81 особено ехо. Ако попиташ „Кой си ти?“, от всички страни се чувало: Кой си ти? Кой си ти? Кой си ти?
Веднъж в огледалната зала се промъкнало едно куче, което застанало в средата и уплашено се заоглеждало – било заобиколено от цяла глутница кучета. Инстинктивно кучето се озъбило. Мигновено се озъбили и всички останали кучета наоколо. Уплашеното животно започнало да лае. И от всички страни се чул същият лай. Кучето започнало да лае все по-силно и по-сърдито. Ехото повтаряло същото. Започнало животното да се мята безпомощно на всички страни и да се нахвърля
върху заобикалящите го кучета, а те мигновено му отвръщали със същото.
На сутринта слугите намерили нещастното животно бездиханно в средата на залата. Там нямало никой, който да причини смъртта му. То просто загинало, борейки със собственото си отражение.
– Сега разбираш ли? – завършил мъдрецът. – Сами по себе си, хората не
ни причиняват нито добро, нито зло. Всичко случващо се около нас е отражение на собствените ни мисли, чувства, желания и постъпки. Светът е едно огромно огледало. И както лицето се отразява в огледалото, така се отразява собственото ти сърце в сърцата на другите хора.
Мухата и пчелата Живеели мухата и пчелата на една горска поляна.
Попитали мухата дали наоколо има цветя.
– Не, никакви цветя не съм виждала тук. Тук е пълно с тор и мръсотия – отговорила тя и започнала да
изброява всички нечистотии, на които е попадала.
Тогава попитали пчелата дали в околността има някакви боклуци и мръсотия, а тя отговорила:
– Мръсотия? Не, няма такава на нашата поляна. Тук е пълно с прекрасни и благоуханни цветя.
Така е и с хората. Ние намираме това, което търсим. И виждаме това, което искаме да видим. Някои в най-красивата цветна градина ще намерят едно нечисто място и ще седнат на него. Други – в блатото ще открият лотосов цвят и ще съзерцават красотата му. Когато сме негативни, озлобени и гневни, ние виждаме само негативизъм в заобикалящия ни свят, прегръщаме го и превръщаме живота си в планина от негативизъм и нещастие.