Убийство по Коледа

175
I
Алфред Лий изрече с въздишка По-добре е, отколкото си мислех!
Току-що се бяха върнали от обявяване резултатите от разследването.
Там беше и мистър Чарлтън, адвокат от старото поколение със сдържан поглед в сините си очи, който ги придружи до дома им. Той каза А, казах ви, че процедурата ще е съвсем формална. Налага се удължаване на срока, за да може полицията да събере повече сведения.
Джордж Лий каза раздразнено Всичко е толкова неприятно, толкова неприятно!
Положението, в което се намираме, е ужасно Самият аз съм убеден, че това престъпление е дело на маниак, който по някакъв начин сее промъкнал в къщата. Този Сагдън сее заинатил като магаре на мост.
Полковник Джонсън трябваше да повикана помощ хора от Скотланд
Ярд. Тези местни полицаи изобщо не ги бива. Дебелоглав народ. Ами да вземем например този Хорбъри! Чувам, че имал доста тъмно минало, но полицията не предприема нищо по този въпрос.
Мистър Чарлтън каза А, според мен Хорбъри има задоволително алиби за въпросния период от време. Алиби, което полицията прие И защо — горещеше се Джордж. — На тяхно място щях да приема подобно алиби с голяма резервираност Съвсем естествено е всеки престъпник да се сдобие с алиби Полицията има задължението да го разнищи — стига, разбира се, да знаят какво да правят Е — каза мистър Чарлтън, — според мен не е наша работа да учим полицията какво да прави, нали така Теса доста компетентни.
Джордж поклати глава с дълбоко съмнение Трябваше да повикат хора от Скотланд Ярд. Изобщо не съм доволен от този Сагдън — може да е много усърден, но му липсва интелигентност.
Мистър Чарлтън каза:

176
— Знаете ли, не мога да се съглася с вас. Сагдън е свестен човек.
Не обича много да си придава тежест, но винаги стига до целта.
Лидия каза Уверена съм, че полицията прави всичко, което е по силите им. Мистър Чарлтън, дави предложа ли чаша шери?
Мистър Чарлтън й благодари, но отказа питието. После прочисти гърлото си и се зае да чете завещанието пред всички членове на семейството.
Той го прочете с определено удоволствие, като отдели специално внимание на сложните юридически фрази, явно наслаждавайки сена тяхната заплетеност.
Той приключи четенето, свали очилата си, избърса ги и огледа събраната група от хора с изпитателен поглед.
Хари Лий каза Тези адвокатски изрази са малко трудносмилаеми. Защо не ни го предадете с по-прости думи Но, моля ви — каза мистър Чарлтън, — това си е съвсем обикновено завещание.
Хари каза Боже мой, представям си тогава сложните!
Мистър Чарлтън му отправи укорителен погледи каза Основните моменти от завещанието са съвсем прости.
Половината от собствеността на мистър Лий се наследява от неговия син — мистър Алфред Лий, а другата половина се разпределя между останалите му деца.
Хари се изсмя с неприятен гласа после каза Както винаги, Алфред пак излезе късметлия Половината от състоянието на баща ми Щастливо кученце сити, а, Алфред?
Алфред почервеня. Лидия каза рязко Алфред беше верен и предан син на баща си. От години управлява имота му и сее нагърбвал с цялата отговорност.
Хари каза О, разбира се, Алфред винаги е бил послушното момченце!
Алфред отвърна с рязък тон Ти трябва да се смяташ за щастливец, Хари, че баща ми изобщо ти е оставил нещо!
Хари отметна назад глава и се изсмя. После каза:

177
— Щеше много да се радваш, ако ме беше лишил изобщо, нали?
Винаги си ме мразил.
Мистър Чарлтън се покашля. Той беше привикнал към подобни неприятни сцени, които се разиграваха след прочитането на завещания. Възнамеряваше да се измъкне преди семейната свада да приеме по-сериозни размери.
Той измърмори Струва ми сече ъ-ъ-ъ… аз изпълних задължението си…
Хари попита остро Ами Пилар?
Мистър Чарлтън се покашля отново, като този път това прозвуча извинително Ъ-ъ-ъ… мис Естравадос не е упомената в завещанието.
Хари каза Тя нямали да получи дела на майка си?
Мистър Чарлтън обясни Ако сеньора Естравадос беше жива, тя, разбира се, щеше да наследи баща си наравно с вас, но тъй като тя е мъртва, нейният дял ще бъде разделен между вас.
Пилар изрече бавно със своя колоритен южняшки глас Значи за мен няма нищо?
Лидия се намеси бързо Мила моя, семейството ще се погрижи затова, разбира се.
Джордж Лий каза Ще можете да живеете тук, при Алфред. Нали, Алфред?
Ние… вие сте наша племенница ъ-ъ-ъ… наш дълг е да се грижим за вас.
Хилда каза Ще ни бъде приятно Пилар да е сред нас.
Хари каза Тя трябва да получи своя дял. Трябва да получи частта на
Дженифър.
Мистър Чарлтън измърмори Трябва наистина ъ-ъ-ъ… да тръгвам. Довиждане, мисис
Лий. Винаги можете да ме потърсите, ако има нещо…
Той набързо се измъкна. Неговият богат опитът му подсказа, че налице бяха всички необходими съставки за една подобаваща семейна

