Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България 2009 Закон за резерва на въоръжените сили на Република България 2012
Изтегляне 21.33 Kb.
|
Свързани:
TEXTS INTERNATIONAL LAW1 bg
- Навигация на страницата:
- Народно събрание
- , когато стойността на всеки от проектите надвишава 100 млн.лв.
Управление на отбранатаУправлението на отбраната е предмет на споделена компетентност между няколко държавни органа. Основната нормативна уредба включва: Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България 2009 Закон за резерва на въоръжените сили на Република България 2012 Закон за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили 2005 Закон за военната полиция 2011 Основните държавни органи с компетентност в областта са: Народно събрание 1. решава въпросите за обявяване на война и за сключване на мир; 2. обявява военно или друго извънредно положение върху цялата територия на страната или върху част от нея по предложение на президента на републиката или на Министерския съвет; 3. разрешава пребиваването на чужди войски на територията на страната или преминаването им през нея; 4. ратифицира и денонсира със закон международните договори с военен характер; 5. приема Стратегия за национална сигурност на Република България по предложение на Министерския съвет. 6. определя числеността на въоръжените сили и приема програми за развитието им по предложение на Министерския съвет. Последният акт в областта е Решение за приемане на програма за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили 2020 и за определяне числеността на Въоръжените сили от 2015 г., числеността на Въоръжените сили е „не по-малко от 37 000 и не повече от 40 000 души“. Както ще видите по-долу, понятието „Въоръжени сили“ е по-широко от Българската армия. 7а. приема с решение програма и/или проекти за инвестиционни разходи за придобиване и/или модернизация на въоръжение, техника и оборудване за нуждите на въоръжените сили, когато стойността на всеки от проектите надвишава 100 млн.лв., по предложение на Министерския съвет; Президент върховен главнокомандващ в мирно и военно време по предложение на Министерския съвет: 1. утвърждава стратегическите планове за действие на въоръжените сили; 2. привежда въоръжените сили или част от тях в по-висока степен на бойна и оперативна готовност; 3. обявява обща или частична мобилизация; 4. назначава и освобождава висшия команден състав на въоръжените сили и удостоява офицери с висши военни звания (генерали и адмирали). При военен конфликт или война президентът на републиката: 1. обявява положение на война при въоръжено нападение срещу страната или при необходимост от неотложно изпълнение на международни задължения при военно или друго извънредно положение, когато Народното събрание не заседава (понастоящем чл. 5 от Североатлантическия договор от 1949 г., България е страна по договора от 2004 г.); в тези случаи то се свиква незабавно, за да се произнесе по решението; 2. координира външнополитическите усилия за участие в международните организации и структури за сигурност с цел прекратяване на военния конфликт или на войната; 3. ръководи Върховното главно командване, издава актове за подготовката на страната и въоръжените сили за война и за водене на военни действия; 4. привежда в изпълнение военновременните планове по предложение на Министерския съвет; 5. въвежда ограничителен режим върху информацията, свързана с отбраната на страната; 6. внася предложение в Народното събрание за сключване на мир. Обърнете внимание, че указите на президента се приподписват лично от министър-председателя, но не от министъра на отбраната (чл. 21 ЗОВСРБ). Изтегляне 21.33 Kb. Сподели с приятели:
|