Катедра “международни отношения” п р о г р а м а



Дата07.06.2017
Размер88.66 Kb.


УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО

= = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = =


КАТЕДРА “МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ”



П Р О Г Р А М А



За кандидат-докторантски изпит

Научна специалност


“ПОЛИТОЛОГИЯ” – 05.11.02
(Международни отношения и външна политика)

София, 2010 г.


I. СЪЩНОСТ НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

Същност и исторически характер на международните отношения (МО). Основни подходи към определяне съдържанието на категорията “МО”: политико-правен и социологически подход. Роля и значение на МО за световното развитие.

II. СИСТЕМА НА МЕЖДУДЪРЖАВНИ ОТНОШЕНИЯ – І

Среда на системата. Структура. Типове системи. Исторически състояния на системата на междудържавните отношения.

III. СИСТЕМА НА МЕЖДУДЪРЖАВНИ ОТНОШЕНИЯ – ІІ

Равнища в структурата на системата. Политически регион. Политически субрегион. Взаимодействието между равнищата на системата. Фактори на промяна в системата на международните отношения.

ІV. ХАРАКТЕРИСТИКА И МЕТОДОЛИГИЧНИ ВЪПРОСИ ОТ ОБЩ ХАРАКТЕР НА ОСНОВНИТЕ ФОРМИ НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ ИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ

Функция, роля и значимост на отделните форми на МИО. Еволюция в развитието на тези форми – появата и високия ръст на относителния дял на новите форми на МИО, като например международната търговия с услуги, много големият ръст на международната миграция на работна сила, на износа на капитал.

V. ДЪРЖАВНОТО И ИНТЕРНАЦИОНАЛНО РЕГУЛИРАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ ИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ

Основни елементи на регулативния механизъм на съвременните международни икономически отношения. Автономно национално държавно регулиране на външноикономическите връзки. Основни фактори и предпоставки за националното държавно регулиране и рамки поставени от международни организации. Цели на това регулиране. Регулиране на МИО на международно равнище – двустранно и многостранно, в рамките на Световната търговска организация и др.

VI. Глобализационният феномен и МО

Определения. Хетерогенност на концептуалния фон: модерност - индустриалност-интернационалност; постмодерност–информационност- глобалност. Съотношения с ТМО: междудисциплинарност; време– пространство-процес; вътрешно-външно-международно. Трансформация в състава и йерархията на субектите, външнополитическия процес, формите на поведение и общуване, стабилизиращите структури. Неравномерност на формиращите процеси.

VII. Глобализация и интернационализация

Интернационализация–междудържавност. Глобализация-транснационалност. Предмодерни и модерни форми и етапи: световноикономически, военнополитически. Актуалните глобализационни процеси: 60-90-те години на ХХ век: информационна и постконфронтационна парадигма.

VIII. Неоикономиката

Постиндустриализъм. Характеристики и етапи на аграрната и индустриалната революция. Информационната революция. Иновационната сфера: дългите цикли и смяната на технологичните парадигми. Демасовизация. Веществени и интелектуални компоненти на възпроизводството. Знание и информация. Производителност и продуктивност. Растеж и развитие. Спестявания и инвестиции. Обяснителната сила на стойностните категории. В търсене на нов категориален апарат.

IX. Глобалната икономика-І

Форми на разделението на труда. Световен пазар-световно стопанство-глобална икономика. Неравномерно развитие на външноикономическите връзки през ХХ век. Транснационалните корпорации и банки. Вълни на сливания и поглъщания. Информационно-финансовите структури и пазари.

X. Глобалната икономика-ІІ

Синхронност и асинхронност на икономическите цикли. Структурни кризи. Квазипроизводствени цикли, виртуални финанси, глобален монопол над природоползването. Еволюция на корпоративното, държавното, наддържавното регулиране.

XI. Източници на противоречия в ГЛОБАЛНАТА ИКОНОМИКА

Социалноикономическата парадигма: бедни-богати. Догонващо и неравномерно развитие, участие в глобализационния процес: център-периферия, страни в преход. Глобално разширяване на конкурентното пазарностопанско пространство. Промени в баланса на силите: глобални, регионални. Социалната държава и икономическия космополитизъм. Унификация и диферениация: етноцентризъм, фундаментализъм.