178
свада.
Когато врата се затвори след него, Лидия се обади с ясния си глас Съгласна съм с Хари. Смятам, че Пилар има право на дял.
Това завещание е правено много години преди смъртта на Дженифър.
— Глупости — каза Джордж. — Разсъждаваш много дилетантски, Лидия. Законът си е закони ние трябва да го съблюдаваме.
Магдалин каза Наистина е неприятно и ние много съжаляваме за Пилар, но
Джордж е прав. Така е, законът си е закон.
Лидия се изправи и хвана Пилар заръката Мила моя — каза тя, — това сигурно е много неприятно за вас. Защо не ни оставите, докато обсъдим въпроса?
Тя поведе девойката към вратата Не се притеснявайте, скъпа Пилар — каза тя. — Оставете на мен.
Пилар бавно напусна стаята. Лидия затвори вратата и се върна.
Настъпи кратка пауза, докато всеки си поеме дъх и тогава битката избухна с пълна сила.
Хари каза Винаги си бил голяма скръндза, Джордж.
Джордж отвърна Във всеки случай никога не съм живял на чужд гръб, нито съм бил пройдоха Що се отнася до живеенето на чужд гръб — и ти не си цвете за мирисане През всичкото това време си висял на шията на татко Ти изглежда забравяш, че заемам отговорен пост, който…
Хари отвърна Отговорен пост, хайде де Ти си един надут плондер!
Магдалин изпищя Как смеете!
Хилда се обади със своя спокоен, но малко повишен глас Не можем ли да обсъдим това по-спокойно?
Лидия й хвърли благодарствен поглед.
Дейвид каза с неочаквана ярост Трябвали да вдигаме такъв позорен шум за едни пари!

179
Магдалин му рече злобно Много е хубаво да се правим на възвишени Само че няма да се откажете от своя дал, нали И вие искате тези пари точно толкова,
колкото всеки друг от нас Това е само поза!
Дейвид каза със сподавен глас Значи смятате, че трябва да се откажа Питам се…
Хилда отсече Разбира сечене трябва. Защо се държим като деца Алфред,
вие сте главата на семейството…
Алфред като чели се пробуди от някакъв сън. Той каза Моля за извинение. Всички крещите в един глас Това това ме обърква.
Лидия каза Хилда току-що го каза — защо трябва да се държим като деца Нека да обсъдим това спокойно и разумно, едно по едно. Алфред ще говори пръв, защото е най-възрастният. Какво мислиш, Алфред?
Как да постъпим с Пилар?
Той изрече бавно Тя трябва да остане при нас, разбира се. И ще й отпуснем издръжка. Не виждам как тя може да има претенции към парите, които е трябвало да наследи майка й. Да не забравяме, че тя не е Лий. Та е испанска поданичка.
— Колкото до претенциите — да, съгласна съм — каза Лидия. Но ми се струва, че тя има морални претенции. Според мен вашият баща, независимо че дъщеря му сее омъжила за испанец против неговата воля, е признал, че тя има равни права с вас. Джордж, Хари,
Дейвид и Дженифър е трябвало да делят по равно. Дженифър почина миналата година. Сигурна съм, че когато баща вие повикал мистър
Чарлтън, той е искал да включи и Пилар ведно ново завещание.
Сигурно е щял дай припише поне майчиния й дял. Възможно е да е искал дай остави и много повече от това. Да не забравяме, че тя е единствената му внучка. Според мен единственото, което можем да направим, е да се постараем да поправим несправедливостта, която и самият ви баща сее готвел да поправи.
Алфред каза радушно Добре казано, Лидия Аз направих грешка. Съгласен съм
Пилар да получи дела на Дженифър.

Лидия каза Ваш ред е, Хари.
Хари каза Както знаете, и аз съм съгласен. Мисля, че Лидия представи нещата много добре, за което съм й много благодарен.
Лидия каза Джордж?
Лицето на Джордж беше цялото червено. Той започна да нарежда В никакъв случай Това е направо смешно Ще й предоставим доми прилична издръжка, за да си купува рокли. Това й стига Значи отказваш да се съгласиш Да, отказвам И е съвсем прав — обади се Магдалин. — Нечестно е да очаквате от него подобно нещо Като се има предвид, че Джордж е

Изтегляне 2.08 Mb.

Сподели с приятели: