Възникване и основни етапи в развитието на социалната психология

Изтегляне 46.5 Kb. Дата 10.01.2024 Размер 46.5 Kb. #119875

Възникване и основни етапи в развитието на социалната психология Социалната психология е един от клоновете на психологическата наука, който изучава психичните явления, възникващи при взаимодействието между хората и групите, а в по-широк смисъ– в различните организирани и неорганизирани човешки общества. Много време преди възникване на социалната психология като наука в продължение на много години се наблюдава натрупване на знания за човека и обществото. Интересът към човешкото поведение, към взаимното влияние между хората и обществото, е възникнал много рано. Наблюденията върху взаимодействието между индивидите, са предмет на обсъждане и анализи в трудовете на мислителите от много векове назад. Те се явяват като основа, върху която по-късно възниква социалната психология. Социалната психология е относително млада наука. В сравнение с развитието на други обществени и хуманитарни области на знанието тя твърде късно се идентифицира. Нейното раждане е в началото на ХХ век. Историята на социалнопсихологическите идеи, знания и изследвания е свързана с историята на психологията. Психологията става наука в пълния смисъл на думата /с предмет, принципи, подходи, методи и методология, изследвания и други/ през втората половина на ХІХ век, когато в Лайпциг започва да функционира лабораторията на Вилхелм Вунд. Социалната психология се ражда 30–40 години по-късно – в началото на ХХ век, като точната рождена дата остава спорна и до днес. Историята на социалната психология по общоприетото мнение включва три основни етапа, които са твърде различни по продължителност. Първият етап започва някъде в древността и завършва в средата на ХІХ век. Той представлява натрупване на знания относно социалнопсихични неща /явления, качества, процеси, тенденции и други/ и се осъществява в сферата на религията, на философията и по-късно на психологията. Наричат този етап предистория, тъй като предхожда и обуславя създаването на социалната психология като наука. Обобщаването на емпирични и концептуални знания за социалната психика и нейните многобройни аспекти, характеристики и прояви правят възможно след първия етап отделянето на самостоятелна социалнопсихологическа научна област. Този процес трае близо половин столетие – от втората половина на ХІХ век до първите десетилетия на ХХ век. Това е вторият период от историята на социалната психология. Третият етап вече представлява формиране и развитие на самостойната наука социална психология. Започва в началото на ХХ век и продължава в световен мащаб и досега. Социалната психология, след като е психология по най-категоричен начин визира човешката психика и оперира с основните психологически категории. Най-тясното сътрудничество между социологията и психологията е самата наука социална психология. Тя заема особено място в системата на науките и взаимодейства с много от тях /лингвистика, теософия, етнология, фолклористика, политология, връзки с обществеността, военни науки, реклама, мениджмънт и други/, тъй като се нуждаят от нея тъкмо заради тази нейна основна характеристика. Социалната психология е тясно свързана с други психологически науки и от двете основни групи: възрастова психология, психология на семейството, психология на религията, психология на мениджмънта, педагогическа психология, психология на общуването, трудова психология, организационна психология, криминална психология, политическа психология и други. От по-различно естество са връзките й с експерименталната психология, мотивационните изследвания, психологическата тестология и други. От тази група психологически науки социалната психология черпи необходимите й методически знания. Тъй като социалната психология разглежда своя обект на изследване в динамика и развитие, тя добре взаимодейства и с историята. Още при Платон – в неговия труд ”Република”, а по-късно и в „Политика” и „Етика” на Аристотел, след това и в ранните трудове на европейските философи се съдържат много /макар и разпокъсани и често пъти непоследователни/ наблюдения върху поведението на хората в обществото, влиянието което те си оказват един на друг, върху техните обичаи и традиции. Много от описаните и развити идеи в тези произведения получават развитие в по-късни научни разработки. Много от тях бяха наивни и противоречиви за времето си, но по късно дават импулс за тяхното научно оборване и по този начин обективно се оказаха полезни в подготовката за възникване на социалната психология. Като непосредствен импулс за отделяне на социалната психология в самостоятелен клон на знанието послужиха трудовете на група социолози от средата и края на 19 век. Базирайки се на позивистичните идеи на Огюст Конт, те се стремят да сведат всички обществени явления до психически, игнорирайки напълно или частично действието на икономическите закони, и с тази цел започват внимателно да изучават разнообразните социално-психични явления. Към основателите на социалната психология можем да отнесем френският юрист и социолог Габриел Тард/1843-1904/, френският социолог Густав Льобон /1841-1931/, американският психолог Уилям Макдъгъл /1871-1938/. За тяхното научно творчество са характерни упоритите опити да намерят някакъв универсален принцип за обясняване на социалните явления от позицията на психологията. Тард например смята за такъв принцип подражанието, Льобон – психическата заразителност, а Макдъгъл – инстинктите. Със своята дейност тази група учени, които изведоха социалните закономерности от свойствата на индивидуалната психика на човека, от неосъзнатите влечения и инстинкти на хората, създават сное течение в новата социология, което по-специално разработва теорията за психологията на масите. Един от първите идеолози на психологията на масите е Г.Льобон – който излага своите възгледи за масите като тълпа, като ги противопоставя на елита. В произведението си „Психология на тълпата той характеризира масите като съвкупност от волево неразвити и на ниско умствено равнище хора. В тълпата хората се обезличават, губят своята самостоятелност, личностните структури стават аморфни. На тяхно място регулатори на поведението са безсъзнателни и емоционални импулси. Рязкото преобладаване на чувствата над интелекта води до това, че в тълпата индивидът силно се поддава на влияние. Водещо място в обществения живот Льобон отрежда на елита. Напредъка на общественото развитие той отдава на изменението в идеите. Елитът е този, който внася нови тенденции и завладява с тях масите посредством утвърждаване, повторение и заразяване. Масата е винаги безпорядъчна и хаотична и има нужда от вожд. От казаното до тук може да се заключи, че социалната психология открива чрез психологията на масите обобщена група проблеми. Те са свързани с проявите на психичното в масови ситуации. Деградация на личността, загуба на интелект, емоционалност, ирационалност. Мнозина свързват появата на социалната психология като наука, с публикуваната през 1908 г. в Лондон разработка на У.Макдугъл „Въведение в социалната психология”. В същата година в Ню Йорк излиза книга под заглавие „Социална психология” на социолога Е.Рос. Така в рамките на една и съща година и двете науки заявяват своя интерес към междудисциплинната област помежду си. Изследователите, които работят по-късно също се опитват да открият единни принципи за цялото многообразие от сициални и психически явления, издигайки като такива манофактори, като желанието при Л.Уорд, нивелирането на личността сред масите при С.Сигеле, сексуалното влечение при З.Фройд. През 20-те години на XX век се оформя експерименталната социална психология изградена върху експерименталните и математическите методи. В този период работи и остава своите трудове немският психолог В.Мьоде, който ръботи по въпросите за използване на експерименталните методики в изследването на масовата психология и на американския психолог Ф.Олпорт. Той обощава опита в социално психологическото експериментиране и разработва общата методология на груповия експеримент. Многобройните им изследвания доведоха техниката на социалнопсихологическия експеримент до високо съвършенство, което позволи от своя страна да се увеличи обективната достоверност на получаваните данни и на извежданите от тях заключения. Именно с това се обяснява известната ефективност на получаваните от експеримента препоръки, които по-късно широко се използват за организиране на производството, в „социалната инженерия”, в пропагандата, рекламата и други области. С тези изследвания бюха опровергани много оформени до момента представи, изведени по умозрителен път. Тяхното масто заеха някои по-точни изводи и практически препоръки за решаване проблемите на новото производство, на масовите комуникации и други. Усилията на основоположниците на социалната психология доведоха до ред положителни резултати по отношение обособяването на предмета и изграждането теоретичната структура на методологията на новата наука. Постави се въпросът за съотношението между съзнанието на индивида и групата. Предложени бяха различни варианти за движещите сили на социалното поведение. В същото време обаче, различните школи не се опираха на емпирични изследвания, а на твърде спекулативни разсъждения. Независимо от всичко обаче, социалната психология беше заявена като самостоятелна дисциплина и това безспорно е успех. Съществува мнение, че отминаващата епоха от историята на човечеството е била повлияна от три големи имена в науката – Н.Коперник, Ч.Дарвин и З.Фройд. Фройд откри подсъзнателното за науката, онова което в глъбините на психиката управлява човешкото поведение, оставайки неуловимо за индивида. Той ракри как от несъзнателния инстинкт се ражда съзнанието, как животинското се правръща в човешко. Анализирайки строежа на душеността на индивида с нейните явни и скрити компоненти, той изясни мястото на социалното в структурата на човешката личност, изясни суперегото. Със съвършено нов акцент Фройд обърна внимание на една първостепенна категория в оцеляването и възпроизводството на човека – сексуалността. Подчерта огромната роля на либидот в организацията на психичния живот за гарнтиране запазването на вида. Онова което отличава Фройд като изследовател, е неговата наблюдателност, задълбоченост, изобретателност, методическа мощ, размах в обхващането на разнородни феномени, непрекъснатото движение напред, следвайки логиката и закономерностите на процесите и явленията. Независимо от всички нападки срещу психоанализата Фройд е всепризнат в световен мащаб. Най-непосредствените му успехи са в обясняването на етиологията на редица психични заболявания-неврози, фобии, хистерии и тяхното успешно лечение. Съвременната социална психология ползва ограничена част от наследството на първооткривателите. Големите спекулации със свръхиндивидуалното, с психологията на тълпата и със социалните инстинкти отстъпиха място на изследвания върху конкретни социалнопсихологически категории на индивида и групата. Стартира нов етап на пренасяне на социалнопсихичните явления в лабораториите и прецизното им измерване и експериментиране, което съответно даде огромно изобилие от отделни закономерности, касаеща една или друга обособена група феномени. Не закъсняха да се появят и съответните честни теории, които да ги обединят и обяснят. Експерименталната социална психология води началото си от първото социално-психологическо изследване, проведено през 1897 от Н. Триплет. Истинското й развитие започва в 40-те години на 20 в. Тогава М. Шериф прави изследване върху развитието на социалните норми в групата. По това време социалнопсихологическата тематика се развива и от съседните научни области като психологи, социология, психопатология и др, в които също започват да се използват експерименталните изследвания. Това позволява възникването и оформянето на различни направления в социалната психология. Трябва да се отбележи, че представителите от този период се ориентират към изследване на по-ограничени и частни въпроси. Характерен пример в това отношение са психолозите от Европа и Америка. Цетрално място в социалната психология в САЩ и Франция заема изследването на малките групи, изучаването на поведението на индивида в зависимост от неговото най-близко социално обкръжение, с което той непосредствено взаимодейства. Л И Т Е Р А Т У Р А : 1. Джонев, С., Социална психология, С., т.1, С., 1996 2. Иванов, П., Методология, история и школи на социалната психология, Вн., 2005 3. Тодоров, Е., Социална психология, С., 1995 Изтегляне 46.5 Kb. Сподели с приятели: