординеност), на допълване, на изключване. В своето единство елементите и връзките между тях от всяка група съществуват като отделни подсистеми. Всяка подсистема се намира в отн с др и всички образуват сист на правото. Основна тема заема правната норма. Тя е в основата на правната система. Това е така, защото както правните източници, актовете по реализирането на правото, така и правните субекти имат своето място в правната норма. Правото не е просто съвкупност от правни норми. Нормите са обособени в отделни части, чрез които то съществува и действа като едно цяло. Чрез системния подход частите се обясняват като отделни елементи, които формират стуктурата на правото като отделни системи. Понятието функционална система на правото изразява неговата вътрешна присъща ... за тях, за да изпълнява своята функционална роля. Критериите за структуриране на правото са два : формални и съдържателни. Формалният е количествен и показва числеността на правните норми, на които е придадено значение на отделна самостоятелна структура в правото. Съдържателните критерии са два. Функционален и предметен. Функционалният обособява нормите в отделни структури, в зависмост от гяхното предназначение, цели и роля в правното регулиране. Предметният критерии обособява структурите в зависимост от предмета на регулиране, род и вид обществени отношения. В Българската правна теирия се поддържа, че системата на правото се изгражда от две структури, правен отрасъл и правен институт. В действителност структурите са повече, като всяка по-обща структура представлява цяло, включващо обособени структури като негови части. Така в низходящ ред от общото към частното структурите на правото са следните: правна област, правен клон, правен дял, правен отрасъл и правен институт. Действащото съвременно позитивно право вклпчва две най-общи и най-крупни по състав структури. Те са национално и международно право. Нац. право се създава, за да урежда обществени отношения за конкретната държава. То действа в границите на всяка отделна нац. държава, гарантира се и се защитава от нея. То регулира обществени отношения, които са в рамките на юриздикцията на отделната дъжава. Поради тази причина, въпреки правната рецепция националното право е... Международното право е отделна правна област. То се създава, за да уреди в общ интерес важни отношения, които се осъщестявават извън юриздикцията на отделниге държави. Международното право се създава по пътя на договарянето и се обективира в международни договори. Спазването на международното право се гарантира от всяка държава. И се защитва чрез авторитета на международната общност. Особен характер има правото на ЕС, което е наддържавно по отн. на вътрешното право на държавоте членки на ЕС, но не е международно. Така по онтош. на държавите ченки на ЕС правото на ЕС се налага като нова трета правна област. Всяка една от областите в нац. и межд право се структурират в правни клонове. Това са частното и публичното право. Така в системата на правото се включват вътрешно частно и вътрешно публично, и международно публично и частно право. Критерият за обособяване на правните клонове също е функционален, това е характерът на интереса или ползата. Частното право е насочено към уреждане на частния инт на лицата. Публичното право урежда и защитава обшия интерес. И тъй като той се представлява от държавата то публичното право урежда отношения които са двустранни, в които поне едната страна в държавата. От тази гледна точка международното частно право урежда отножения свързани с частни интереси на лица от различни държави. А международното публично, отн. между разл. държави. Функционалния разграничителен критерии между частното и публичното право се изразява и в използването на различен метод на правно регулиране при двата клона. Това са диспозитивният метод на правно регулиране (в частното) и императивният (в публичното). Диспозитивният метод се изразява в установяване на равнопоставеност на правните субекти в граждански ред. В частните отношения интересите са равнопоставени, ето защо частнито право предоставя свобода на поведението. Страните в отношенията са свободни да договарят или не, да приемат или не, да се задължат или не. Договореното трябва да се изпълни, ни интересите са равнопоставени и при изпълнение. Императивният метод на правно регулиране ... общият интерес има приоритет пред частния и затова съраната която предтавлява този публичен интерес не договаря а изисква, налага подчинение над другата страна. Така нормите на публичното правон изразяват субирдинациянв урежданите отношения. Лицата в тези отношения са длъжни да изпълняват произтичащите от импреиума предоставен на държавния орган, предложения заповеди забрани. Различието между диспозитивния и императивния метод се проявява и в санкционната охрана, в частното и публичното право. В публичното право санкцията за неизпълнение е неизбежна. В частното право санкцията е приложима, ако е договорена, а нейното реализиране зависи от ролята на изправната страна, на която е гарантирана защита. Клоновете на правото се разделят на правни дялове. На ниво дялове правото се дели на материално и процесуално право. Така в клона на частното право се обособяват дял на частното материално и дял на частното процесуално право, а в международното имаме междунар. материално и процесуално, в клона на публичното имаме дял на публ материално и публ процесуално право. Критерият за обособяване на дяловете като структури на правото също е функционален, но специфичен. Като критерии за обособяването на правните дялове се приема въпросът за тяхното предназначение, за функцията която изпълняват. Така материалното право отговаря на въпроса: какво се регулира, а процесуалното: как се регулира? Материалното право опр. правния статус на правните субекти и какво е правомерното и неправомерното поведение. Права, задължения, заповеди, забрани, нарушения и наказания. Процесуалното право определя как трябва да протичат отношенията по установяване на субективни права, по разрешаване на правни спорове и по осъществаване на юридическа отговорност. От това следва, че процесуалното право има императивен характер. Дяловете на правото се подразделят на правни отрасли така правото се структурира в отрасли на материалното право и отрасли на процесуалното право. В рамките на клоновете. Критерият за обособяваме на отраслите вече е предметен, а не функционален. ПРАВНИЯТ ОТРАСЪЛ ВКЛЮЧВА ПРАВНИ НОРМИ, КОИТО РЕГУЛИРАТ ЕДИН И СЪЩ РОД ОБЩЕСТВЕНИ ОТНОШЕНИЯ. Така например птрасли на частното мат право вещното право, облигационното, трудовото право и др. Отрасли на публичното материално право са конституционното право, администр. , данъчното и пр. Отрасли на публичното процесуално са гражданското проц., наказателното проц., административното проц., правните отрасли се подразделят на правни институции. Това е най-малката структура на правото. Критерия за обособ. на правния институт е предметен. ПРАВНИЯТ ИНСТИТУТ ВКЛЮЧВА ПРАВНИ НОРМИ, КОИТО УРЕЖДАТ РАЗЛИЧЕН ВИД ОБЩ. ОТНОШ В РАМКИТЕ НА РОДА ОБХВАНАТ ОТ ПРАВНИЯ ОТРАСЪЛ. Здравейте, д-р Ангелов, Казвам се Катерина Георгиева и съм от втора група от специалност ,,Стопанско управление с английски език”. Утре по време на упражнието, аз и Александър Славков ще представим темата “Организационна диагностика”, затова прилагам презентацията и казусът ни. Катерина Георгиева Изтегляне 19.68 Kb. Сподели с приятели:
|