Съвременното семейство проблеми и тенденции
Изтегляне 70.33 Kb.
|
|
Великотърновски университет ,,Св.св. Кирил и Методий‘‘ Педагогически факултет Реферат На тема:
Съвременното семейство - проблеми и тенденции Изготвил: Верка Димитрова Димитрова I-ви курс, Специалност: Социална педагогика (задочно) Фак. №732 Съдържание: ♦ Неподозирано
1.Характеристика на съвременното семейство 2. Функции на семейството 3. Типове семейства ♦ Заключителна част ♦ Неподозирано наследство В резултат от действието на биологичните и на социалните фактори човекът се формирал като същество с биосоциална природа.
Една от основните характеристики на съвременното индустриално общество, според И. Кон, е съпътстващата го криза. Силно изразените процеси на миграция и урбанизация разкъсват традиционните родови връзки. Социалният контрол отслабва. Съпрузите са натоварени с тежки професионални и домашни ангажименти, които ограничават времето им за неформално, емоционално общуване. Родители и деца са в постоянен стрес поради недостиг на време за общуване и от динамичните промени, пораждащи несигурност в социалните отношения (И. Кон, 1983). Големите социални изменения, научно-техническият прогрес, еманципацията на жената, засилващата се самостоятелност на младите по отношение на родителите, ограничеността на родителската власт над подрастващото поколение, според М. Андреев, са явления с изключително значение за облика на съвременното семейство, за възпитателните и социализиращите му възможности (М. Андреев, 1998, 155). Днес радикално се променя отношението между мъжа и жената в семейството, между родителите и децата, между тях и поколението от "третата възраст". Доминиращ тип семейство става нуклеарното (семейство само от две поколения), засилват се икономическите и функционалните противоречия в него, сериозни метаморфози (и сътресения) претърпява цялата система от семейни ценности, прокрадват се все по-настойчиво нотките на вътрешно-семейното отчуждение. Засилва се самостоятелността на всеки член на семейната структура, семейството става все по-"отворено" за външните въздействия и опит, все по-високо е образователното равнище на родителите на следващите генерации, все по-чувствителни са промените в сексуалното поведение на следващите поколения - това са само някои от по-едрите щрихи на облика, който придобива съвременното семейство (М. Андреев, 1998, 158). Отслабва традиционната роля на бащата, нараства трудовата заетост на жената и стремежът и към професионална реализация. Родителският авторитет вече не е абсолютен, той все по-трудно се поддържа, особено когато източниците на информация и кръгът за общуване на децата се разширяват. Икономическото и нравствено-психологическото благополучие на родителите в семейството са едни от най-важните фактори, определящи стабилността на семейните отношения и връзката на децата с родителите. За доминиращото в нашето общество нуклеарно семейство, състоящо се само от родители и деца, са характерни следните белези (Речник по психология, 1989, 524): 1. Семейството има обширна сфера на влияние (задоволяване на биологичните и духовните потребности, регулиране на обществените взаимовръзки и на интимните проблеми и др.). 2. В сравнение с други социални групи семейството е особено стабилно, постоянно: дори когато отделни негови членове го напуснат в случай на смърт, развод на родителите, брак на децата или започване на самостоятелен живот. 3. Семейството се характеризира с висока степен на емоционална свързаност . Поради тези свои особености семейството разполага със специфични възпитателни възможности, които не могат да бъдат осъществени от други възпитателни звена. К. Стоянова смята, че са налице две противоречиви тенденции в развитието на българското семейство - от една страна - към запазване на традицонните ценности, а от друга - към промяна и по-бързо адаптиране към новите условия, които ежедневно променят неговия цялостен начин на живот и социален облик. По същество икономическта криза, както и цялостната криза на обществото, най-силно и най-пагубно се отразяват именно върху неговата основна клетка, което доведе до тоталното обедняване на по-голямата част от семействата. Според данни на Програмата за развитие на ООН през 1995 г. близо 4/5 от българскто население е под социалния минимум, а 2/3 под жизнения минимум. Разликата между най-бедните и най-богатите е над 6.5 пъти и тя непрекъснато се задълбочава (К. Стоянова, 1997, 12). Необходимо е да се отчетат няколко съществени обстоятелства, свързани с характеристиката на съвременното българско семейство: 1. Силно обедняване на по-голямата част от семействата; 2. Увеличаване разходите за издръжка на семейството; 3. Намаляване на браковете и понижаване на раждаемостта; 4. Увеличаване на ражданията в най-ниските възрастови групи (14-20 години) главно в малцинствените, нискообразовани