XII. Анархия или управляемост НА ПРОЦЕСИТЕ В ГЛОБАЛНАТА ИКОНОМИКА

Понятие за кризи на преходите: сигурност-стабилност-развитие. Макроцикличност на процесите. Парадоксите на постконфронтационната стабилност и взаимната зависимост: форми и ефекти. За кризата на глобализацията: проявления в различните направления на отношенията и международните институти. Понятие за световен ред.

XIII. Новият световен ред

Предпоставки на НСР: множественост на субектите; трансформация и отмиране на части от традиционното управление; отсъствие на легитимен заместител. Резултат: систематични кризи; крайни форми на регулативна намеса. За структурните конфигурации: двуполюсен, еднополюсен, многополюсен свят. Понятие за т.нар. многоорганизационен ред. Фигури на взаимодействията: империални, хегемониални, йерархични, егалитарни.

Xiv. Основни стабилизиращи структури

Глобално общество и световно правителство: реалност и екстраполизъм. Тези: преход от политика към управление; глобално управление без световно правителство; политически пазари и тяхната интернационализация. Йерархизираният клуб на развитите държави – квазисветовно правителство. Глобалните корпорации, фондове и консултанти като стратегически играчи. Регионалните икономико-политически съюзи. Бретън-уудските и другие институти и структури.

xV. Ключови регионални фактори

Геополитика и геоикономика – традиция и еволюция. Тезата за геостратегическите играчи и ключовите геостратегически зони. Основни региони: икономическа и политическа динамика, стабилност, посока и степен на вътрешни взаимодействия и интегрираност, междурегионални взаимодействия.

XVI. МЕЖДУНАРОДНИ КОНФЛИКТИ

Същност, природа и видове международни конфликти. Алгоритъм “спор – криза – конфликт” – характеристика. Фази в развитието на конфликта. Възможности и способи за разрешаване на конфликтите. Етнически конфликти.

XVII. МЕЖДУНАРОДНА СТАБИЛНОСТ

Подходи за постигане и запазване на стабилността на системата на МО. Универсални и утопични подходи. “Нов световен ред”. Частични подходи и едностранни инициативи. Системи за колективна сигурност. Контрол над въоръженията и разоръжаване.

XVIII. МЕЖДУНАРОДНО СЪТРУДНИЧЕСТВО И ИНТЕГРАЦИЯ

Равнища на международно сътрудничество. Международни режими. Политическа интеграция – понятие и политико-правен механизъм. Регионална и отраслова интеграция. Националният суверенитет в процеса на политическа интеграция.

XIX. ИКОНОМИЧЕСКИ СРЕДСТВА НА ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА-І

Средства за икономическо стимулиране и принуда – заеми и кредити, тарифи, квоти, ембарго и бойкот. Икономическа война – блокада, черен списък, дъмпинг, награди и други.

XX. ИКОНОМИЧЕСКИ СРЕДСТВА НА ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА-ІІ

Външната помощ като инструмент на политиката. Трансфер на технологии. Управленски услуги. Икономически съюзи.

XXI. ПОЛИТИЧЕСКИ И СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКИ ПРЕДПОСТАВКИ ЗА ЕВРОПЕЙСКОТО ОБЕДИНЕНИЕ И ИНТЕГРАЦИЯ

Следвоенно статукво. План Маршал. Студена война. Европейската идея. Проекти за обединение: Моне, Шуман, Европейско обединение за въглища и стомана, ЕВРАТОМ. Римските договори. Механизми и форми на обединение.

XXII. ИЗГРАЖДАНЕ НА МЕХАНИЗМИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКОТО ПОЛИТИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО (ЕПС)

Предистория: Европейската отбранителна общност и Европейската политическа общност; план “Фуше” и други опити за създаване на институционални рамки на политическото сътрудничество на страните от ЕИО през 60-те години. Цели и механизми на ЕПС: Конференцията в Хага (1969); Люксембургският доклад (1970); Копенхагенският доклад (1973); Лондонският доклад (1981). Създаването на Европейския съвет.

XXIII. ЕВРОПЕЙСКА ИКОНОМИЧЕСКА ОБЩНОСТ: ФУНКЦИОНИРАНЕ

Структурни и общи политики: селскостопанска; търговска; икономическа и валутна; регулиране на конкуренцията; транспортна; енергийна; изследвания и технологии; социална; регионална; защита на околната среда и на потребителите.

XXIV. ДОГОВОРЪТ ЗА ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ (ДЕС): ОТ СЪТРУДНИЧЕСТВО КЪМ ОБЩИ ПОЛИТИКИ

Подготовка и подписване на ЕЕА. Значението на ЕЕА за ЕПС. Новите реалности в края на 80-те години и в началото на 90-те години и тяхното значение за развитие на обединителните процеси в Западна Европа. Предложението на Митеран и Кол от 1990 г. и подготовката на ДЕС. Договорът от Маастрихт и учредяването на обща външна политика и на обща политика на сигурност и отбрана.

XXV. РАЗВИТИЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ИКОНОМИЧЕСКА ИНТЕГРАЦИЯ

Европейска валутна система. Програмата за единен вътрешен пазар. Икономически и валутен съюз.

XXVI. ИКОНОМИЧЕСКИ АСПЕКТИ НА СИГУРНОСТТА

Същност и условия за икономическа сигурност. Заплахи за икономическата сигурност – тероризъм, международна организирана престъпност и проявените й форми – пране на пари, търговия с оръжие, вкл. оръжия за масово унищожение, наркотрафик.

XXVII. ВЪНШНА ПОЛИТИКА НА БЪЛГАРИЯ – ПРОБЛЕМИ И ПЕРСПЕКТИВИ:

Проблеми на целеполагането във външната политика. Въпросът за трайните национални интереси и външнополитическия курс. Трансформациите в международната система и в страната и преподреждането на външнополитическите приоритети.

XXVIII. НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ НА БЪЛГАРИЯ – ЗАПЛАХИ И АЛТЕРНАТИВИ: Външна политика и национална сигурност. Заплахи за националната сигурност на България (вътрешни, външни). Доктрина за национална сигурност. Пътища за осъществяване на българската национална сигурност: членство в НАТО, ОССЕ и регионалната стабилност. ЕС и българската национална сигурност.

XXIX. ПОЛИТИКАТА НА РАЗШИРЯВАНЕ НА ЕС НА ИЗТОК

Критерии и процедури. Стратегията от Есен. Постоянната конференция. Партньорство за присъединяване.

Европейско споразумение за асоцииране на България с ЕС.

XXX. ПРИОРИТЕТИ ВЪВ ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА НА БЪЛГАРИЯ

Приоритети във външната политика на България – интегрирането на България в европейските и евроатлантически структури. Интегрирането като двустранен и многостранен процес. Проблеми на сигурността в етапите на интегриране – ОПОВОС. Регионална политика на България в Югоизточна Европа.

XXXI. ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ НА БЪЛГАРИЯ КЪМ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ. И ВЪНШНА ПОЛИТИКА НА СТРАНАТА. Членството на България в Европейския съюз и отношенията й с трети страни.

= = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = =



Л И Т Е Р А Т У Р А
А. Основна

  1. Европейско политическо сътрудничество и интеграция. Стратегия за присъединяване на България Под ред. на Г. Генов и Е.Панушев. Албатрос: С., 1999, 2000

  2. Генов, Г., Е. Панушев. За по-голям и по-силен Европейски Съюз. Присъединяването на България. НЕКСТ: София, 2001

  3. Европейско споразумение за асоцииране между Европейската Общност и Република България. С., 1995.

  4. Генов, Г., Ат. Гочев, Д.Динков. Национална сигурност и демократизирането на гражданско-военните отношения в България. Книга втора. Албатрос: С., 1997.

