Занятие войни на българия през средновековието създаване на българската държава и сражението при Онгъла



Pdf просмотр
страница1/7
Дата29.07.2022
Размер1.19 Mb.
#114860
ТипЗанятие
  1   2   3   4   5   6   7
1659032333879044-1
Свързани:
BrayanTracy Suzdaite budeshteto si (1), BrayanTracy Suzdaite budeshteto si


1/34
Тема 2. Занятие 1. ВОЙНИ НА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ СРЕДНОВЕКОВИЕТО

1. Създаване на българската държава и сражението при Онгъла
Образуването на българската държава е свързано с политическата обстановка в Европейския Югоизток през 70-те години на VII в. и по-конкретно с византийско-арабските войни, а така също и с взаимоотношенията на славяните с Византийската империя по това време.
Когато прабългарите се настаняват на север от река Дунав, Византия е заета във войни срещу арабите в Мала Азия и срещу беневентските херцози в
Италия. Хан Аспарух използва създадената благоприятна обстановка и започва да преминава със своите воини река Дунав и да навлиза в Добруджа.
Поради тежките войни с арабите византийската империя не може да се противопостави на прабългарската войска. Арабите обсаждат столицата
Константинопол от 674 до 678 г., но не успяват да я превземат и се оттеглят.
Едва тогава византийският император Константин IV решава да води бойните действия по суша и по море, като главните сухопътни сили нанасят решителния удар върху прабългарите, подпомагани от десантни войски.
При приближаването към река Дунав византийската армия е принудена да се развърне в боен ред и да води бойни действия с прабългарската войска.
Поради численото превъзходство на византийците прабългарите са принудени да се оттеглят в укрепленията си. При доближаване към укреплението византийската войска понася тежки загуби, поради което не се решава да се придвижи напред. Тя го обсажда. Блатистата и трудно проходима местност затруднява взаимодействието между родовете войски и не позволява нанасяне на мощен удар, типичен за византийския боен ред.
Неочакваното заминаване на византийския император Месемврия деморализира византийската армия, тъй като отпътуването му се преценява като бягство. Това не убягва от разузнаването на прабългарите. Хан Аспарух извежда войските си от укреплението и напада византийците. Поражението на


2/34 противниковата конница и започналото мощно настъпление на прабългарите обръща византийската армия в бягство. Осъществява се продължително преследване на противника.
(виж клип „ХАН АСПАРУХ 680”)
В хода на бойните действия най-ясно проличава пълководческият талант на хан Аспарух. Той възприема изцяло активната отбранителна тактика, без да влиза в открито сражение, за да изтощи противника и да внесе колебание в неговите възможности да постигне победа. Характерна негова черта е смелостта и инициативността при водене на военните действия.
След това хан Аспарух с победоносната си армия преминава река Дунав и се озовава в Малка Скития (дн. Добруджа). Прабългарите установяват съюзни отношения със славянските племена, обитаващи земите на север от Стара планина. Образуването на славянобългарската държава е закономерен исторически процес. Основна предпоставка за това е приблизително еднаквото ниво на обществено-икономическото им развитие.
Изграждането на българската държава не е еднократен, а продължителен процес, който започва с проникването на прабългарите на юг от река Дунав през 680 г. и завършва с редица поражения над ромеите през пролетта и лятото на 681 г., които принуждават византийския император Константин IV Погонат да сключи траен мир с хан Аспарух през 681 г. и се задължава да плаща ежегоден данък на българската държава.
Приемникът на Аспарух хан Тервел става продължител на далновидната му политика. Той умело използва вътрешните и външни затруднения на
Византийската империя в интерес на славянобългарската държава.
Хан Тервел подкрепя сваления от престола византийски император
Юстиниан II. В 705 г. прабългарският хан въоръжава цялата войска, която наброява 15 хиляди души, и се отправя срещу Константинопол. Без да срещне сериозна съпротива, българската армия достига до византийската столица и устройва лагер. Подпомогнат от българите и свои съмишленици, Юстиниан
II заема властта. Той богато възнаграждава хан Тервел за оказаната му помощ.


3/34
Но най-важната придобивка е областта Загора, отстъпена на България от
Византия.
Византийският император навярно е очаквал да направи българския хан проводник на своята политика, но след като се убеждава, че не е успял, започва подготовка на военен поход към България, за да си възстанови отстъпената област.
Византийското командуване решава да съсредоточи войските си по суша и по море в района на крепостта Анхиало, да преминат Стара планина и да нанесат внезапен удар срещу столицата Плиска. За тази цел конницата е насочена към Анхиало по суша, пехотата е натоварена на кораби. При пристигането на византийската войска в близост до крепостта Анхиало устройва укрепен лагер.
Хан Тервел своевременно научава за настъплението на византийците и скрито от тях съсредоточава войските си в хълмистия и горист район северозападно от крепостта. Когато част от противниковата конница се отправя да търси фураж, българските войски, предвождани от хана, нанасят удар в направление на крепостта Анхиало, за да прекъснат пътя за отстъпление на противника към неговия лагер.
Византийската войска се опитва да окаже организирана съпротива в района на укрепения лагер, но неочаквания флангов удар от север на българската конница решава изхода са сражението. Само малцина византийци начело с императора успяват да се спасят зад яките стени на крепостта, която е обсадена от българската войска. През нощта Юстиниан II се качва с остатъците от войската си на корабите и тайно отплува от Анхиало.
В следващите няколко години българската армия, като използва борбите във Византия, извършва походи до Константинопол. Мирните отношения са възстановени с договор, сключен през 716 г. С този договор е установена границата двете държави, и размерът на годишния данък, който
Византийската империя да плаща на българската държава. В него е включена


4/34 политическа кауза (за взаимно предаване на бегълци от двете страни) и търговска кауза.
През 717 г. арабите предприемат обсада на Константинопол с 200- хилядна армия и бойна флота от 5 хиляди кораба. Командуването на сухопътните сили е поверено на изтъкнатия арабски пълководец Маслама Ибн
Абдел Малик, а на флотата – на Умар.
Първият сблъсък на българската войска е с 4-хиляден арабски отряд, воден от Маслама, който се отправя към българите очевидно с цел да разузнае техните сили и разположение. Навярно арабите се натъкват на българска засада, тъй като българите ги изненадват и избиват голямо множество от тях.
За осигуряване на арабския тил Маслама заповядва да се изкопае ров с насип с фронт срещу българите. Той отделя една 20-хилядна армия, която да осигури тила на арабските войски срещу българите. Тази армия не могла да изпълни задачата си, защото е разгромена от честите нападения на българската конница.
Решителният удар върху арабската армия е нанесен от българската войска през лятото на 718 г. Сведенията за големите арабски загуби (от 20 до 32 хил. души) свидетелстват за сблъскването на големи войскови маси, при което арабите претърпяват страшен разгром. Преследвани от българите, оцелелите се спасяват зад рова на обсадните войски или направо на корабите.
(виж клип
„ХАН ТЕРВЕЛ 717”)
Разгромът на сухопътните арабски войски предрича изхода на обсадата на византийската столица. В същото време византийците вземат надмощие над арабския флот с т.нар. „гръцки огън”, срещу който арабските кораби са беззащитни. На 15 август 718 г. те свалят обсадата на Константинопол и се оттеглят.
Победата на българските войски не само спасява града от надвисналата над него арабска опасност, на предпазва Балканския полуостров и


5/34 европейския Югоизток от едно тяхно нашествие, което би могло да има съдбоносни последици за народите, населяващи този район на Европа.


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница