Subscribe to Deepl pro to edit this document

Текст 1
Международното право се състои от правила и принципи, които уреждат отношенията и сделките на държавите помежду им. Международното право, което в повечето други държави се нарича международно публично право, се занимава само с въпроси, свързани с правата между няколко държави или народи и гражданите или поданиците на други държави.

За разлика от тях международното частно право се занимава с противоречия между частни лица, физически или юридически, произтичащи от ситуации, които имат значителна връзка с повече от една държава. През последните години границите между международното публично и частно право стават все по-неясни. Въпросите на международното частно право могат да засягат и въпроси на международното публично право, а много въпроси на международното частно право имат съществено значение за международната общност на нациите.

Текст 2
Международното икономическо право, в широк смисъл, е област на международното право, която обхваща както поведението на суверенните държави в международните икономически отношения, така и поведението на частните лица, участващи в трансгранични икономически и бизнес сделки.

Международното право в областта на сигурността се фокусира преди всичко върху колективните мерки за сигурност, включващи както военни, така и невоенни дейности срещу традиционни и нетрадиционни заплахи за сигурността. То е съвкупност от правила, регулиращи поддържането и възстановяването на международния мир и сигурност.

Международното наказателно право е област от международното право, която има за цел да регулира поведението на държави, организации и лица, действащи извън националните граници, при извършването на международни престъпления.

Международното екологично право (понякога международно екологично право) е област от международното право, която регулира поведението на държавите и международните организации по отношение на околната среда. Основните области на международно регулиране включват управлението на световния океан и рибарството, полярните ледени шапки и регулирането на емисиите на въглероден диоксид и други прахови частици в атмосферата

Дипломатическото право е област от международното право, която се отнася до практиката на дипломацията, както и до правата и задълженията на държавните представители на територията на други държави. Широкият корпус на дипломатическото право произтича от един от най-старите принципи на международното обичайно право - дипломатическия имунитет и суверенния имунитет.

Международното хуманитарно право (военно право) е област от международното право, която регулира въоръжените конфликти между държави, а напоследък и между държави и неформални групи и индивиди. Международното хуманитарно право урежда както законността на основанията за война (jus ad bellum, или кога държавите могат да прибягнат до война), така и законността на поведението по време на война (jus in bello, или как държавите трябва да се държат по време на война).

Международното право в областта на правата на човека започва да се прилага в отговор на ужасите на войната, по-специално на Втората световна война, въпреки че Женевските конвенции започват да се прилагат по-рано. Създаването на Организацията на обединените нации даде на правата на човека международна легитимност, особено поради факта, че много държави подписаха Устава на Организацията на обединените нации, в който изрично се споменават правата на човека (преамбюл, глава I).

Текст 3

Международното публично право черпи авторитета си от три основни източника
1 Договорите и международните конвенции са писмени споразумения, сключени от две или повече суверенни държави или от една държава и международна организация, като например Европейския съюз, Правомощието да се влиза в договорни отношения е основен атрибут на суверенитета. В международното право съществува основна челюст, според която валидно сключените договори не трябва да бъдат нарушавани от подписалите ги страни. Този източник е известен още като конвенционално международно право.

2 Международните споразумения или конвенции създават право за страните по споразумението. Те могат също така да доведат до създаването на международен закон, когато са предназначени за всеобщо прилагане и са широко приети, Договорите и конвенциите поначало са ограничени по отношение на действието си до държавите, които са ги ратифицирали. Те са специално, а не общо международно право; въпреки това разпоредбите и процедурите, съдържащи се в договорите и конвенциите, често са се развивали в обща обичайна практика, т.е. започнали са да се считат за задължителни дори за държавите, които не са ги подписали и ратифицирали. Някои обичаи могат да станат част от международното право поради общото им възприемане от повечето държави, дори и да не са въплътени в писмен договорен инструмент