  5. Динков, Динко. Европейска интеграция. С. УНСС, Второ преработено и допълнено издание, 2002.

  6. Динков, Динко. България в Европейската интеграция. Издателско-търговска къща “96 плюс” ООД, София, 2002.

  7. Данов, Г. Теория на МИО, лекционен курс, София, 1997 г.

  8. Маринов, В. Международни икономически отношения: теория, система, политика, С. 1998 г.

  9. Маринов, В. Съвременни международни икономически отношения /избрани проблеми/, С. 1998 г.

  10. Миркович, К. Международен икономикс. С. 1998.

  11. Стефанов, Г. Теория на международните отношения. С. СУ 1997, 1993.

  12. Cottam, Richard W. Foreign Policy Motivation: A General Theory and a Case Study. University of Pittsburgh Press: Pittsburgh, 1977.

  13. Grossse, Robert, and Duane Kujava. International Business: Theory and Managerial Application. 2nd edn, IRWIN: Boston, MA, Homewood, ILL, 1992

  14. Holsti, K.J. International Politics: A Framework for Analysis. Prentice Hall: New York and London, 1974, 1990.

  15. Hughes, Barry B. Continuity and Change in World Politics. The Clash of Perspectives. Prentice Hall, 1994.

  16. Ray, James Lee. Global Politics. 2nd edn. Houghton Mifflin: Boston, 1983.

  17. Rourke, John T. International Politics on the World Stage. 5th edn. Dushkin Publishing Group: Guilford, CT, 1993.

  18. Spero, J.E. The Politics of International Economic Relations. 3rd edn, St.Martin’s Press: New York, 1985

  19. Миркович, К. Международен икономикс. С. 1998 г.




  1. Поздняков, Э. А. Внешнеполитическая деятельность и межгосударственные отношения. Наука: Москва, 1986.

  2. Система, структура и процесс развития современных международных отношений. Под ред.В.И. Гантман. Наука: Москва, 1984.
Б. Допълнителна

  1. Hutzinger, Jacques. Introduction aux relations internationales. – Paris Ed. du Senil, 1987.

  2. Kegley, Charles W. Jr. (edit). Controversies in International Relations Theory. St. Martin’s Press: New York, 1995.

  3. Mathien, Jean Lue. L’insecurite. – Paris PUF, 1995.

  4. Murphy, Craig, Roger Tooze (eds). The New International Political Economy. Lynne Rinner: Boulder, 1991.

  5. Viotti, Paul, Mark Kauppi. International Relations: Realism, Pluralism, and Gllobalism. 1987.

  6. Алтернативи на политиката на сигурност на Република България в условията на демократичен преход. Под ред. на Г.Генов, С., 1998.

  7. Концепция за националната сигурност на Република България. С., 1998.

  8. Ленард, Дик. Европейският съюз. С., 1996.

  9. Маринов, В. Единният вътрешен пазар на Европейската общност. С., 1993.

  10. Национална стратегия за присъединяване на Република България към Европейския съюз. С., 1998.

  11. Приобщаването на България към Европейския съюз: политически, икономически и правни проблеми. Отг.ред.Т.Хубенова–Делисивкова. С., 1996.

  12. Foreign and Security Policy in the European Union. Ed. by K. A. Eliassen. SAGE, 1998.

19. O’Neill M. The Politics of European Integration. Routhledge, 1996.

= = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = =

Консултации и допълнителна литература – в Катедрата.

============================================================




Каталог: docs -> doktoranti
doktoranti -> Програма за кандидат-докторантски конкурс по специалност "Политология"
doktoranti -> П р о г р а м а по Икономикс
doktoranti -> П р о г р а м а за кандидат-докторантски изпит по специалност: “Икономика и управление”
doktoranti -> В ъ п р о с н и к за кандидат-докторантски конкурсен изпит
doktoranti -> Програма за конкурсен изпит за докторантура по специалност икономика и управление
doktoranti -> Факултет "икономика на инфраструктурата"
doktoranti -> Конспект за конкурсен изпит за докторанти по специалност
doktoranti -> Конкурс за учебната 2011/2012


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница