Тема 1 гражданство на ес (обща постановка)



Дата30.11.2018
Размер229.5 Kb.
#106337




Тема 1

ГРАЖДАНСТВО НА ЕС (обща постановка)
Ключови особености на правния ред на ЕС,

от които произтичат особеностите на института на гражданството на ЕС.

Ние не коалираме държавите – ние обединяваме хората”

Жан Моне
През 1974 г., в Париж, ръководителите натоварват експертна работна група да проучи “условията, при които на гражданите на... държавите-членки могат да се дадат социални права като членове на Общността”.

Година по-късно докладът “Към европейско гражданство” предлага въвеждането на “специални права” за гражданите на държавите-членки – политически и социални права.

Ръководена от Лео Тиндеманс, работната група предлага разгърнат и задълбочен анализ – “Доклада Тиндеманс”.
Три кръга въпроси относно гражданството на ЕС

І. Вътрешна логика и историческото развитие на идеята за европейското гражданство, неговите особености и правна уредба.

ІІ. Съдържание на ГрЕС, включващо икономически (като първи по време и по важност) и политически (като важни допълващи) права на европейските граждани, произтичащи от Общностния правопорядък.

ІІ. Права на гражданите на ЕС, произтичащи от Хартата за основните права на ЕС и присъединяването на ЕС към ЕКПЧ.


  • Уникалната властова природа на ЕС

  • икономическо обединение, което прераства в политическо

  • гражданинът – субект на Правото на ЕС

  • гражданинът – конститутивна единица на ЕС

Съюз на държави и граждани”

І. Предистория и идея на „европейското гражданство”
1. Предистория.

През лятото на 1979 г. европейците за първи път гласуват.

Юни 1990 г. Европейски съвет в Дъблин задава виждането, в Рим през декември 1990 г. ЕСв еднозначно заключава:

Европейският съвет отбелязва със задоволство консенсуса между държавите-членки относно необходимостта от разработване на концепцията за европейското гражданство. Той се обръща към Междуправителствената конференция да намери начин за включване в бъдещия договор с оглед изпълване със съдържание на тази концепция на следните права:

- граждански права: участие в изборите за Европейски парламент в държавата по местопребиваване и възможно участие в местните избори там;

- социални и икономически права: свобода на движение и пребиваване независимо от стопанската дейност; равни условия и еднакво третиране за всички общностни граждани;

- съвместна защита на общностните граждани в извън границите на Съюза.

Необходимо е да се помисли за възможното създаване на механизъм за защита на правата на гражданите по отношение на Общностите (създаване на омбудсман). Специално внимание се обръща на необходимостта от отчитане на особеностите във всяка отделна държава-членка.
Испанското председателство изготвя документ „Към Европейско гражданство”, който предвижда пет групи права:

- централно място да заемат пълната свобода на движение, избор на местопребиваване и участие в политическия живот на това място;

- овластяване на Общността в областите на социалните отношения, здравеопазването, образованието, културата, околната среда, защитата на потребителите и др. с оглед предоставяне на европейските граждани на специфични права в тези области;

- предоставяне от държавите-членки на засилена дипломатическа и консулска защита в чужбина на гражданите на другите държави-членки;

- улесняване и стимулиране на достъпа до институциите, най-вече чрез въвеждането на право на петиции до ЕП и въвеждането на европейски обмудсман за защита на специфичните права на европейските граждани и други (например относно алтернативната военна служба и н.н.).
2. Мълчаливата концепция за „европейско гражданство” отвъд оковите на суверенитетите.

Договорът от Маастрихт, отваря някои от правата и за всички други лица, пребиваващи на законно основание на територията на Съюза (напр. чл. 230, ал. 4 ДЕО – право на дело пред СЕО)

Ясно разграничение: гражданството на ЕС предоставя и гарантира нови права – поставя “европейския гражданин” в по-различно положение от националния...
Всъщност може да се достигне до представата за едно самостоятелно и пълнокръвно гражданство.
Първоначално процесът тръгва в точно обратната посока – демонстративна обвързаност с националното гражданство.

Изрична и красноречива декларация към Договора от Маастрихт:

Конференцията декларира, че когато в Договора за създаване на Европейската общност се използва понятието “граждани на държавите-членки”, въпросът дали дадено лице притежава гражданството на държава-членка се урежда само въз основа на националното законодателство на съответната държава-членка. За сведение държавите-членки могат да обявят кои лица следва да бъдат считани за техни граждани за целите на Общността посредством декларация, която внасят в Председателството и която могат да изменят, когато е необходимо.”

