Възможности и ограничения на гъвкавите форми на заетост



Pdf просмотр
страница1/4
Дата02.03.2024
Размер52.11 Kb.
#120519
  1   2   3   4
vyzmojnosti-i-ogranicheniya-na-gyvkavite-formi-na-zaetost (1)


Възможности и ограничения на гъвкавите форми на заетост
С развитието на икономиката и пазарите се повишава заетостта и поставя човешките ресурси в нова икономическа среда.Стимулирането на знанието и иновациите са основна движеща сила на икономическия растеж,съчетан със създаването на повече и по-добри работни места. Нуждата от по-голяма гъвкавост на пазара на труда поражда все по- различни договорни форми на заетост. През последните години все повече фирми започнаха да практикуват т.нар. гъвкави форми на заетост.
Идеите за гъвкав пазар на труда се свързват най-вече с намаляване на високите разходи за труд в общите производствени разходи на предприятието, с възможността работодателят свободно да определя различните режими на регулация на трудовото правоотношение -сключване и прекратяване,с внасяне на по-голяма динамика и конкурентноспособност , с бързо приспособяване на фирмите към условията на високо равнище на безработица.
Една от разновидностите на гъвкавата заетост е дистанционната работа.
На 16.07.2002 г. Европейската конфедерация на профсъюзите - ETUC, Съюзът на конфедерациите на индустриалците и работодателите - UNICE, Европейската асоциация на занаятчиите и малките и средните предприятия


- UEAPME и Европейският център на предприятията с обществено участие и предприятията от основен икономически интерес - CEEP, подписаха рамково споразумение за работата от разстояние (известна с английския термин “telework”) Подписването на споразумението отваря нови възможности пред европейското тристранно сътрудничество, тъй като създава основа за провеждане на преговори на национално ниво. Броят на хората, които работят от разстояние, постоянно расте. Някои оценки предвиждат към 2010 г. в рамките на Европейския съюз да работят от разстояние (teleworking) 17 000 000 души.
Според страните, подписали рамковото споразумение, в контекста на тези очаквания, подписването на подобен документ допринася съществено за постигане на целта, поставена в Лисабон - Европа да има най- конкурентоспособната икономика, базирана на знанието
(“knowledge - based economy”) в целия свят.
Интересно ще бъде да се види до колко това Европейското
рамково споразумение за “работа от разстояние” се е
приложило и приело в България като страна членка на ЕС.
В българското трудово законодателство не се налага


Сподели с приятели:
  1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница