Тема: Теории и техники на консултирането
Изтегляне 21.05 Kb.
|
1 2
курсова 2-изпратена|
КУРСОВА РАБОТА ТЕМА:
Адлерова терапия - Джералд Кори НА
Спец. Детска и юношеска психология проверил: Доц. д-р Д. Циркова Курс I, Група I Фак. № 16426015 Алфред Адлер е първата значима фигура, която се отцепва от психоанализата и формира както собствена теория, а именно индивидуалната психология – първата холистична теория за личността, така и основана на нея независима терапевтична школа, оригинална психотерапия. Най-съществените принципи на Адлеровата теория са следните: А) Единството на индивида: Индивидът не е вътрешно разделен на конфликтни сили; неговото мислене, чувства и поведение могат да бъдат разбрани единствено като подчинени на индивидуалния му стил на живот или устойчив модел на живеене; Б) Ориентираност към постигане на определена цел: Съществува една централна динамика на личността и това е насоченият към бъдещето стремеж да се постигне индивидуална значимост, превъзходство или успех. При душевно здравите хора целта за успех е реалистична, докато при душевно разстроените става дума за нереалистична цел, свързана с преувеличаване на собственото значение. В) Самоопределение и уникалност: Целта, за която стана дума, в крайна сметка произтича от творческата сила на индивида, а следователно е уникална. Обикновено индивидите не осъзнават напълно ясно целта си, а постигат това с помощта на психотерапевти. Г) Социален контекст: Човешкото същество е неразделно цяло, система. Но то също е част от по-широкообхватни системи – семейството, общността, цялото човечество, планетата, космоса. В тези контексти ние се стремим да отговорим на три важни жизнени задачи: нашите професионални занимания, нашата любов и нашите отношения с другите хора. Всичко това са социални предизвикателства. Начинът, по който отговаряме на първата социална система, на която се натъкваме – семейството, може да стане прототип на светогледа ни и на нагласите ни спрямо живота. Д) Чувство за общност: Всяко човешко същество има способността да се научи да живее в хармония с обществото. Това е вродена способност за социална свързаност, но тя трябва да бъде съзнателно развита. Социалният интерес и чувството за общност включват в себе си „социално подобряване”, което е доста различно от конформността и оставя пространство за социално изобретяване. Усещането за истинска сигурност е вкоренено в усещане за принадлежност към някакъв човешки колектив. Е) Душевно здраве: Основните критерии за душевно здраве са чувството за свързаност с другите човешки същества, както и желанието за пълно себеразвитие и за допринасяне за благоденствието на другите. Когато тези качества не са достатъчно развити, отделния индивид може да бъде спохождан от чувство за принизеност или другите да му се противопоставят чрез нагласи на превъзходство. Когато обаче чувството за свързаност е по-силно, тогава възниква и чувство за равенство и целите на индивида не са егоистични, а са благотворни за другите. Изтегляне 21.05 Kb. Сподели с приятели:
|
1 2