74
Младият
човек се обнадеждил, че задачата му не е толкова трудна за изпълнение и бързо тръгнал към пазара. Започнал да предлага пръстена на всеки, който се изпречел пред погледа му. В началото като че ли всички търговци проявявали интерес, но щом им кажел, че
иска поне една златна монета, започвали да му се подиграват и дори да го ругаят. Младежът пообиколил още малко търговците и отчаян се запътил обратно при учителя.
– Учителю, ето, пак се провалих. Не можах да изпълня дори тази малка заръка, която ми възложи – тъжно казал той. – Показах пръстена на почти всеки, който срещнах, но никой не ми плати златна монета. Предлагаха ми медна монета или най-много
сребърна и всички твърдяха, че той не струва толкова. Пък и аз самият как бих могъл да се пазаря, като нямам представа колко струва в действителност?
– Правилно, синко... Ето, ти сам се досети къде е проблемът. Наистина, за да продадеш
нещо на определена цена, ти трябва да знаеш каква е стойността в него. Затова сега отиди при един златар и го помоли да оцени пръстена, но не му го продавай. Просто го попитай каква сума би дал за него.
Младежът отново се върнал на пазара и влязъл при най-известния златар в града. Подал му пръстена и повторил указанията на учителя. Майсторът дълго го разглеждал, претеглил го, погледнал камъка през лупа и накрая рекъл:
–
Предай на учителя, че в момента не мога да му платя повече от 58 златни монети. Но ако ми даде малко време, ще го откупя за 70!
– 70!? – възкликнал младежът и хукнал обратно към учителя. Нямал търпение да му разкаже какво се е случило.
Той изслушал оживения разказ на момчето и кротко му отговорил:
– Виждаш ли, синко! Ти си като този пръстен – скъп, уникален и неповторим. Но ако очакваш да те оцени първият срещнат,
той може и да ти каже, че не струваш нищо. Трябва да търсиш оценката и мнението на познавач!
Сподели с приятели: