Уважаеми дами и господа

Използвам възможността да изкажа своята лична и от името на Висшият съдебен съвет благодарност за представения доклад, който съдържа обективни данни, които ще ни помогнат в нашата бъдеща работа за преодоляване на голяма част от проблемите в съдебната власт, засягащи актуалната за всички ни съдебна реформа.

Изследването, което е част от аналитичната помощ на Световната банка по силата на приетата през 2006 г. „Стратегия за партньорство” се фокусира върху управлението на публичните финанси и управлението на човешките ресурси в съдебната система. Подходът който са използвали авторите на доклада е много интересен. Те анализират функционирането на българската съдебна система през призмата на икономическите параметри “ предлагане и търсене”. Така докладът съотнася наличните ресурси за работа на съдебната система /бюджет, човешки ресурси, заплати, капиталови инвестиции / към степента на натовареност на системата през годините и резултатите от работата й. Използвани са множество статистически и икономически данни, като особен интерес представляват графиките, които ни дават възможност да се сравним с останалите новоприсъединили се членове на Европейския съюз. Докладът стига до извода, че има място за оптимизация на процедурите по планиране, разходване и отчитане на ресурсите на съдебната власт с оглед подобряване на работата й.

Измежду сравнителните таблици, които срещаме в доклада, най-силно впечатление прави факта, че докато броят на съдиите и съдилищата в България на глава от населението е сравним с този на други новоприсъединили се членки на ЕС, то броят на новопостъпилите граждански и административни дела /вкл. търговски/ на глава от населението е в пъти по-висок от средния за тази група държави. Експертите, изготвили доклада, отдават това на сравнително ниските съдебни такси. Все още не можем да кажем дали това действително е основната причина за високия брой дела, но можем да се надяваме, че новият ГПК и Закона за търговския регистър, които заработиха пълноценно едва след подготвянето на този доклад, ще допринесат за доближаването ни до средните за Европа показатели по отношение броя на новопостъпващи граждански дела.

Много интересни са и отразените в доклада наблюдения относно планирането на човешките ресурси в системата. Тук, за съжаление и то с основание, докладът отчита сериозни недостатъци. Големи са разликите в натовареността с дела на отделните съдилища от една и съща категория, като месечната натовареност на един съдия в някои районни съдилища е 26 дела /напр. Трявна/, а в други – до 58 дела /напр. Разлог/. Същевременно, често пъти се откриват нови работни места в съдилищата с много по-ниска от средната за страната натовареност, вместо в такива с по-висока натовареност. Ясно е, че броя на дела не може да бъде единствен критерий за натовареността на един съдия, тъй като има съществени разлики в тежестта на отделните случаи. Затова би следвало при планирането на нови работни места в системата, да се използва претеглена формула, която отчита натовареността и съответно “производителността” на един съд, съобразно видовете дела. Такива формули съществуват и има смисъл да започне системното им и унифицирано използване при планирането на ресурсното обезпечаване на нашата съдебна система, което се препоръчва и в доклада. В тази насока виждаме възможност за съвместна работа на ВСС със Световната банка.

В доклада се отделя сериозно внимание на проблемите със сградния фонд на българската съдебна система, като специално се подчертава, че през последните години, българския парламент системно е орязвал поискания от съдебната система бюджет за капиталови разходи. В проблемите със сградния фонд и недостатъчните съдебни зали стои и част от причината за забавянето на делата. Докладът препоръчва подобряване на стратегическото планиране в тази област, включително оценка на нуждите на ниво всеки отделен съд и аргументация на очакваните подобрения в работата на съда /включително по отношение ускоряване разглеждането на делата/, в случай, че бъдат осигурени необходимите капиталови инвестиции. Правилно е указано, че една солидна аргументация и стратегическо планиране биха помогнали да се защити искания бюджет в рамките на парламентарните дебати.

Капиталовите разходи, които са по бюджета на съдебната власт през 2008 г. ще бъдат усвоени изцяло. До момента всички мотивирани и основателни искания до ВСС от административните ръководители на органите на съдебната власт за извършването на капиталови разходи, свързани с движими вещи са удовлетворени.

