Умствено възпитание. Цел, задачи и средства на

Реферат
по Предучилищна педагогика
на тема: Умствено възпитание. Цел, задачи и средства на умственото възпитание
Съдържание:

1.
Основи и същност на умственото възпитание.
2.
Съдържание на умственото възпитание.
3.
Възпитаване на умствените способности при организираната дейност на децата:

Сензорно възпитание.

Възпитаване на мисленето, паметта и вниманието.

Развитие на речта

Възпитаване на въображението.

Възпитаване качествата на ума.
4.
Основни средства за умсвено възпитание.
5.
Задачи на умствено възпитание в детската градина.

=1=
1.Основи и същност на умственото възпитание.
Умственото възпитание предполага развитие на цялостното психическо развитие - усещане, представи, памет и мислене. В
тесен смисъл умственото възпитание засяга само умствения процес. Състои се в ръководство на развитие на ума или умственото развитие на детето. То е целенасочено въздействие върху детето, чрез което се осъществява умственото му развитие.
Умственото развитие е процес, в хода на който активно се усвояват нови форми на умствена дейност. Развитият умсе харектеризира още с редица съществени черти, като активно отношение към околният свят, стремеж да се излезе извън пределите на известното, да се разширяват знанията, способност да се отделят най – съществените страни и взаимни връзки в явленията и фактите, системност, самостоятелност, и други. Раководна роля при умственото развитие на човека имат условията на живот и на първо място – възпитанието. От това, как е поставено и осъществено умсвеното възпитание на децата в детската градина, зависи каква основа ще се постави за неговото по – нататъшно реализиране в училището.
Проблемът за умственото възпитание е актуална и съвременна тема. Общественото развитие поставя нови задачи пред предучилищното възпитание. Съкращаване срока на обучението в началното училище и повишаване теоретическото равнище на образователната работа в него изискват по – високо умствено развитие на децато от предучилищна възраст. Умсвеното

възпитание на децата от 3 до 6 годишна възраст има голямо значение за цялостното формиране на личността – за формирането на нови видове дейности и нови мотиви на поведение.
Като една от основните съставки на възпитание, умственото възпитание съдейства за всестранното развитие на децата. Върху основата на придобитите знания за околната действителност в подрастващите се развиват умствените способности, изграждат се естетическите възприятия, създава се правилно отношение към заобикалящата ги действителност. Възпитаването на естетически чувства и умението да се твори, хубавото е
=2=
невъзможно без разбирането, без познанието. Колкото по – точно и по – широко се познават нещата в тяхната връзка и развитие,
толкова по дълбоко се изживяват. Като запознава децата със забележителностите в околната действителност, учителят възпитава любов към създателите на тези ценности, към родната природа и грижливо отношение към нея.
При определяне и осъществяване задачите на умственото възпитание се има предвид, че сетивното познание е основа и източник за развитие на мисленето и речта. Според Ленин усещанията и възприятията са първата степен на познанието,
защото отразяват както отделните свойства и признаци на предметите и явленията от околната действителност, така и тяхната съвкупност. В същото време според учението на И. П. Павлов възприятието има своята физиологична основа. То е система от временни връзки, образувани в резултат от участието на повече анализатори. При активна намеса на словото в децата се натрупва сетивен опит, който обуславя формирането на по – висши форми на познавателна дейност. Чрез развитието на мисленето и речта децата усвояват обществен опит.
Основната цел на умственото възпитание е в единство с даването на знания да се развиват мисловните процеси и да се приучат децата към умствено усилие и труд. Ето защо една от задачите на умственото възпитание е да се дадат на подрастващите знания из различните области на заобикалящия ги свят. Тези знания, макар и

елементарни, са основата, върху която се възпитават нравствените качества, черти на волята и характера. Върху основата на познанията за околният свят са създават нравствени отношения между децата, развиват се по – висши форми на интелектуална дейност.
2. Съдържание на умственото възпитание.
К. Д. Ушински, Л. Н. Толстой, а по – късно и А. С. Макаренко изтъкват, че в първите 7 – 8 години децата се развиват с най –
бързо темпо и са най – податливи на външно въздействие.
=3=
Умственото възпитание изисква подрастващите да придобият знания за околната действителност. Обаче стихийното,
напосредсвено, случайно запознаване с предметите на дава резултати. Необходимо е да се подберат знания в определена научна система, съобразена с възрастта на децата и осигуряваща високо ниво на умствено развитие. Освен подбирането на определен кръг от знания, необходима е и целенасоченост при възприемането им. Сведенията за околната действителност, които се дават в детската градина, са основа за умственото развитие на децата тогава, когато се дават в единство с овладяването на родния език. Програмните задачи по родния език и запознаването с околната действителност са различни. Независимо от това задачите на обучението по роден език се осъществяват в единство със задачите по запознаване на децата с околната действителност.
Тяхната обща методологична основа е единството на мисленето и езика. Посредством словото децата възприемат околните предмети като именувани, те назовават техните свойства и качества и с това уточняват не само възприятията, но и представите си за тях.
Във връзка с обучението по роден език е необходимо обоготяване на речниковия състав на подрастващите в пряка връзка със знанията, които се дават за околния свят; овладяване на звуковата култура на речта, като децата се учат правилно да произнасят и

