Винаги има надежда
Костенурката и скорпионът
Изтегляне 1.26 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
PS50AZ, GSS-VET PV Module 1 3-BG, K10LED-V H-bg1, ins DATA MICRO PLUS DATA MICRO 2PLUS, SS2L
- Навигация на страницата:
- Плачещата жена
| Костенурката и скорпионът Скорпионът помолил костенурката да го пренесе на другия бряг на една река. Костенурката познавала коварството на скорпиона и в началото му отказала. Но той настоятелно продължавал да я моли и тя най-накрая отстъпила. Качил се скорпионът на гърба на старата костенурка и потеглили. Почти през целия път скорпионът се държал прилично, дори почтително, но точно когато вече стъпили на другия бряг, той не се стърпял и ужилил добрата костенурка. – Ах, ти, подлец такъв! – извикала от възмущение костенурката. – Знаех си, че не трябва да ти се доверявам... Но какво да правя, същността ми е такава, че винаги се опитвам да помогна. И ето, помогнах и на теб, повярвах ти, а ти накрая за благодарност ме ужили! Как можа?! – Виж, ти самата каза, че същността ти е такава – да помагаш на всички – отвърнал скорпионът. – А моята същност е да жиля. И ти знаеш това. Тогава защо смяташ, че твоята същност е добра, а моята наричаш подлост. Справедливо ли е това? 69 Плачещата жена Живяла някога една жена. Тя винаги била тъжна и постоянно плачела, защото ден и нощ се тревожела за своите дъщери. Голямата ѝ дъщеря била омъжена за търговец на чадъри, а малката – за занаятчия, който произвеждал грънци. Когато жената ставала сутрин, първо поглеждала през прозореца, за да види какво е времето. Ако денят бил слънчев и топъл, тя започвала да се вайка: „Ох, каква беда, днес няма никакви изгледи да завали. Никой няма да си купи чадър от моя зет... Какво ще се случи с тяхното семейство...“. Толкова се тревожела майката, че започвала да плаче. Когато пък на небето се появели облаци и започвали да падат първите капки дъжд, жената веднага насочвала мислите си към другата си дъщеря: „Ох, започва да вали... Как ще изсъхнат грънците на моя зет в този дъжд? Какво нещастие ги сполетя! Те ще се разорят и какво ще правят тогава...“. И отново плачела неутешимо. Така минавали дните на жената. Един ден плачела за едната, друг ден за другата си дъщеря. Как ли не се опитвали да я утешават нейните съселяни, но безуспешно. Един ден в селото дошъл странстващ монах. Минал и покрай къщата на плачещата жена и я попитал: – Защо плачеш, жено? Какво се случило? Разказала тя на странника за двете си дъщери и как се притеснява ту за едната, ту за другата, а той се разсмял и казал: – Спри да плачеш. Сега ще ти кажа какво да направиш, за да се освободиш веднъж завинаги от своите тревоги и да бъдеш всеки ден радостна и доволна. – Наистина ли можете да ми помогнете? – зарадвала се майката. – Кажете какво да направя и ще съм ви благодарна до края на живота си. – Много е просто – започнал монахът. – Просто трябва да промениш гледната точка. Когато грее слънце и денят е сух и топъл, тогава си мисли за малката дъщеря, за това как ще изсъхнат всички грънци на жаркото слънце и колко успешна ще бъде тяхната търговия. А когато завали, веднага се сети за голямата дъщеря и си помисли колко много чадъри ще продадат в това лошо време. Всяко нещо има две страни. Едно и също нещо за един може да е добро, за друг – лошо. Всичко зависи от начина на мислене и от гледната точка. Ти избираш от коя страна да го погледнеш и дали ще ти донесе то радост или тъга. Жената изведнъж разбрала колко неправилно е мислела досега. Оттогава никой повече не я видял да плаче. |