С последните промени в Конституцията на РБългария необходимите за съдебната власт бюджетни средствата за придобиване на сгради и извършване на основни ремонти преминаха в бюджета на Министерство на правосъдието. Както знаете проблемът със съдебните сгради е голям, особено в София и стои нерешен вече дълги години пред Висшия съдебен съвет. За съжаление този проблем може да бъде решен само с бюджетни средства, а не със средства по програми и проекти. В последните години материалната база в органите на съдебната власт се подобри значително, но трябва да се постигне още много в тази посока, за което също са необходими съществени ресурси. Тук искам да отбележа, че конструктивния диалог между ВСС и изпълнителната власт в лицето на Министерство на правосъдието ще продължи за съвместното решаване на тези неотложни проблеми. Предвидили сме необходимостта от едно или повече заседания на ВСС, в които, заедно с експерти от Министерство на правосъдието, да се набележат мерки за оптимизиране използването на сградния фонд от органите на съдебната власт в гр.София и перспективите за изграждане на нови съдебни сгради.

Докладът отделя специално място на Софийския районен съд, като подчертава ключовото му значение за съдебната система, включително за подобряване на нейния имидж. Например, през 2006 година, този съд е поел 13 % от делата в България, а е получил едва 1 % от бюджета на съдебната власт. Отчетено е и, че една пета от висящите дела в България са именно в този съд. Направеният анализ, относно Софийски районен съд и Софийска районна прокуратура е много полезен и ще бъде използван при предприемане на действия относно подобряване на материалната им база и осигуряване на по-високи ресурси.

По поставеният въпрос за информационните технологии и системи, искам да отбележа, че има какво още да се желае, въпреки постигнатото до момента. През м.юли ВСС предприе необходимите действия като даде указания на административните ръководители на органите на съдебната власт и осигури финанснови средства за Интернет страници на всички звена и закупуване на софтуер за система за управление на делата. С публикуването на съдебните актове се създават условия за повишаване ефективността на съдебната система, а именно – предоставяне на повече информация и данни, които гарантират прозрачност на дейността на всеки орган на съдебната власт и всеки магистрат. Освен за гражданите ползващи услугите на правораздавдателните органи, това има значение при атестиране на магистратите и решенията за тяхното кариерно развитие. Също така по ОПАК /оперативна програма „Административен капацитет”/ ще бъдат финансирани проекти на стойност 25 млн.лв. за прозрачна и ефективна съдебна система, които ще допринесат за подобряване на достъпа до информация. Вече са одобрени 13 получатели на средства по ОПАК от съдебната власт. Част от парите ще отидат за система за връзка в реално време между прокуратурите в страната, а друг проект предвижда по-голяма координация между обвинителите и над 40-те различни държавни контролни органи.

Основните изводи направени в доклада се отнасят до публичните разходи и институции в съдебната система. Докладът отразява реално състоянието на съдебната система, както постигнатите резултати така и необходимите мерки, които трябва да бъдат незабавно предприети за подобряване, ускоряване и гарантиране устойчивостта на промяната.

В докладът се подчертава и значението на ресурсите, които влизат в системата, начините по които се разпределят и резултатите които се постигат.

Положителните препоръки и анализа, които са направени в Доклада ще бъдат използвани при разработването на механизми за управление на ресурсите и подобряване на процеса за управление на публични финанси на съдебната власт, с което да се осигури една добре функционираща и прозрачна съдебна система, която да гарантира ефективното прилагане на законите, да дава сигурност на гражданите и да защитава спазването на техните права и свободи.

Искрено се надявам, че съвместната ни дейност със Световната банка ще продължи, като ще има и последващи изследвания от нейна страна, които да предлагат външен поглед и коректив за работата на съдебната система. От особена полза биха били редовни социологически проучвания за измененията в имиджа на съдебната власт в различните сфери на нейната работа. Едни регулярни статистически данни за отношението на гражданите към различни аспекти на работата на съдилищата в различните региони на България биха създали здравословни съревнования между професионалистите в системата и биха дали на ВСС и на административните ръководители полезна обратна връзка за това къде остават проблемите и накъде да насочат вниманието си.