диферинцират звуковете в думите и изразително да говорят;
практическо усвояване на граматическите форми на речта и обучение в логически свързан говор. Зопознаването със заобикалящата действителност и обучението по роден език се предвиждат за всички възрастови групи, но с различен обем и конкретизация. Материалът в първа група (3 – 4 години) е съвсем елементарен и на базата на концентричния принцип той се разширява и задълбочава във всяка следваща група. С оглед на редица обективни възрастови особености в трета и четвърта група
(5 – 7 год.) се предвижда разширяване на вече получените знания и даване на нови знания и умения.
=4=
В първа група (3 – 4 год.) децата се запознават със заобикалящата ги обстановка, със собственото си облекло през различните сезони,
с предметите, с които действат в ежедневното си пребиваване в детската градина, изграждат се елементарни умения да се самообслужват и други дейности. Всички познания на децата от първа група се свеждат до конкретни представи и до практическо овладяване на някой понятия. По отношение но родния език подрастващите обогатяват речника си предимно с думи,
изразяващи действия на предметите, с които се запознават, а също и с техни характерни белези като цвят, форма, големина и други.
Научават се да си служат правилно с простото изречение и да съгласуват думите по род и число, правилно да произнасят някой от звуковете и по – леките звукосъчетания в думите.
Във втора група (4 – 5 год.) става известно елементарно усложняване на материала в сравнение със знанията, които се дават на 3-4 год. деца. Тези знания през първото полугодие са пак предимно вкръга на детската градина, но се дават по – разширено и с по – разнообразни средства благодарение на по – уточнения опит на подрастващите за околните предмети и явления. Усложнява се и обучението по роден език. Още от първото полугодие освен организираните теметични разговори децата се учат да съставят по
– разширени и с по – голяма сюжетна насоченост разказчета по

макет и обща картина. Те по уверено разказват приказки и ги драматизират. Продължава овладяването на някои от звуковете и звукосъчетанията в думите.
В трета група (5 – 6 год.) се задълбочава запознаването с околната действителност и обучението по роден език. Познанията се насочват с оглед на закономерните връзки между предметите и явленията. Освен това в тази група се пристъпва към по – обобщено запознаване с околните предмети и явления: с мебелите в детската градина и предназначението им, с различните съдове, тяхната употреба и някои от характерните им белези, с различните видове облекла и превозни средства. Наблюденията върху труда на пресонала в детската градина се разширяват и задълбочават.
Децата се запознават с някои изтъкнати народни ръководители, с най – важните празници, получават понятие за време –
=5=
утре, днес, вчера и т.н., заучават имената на персонала в зетската градина, домашния си адрес и този на детската градина.
Посредством запознаването с природата знанията и уменията на подрастващите се разширяват. Формират се познавателни потребности и първите по устойчиви интереси, в резултат на което децата имат по – активно отношение при запознаване с природните обекти. Във връзка с уточняване представите за околните предмети и явления обучението по роден език в трета група също се усложнява по отношение на задачите, които се поставят пред него.
5 – 6 годишните добиват по – голям усет към граматическата правилност на речта; обучават се в изразителност на говора чрез разучаване на стихотворения, преразкази и драматизации;
извършват съзнателен звуков анализ на думите.
В четвърта група (6 – 7 год.) благодарение на типичните качествени изменения, които настъпват в общото развитие на децата и нарасналата роля на второсигналните връзки се усложняват и знанията за заобикалящата действителност. За първи път в тази група се дават познания за неща, които не могат непосредствено да се възприемат от децата. Знанията обхващат повече качества и предназначението на предметите по категории,

