Управленски аспекти на медицинското осигуряване на населението при природни бедствия

УПРАВЛЕНСКИ АСПЕКТИ НА МЕДИЦИНСКОТО ОСИГУРЯВАНЕ НА
НАСЕЛЕНИЕТО ПРИ ПРИРОДНИ БЕДСТВИЯ


НАТАЛИЯ ВЕНЕЛИНОВА
РУСЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ „АНГЕЛ КЪНЧЕВ“
Анотация
Ключови думи:
MANAGERIAL ASPECTS OF THE POPULATION'S MEDICAL INSURANCE IN CASE
OF NATURAL DISASTERS
NATALIYA VENELINOVA
UNIVERSITY OF RUSE “ANGEL KANCHEV”
Annotation

Key words:

Кризисните контексти на съвремието ни, част от които са природните бедствия и свързаните с тях човешки, материални и финансови загуби, със значими социално- икономически, здравни и екологични последствия, поставят сред управленските приоритети на всички нива медицинското осигуряване на реакцията при извънредни ситуации и в частност тази при природни бедствия.
Настоящият доклад се фокусира именно върху организацията и управлението на медицинското осигуряване (MO) в Република България при природни бедствия. Тяхното разглеждане неотменно е свързано, не само с прилаганите принципи, механизми и протоколи за действие, но и с еволюцията на нормативната уредба и плановата основа за реализацията на ефективна реакция под формата на специфичен комплекс от действия, в условията на междуинституционална координация.
От приемането си през 2006г. Закон за защита при бедствия (ЗЗБ), който е и основната правна регулация, търпи над 26 изменения и допълнения. Динамиката на изменение на свързаните с него още над 10 специални закона и прилежащите им подзаконови актове, уреждащи различни аспекти на работата при бедствия не е синхронизирана. Следва да се има предвид, че ЗЗБ е обвързан с още над 130 нормативни акта към които прави препратки и липсата на достатъчна степен на хармонизация при въвеждане на промени внася дисонанс в управленските процеси и не опосредства висока степен на интегритет на предприеманите действия от отговорните институции и заинтересованите страни.
В тази административно-правна среда управлението на медицинското осигуряване на населението се урежда в три общи закона, а именно Закон за управление на кризи (ЗЗК), Закон за защита при бедствия (ЗЗБ) и Закон за държавните резерви и военновременните запаси
(ЗДРВЗ), както и в специализираното законодателство, въведено чрез Закон за здравето (ЗЗ),
Закон за лечебните заведения (ЗЛЗ) и Закон за здравното осигуряване (ЗЗО), както и в два подзаконови акта - постановления на Министерския съвет относно устройствените правилници на Министерството на здравеопазването и Националния медицински координационен център [7].

Медицинското осигуряване при бедствия се разглежда в глава трета, раздел V на ЗЗ където е видно, че текстовете носят само най-общ характер, определящ основните участници в процеса на медицинско осигуряване при бедствия, катастрофи и аварии без да се правят препратки към други актове, нито към механизми, уреждащи координацията и субординацията при съвместни действия. Основните текстове на чл. 114, чл.115 и чл.116 от ЗЗ имат изключително общ характер с по-скоро информативна отколкото практическа стойност в подкрепа на доброто управление на медицинското осигуряване. В списъка от подзаконови нормативни актове, свързани с прилагането на този раздел на ЗЗ единствено медицинското осигуряване на населението при радиационните аварии е отделно регламентирано в наредба
(Наредба 28 от 3.10.2006 г.
За условията и реда за медицинско осигуряване и здравни норми за защита на лицата в случай на радиационна авария)
При анализ на нормативните документи, касаещи първата медицинска помощ при бедствени ситуации се установява недостатъчна прецизност и липса на хармонизация между отделните закони. Нито ЗЗБ, нито ЗЗ диференцират видовете медицинска помощ, а още по- малко това е обвързано с вида на кризисното събитие. В чл. 19, ал.1, т.5 се визира единствено оказването на медицинска помощ при спешни състояния, което реферира директно към центровете за спешна помощ, въпреки че в чл. 20, ал. 1, т. 4 на същия закон са посочени всички медицински звена обвързани с работата на единната спасителна система. По същество такова третиране на управлението на медицинското осигуряване на населението неглижира или изключва голяма част от формирования, способни да се отзоват първи и да окажат първа медицинска помощ поради факта, че действащата правна рамка е неясна и размита по отношение на участието, правата, отговорностите и възможностите за оказване на първа помощ от персонал различен от спешните медици, но добре обучен каквито са напр. пожарникари или доброволци на червения кръст и др., които в много от случаите се озовават преди медицинските екипи на спешна помощ на терен.
Въпреки стремежа на законотворците и изпълнителната власт да подобряват непрекъснато административно-правната среда настоящото степен на интегрираност, кохерентност, съответствие и допълняемост не предпоставя прилагането на съвременни конвергентни подходи на вземане на управленски решения на медицинското осигуряване на населението при бедствия и включване на всички заинтересовани страни и сили за реагиране, при които необходимия комплекс от взаимосвързани лечебни, евакуационни и хигиенно- противоепидемични действия за запазване живота и здравето на населението какъвто е напр. подхода HERA [] или подходът „Единно здраве“, чието възприемане от Съюза се ускори от пандемията от Covid 19.

По дефиниция медицинско осигуряване при природни бедствия е само един аспект от осигуряването при всички кризисни събития, засягащи или с потенциал да засегнат живота и здравето на населението. То, обаче, съдържа в себе си изначалната конвергентната основа, необходима за прилагане на съвременни подходи на управление, базирани на споделено знание, експертиза, опит, ресурси, технологии но при ясни условия за делегиране на права и отговорности. Тази основа може да бъде открита в разбирането , че медицинското осигуряване на населението при бедствия е по същността си е ориентиран към пациента комплекс от взаимосвързани управленски, медицински, евакуационни, защитни, противоепидемични и др. мероприятия, целящи запазване живота и здравето на населението при кризи, бедствия и аварии. [4], [5],