Zdravka Sheyretova

My own status – movement in peace.

Dunes move in this way – unnoticed.

My own feelings – nuances countless.

A storm runs over in this way – unseen.

My own thoughts – catching up future.

Time flows past in this way – without past.
* * *

Моето движение – движение в покой.

Така се движат дюните незабележимо.

Моите чувства – нюанси безброй.

I gathered a Sunday

In a handful of mine

And pressed in it tightly.

My eyes are getting rainy

And wet my eyelashes through.

Slightly opening my fingers

I am leaving out

Some sprays of thyme and pine needles.

I am standing up and go ahead …

On the road again,

Where one couldn`t find

Neither blue nor green –

But wings of birds only –

Not spread.

Неделя

В шепата събрах една неделя и

здраво стиснах. Очите ми дъждеят

и мокрят моите ресници.

Отварям леко шепи и изпускам

стрък мащерка и борови иглици.

Изправям се и тръгвам... Пак по пътя,

по който няма синьо и зелено.

А само неразперени крила на птици.
* * *

When will my heart open out?

When it will be broken.

Jubran Halil Jubran
The light from the Heaven

I was waiting for.

The Love together with you

To get out of the unknown.

Till the end the door

So that for yours

To make a home.

To be shy and timid,

My soul has sheltered

Yours without any limit.

Extremely happy

But as if a wild blackberry

Scratched me badly.

Now I painfully gather

Handful of tears

That are bloody rather.

Instead of that

I offer but to

To be drunk off.

„Кога сърцето ми ще се отвори?

Когато бъде разбито.”

Джубран Халил Джубран

Очаквах светлина от рая –

с теб любовта какво е да узная.

Сърцето си докрай отворих –

за твоето разкрих простори.

Престори се на плах и тих –

над бездните те приютих.

Отдадох се докрай – щастлива,

но май одраска ме къпина дива.

Сега събирам, изподрана,

сълзи в кървящите си длани.

Предлагам ти едно сърце разбито

да бъде то на екс от теб изпито.

For the Women at the Age of 50-ty
I`m just like this-

A delicious mix,

Hot cocktail done

Of 2 times 25:

25 degrees red zest

But in it

2 ice cubes are mingled with.
25 degrees of glowing emotion

With 2 drops some acacia breath

To avoid the explosion;
25 degrees of glaring glimmers

Furiously thrown towards

2 hot sand – hills;
25 ardent sultry seasons

Balanced with two hidden tears;

25 sheets of paper squandered

Next in 2 poetic thunders ordered.

Always like this –

A delicious mix

Of 2 times 25.

I`ll always step

Onto hot red zest

But, to be correct –

Those two ice cubes

Will be inset.

Жена на 50

Аз съм точно такава:

коктейл от две по 25.

25 градуса жарава гореща,

с по две бучки син лед.

25 труса взривоопасна емоция,

с по две капки дъх от акация.

25 гневни проблясъци,

с по 2 дюни от горещи пясъци.

25 жарки и знойни сезони,

с по 2 сълзи скрито отронени.

25 бели листи разхвърляни,

събрани в две поетични мълнии.

Ще бъда точно такава ­

вкусен микс от две по 25.

Ще стъпвам винаги върху жарава,

но ще запазя и двете бучки лед.
Mood
The day stretched out lazily.

The sun settled down in my lap.

I stumbled over fluffy cloudlet.

The sky took me in his hug.

Then put in my eyes the jolly rainbow.

Bright new in this fancy dress

I stepped towards the world –

Straight ahead and fearless .

НАСТРОЕНИЕ

Денят се протегна лениво,

слънцето в скута ми падна.

Препънах се в облаче сиво,

небето в прегръдка ме грабна.

Наметнах зелена поляна,

закичих в очите дъга.

И с новата пъстра премяна

закрачих без страх по света.

* * *
I will beg love! But only once!

I will hide into your heart –

Instead of shelter –

To protect me from storm,

To shelter me from rain –

And I don`t care if you`re prepared!

My love is strong and bold!

Without words! Accidental, without hinder -

It will return in your masculine soul,

It will stir up your pitiful day,

It will throw you into hell! Or maybe into heaven?!

You will fall into cracks or maybe you`ll fly!

You will struggle in life or will live –

With love enchanted?!

You will search for me . . . or will be silent?

That alone you will decide!

Ще се скрия в сърцето ти – наместо покров:

да ме пази от буря, да ме пази от дъжд.

Няма да знам и да питам дали си готов.

Любовта ми – нахакана, дръзка.

Безусловна. Случай без прецедент –

ще се вмъкне в душата ти мъжка

и ще разбърка привидно спокойния ден.

Ще те хвърли и в Ада и в Рая,

в бездни ще пропадаш и ще летиш.

Ще страдаш, ще живееш в любовна омая…

Ще ме викаш. Или ще мълчиш…

“ I Love You”

These words of yours

I will treasure up

Between the smile

And your look affectionate.
These words of yours

I will lay aside –

Diligently folded,

Accurately powdered

With naphthalene ,

Put into the lowest drawer

Between the day and night

Of my memoir`s chest.

Only one sheet of herbarium has left

I will open them out –

These words of yours.

Onto my face beaming

Where lots of stars will be pouring

Into my eyes darken.

I will turn out

Again into that beautiful girl

Of the youth –

Thanks to these words of yours.

Твоето „обичам те”
Твоето „обичам те” между усмивката

и влюбения поглед

ще запазя.

Прилежно ще го сгъна – във заоблените

гънки ще поръся

нафталин.

В най-долното чекмедже на спомена–

между деня и съня

ще го сложа.

И когато в тетрадката на сезоните

остана само лист хербарий,

ще го отворя.