класификацията им по съществени родови и видови белези,
сходното и различното между възприеманите предмети. През този период се разширяват детските познания за природата.
Подрастващите вече по – добре осмислят причинната зависимост между природните явления и съществените белези на сезонните промени, промените в живота на хората, в поведението на животните, труда на човека през различните сезони. Обогатява се речника на подрастващите с повече думи, изразяващи качествата на предметите, редица родови и видови понятия. Децата трябва свободно да си служат с различните сложни изречения, да овладеят всички видове интонации, като драматизират стихотворение, разказ,
приказка. Най – типичното за четвърта група е усложняването на задачите по логически свързана реч, което се обуславя от останалите задачи по роден език, от познанията, които детето получава за околната действителност. Важна задача за тази
=6=
група е обучението всъставяне на словестни творчески разкази по дадено начало, по дадени думи или по тема. За умственото възпитание съдейства и работат по смятане. Посредством обучението за формиране на математически представи и понятия обобщителните процеси и умствената дейност достига по – висш етап.
3. Възпитаване на умствените способности при организираната дейност на децата:
Умственото възпитание на децата в ранна възраст включва задачи, свързани със сензорнота развитие, формирането на мисленето, речта, паметта, вниманието, ориентирането в действителността, обогатяването с разнообразни впечатления.
Педагозите осъществяват умственото възпитание в процеса на игрите – занятия, на самостоятелната дейност организирана и

насочвана от възрастните, по време на разходките, грижите за децата – при измиване, обличане,хранене и т. н..
Голямо значение за умственото развитие има правилно организираната предметно – пространствена среда: оборудване на занималнята, обмислен подбор на играчките, осветеност на помещението, акустиката и други.
Най – важна роля имат игрите – занятия. Под ръководството на възрастните децата се учат да разглеждат предметите, да се вслушват в звуците, да овладяват начините за действия с предметите – играчки, да получават достъпни за тях знания за това,
което ги заобикаля, и способност да се обучават.
Методите за умствено възпитание в периода на ранното детство се променят в съответсвие с развитието на децата. Наученото по време на занятията се затвърждава в процеса на самостоятелната дейност контролирана от възрастните. Тази дейност е най –
ефективна ако асортиментът на играчките е подбран съобразно с възрастта на децата и
=7=
задачите на умственото им развитие, ако вниманието им умело бъде привлечено и се научат правилно да боравят с тях.

Сензорно възпитание – заема централно място през първите 2
години от умственото развитие на децата. Според Н. М.
Щелованов ранното детство е златно време за сензорното развитие. За сравнително кратък период (от раждането до 2
години) детето преминава сложен и забележителен път на сензорно развитие – от слабо диференцираните аморфни впечатления до напълно изграденото предметно възприятие,
благодарение на което то за първи път открива за себе си света на вещите и явленията в многообразието им от форми,
цветове и звукове. Въз основа на практическите действия в този процес започват да се създават прости форми на мислене, памет и внимание, с което се подготвя почвата за развитие на речта. Почти всички известни педагози в миналото са отдавали голямо значение на сензорното възпитание. И

днес не са изгубили значението си и масово се използват редица игри, разработени от М. Монтесори, Ф. Фрьобел, О.
Декроли. Голям интерес предизвиква разработената от Е. И.
Тихеева (1967г.) система от игри насочена към развитие на възприятията, наблюдението, уменията да ги изразяват чрез словото. В основата на тази система е единството между сензорното и лингвистичното възпитание. Независимо, че детето се ражда с относително изграден анализаторен апарат,
то не е способно да възприема заобикалящите го предмети и явления в тяхната цялостност и постоянство. Формирането на възприятието е процес на стихийно или чрез обучение предаване от възрастните на социално – историческия опит.
Целенасоченото ръководене на този процес ще осигури на детето най – икономичния и ефективен път на развитие и високи резултати. Сензорното развитие е свързано със съзряването на нервната система. Доказано е, че съзряването на нервната система се обуславя до голяма степен от количеството и качеството на впечатленията, които получава детето. При недостатъчни и еднообразни впечатления развитието са задържа.
=8=

Възпитаване на мисленето, паметта и вниманието – началото на мисловните процеси се наблюдава в края на първат началото на втората година от живота на детето, когато то овладява практически действия, насочени към постигане на целта и основаващи се на развиване на елементарните връзки между обектите. За да се мисленето на детето е необходимо да се учи на предметни действия. Ако не се досеща как се използва даден предмет възрастният му показва това, като предизвива в него подражателно действие. В по късен етап педагогът развива в децата схватливост, съобразителност,
умение да разкриват причинно – следствените връзки не само като ги обучава в действия с предметите, но и като им обяснява достъпно за тях явленията от заобикалящия ги живот. По време на разходка вниманието на детето се насочва към промените в природата и причините за това. Формирането