Това се оказва недостатъчно на някои от държавите-членки: самостоятелни декларации (Обединеното кралство , Германия, Дания)...


ЕСв в Единбург заключава: “Въпросът дали едно лице притежава гражданство на държава членка ще се решава единствено от националното право на съответната държава”. Както ще видим по-надолу, обаче, извън неговия тесен нормативен контекст, въпросът добива друго измерение – и притежаването на европейско гражданство се оказва предпоставка или катализатор на придобиването, респ. изгубването на национално гражданство.
Това заключение на ЕСв, обаче, се разминава с разбирането на Съда на ЕО – още на 7 юли 1992 г. по делото Micheletti (CJCE, 7 juillet 1992, Micheletti, aff. C-369/90, Rec. І-6325, p. 27)

Определянето на условията за придобиване и загубване на националното гражданство, според Международното право, е в компетентността на всяка държава-членка – компетентност, която трябва да се упражнява при зачитане на Общностното право. Следователно не може националното законодателство да ограничава последиците от притежаването на гражданство на друга държава-членка чрез поставяне на допълнителни условия за признаването на това гражданство с оглед упражняването на основните свободи, предвидени в Договора”.



Договорът от Амстердам допълни чл. 8-а ДЕО (след преномерирането вече чл. 17): “Гражданството на Съюза допълва националното гражданство и не го заменя”...
Текстът на Част ІІ ДЕО „Гражданство на Съюза” остава без изменения от Лисабонския договор.

ІІ. Икономическа и политическа логика на гражданството на ЕС
Воля за пряко свързване на европейските интеграционни процеси с отделните граждани.
В самото определение за ЕС се посочва, че той следва да бъде "съюз, в който решенията се взимат колкото е възможно по-близо до гражданите".

Чл. 2 на Договора за ЕС (ДЕС).



Нови разпоредби в ДЕО чл. 17-22, добавени чрез ДЕС от Маастрихт.

Чл. 6 ДЕС



СЕО се произнася отрицателно относно присъединяването на Европейската общност като страна по ЕКПЧ.

Договорът от Амстердам допълва разпоредбите.


1. Икономическа логика.

Икономическата логика и основа на европейската интеграция.

ДЕО: (чл. 45/39 и сл.) са под заглавие "Свободно движение на работници".

На икономическите права се придава по-голямо значение.

Политическите права имат допълващо икономическите права значение и предназначение!
2. Политическа логика.

Европейската интеграция надхвърля своето първоначално икономическо измерение.

Плана на Моне (Декларация на Робер Шуман от 9 май 1950 г.)


3. Още принципни политически особености:

3.1. Преамбюл на ДЕС – решимост да създадат “общо гражданство” за своите граждани.

3.2. няколко декларативни разпоредби в ДЕС, които подготвят тази за гражданството:


  • потвърждават своята привързаност към принципите на свободата, демокрацията, зачитането на правата на човека и основните свободи, както и на правовата държава;

  • потвърждават своята привързаност (и) към основните социални права, уредени в Европейската социална харта, подписана в Торино на 18 октомври 1961 г. и в Общностната харта на основните социални права на работниците от 1989 г.

  • желаят да задълбочат солидарността между своите народи... (използвайки при това инструменти – като гражданството – които постепенно могат да доведат до създаването на един европейски народ, първоначално чрез създаването на: единен европейски избирателен корпус – на съюзно равнище чрез гласуването за ЕП в чужда ДЧ, но и на национално равнище чрез участието в местни избори на чужди граждани; единен европейски трудов корпус – на основата на единен и свободен пазар на труда, единен европейски социален корпус – на основата на пълното премахване на дискриминационно третиране по отношение на социалните права, придобити в друга ДЧ; единен европейски образователен корпус – на основата първо на взаимното признаване дипломите и професионалната квалификация, сетне на сближаването и постепенното уеднаквяване на изискванията и механизмите на образованието и т.н.);

  • желаят да засилят демократичния характер... на институциите (важен инструмент за което са разширяването на практическото упражняване на правото на пряко избиране на ЕП, редом с последователното увеличаване на неговата (респ. на гражданите, които пряко го избират) роля в общностния нормотворчески процес; достъпа до институциите, вкл. чрез пълен езиков плурализъм, пълен достъп до документацията им и съдебен и извънсъдебен (Омбудсманът) контрол над техните актове и действия (бездействие).

