Техники и технологии в графиката



страница7/11
Дата03.01.2022
Размер476.34 Kb.
#112138
ТипРеферат
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11
РЕФЕРАТ Техники и технологии в графиката 1 част Денислав Кьосев
Ецване на щрихи

Вместо директно да се издълбава плочата художникът покрива плочата с восък, устойчив на киселина или специален грунд (може смола или асфалтова смес) след което рисува върху плочата с остро приспособление наречено гравьорска игла, още офортна игла, както и с иглен сноп, рулет (въртящо се зъбчато колелце), или мулет (въртящ се грапав валяк),като по този начин отстранява грунда и експонира металната основа на плочата. След това плочата се потопява в киселинна баня (азотна киселина или железен хлорид) – киселината разяжда плочата там, където защитният грунд е бил отстранен. Когато различни части от плочата се оставят за различно време в киселината дълбочината и качеството на получените линии може да се контролира. Готовата плоча след това се печата по същия начин като гравюрата. Рембранд е първият, който популяризира този метод – той дори се счита за бащата на графиката като произведение на изящното изкуство.

Цветен офорт

Както и при офорта плочата се покрива с предпазен грунд. Използва се специално чукче, подобно на тесла, чиято удряща повърхност е покрита с точкообразни изпъкналости. С него се “изчукват” линиите на рисунката и количеството от точици, отстраняващи грунда върху плочата създават всъщност впечатлението за кредова линия.

Верниму

Както името така и самата техника идва от Франция ( Vernis mou) – дава възможност за копиране чрез триене или натиск върху плочата на текстилни структури, както и на други като грапава хартия, мрежа. При този процес медната плоча се покрива с много тънка основа /грунд за ецване/, като отгоре се полага тънка структурирана хартия и върху ния се рисува така, че изображението да се откопира върху грунда. При свалянето на хартията по нея остава полепен и се отстранява предпазният ецов грунд от изрисуваните места. След ецването и отпечатването линиите излизат меки и зърнести, наподобяващи кредовата линия. Както характерът на кредовия или моливен щрих, така и зърнестата структура на положената върху плочата хартия, се запазват при отпечатъка.

Фото - офорт

Въпреки че при този процес се използва фотографията той не бива да се обърква с фото-механичния процес. Точно както при фотографията чрез негатива се получава снимката, но тук вместо хартия се използва плоча, която е покрита с фоточувствителна емулсия и се експонира чрез осветяване. След това плочата се обработва с химичен разтвор, който стабилизира не експонираните части от плочата.След това художникът има възможността да дообработи плочата с градиционния грунт за офорт и да рисува отново във фотографския образ, или пък да моделира изображението чрез отстраняване на детайли, или по какъвто и да е друг ръчен начин.

Акватинта

Вместо получаването на отделни линии чрез разяждане в киселинната баня, тук се оставят на киселинна обработка цели части от плочата, за да се получи една своеобразна текстура върху нея. Частта, която ще бъде ецвана (гравирана) първо леко се посипва с киселинноустойчива смола на прах (може също асфалтово зърно или колофонов прах), след което се нагрява за да се разтопи и залепи. Колкото по фини са прашинките, толкова по-фина става зърнистостта на плочата, а оттам и получената тоналност.После се потопява в киселинната баня за да се гравират частите непокрити със смола. Получава се зърнеста текстура подобна на шкурка, която печата нюанси на сивото или цветни нюанси в зависимост от цвета на употребяваното мастило. Акватинтата най-често се прилага в комбинация с гравюра или офорт. Независимо от това има редки случаи и на чуста акватинта. Това е взискателна и трудна техника,която отнема години за да се усвои и усъвършенства, но крайният резултат е графичен отпечатък с леки и транспарентни качествени цветове като при акварела.

Колаграфия

Колаграфията е форма на дълбокия печат (инталио), изведена от офорта и гравюрата. Те не трябва обаче да се смесват с колотипа, който е форма на планографията. Понякога могат да бъдат свързвани с колажните отпечатъци или с колажното инталио. Колаграфията се различава от офорта и гравюрата по два признака:



  • Офорта и гравюрата се създават на метална плоча, обикновено медна или цинкова. Колаграфията може да се прави на картон, хартия, дърво, метал или пластмаса, или дори какъвто и да е материал, който може да премине през пресата.

  • При офорта и гравюрата плочата се издълбава или изрязва по повърхността за получаване на текстура, която да бъде отпечатана. При колаграфията това, което следва да бъде отпечатано, се колажира (наслагва) - повърхността за печат се изгражда чрез прибавяне на допълнителни материали.

Колаграфията се печата по абсолютно същия начин както офорта и гравюрата. Може съответно да бъде печатана като инталио (дълбок печат) или като релефен (висок печат), както и като вискозитетна графика по същия начин както и другите.В зависимост от това как се печатат и от какъв изходен материал, плочата може да издържи тиражи до 150, но обикновено художниците, ползващи този метод, създават значително по- малки тиражи.

Планографичен процес – плосък печат

При този метод изображението се печата от абсолютно плоска повърхност. Това е

химичен процес, основаващ се на принципа, че масло и вода не се смесват, а се съпротивляват един друг. Друго рядко срещано име на този процес е процес на съпротивлението. Има само два начина на печатане в тази категория : литография и колотипия (да не се смесва с колаграфия). Оригиналната литография не бива да се смесва с офсетната литография, репродуцирана по фотографски път. Оригиналните литографии се създават изцяло ръчно, докато офсетовите отпечатъци са резултат на ежедневното масово печатно репродуциране. Постерите за изящно изкуство също така се произвеждат на офсет, като разбира се по-голямо внимание се отделя на тяхното създаване. Понякога се прибавят допълнителни цветове за доказване на качеството, но така или иначе те си остават фото-механични копия, недокоснати от човешка ръка.

Шаблонен метод – печат чрез материал

Шаблонът е просто дупка или отвор през друг материал през който се вкарва мастило или боя върху повърхността под шаблона. Може да бъде и обратното: стабилна форма около която се нанася мастилото, създаващ ефекта на сянка. Всеки цвят трябва да се нанася поотделно чрез друг шаблонен отвор. Шаблонният метод заедно с офсетовата литография са единствените печатарски начина, при които изображението се създава както се печата, без да се обръща.

В Европа е известна от началото на 20 век техниката на ситопечата, наричана още сериграфия. Това е по-скоро шаблонен метод, отколкото печатна техника – една от старите техники за щамповането на платове. През 1907 г. англичанинът Самуел Симън обявява ситопечата чрез коприна за патентован. Първоначалната употреба в Европа е за изработка на шрифтове и реклами – ситопечатна художествена графика се създава едва през петдесетте години на 20 в. Най-широко приложение придобива в Америка като техника на поп арта.

В наши дни, Зоран Мише е един известен художник със страст към графиката, негови творби могат да се видят, почти във всяка галерия на балканите. Роден в Охрид и завършил в НХА София, Мише споделя за себе си това в интервю на Наташа Ноева:



Наташа Ноева: Завършили сте специалност „Графика“ в НХА. Разкажете ни за избора си да се занимавате с това изкуство и за пътя от Охрид, вашето родно място, до Националната художествена академия в София.

Зоран Мише: Като всеки тийнейджър и аз имах хоби. За мен това беше уличното изкуство (графити), което практикувах, а имах и голям интерес към изкуството като цяло. Много ми помогна преподавателката ми по изобразително изкуство, която ме подкрепяше в изявите на „улицата“. Да уча в София предложи моят вуйчо, който имаше бизнес тук и всичко стана бързо с документите, кандидатстване… Нямах идея какво точно е графичното изкуство, но така беше още по-интересно.





Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




©obuch.info 2023
отнасят до администрацията

    Начална страница