на паметта и вниманието в ранното детство, макар, че не е самостоятелна задача, трябва да се има предвид в процеса на обучение и да се подпомага развитието им, изхождайки от възрастовите особености на детето. За първи проявления на паметта могат да се смятат условните рефлекси, които се образуват в детето в края на първия, началото на втория месец. С развитието на висшата нервна дейност се изгражда способност за диференциране на сложните комплексни дразнители. По нататъшнато развитие на паметта е свързано с перцептивното развитие на детето, отчасти с развитието на предметността и постоянството на възприятието и възникващата на тази основа способност за образно отражение на предметите. Вниманието и паметта на малкото дете имат непроизволен характер, отличават се с неустойчивост и се поддържат чрез интереса към дейността. В
условията на общественото възпитание за формиране на вниманието важно значение има правилната организация на живота, дневният режим, създаването на уславия за спокойни игри, предотвратяване на конфликтите, разположението на игровият материал. Развитието на предметната дейност,
обучаването на децата в съдържателно
=9=
използване на игровия материал способства за устойчивата дейност на детето и е необходимо условие за развитие на вниманието му. Опирайки се на заинтересоваността на детето,
възрастните възпитават в него умение да слуша внимателно,
да наблюдава. Възпитаването на умение да се подчинява на правилата на поведение поведение способства за формиране на произволно внимание в детето. Развитието на възприятието, мисленето, паметта и вниманието протича в процеса на запознаване на детето със заобикалящите го предмети, явления, с техните свойства, с предназначението им, с овладяването на различни способи за действия.
Запознаването на детето със заобикалящата го действителност и разширяването на ориентацията му в нея е задача и средство на умственото му развитие, в която важен

момент е умението да се използват придобитите знания в самостоятелната му дейност.

Развитие на речта – в ранното детство е тясно свързано с формиране на различните страни на психическата дейност:
зрително и слухово възприятие, предметна дейност, мислене,
общуване и други. Важно условие за всестранното възпитание на детето е развитието на речта. Нейното овладяване съществено преустройва цялата му психична дейност.
Благодарение на думите паметта, възприятието и дейността на детето започват да се регулират, формира се речево общуване. Речта е най – важното средство за предаване социалния опит на детето, за ръководене на на поведението му. За формирането на речта важно условие е развитието на артикулацията и речевия слух, влиянието на артикулацията върху фонематичното възприятие. Артикулацията на фонемите в родния език предполага в качеството на задължително условие тяхното слухово диференциране.
Наред с това самото артикулиране на звуците помага за за разграничаването им в акустичния поток и е важно за разбирането на речта. Речта възниква в резултат на изгражданата от възрастните потребност в детето да общува и да удовлетвори тази потребност. Спонтанните гласови реакции на детето рано се превръщат в средство за въздействие върху поведението на
=10=
възрастните спрямо него. При недостатъчно общуване тази функция на гласовите реакции може да се забави, което става причина за задръжки в речевото общуване.

Възпитаване на въображението – умственото развитие на децата изисква и възпитаване на тяхното въображение. По своята същност развитието на въображението е в пряка зависимост от знанията и впечатленията, които детето получава за околната действителност. Въображението в предучилещната възраст придобива все по творчески характер и се свързва все по тясно с околния живот. То се възпитава с оглед на особеностите му в различните възрастови групи.

Необходимо е децата децата от първа група да се насочват постепенно към отделяне на въображаемото от действителното, въпреки, че поради липса на достатъчно практически опит често подрастващите ги отъждествяват. Това се наблюдава най – ярко при драматизирането на приказки.
Необходимо е, особено за първа група, като се изхожда от възрастовите особености на децата, да се подбират художествени произведения, които действат подтискащо.
Ръководенето на игрите, занятията и трудовата дейност съдейства за възпитаване на творческото и целенасочено въображение. Подрастващите се научават да го подчиняват на поставените им задачи. Особенно ценна е връзката между въображението и развитието на логическото мислене.
Например разказите по картина на децата от трета група започват да носят елементи на творческо пресъздаване на непосредствените впечатления от картината и миналия опит.
Това предаване на опита чрез творческото въображение и мислене се поставя като задача при обучението в логически свързана реч. Въображението се развива най – пряко чрез словестните творчески разкази, в които децата сами построяват сюжетната линия. В рисуването те могат могат да предават още по творчески своите впечатления в най –
различни композиции. Следователно основна задача на умственото възпитание в предучилищна възраст е да се придава на детското въображение все по творчески и целенасочен характер, като системно се обогатяват
=11=
познананията на децата за околната действителност и се развиват умствените способности в тяхното единство.