Преамбюл на ДЕС – след решимостта за създаване на такова гражданство, ДЧ правят и още две декларации с несъмнено отношение към него:

- Те са “решени да улеснят свободното движение на лицата...” – което ще намери ясно изражение в разширяването на свободата на движение от “работниците” (по смисъла на досегашната уредба на ДЕО) към всички граждани на... Съюза, макар и разбира се, при определени условия. Тази воля намира проявление и в последващото вторично законодателство, предназначено наистина именно “да улесни”, а то ще рече да гарантира, пълната реализация на свободата на движение на лицата.

- ДЧ редом с това заявяват (още веднъж, тъй като по-горе вече изразиха желанието си за задълбочаване на солидарността между своите народи) решимост “да продължат процеса на създаване на един все по-тесен съюз между народите на Европа”... Тази решимост не е просто декларативна, нито само една от движещите идеи на интеграционния проект – тя всъщност засяга сърцевината на новия съюзен проект! Още чл. 1 на новия договор, имащ задачата (макар и очевидно неизпълнена...) да обясни какво всъщност представлява новия съюз, постановява, че неговият смисъл и природа са именно в “създаването на един по-тесен съюз между народите на Европа” – като при това извежда като негов основен императив максималната му “близост до гражданите”.


Трета алинея на чл. 1 на ДЕС – новият Съюз “се основава” на общностите, но има “задача да организира по единен и солидарен начин отношенията между държавите-членки и отношенията между техните народи”..

Може би най-типичният инструмент за постигането на “единството и солидарността”.

ІІІ. Основни особености на гражданството на ЕС.
1. Важни различия между „гражданството" в тесен смисъл и „гражданството на ЕС".

2. "Гражданството на ЕС" се изразява основно чрез съвкупност от права.

Основополагащо за схващането е решението на Съда на ЕО от 1963 г. по делото Van Gend en Loos.



CJCE, 5 février 1963, Van Gend en Loos, aff. 26/62, Rec. p. 3.

3. Непосредствена и обуславяща връзка на новото "гражданство" с притежавано от лицата национално гражданство в техните държави.
4. Ролята на Съда на ЕО за доразвиване на института

Micheletti: СЕО посочва, че никоя страна не може да лиши едно лице от правата, произтичащи за него от института на "гражданството на ЕС", ако е налице единствената изискуема предпоставка – притежаване на гражданство на една от държавите-членки. Дори притежаваното двойно гражданство (и на държава, не членуваща в ЕС), не е основание за ограничаването на неговите права като "гражданин на ЕС" в една трета държава-членка.
5. Ролята на "гражданството на ЕС" за придобиване и изгубване на национално гражданство.

5.1. създава предпоставки за установяването на една трайна и относително пълноценна връзка на едно лице с друга държава.

5.2. възможност за лишаване от национално гражданство на лица, които осъществяват определени дейности в чужди държави (нпр. в чужди армии).

5.3. "политическите партии на европейско равнище са важен фактор за европейската интеграция и... за формирането на общностно самосъзнание у гражданите на ЕС".


6. Уникално гражданство:

6.1. ГрЕС е уредено в рамките и за нуждите на една интеграционна организация.

6.2. ГрЕС не е типично гражданство.

6.3. ГрЕС е допълнително, акцесорно гражданство В Заключенията си от Единбург ЕСв изрично посочва: “Разпоредбите на Част ІІ на Договора за създаване на Европейската общност относно гражданството на ЕС, предоставят на гражданите на държавите-членки допълнителни права и защита, както е предвидено в Част ІІ.”

6.4. ГрЕС е надстроечно гражданство.

6.5. Няма предвиден собствен механизъм за придобиване и загубване на ГрЕС.

6.6. Притежаването на двойно гражданство – напр. на една държава, членуваща в ЕС, и на една трета страна – не е пречка пред притежаването на ГрЕС.

6.7. С придобиването на ГрЕС не възниква правната фигура на двойното гражданство.

6.8. Могат да бъдат очертани и още три важни групи особености на ГрЕС:

6.8.1. ГрЕС има персонална всеобхватност, но практическа ограниченост.

6.8.2. ГрЕС е предпоставка за създаване на европейски народ.

6.8.3. ГрЕС е съществена предпоставка за европейска/съюзна (конституционна) уредба на правата на човека.


Европейското гражданство е функция, атрибут, conditio sine que non, на европейския общ пазар и на четирите свободи на движение.

Поради това трябва да бъде проследено по-внимателно именно съдържанието на европейското гражданство (Част ІІ) и, разбира се, неговата правна уредба.


4. Заключителни бележки

"Гражданството на ЕС" се създава формално с договора за ЕС от 1993 г., но неговите наченки (и неговото ядро), се откриват още в Римския договор от 1958 г.

Договорът от Маастрихт за създаване на ЕС всъщност само "констатира" съществуването на ГрЕС!

Още чл. 18 ДЕО съдържа препратката, която обосновава включването на "социално-икономическите" права в обхвата на института: "Всеки гражданин на Съюза има право свободно да се движи и да пребивава на територията на ДЧ, при спазване на ограниченията и условията, предвидени в договора и в мерките, приети за неговото осъществяване". Единствените "ограничения и условия" за движението на лица в ДЕО можем да открием в чл. 39 (стар 48), озаглавен "Работници" и уреждащ споменатите "социално-икономически" права на европейските граждани.

На пръв поглед се създава впечатлението, че преди ДЕС е било установено свободното движение "само на работниците", а след това (чл. 18, стар 8-а) се "разрешава свободното движение на "всички лица".

Поради това разпоредбите за свободното движение на работниците трябва да се разглеждат като част от института на "гражданството на ЕС"!



Обща характеристика и особености на института на „гражданството на ЕС”

Съюз, в който „чрез една действителна солидарност....”

Робер Шуман


1. Нормативно закрепване и общи начала на гражданството като интеграционен конституционен институт.

Чл. 9-11 ДЕС след ЛД + чл. 18-19 ДФЕС (стар чл. 12-13 ДЕО „недискриминация”)
Чл. 20 ДФЕС (стар чл. 17 ДЕО)

§ 1. Създава се гражданство на Съюза. Гражданин на Съюза е всяко лице, които има гражданството на държава-членка. Гражданството на Съюза допълва националното гражданство и не го заменя.


    1. Легална и доктринална дефиниция.

под гражданство на ЕС следва да се разбира особеният правно-политически статус на гражданите на държавите-членки на ЕС, който се състои от нов кръг права и задължения и се придобива автоматично, заедно с гражданството на държава-членка, като негово продължение.

    1. Нормативно закрепване и определящата роля на националната връзка.

1.2.1. акцесорно гражданство, квази-гражданство

1.2.2. не се изисква – и не се издава никакъв документ

1.2.3. ГрЕС се придобива “служебно”, автоматично

1.2.4. Не е предвиден механизъм и за изгубване на ГрЕС

1.2.5. Практическият аспект на придобиването и изгубването

1.2.6. националната връзка е относително условна



историческото решение на СЕС по делото Micheletti.


    1. Договорът от Амстердам (ДА).

"Гражданството на Съюза допълва националното, а не го заменя” ("надстроечно").

    1. Декларацията към ДН.

Конференцията декларира, че когато в Договора за създаване на Европейската общност се използва понятието “граждани на държавите-членки”, въпросът дали дадено лице притежава гражданство на държава-членка се урежда само въз основа на националното законодателство на съответната държава-членка. За сведение държавите-членки могат да обявят кои лица следва да бъдат считани за техни граждани за целите на Общността, посредством декларация, която внасят в Председателството и която могат да изменят, когато е необходимо.”


  1. Формално определяне на съдържанието на ГрЕС.

Чл. 20, § 2. Гражданите на Съюза имат правата и задълженията по настоящия договор.

    1. Права.

  • Политически (по ДФЕС)

  • Икономически (по ДФЕС)

  • Основни права по ХОПЕС

  • Нови (?) права, произтичащи от присъединяването на ЕС към ЕПКЧ

    1. Задължения.

      1. разпоредби с пълен директен ефект,

      2. гражданите на ЕС имат само едно общо задължение: да спазват съюзната законност

      3. Няма съюзен механизъм за преследване и санкциониране (освен…).




Този документ е създаден в рамките на проект „Повишаване на компетентността на съдии, съдебни помощници и съдебни служители от ВАС и административните съдилища”, Договор № 13-24-2/10.09.2013 г., финансиран от Оперативна програма „Административен капацитет”, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд.




Сподели с приятели:




©obuch.info 2023
отнасят до администрацията

    Начална страница