Вътрешна квалификация
Изтегляне 27.99 Kb.
|
Свързани:
211092
- Навигация на страницата:
- Бели пеперудки
|
Вътрешна квалификация „Игрите на баба и дядо – извор на народна мъдрост, творчество и традиция“ Иновационните процеси, бурната динамика в общественото развитие неминуемо налагат нови условия, стандарти, приоритети и на образователно – възпитателния процес в детската градина, включително и при игровите технологии. Детската игра има някои общи белези с другите дейности, но същевременно се отличава със свои специфични особености. Една от характеристиките, която я правят подобна на другите дейности, е тази, че чрез нея детето осъществява активно уравновесяване с околната действителност. От ранна възраст то изпитва влиянието на околната среда, но не е пасивно по отношение на тези влияния. То реагира, отразявайки я в своите игри. Това му дава възможност да се запознава със света около себе си, да усвоява нови форми на поведение, характерни за човека. Mного важен факт провокира приложението на детските народни игри, а именно, играят се предимно без играчки (така наречените игрови материали). Играят се с въображение, пръчката става конче, става пушка, става опора и други. Тук е необходимо да се отбележи, че в повечето от детските градини и обединените детски заведения, предимно извън големите градове, материалната база е незадоволителна. Няма достатъчно играчки, които да покрият потребностите като количество и качество на една обикновена сюжетна игра например. Липсата на финансов ресурс, както и на качествени играчки затруднява работата на предучилищния педагог. Ако се набавят финансови средства, тогава се появява проблема с наистина качествените, функционално приложими, адаптивни и възрастово практични играчки, било то персонални (камиончета, кукли, аксесоари и други) и колективни (куклен кът, автосервиз, магазин и други). И тук идва закономерно идеята да се „върнем и обърнем” назад към корените си, назад във времето, когато нашите баби и дядовци са играли своите детски игри. В тези игри играчки почти няма. Има обаче огромно въображение, както се каза по-горе, да превърнеш пръчката в конче, в „бели пеперудки”, в „сиво зайче, кротко спящо в ямата” и други. Игрите в българската традиция, освен развлекателен, имат познавателно-различителен и възпитателен характер: приучават децата на труд; спомагат за овладяване на необходимите им умения; внушават уважение и почит към по-възрастните; формират естетически усет. Заедно с това игрите носят реликти от древни вярвания. Отглас от ритуала, те съдържат топоси, които са код за разбиране на знания от далеч предхождащите времена. И ако атрибути в игрите са възможно най- обикновени неща, то по силата на въображението и фантазията и по пътя на имитацията, те биват превръщани в "други", различни, необикновени средства и събития. В миналото, както и сега, игрите са развиващ фактор. Фолклорните детски игри се разглеждат като част от традиционната двигателна култура. Голяма част от тези игри са с песен и танц. Такива например са, „Бели пеперудки”, „Гълъби и гълъбарник”, „Виждам те, гледам те”, „Другарско хорце”, ”Тарьо Марльо, писанче”, „Кральо/Кальо Портальо” и много други. В зависимост от това по какъв критерий се определят, фолклорните детски игри могат да бъдат разделени на следното видово разнообразие, например: игри със състезателен характер (възпитаващи ловкост и съобразителност) и театрално-подражателни (пресъздаващи моменти от живота на възрастните или техни обредни практики). Друго разделение може да се направи според това кои са участниците в детските игри. По този признак те ще се разделят на три дяла - игри само за момичета, игри само за момчета и смесени игри. Така разпределени, игрите имат и свои характеристики и специфики. Голям дял от игрите на момичетата са съпроводени с песен и танц – най-често наловени на верига или в кръг. Игрите на момчетата като например „Челик”, „Прескочи кобила/магаре”, „Свинка”, „Бъз-з-з”, „Гоненица”, „Сечи глава”, „Куцаница” и прочие изработват мъжки умения като тичане, борене, скокове, мятане и други. Важна характеристика при тях е състезателното начало. Смесените игри са по-редки. Те обединяват връзката, взаимодействието, между двата пола и техните разделителни характеристики. Обикновено момчетата участват в игрите на момичетата или в игрите, които са дошли в детския репертоар от старинните обредни игри, какъвто е случаят например с „Кральо/Кальо Портальо”, „Котка гони мишка”, „Орел и квачка” и други. В основата им е разиграването на мотива вземане (грабене), улавяне, избор и прочие на момиче от момче. В народното творчество има много неподправена красота, яркост и празничност, които с лекота се възприемат от детето. Фолклорните залъгалки, наричанки, римушки, броилки, песни, гатанки, пословици, поговорки и др. служат като прекрасен образец на звучната и богата българска реч. Те помагат на детето да овладее звуковата страна на езика, да свикват с логичната реч, лесно да възприемат, доловят и осмислят смисъла, логиката на българския език. Чувствителността към езика е преди всичко резултат от системна работа в тази насока. Например броилките спомагат за ориентирането на звуковата страна на езика. При тези звукови комплекси детето се освобождава от лексическата същност на езика и се занимава само с неговата фонетична страна – със звука. Това е особено важно, като се има предвид, че усвояването на граматическия строй на езика е невъзможно без звуковия анализ на думите, без да се долавя звуковата промяна в тях при различните граматически форми и правилно да се употребяват при необходимост. Затова броилките имат и намират своето място в педагогическата практика на предучилищния учител, като подготовка към усвояването на граматическия строеж на езика. Характерно за почти всички народни игри е, че са колективни, играят се от група деца. Чрез тях те свикват да общуват със своите връстници. Също така с по-малките или по-големите от игровата групировка деца. Децата винаги си търсят другари за игра, обединяват се в детско общество и започват общи игри. Създават се общи игрови интереси, пораждат се различни взаимоотношения помежду им. Това е отлична предпоставка за работата в детската градини, където децата растат и се възпитават в социална група. "Бели пеперудки" е повсеместно разпространена за българската територия игра. Участващите момичета се нареждат в кръг. В средата на кръга се въртят и танцуват две момичета, хванати с десните си ръце под лакът. Всички пеят. При изричане на последните думи, двете момичета се пускат и всяко от тях избира по едно от тези, които очертават окръжността. На свой ред новоизбраната двойка влиза в кръга и започва да танцува под съпровода на песента, построена в шестсричен размер, в какъвто са хороводните песни със стъпка на лазарско хоро" Изтегляне 27.99 Kb. Сподели с приятели:
|