Възпитаване качествата на ума – при умсвеното възпитаване на децата голямо значение имат и някои качества на ума,
които се изграждат още от най – ранна възраст. Например голяма роля за всестранното развитие и подготовка на децата за училище играят детската находчивост, съобразителност,
способност за бързо ориентиране в поставените задачи,
прилагане на придобитите знания, умения и навици при

разнообразни жизнени условия. В процеса на играта,
занятията и ежедневната трудова дейност децата се изправят пред някои проблеми и търсят тяхното разрешение. Педагогът не трябва да бърза с даването на указания във всички случаи,
а да насочва децата сами да се справят със задачата въз основа на познанията и уменията, които те имат. По такъв начин подрастващите се упражняват да свързват своите знания и умения при решаването на практически задачи. За възпитаване качествата на ума и създаване на познавателна активност голямо значение има формирането на познавателен интерес. Възпитаването му се извършва в единство с развитието на познавателните потребности. Познавателният интерес съдейства за развиване на учебната дейност и на познавателните процеси. При децата от предучилищна възраст постепенно се създава все по насочен стремеж към знания, с което ученето става увлекателна и продуктивна дейност.
4.Основни средства за умсвено възпитание.
Умсвеното развитие на детето е тясно свързано с развитие на дейностите, тъй като умствените способности наред с всички психични процеси са компоненти на дейността и самите те се развиват в нея. Ето защо обучението, трудът и игрите са форми и средства за умствено възпитание. Най – пряко умственото възпитание е свързано с усвояването на знания посредством обучението, което дава възможност да се възприемат нещата и явленията от околната действителност в тяхната взаимна връзка и обусловеност. Посредством
=12=
наблюдението децата получават впечатления за бита,
природата, обществения живот. Подрастващите се запознават организирано с труда на хората и го свързват с конкретните трудови резултати, с мотивите на поведение и с колективната дейност на хората. В единство с различните видове наблюдения беседите съдействат за обобщено възприемане на околната

действителност. Те дават възможност за овладяване на логическото мислене в единство с останалите познавателни процеси. В обучението може да бъде използвана и художествената книга. Със своето съдържание и форма тя дава възможност за образно възприемане и осмисляне на мотивите в поведението на героите посредством анализиране на постъпките им. Така децата се учат да разграничават положителното от отрицателното. Огромно значение при умственото възпитание има обучението в логически свързан говор и по – специално различните видове разкази. При творческите онагледени и словестни разкази подрастващите сами построяват сюжетната линия и извършват по – сложна аналитико – синтетична дейност,
като поставят заглавието на своя разказ взависимост от неговия идеен замисъл и като правят преценка на разказите, които възприемат с оглед на поставената задача – сравняват резултата със задачите. Едно от основните средства за цялостното развитие на детската личност е играта. Особено ценно средство за умственото възпитание на децата в предучилищна възраст са дидактичните игри. Трудовата дейност също е основно средство за умствено възпитание. Тя е най – пряко средство за нагледно –
действено възприемане на околната действителност. В процеса на труда децата опознават свойствата и качествата на предметите и явленията, именуват ги. В битовия труд извършван при самообслужване и дежурство, децата уточняват възприятията и представите си; проявяват инициатива при ортанизацията на труда и съгласуването на трудовите усилия при колективното дежурство.
=13=
5.Задачи на умствено възпитание в детската градина.
Най – важните задачи на умственото възпитание са:
въоръжаване на младото поколение със знания за природата,
обществото, човека; формиране у него на диалектико –

материалистически мироглед; развиване на мисленето и преди всичко на творческото мислене.
Тези общи задачи на умственото възпитание се конкретизират в детската градина, с оглед възрастта на децата в следните моменти: развитие на сензориката (усещанията, възприятията,
представите) и усвояване на сензорните еталони от децата;
развитие на любознателност и наблюдателност; преход от сензорно към рационално познание (от усещания и възприятия към мислене); първоначално формиране на умствени действия като организирана система от знания; усвояване на системни знания за околната действителност; първоначално формиране на диалектико – материалистически мироглед; развитие на паметта,
вниманието, въображението и други умствени качества.
Използвана литература:
1.Петрова, Е., Предучилищна педагогика. София, 1977г.

2.Петрова, Е.,Асенов,Ц.,Делиганева,М., Предучилищна педагогика. София, 1980г.
3.Запорожец,А. и Т. Маркова. Основи на предучилищната педагогика. София, 1984г.