Увод Вестник „Щурец“ е дълголетно хумористично-сатирично издание, което е оставило голям отпечатък върху българската периодика. Появява се на българската медийна сцена на 24 дек. 1932г. и продължава съществуването си близо дванадесет години, до 30 юни 1944г., когато, може би очаквано предвид напрегнатата политическа обстановка, бива прекратено неговото издаване. От вестника излизат 597 броя.
Хуморът и политическата сатира, поместени на страниците на в. „Щурец“, успешно привличат вниманието на голяма публика и вестникът бързо набира популярност. Първоначалният му тираж от 1900 броя рязко нараства на 25 000 и продължава да расте. В последните години от съществуването си, от вестника се издават впечатляващите 50 000 броя на седмица, което е огромен тираж за онова време.
Името, което седи зад този единствен по рода си вестник, е това на Райко Алексиев, негов създател и редактор от началото до самия край на „Щурец“. Той сам рисува голяма част от карикатурите във вестника, пише статиите и фейлетоните, грижи се за разпространяването му. Сред сътрудниците на вестник „Щурец“ са Илия Бешков, Елин Пелин, Ангел Каралийчев, Димитър Подвързачов, Тома Измирлиев, Христо Бръзицов и др.1 Хумористичната същност на в. „Щурец“ може да постави под съмнение неговата надеждност като източник на актуална за времето си информация. Целите, които си поставя тази курсова работа са, чрез анализ на съдържанието на вестника, да изгради една портретна скица на изданието в развитие и да потвърди или отхвърли тезата, че въпреки хумористичното си естество, вестник „Щурец“ е достоверен източник на актуална информация.
