Закон за детето и изобщо реформите в политиките за децата и семействата
Изтегляне 0.82 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Януари 2009, възможно най-кратко дефинирани обединените ни родителски искания
- - търсене на работещи форми за координация и контрол на изпълнение на политиките за семейството;
- - и като цяло, преразглеждане на досегашната политика към семейството и създаване на реални условия за превръщането й в център и приоритет на държавната политика.“
- Най-важното: Настояваме
- Кодексът за Семейството , майчинството и детето
- Предложеният законопроект
- Председател на УС на „ Национален алианс Усмихни се с мен “
Обръщение на Кръгла маса организирана от СДС в Парламента на РБ на 12.012012г. Благодарим за поканата и предоставената ни възможност да изразим мнението си относно проекта за нов Закон за детето и изобщо реформите в политиките за децата и семействата. За съжаление, организациите, на които сме представители, „Национален алианс Усмихни се с мен” и „Движение на българските майки” , не подкрепяме изразената, чрез медиите позиця на СДС, както и на някои граждански организации и родители, за цялостно отхвърляне на законопроекта, тъй като първо: „бил ненужен” и второ: „за нищо не ставал“. Не споделяме нито първото, нито второто, нещо повече, наше дълбоко убеждение е, че в интерес на българското семейство и деца, са нужни цялостни и сериозни реформи, законови и структурни, на дължавните политики за семействата и децата на България. Семейната институция е най-важната институция, изграждаща българското общество и е сред традиционните ценности, които са ни съхранили през най-трудните периоди от историята ни. Искания за сериозни промени в политиките за семействата и децата, поставихме още на януарските протести 2009 год., до парламента, до управляващите тогава, до институциите. За съжаление не бяхме чути от никой. Въпреки, че председателят на парламента тогава, г-н Пирински изпрати нарочни писма до всички министри, зам. министри и председатели на парламентарните комисии.
„- дискутиране на въпроса за единна политика по отношение на семейството; - търсене на работещи форми за координация и контрол на изпълнение на политиките за семейството; - създаване на по-разнообразни и универсални равнища на социална закрила на семейството; - и като цяло, преразглеждане на досегашната политика към семейството и създаване на реални условия за превръщането й в център и приоритет на държавната политика.“ Сега сме януари 2012 год., по това време преди 3 год. бяхме на площада отпред при минус 15 градуса, а между нас и ето тази маса, олицетворяваща диалога между гражданите и народните им представители, седеше българската жандармерия. Най-важното достойнство на проекта за нов Закон за детето, е заявената чрез него управленска воля и инициативност, най-накрая да се предприемат решителни реформи в цялостните държавни политики за децата и семействата. Като родителски организации със сериозен опит в сферата, високо оценяваме този факт, тъй като за пръв път сме свидетели на реална воля и действия, а не приказки, обещания и хартии. Това са обективните факти, които държим да отчетем, въпреки че продължаваме да имаме много сериозни забележки към проектозакона. Най-важните се отнасят именно до същността и философията на отразените в него държавни политики. Отнасят пак за същото, за което протестираме преди 3 год.. Институцията Семейство и държавните политики в изпълнение на чл. 14 от Конституцията: „Семейството, майчинството и децата са под закрилата на държавата и обществото“. Максимата на превенцията в политиките за децата е: „Не закрила на децата, а закрила на семейството и семейната среда на детето, която единствена е в състояние да гарантира най-добрите му интереси”. Осигурява правото му на родителска грижа, закрила и обич, на щастливо детство, семейство и сигурност. Политиките за закрила и подкрепа на семейството и семейната институция, са тези които ще сведат до минимум необходимостта от държавна намеса в семействата и ще затворят входовете към институциите за държавно отглеждане на деца. Мястото на децата е в семействата им, държавата не трябва и не следва да отглежда деца, защото това е не само в тяхна вреда, но и във вреда на цялото ни общество. Държавата следва да работи за семейството, да го закриля и подкрепя, ако иска да направи най-доброто за децата. Внесли сме конкретни и подробни предложения към проектозакона, след внасянето му в парламента, ще ги внесем и до председателя му, народните депутати и председателите на парламентарните комисии. Най-важното: Настояваме проектът за нов Закон за детето да стане Кодекс за „Семейството, майчинството и детето“, по смисъла и в изпълнение на чл. 14 от Конституцията на България: „Семейството, майчинството и децата са под закрила на държавата и обществото“. Настояваме това да е Кодекс, предвид необходимостта от обединяване в единен висш нормативен акт на законовата материя, касаеща политиките за семейството и децата. За да направим най-доброто за децата си, не ни е необходим нов подобрен вариант на Закона за закрила на детето, а нов Закон за закрила на Семейството на детето. Искаме да затворим институциите за държавно отглеждане на деца, искаме да няма родители, изоставящи децата си, искаме да заличим и изтрием завинаги зловещият израз „Ничии деца“! Кодексът за Семейството, майчинството и детето, според нас следва да регламентира цялостните и комплексни държавни политики в сферата за семействата, майчинството и децата, здравни, социални, образователни, социална сигурност и възможност за поемане на родителските отговорности и грижи. Подкрепа, защитата и закрилата на семейството. Да постави институцията Семейство и семейната политика като център и приоритет на държавните политики. Семейният кодекс считаме, че следва да регламентира семейните отношения основно от правно-юридическата им страна, при съжителство в брак или без брак, брачните договори, разводите, имуществените съпружески отношения, наследство, издръжка, признаване на детето при съжителство без брак, произход от майката и от бащата, равенство на мъжа и жената, доброволност на брачния съюз и т.н... Предложеният законопроект, според нас не отразява по никакъв начин чл. 5 и чл. 18, т.1, 2 и 3 от Конвенцията за правата на детето, които касаят Семейството и родителите, общественият им статут като носители на първостепенната отговорност за отглеждането и развитието на детето, признаването от държавата на висшите родителски отговорноси и задължението й да подкрепя и подпомага по всички възможни начини родителите в изпълнението на отговорностите им за децата. Конвенцията за детето изисква от държавите страни по нея, признаването на принципа, че семейството е носител на първостепенната отговорност за отглеждането и развитието на детето. Правата и задълженията на родителите произтичат от тяхната отговорност за благосъстоянието на детето, което значи да действат, съобразно неговия най-добър интерес. Висшите интереси на детето са тяхна основна грижа. Конвенцията изисква държавите да поставят стриктни граници на намесата на държавата и раздялата на децата от техните родители. Конвенцията изисква от страните членки да положат всички усилия да оказват подходящата подкрепа на родителите и законните настойници, за осъществяването на тяхната отговорност по отглеждане на децата и да осигурят институции, служби и услуги за целта. Конвенцията за правата на детето, в никакъв случай не е противосемейна, точно напротив, тя изисква, семейството да бъде разглеждано като най-важната институция в обществото, най-важната институция за детето. Настояваме, гражданското общество и родителите, да имаме и силен, ефективно работещ и независим орган за контрол по правата на децата и родителите. За определянето на Детски Обмудсман, към Омбудсмана на Р България, но задължително с разширени и силни функции и възможност да завежда дела и защитава пред съда, правата на родителите и децата. Подобен независим национален орган по нашите и на децата ни права, ще ни даде сигурност и защита от ненужна или направо злонамерена външна намеса в семействата ни, ще стимулира гражданското ни общество да знае и защитава правата си, ще дисциплинира и държавните и общински служби и служители, да изпълняват задълженията си, спазвайки правата на семействата, родителите и децата. Вярваме, че всички ние, родители, неправителствени организации, народни представители и политици, ще успеем да се обединим и да направим заедно най-доброто за българските семейства, деца и общество, защото това са нашите семейства и деца, на всеки един от нас. Teoдора Пиралкова
Росица Букова Изпълнителен директор на фондация „Движение на българските майки“ Дата: 11.01. 2011 год. Каталог: uploadfiles -> images uploadfiles -> Обучение get involved!, Румъния срок за кандидатстване: 31. 10. 2011 Начало: 22. 11. 2011 Край: 27. 12. 2011 uploadfiles -> 4-ти Април Национален регистър на младите психолози в България uploadfiles -> Анализиращ участието на юридическите лица с нестопанска цел в предоставянето на здравни услуги в Република България увод uploadfiles -> Иван Георгиев e завършил право в Юридическия факултет на су„Св. Климент Охридски images -> На вниманието на проф. Йордан христосков служебен вицепремиер по социална политика images -> До: Генерален Директор на бнт комисия за Защита от Дискриминация images -> Порастнали с 2 години Изтегляне 0.82 Mb. Сподели с приятели:
|