групи, където проблемите на обедняването стоят с най-голяма острота; 5. Повишаване на детската смъртност; 6. Чувствително увеличаване на разводите; 7. Нарастване броя на семействата без деца и др. 8. Ниска педагогическа култура на родителите. Посочените обстоятелства дават представа за различните страни на общото състояние на семейството. Те са резултат от социално-икономическите условия, при които живее днешното българско семейство. На първо място изпъкват проблемите, непосредствено свързани с неговото материално положение (материалната осигуреност, жизнения стандарт). Съгласно резултатите от проведеното от Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ) емпирично социологическо изследване за семейството и ценностната система на българина, най-силно е застъпено мнението, че именно материалното състояние на семейството е определящо - 88% от анкетираните дават такъв отговор. На второ място е грижата за децата - 52%, на трето - взаимната търпимост - 39%, на четвърто - нравствените устои - 24%, на пето - духовните интереси - 20%. Очевидно факторът, който осигурява стабилност на семейството е неговото материално състояние. 2. Функции на семейството Функциите на семейството могат да се групират, според Л. Спасовска, и на външни и вътрешни. Разчленяването и описанието им в тази насока дава възможност да се разкрият функционалните му връзки, както с обществото, така и с индивида (Л. Спасовска, 1980, 31). Друга, много по-подробна класификация на функциите на семейството е следната (По И. Иванов, 1998, 12-13): Семейството изпълнява четири основни макрофункции : удовлетворяване на социални цели, изпълнение на задачи, интеграция и солидарност, поддържане на обществени образци. Семейството изпълнява и седем микрофункции: 1. Регулативна (на отношенията на членовете си). Семейството е основната група (обществена клетка), в която преминава човешкият живот и като такава изработва и прилага специфичен кодекс на взаимоотношения. Всяка власт (държава, църква) се стреми да контролира този кодекс, поради което не се толерират безбрачните семейства, не подлежащи на институционален контрол. 2. Икономическа. Семейството е едно икономическо обединение със своите приходи и разходи, активи и пасиви. 3. Протекционистка (защитна). Семейството е специфична среда в която всеки негов член получава грижи и защита. 4. Социализираща. семейството е социализираща среда за своите членове. Най-силно този ефект се проявява спрямо децата. 5. Статус-формираща и поддържаща. Проявява се силно още с раждането на детето, което получава фамилно име, като белег за принадлежност (етническа, кланова и пр.). Всички морални и изобщо житейски "активи" и "пасиви" на семейството се прехвърлят на членовете му. Един от най-лесните начини за промяна на статуса е приобщаването към подходящо семейство (чрез женитба). 6. "Резонираща" (вдъхновяваща) - свързана със самочувствието, личностното развитие, самореализацията. Семейството е тази най-важна за човека среда, в която той трябва да преживее своите успехи и да бъде стимулиран за постижения. 7. Емоционална - свързана с чувства и ласки. Семейството е естествената среда за интимно общуване на членовете му. От всичко казано до тук можем да посочим, че проблемът за функциите на семейството остава открит и продължава да вълнува представителите на различните научни направления. В литературата съществуват различни класификации на функциите на семейството в системата на социалните отношения. Като се има пред вид факта, че съдържанието на всяка от функциите, както и тяхната система се изменят с развитието на обществото, повечето автори приемат като безспорни възпроизводствената (репродуктивната), сексуалната, икономическата (стопанската) и възпитателно-социализиращата функция. Независимо, че в специалната научна литература се прави опит за разграничаване на функциите на семейството от функциите на брака, преобладава признаването на горепосочените. Функциите на семейството за изменчиви, но не и взаимозаменяеми. От значение е и фактът, че всяка от функциите е обект на изследване от различни научни области. Мнозинството от авторите признават важната роля на семейството във възпитанието на младия човек. Въпросът за основната функция продължава да бъде спорен и поради това, че през последните години настъпват големи изменения във всяка функция поотделно, както и в отношението между тях (М. Андреев, 1998, 156). Безспорно, репродуктивната функция е една от основните специфични, обществено значими функции на семейството. Възпроизводството на хората, според М. Динкова, е всъщност основата, върху която възниква семейството като сложно биосоциално явление. Семейството се появява исторически, с цел осигуряване на качествено възпроизводство на човешките същества. Първите забрани за регулиране на половите отношения имат за цел създаването на здраво поколение (М. Динкова, 1976, 11). Освен това възпроизводствената функция има за цел и задоволяването на обществената потребност от производство на работна сила. За социално-демографските изследвания възпроизводствената функция се очертава като главен обект. Една от основните задачи на семейството е осигуряването на качествено възпроизводство на човека. Налице са обаче редица проблеми. Един от тях е създаването на деца от юноши и девойки под 16 години, период, в който те все още не са достигнали необходимата биологична и социална зрялост. Отрицателните последици са изключително сериозни. Новородените имат нисък коефициент на интелигентност, което се проявява в учебно-възпитателния процес. Младите родители не са в състояние да се грижат за отглеждането и възпитанието на своите деца, да им предадат необходимия опит. Увеличава се броят на изоставените деца в домовете "Майка и дете", където не могат да получат пълноценно развитие. Качественото възпроизводство се свързва и с проблема за раждането на деца от хора, които водят нездравословен начин на живот, употребяват алкохол и приемат наркотици (В. Бойчева, 1998, 33). Когато анализираме обаче възпроизводствената функция на семейството, трябва да посочим, че тя не се свежда само до физическото възпроизводство на човека, а включва и формирането му като самостоятелен индивид и личност, т. е. социалното му формиране. Що се отнася до сексуалната функция на семейството, трябва да отбележим нейното пълно игнориране в миналото, както и непризнаването и от християнската религия. Възпроизводната и сексуалната функции запазват константни характеристики, макар че придобиват ново съдържание в хода на обществено-историческото развитие. В исторически план най-големи изменения търпи стопанско-икономическата функция. В литературата тя съществува под различни наименования - икономическа, стопанска, материално-битова, организация на производството и потреблението. Според М. Андреев, семейството днес не е онази производствена единица, характерна за недалечното минало. Наблюдава се засилване на потребителската (консумативната) му функция. Съпрузите стават все по-икономически независими един от друг. Подобно разместване крие в себе си непридвидими последици относно сплотеността на семейството и възпитанието на децата. Това е може би една от причините за засилване на "консумативната нагласа" в съзнанието на младото поколение (М. Андреев, 1998, 156). Мястото на семейството в новата икономическа ситуация налага и предвижда сериозни изменения и в икономическата му функция. С намаляване значението на икономическата функция всъщност започва действителният разцвет на семейството като социална единица - центърът на неговата дейност постепенно се пренася и все повече ще се пренася в областта на духовния живот и духовното общуване, в процеса на което се извършва социалното възпроизводство на рода и на личността (Л. Спасовска, 1980, 26). Особено сложен е въпросът за възпитателно-социализиращата функция на семейството, според М. Андреев. Дискусионен е въпросът дали тя е основна или не. Що се отнася до ранната социализация, счита се, че тя протича най-добре в семейството. "Усложняването на обществените изисквания към подготовката на младото поколение води до неизбежно засилване на относителния дял на обществените образователни и възпитателни институции в нея, т. е. до безпрецедентни ограничения на функциите на семейството, чиито последици е все още трудно да предвидим" (М. Андреев, 1988, 95). Семейството не е просто елемент на обществото, то е негов продукт, който по необходимост осъществява връзката между децата и обществото. Затова всички автори, в една или друга степен, признават социализиращата функция на семейството (Д. Василев, 1994, 171). Според Л. Спасовска, трудно би могла да се изучи възпитателната функция на съвременното семейство, ако се разглежда само в границата на семейната микроструктура, без да се отчита все повече засилващата се нейна връзка и със специализираните обществени институции, които днес не подменят, а само променят тази функция и съдействат за нейното по-ефективно и целенасочено реализиране. Обществените институции, с които семейството взаимодейства в процеса на отглеждането и възпитанието на децата, са най-различни - здравни, консултационни, детски учебни заведения, детски и младежки организации, културно-просветни институции, институции за социални грижи, за контрол и т. н. (Л. Спасовска, 1980, 27). Независимо от противоречивите възгледи относно възпитателната функция на семейството - от тоталното и отричане до нейното монополизиране, преобладаващо е разбирането, че семейството е незаменим фактор за възпитанието на младия човек. 3. Типове семейства Съществуват редица класификации на семействата, в които се обособяват различни видове семейства, според техните особености: Според броя на поколенията: 1. Голямо (разширено, неразделно) семейство - обхваща няколко поколения потомци на един прародител с децата им, а в брачното семейство и със съпрузите (съпругите) им. 2. Малко семейство - обхваща една съпружеска група (или един родител), децата им, родителите на единия от съпрузите. 3. Нуклеарно (клетъчно) семейство - обхваща само две поколения - родители и деца. Според формата на брака между съпрузите: 1. Полигамно (многобрачно) семейство - семейство, в което има много родители с общи деца. Към него спадат семействата на свързаните чрез полиандричен (групова женитба) или полигамен (мъжът има много жени) брак съпрузи. 2. Моногамно семейство - с по един съпруг: моногиния (мъжът има една жена) и монандрия (жената има един мъж). Според пола на отделните носители на семейните отношения. 1. Матриархално семейство - с по-значимо участие на жените в производството на непосредствения живот, в осъществяването на семейните функции и в управлението на семейството. 2. Патриархално семейство - с по-значимо участие на мъжете в производството на непосредствения живот, в осъществяването на семейните функции и в управлението на семейния колектив. 3. Дружеско (съпружеско) семейство - с еднакво значимо участие на двата пола. Според наличието на основните човешки елементи за типичното семейство в даденото общество. 1. Пълно семейство. 2. Непълно семейство - семейна група, състояща се от един родител - вдовец, разведен или неженен и деца. За непълно се смята и семейството, състоящо се от баба (дядо) и внуци или лели, чичовци и племенници, които са загубили родителите си. Според доминиращото значение на някои дейности във функционирането на семейството. 1. Семейство "биологична единица" - семейство, чиято основна функция е осигуряване възпроизводството на жизненоспособно потомство, като предписва схема за допускането или забраната на брачни връзки между определени групи жени и определени групи мъже и съответно контролира спазването на тази схема. Подобно е семейството от началния период в развитието на човешкия род. 2. Семейство "производствена единица" - семейство, чиято доминираща функция е да организира дееспособните си членове в производството. В зависимост от характера на основните отношения в семейството (М. Андреев, 1998, 167-168): 1. Авторитарно. Ориентирано към възрастните. Характеризира се с пълна регламентираност на отношенията между членовете. Интересът и нуждите на децата са подчинени на тези на възрастните. 2. Либерално. Ориентирано към децата. Свързва се с отсъствието на каквато и да е регламентираност на отношенията, с намалени изисквания и контрол върху детето (хипертрофия на демократичния дух в семейството). 3. Демократично. Ориентирано към ръководство от страна на възрастните. При него е налице съчетаване на регламентираността на отношенията с относителна свобода на детето. Контролът от страна на родителите се съчетава с възпитаване на самостоятелност у детето. Целта на родителите е да стимулират изявата и развитието на неговата индивидуалност. Според преобладаващият тон на взаимоотношенията (С. В. Ковалев, 1988): 1. Семейство тип "сътрудничество" - взаимно разбиране и подръжка. 2. Тип "паритет" - съюзнически отношения, равенство, взаимна изгода. 3. Тип "съревнование" - демонстрирано желание да се даде повече от другия за общото благо. 4. Тип "конкуренция" - стремеж за господство над другите. 5. Тип "антагонизъм" - наличие на съществени противоречия. Семейството се крепи на външни сили. Според структурата си семействата биват: 1. Просто (нуклеарно, основно) семейство - състоящо се само от две поколения - родители и деца. 2. Нуклеарно семейство без деца. Около 92% от хората в Англия сключват брак, но около 13% от жените нямат деца. Някои осиновяват деца, други взимат за отглеждане. 2. Сложно - включващо преките родственици (родителите). 3. Смесено - друго традиционно семейство, например с три поколения, с роднини от двете страни или далечни роднини. 4. Безбрачно семейство - на не сключили граждански брак. 5. Семейство, с деца от предишни бракове. Възстановено чрез сключен повторен брак нюклеарно семейство. Днес много от семействата се изграждат на основата на втори или следващ брак на един или на двамата партньори и могат да включват доведени (заварени) деца от предишни бракове. 6. Семейство с непълно ядро - само един от родителите с децата. ♦ Заключителна част Семействата се диференцират на много видове, типове, групи и подгрупи, това, което обединява и сполтява всички тях обаче, основната съставка- е любов. Когато децата чувстват обичта на родителите си, те желаят да отвърнат със същата любов. Тези чувства пораждат в тях и желанието да подражават на родителите си и да бъдат тяхна радост и гордост. Така, освен крепежен елемент, обичта е и основа и градивна частица. Велико Търново, 2017 Изтегляне 70.33 Kb. Сподели с приятели:
|