[свищовските католици и значението на религията] Свищов,28 януари

За читателите на „Знаме“ не е чужд въпросът, който възбудиха българските павликянски села Белене, Ореш и Трънчовци против своето духовенство. Ако тоя вопрос и да се потъпка до нейде си, както от страна на нашата цариградска журналистика, така и от нашето раболепно духовенство, но той, като искра под пепелта, тлее и до днес и не ще бъде чудно ако след малко време вие чуете, че нашите братия павликени са останали съвсем без пастири и че развратните пастири са скопени от самите свои насила държани любовници. Вие твърде добре знаете от кого и как се е възбудил тоя въпрос. От онова време и до досега аз не мога ви преброи сичките жалби, протести и демонстрации, които са направили нашите братия против апостолите на развратът, и не мога ви доказа, кои са причините, дето нашето духовенство, тоя двигател на пищеварението, се отнесе така равнодушно към страданията на нашите еднородци. Целта на днешната ми дописка е да опиша още веднъж тие страдания и да ви разкажа какви средства са употребили синовете на тъмнината, за да заглушат гласът на совестта и охканията на страждущите. От както се възбуди тоя вопрос, последователите на Лойола са захванали секи ден и секи час да четат идиотически морал на стадото, да го лъжат, че те са само в състояние да го защитат от насилията на правителството, че те ще да му простят сичките земни прегрешения и че те ще да измолят апостола Петра да им отвори вратата на раят; следователно, който иска да му бъде добре и на небето, и на земята, той трябва да слуша тоя морал, безусловно да се покорява на неговите душеспасителни проповедници и сляпо да изпълнява сичко, което би поискали техните свещени и блажени скотски страсти. А тие страсти са да обират населението до последнята крайност на разкошествата на своите ненаситни калугерски корми, да избират и да подлъгват най-здравите, най-кротките и най-хубавичките павликенски моми, за да ги правят „сестри на Исуса“, и за да докажат, че калугеринът не се жени само за това, защото за неговът як врат са потребни цяла дузина черни очи, пълни гърди и дебели бедра, и най-после, да убиват сяко едно човеческо проявление в животът на тие от толкова време държани в невежество разумни същества. Аз не би можал да ви опиша онзи скотски разврат, който произвождат римокатолическите загладени бикове, както в своите къщи, така и в онова християнско заведение, което се нарича манастир и което не е друго нищо, освен харем за последователите на папската непогрешимост. За да може да направи човек това, то той би трябвало да бъде добър и верен приятел на патерите ( отците) , да заглуши последнята искра на съвестта си и сам да потъне в тоя разврат. Разбира се, че аз не съм можел да направя това, затова ще да се огранича само с едни повърхностни бележки, които ми са разказани от няколко души щастливци, които са вкусили от благата на калугерският земни рай.