СЪБИРАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
8.1. Понятие и същност. Събирателното дружество /СД/, спада към категорията на персоналните дружества и се учредява предимно между лица, които добре се познават помежду си, и особено добре познават личните си възможности, с оглед ролята на всеки един от тях в бъдещото търговско дружество. Твърде често, участници в събирателното дружество са близки роднини, което дава основание то да се нарича фамилна фирма. Събирателното дружество се учредява със сравнително скромни цели, както по отношение на капиталови възможности, така и по отношение упражнявания предмет на дейност.
Търговският закон определя СД като дружество, образувано от две или повече лица за извършване по занятие на търговската дейност под обща фирма при неограничена и солидарна отговорност на съдружниците. Буди интерес, въпросът за правната природа на събирателното дружество. Съгласно универсалната разпоредба на чл. 63 ал. 3 от ТЗ, "търговските дружества са юридически лица", което автоматично означава, че статут на ЮЛ има и събирателното дружество. Нещата, обаче не са толкова елементарни. По законодателствата на редица държави /предимно от френския правен кръг ма континенталната система/, събирателното дружество е единственото от търговските дружества, на което не се признава качеството юридическа личност. Такъв беше статутът на съществувалите по Указ 56 "колективни фирми на граждани- типични събирателни дружества. /В този смисъл бе и първоначалната редакция на текста в проекта за търговски закон. В проекта за ТЗ беше записано "Търговските дружества, без събирателното, са юридически лица/. Подобно разрешение на нещата е свързано предимно с личната и неограничена отговорност на съдружниците в събирателното дружество, което означава, че тяхното имущество, на практика е част от имуществото на самото дружество. Презумпцията е, че щом имуществената маса на активите и пасивите на дружеството има относителен и аморфен характер липсва и самостоятелна имуществена обособеност и оттам и самостоятелна имуществена отговорност. И в крайна сметка, щом отговорността е на съдружниците, а не на дружеството, какъв е смисълът, последното да притежава юридическа персонификация. Нашето право възприема, обаче, гледната точка
на германския континентален кръг, че по съвкупност, белезите които притежава събирателното дружество го правят пълноценен субект на търговското право, с юридическа обособеност. Все пак, макар участието на юридически лица като съдружници в дружеството да не е нормативно ограничено, то едва ли е особено целесъобразно. Неограничената отговорност, поначало е обвързана със статута на физическите лица, респ. с тяхното имущество.
8. 2. Учредяване на събирателното дружество Учредяването на СД се свързва с наличието на писмен дружествен договор с нотариална заверка на подписите на съдружниците. Реквизити на учредителния договор са:
1. името и местожителството, респ. фирмата и седалището, както и адресите на съдружниците; Това са традиционните идентификационни белези на лицата /физически и юридически/, участвуващи като съдружници в дружеството.
2. фирмата, седалището и предметът на дейност на дружеството; Фирмата на СД, откъм нейното необходимо съдържание, се състои от повече съдружници, с указанието "събирателно дружество" или "съдружие" ("с-ие"). Съдружниците могат да добавят освен това и свободно избрани дума, словесно сьчетаиие или символ, които не са в противоречие с ап. 2 на чл. 7 от ТЗ /Прим. "Петров. Николов, съдружие", "Василев с-ие . СД Маринов Димов- Комерсиал" и др. подобни/.
Седалището на дружеството се подчинява на посочените вече правила, и може да бъде всяко населено място, в района на съда по регистрация:
Предметът на дейност на СД теоретически може да обхваща всички посочени в чл.1, ал. 1 на ТЗ дейности, но на практика дружеството се създава от учредителите за допълнително реализиране на доходи от малки търговски обекти /кафене, бутик, и
др. подобни/.
