До Брюксел и назад
Изтегляне 35.5 Kb.
|
| До Брюксел и назад
Един ден, един прекрасен ден в Брюксел. Защо точно там се питате. Отговорът ми е много прост. Една журналистка като мен, така провокирана да види повече от света извън България и да успее в кариерата си, разбира се, ще отиде в Брюксел. Имам политическа задача – да наблюдавам последното заседание на Европейския парламент за 2009 година. Какво видях, какво усетих и какво чух, ще ви разкажа сега. Винаги съм предпочитала да пиша за нещо друго. Харесвам коментаторската си колонка в градския вестник. Обичам да пиша за мода, за известните личности и техния живот. Никога не съм смятала, че нещо като политиката ще ме привлече. Но останах изненадана. Дрехите и новите дизайнери са интересни, но политиката и всички въпроси, касаещи я, както и всеки един човек, са много по-смислени и важни отколкото си представях.Защо Брюксел, питате вие, ами защото магията на политиката ме омагьоса точно там, в космополитния Брюксел. Главният редактор на вестника, в който работех, се измори от мен. Вечните ми въпроси бяха: « Как може да се обличате така глупаво?»; « Защо за вас модата и клюките са глупави, та мъжете са по-големи кокетки и клюкарки от жените?». Мисля, че малко прекалявах. В началото го преглъщаше, но после му дойде до гуша от мен и ме уволни. Да, мен, представете си, уволни мен! Но както и да е, реших да се ориентирам към нещо друго, по-зряло. Реших да си стъпя здраво на краката, и че е време за моята мечтана кариера. Кариерата на опитна и актуална българска журналистка. Първи опит – провал! Втори опит – провал! Трети опит – провал! Кога най-накрая ще спра да се провалям? Мослех си, че никога няма да стане, докато един ден не се появи той. Мъжът от списание «Финанси и политика». Първо си помислих: «Ох, каква скука!», но всъщност осъзнах, след много време, разбира се, че не е. Той ми предложи работа и аз приех, без да знам нищо за политиката. Бях толкова изгубена «в превода», и не тъжна, а изгубена в буквалния смисъл. Бях потънала някъде под купища вестници и списания за политика и не успяха да ме намерят цели три дни. Бях твърдо решена да науча всичко. След два месеца усилен труд на изучаване на европейската история и политика, отидох в списанието, за да кндидатствам за работата. И хоп, изненада, приеха ме! Гордо вече можех да кажа, че съм журналистка.И все пак не ми беше много интересна политическата ми задача. Или поне така си мислех. Задачата ми беше да пиша за Европейския парламент в Брюксел. Не очаквах да бъда запленена. Темата на събранието беше дали да се приеме Турция в ЕС. Странно, но това въобще не ме интересуваше тогава. По-скоро бях запленена от самолета, в който се возех – първа класа, и от града като цяло, отколкото от темата, която щеше да се обсъжда. Нещо в мен сякаш се промени. С влизането ми в тази прекрасна сграда, нещо в мен потрепери. Не можех да повярвам, когато осъзнах, че това е вълнението ми. Аз се вълнувах! Всичко беше прекрасно. Дори си се представих като част от представителите на страните членки. В съзнанието си бях с вързана на кок коса и с прекрасен официален костюм или рокля. Една сграда може да ти внуши много неща, но сграда като тази – в нея смият въздух е друг! Аз и моят колега, който носеше камера, десет пъти по-голяма от него (беше много хилав), влязохме в залата. Бяхме на балкона. Гледахме представителите и документирахме дебата им. Всички говореха толкова решително и така убедително, че не знаех на кого да повярвам. Възхищавах им се. Всички спореха, едни казваха: «Ще приемем Турция, тя постигна много!», други: «Не, Турция има много проблеми!», а трети предпочетоха да бъдат неутрални. По едно време се хванах да мисля какво бих казала аз, ако бях на мястото на един от представителите. Имах мнение по политически въпрос! Само че се улових да мисля малко националистически. Въпросът за Турция е важен, но има неща, които заслужават да бъдат разгледани подробно за по-бързото проспериране на страната ни. Това ще бъде и от полза за Европа – още една «спасена» страна. И защо не увеличат квотите на нашата селскостопанска продукция? Защо с решенията си ощетяват нашите тютюнопроизводители? Защо не отпуснат повече субсидии за млекопроизводителите и животновъдите в България? Защо не увеличат парите за инфраструктурни обекти? След като ожесточеният дебат между представителите приключи, аз и Димитър (моят колега) отидохме за интервю с някои от представителите. Някои ни подминаха, но други с радост отговориха на въпросите ни. Бях горда от себе си, дотогава не го бях изпитвала. Чувствах се съпричастна към всичко около мен. Бях запозната с въпроси, които впоследствие станаха от голяма важност за мен, за кариерата ми и за живота ми, моя и на моите близки. Докато се возех в самолета на връщане, не си мислех колко луксозен е той, а как мога да помогна на България, на нейното бъдеще. Интересувах се от нейния просперитет. Осъзнах важната работа и отговорността на българските политици, а и на европейските. Възхищавам се и се прекланям пред техния неизменим труд и усилия. Като пристигнахме, обработихме интервютата и ги показахме на новия ми шеф. Той беше впечатлен и ме поздрави за добре свършената работа. Вече официално станах журналист в списание «Финанси и политика». Под издадената статия пишеше: «Журналист: Димитрия Мавродиева». Бях много горда от себе си и много щастлива от пътешествието ми до Брюксел и назад. Димитрия Мавродиева, 10а клас P. S. С есето ученичката спечели първо място в конкурса “ До Брюксел и назад”, организиран от евродепутата Мария Неделчева.. За наградата – пътуване до Брюксел (12 – 14 април), ще разкаже Димитрия в отделен текст. Изтегляне 35.5 Kb. Сподели с приятели:
|