В очите ми потъмнели звезди ще валят,

на лицето ми луна ще изгрее

и ще заблестя.

Отново ще стана онова младо,

красиво момиче –

с твоето „обичам те”.

„Give me back my cloths!”

This old play

Well known for both

Drains out now

Our souls.

Then harmless enjoy

Turns into dangerous game

For our today.

Here… take your love!

But… give me back my life!

– На ти куклите!

– Дай ми парцалите!

Тази стара игра,

позната на двама ни

изсушава душите ни!

Тази игра от нашето детство,

тъй безобидна тогава –

днес е опасна за дните ни.

Ето – вземи любовта си!

Но – върни ми живота!

The scent of sandalwoods, magnolia and musk,

Some fashionable lipstick in Arden or Shiseido style

Together with:

Sleepy eyes – dull looking moon and bitter taste,

Swaying hips, extended hands from soften bodies –

A cheese sandwich squeezed in a toaster,

Some folded spots – human origami.

Arrange their thoughts for the coming day

Like in melodramas – off-staged, bygone,

Unintentionally count the passing stations out;

Ads signs are flowing down –

The eyes go mad and round.

The smell of coffee and shivering fatigue;

Some working luster, faded, for its place is fighting;

The stream`s full-breathing tumor and metastases

Clones, chocks out the gaping metro-maw

Which one in dizzy ecstasy excretes

Thus its power exhibiting to the last.

Метрото

Паст зейнала поглъща сутрин жадно:

уханието на сантал, магнолия и мускус;

червило “Елизабет Арден” или ”Шисейдо”;

погледи на сънена луна с горчив привкус,

тела от кашкавал, тъй тостерно размекнати;

бедра люлеещи се и изопнати ръце,

гръбнаци, сгънати в изкусно оригами,

обезличени от жестокост глупави лица

в отминали извънсценични мелодрами –

подреждат в мислите си идващия ден

и отброяват станции проблясяващи.

Рекламите се точат и очите са влудени.

Вагони привечер, с изплезени езици

от мирис на тютюн, кафе и тръпнеща умора,

работно лустро – излиняла змийска кожа.

Потокът метастазно се рои, задъхан диша,

подува се и друса се от шеметен нагон –

глава на дракон е мотрисата в екстаз,

догонила и вече гълтаща последния вагон.

Countless of pieces spread around.

Beggars, tramps or phonies

Stretched immediately their hands out

To grab the whole bright amount.
But …for me…

There was not time enough

To take some of that shining stuff.
The summer tore off.

Inconsolably gave away

All pieces

For both the blind to gain

And the hopeless man a bit obtain.
I wanted some for me got left.

Then changed my mind.

Instead I made a gift

To the beggar standing opposite.

He hurried to catch it –

That`s not my fault –

The man dropped the hot piece

On the ground.

Просяци, клошари и ментета

си събраха слънчеви парчета.

Но за мен... е вече късно.

Лятото се скъса на парчета,

безутешно се раздаде.

Хем слепецът да получи,

хем човекът без надежда.

И за себе си поисках да остане.

Но размислих – подарих на просяка отсреща.

И не съм виновна, че избърза да го хване.

И изпусна той парченцето горещо.

Obedient and weak!

Quiet – in man`s pupils!

That`s how you want me –

Forgiving and young!

Me, your priestess – but submissive –

In the temple of yours!
That`s how you desire me –

Strongly! Passionately!

With man`s urge –

To obey man`s rule!

Thus capture in me

That one –

Who is not submissive

But wild and dominant!

Me – desire of yours!

With shivering body and longing

To ignite in your chest

Hottest of flame,

Having no will and no rule –

That`s how you like me to be!

But no one even asked me,

Me – priestess of yours!

Nobody interpreted

Neither my signs

Nor my appeal!

That bird of eternity!

And nobody can rule me –

Even not your love!

Такава ме чакате – покорна и слаба,

притихнала в мъжка зеница.

Такава ме искате – всеотдайна и млада –

смирена в храма ви жрица.

Така ме желаете. И силно. И страстно.

С груб нагон да обладаете в мен –

непокорната, дивата, властната,

подчинена на мъжкия ген.

Такава ме чакате. Желана от вас.

С тръпнещо тяло, реален копнеж.

Такава ме искате – без воля и власт

да разгарям в гърдите ви огън горещ.

И не попитахте мене – вашата жрица.

И не разчетохте моите знаци и зов.

Аз съм Феникса – вечната птица,

неподвластна на чужда любов.

* * *

And you will pick me off!

Like an apple from the Heaven

That little people would cast off.

Despite my sin

And that I`m not whole

My price is high!

(Isn`t it a rule?)

Let`s make a list:

My soul is revalued;

As for my heart –

We`ll try to bargain.

My crushed feelings

I gonna even give you!

So what of this –

You will take the risk!

In fact, you will have already known-

I m not whole.

And yet you won`t leave me alone!

Who and how would throw a ripen apple down?

като Ябълка от Рая.

И ще бъда грешна. И нецяла –

но цената ще си зная:

С душа – преоценена,

за сърцето – ще се спазарим.

А, чувствата си наранени

ще ти подаря дори.

Ще ме откъснеш. Но вече знаеш,

че няма да съм цяла.

Но няма и да ме оставиш.

Кой отказва ябълка узряла...?

My soul is getting old

From friends – full of betrayal,

From love – dying slowly,

From doubts, pangs and shame

Amidst wild cruelty … Grayness.

My soul is searching for mercy

Like a bird with a wounded wing.

Who from? What from? What for?

My soul is getting old –

Slowly and sadly.

My dear and only one!

Die in loneliness! Resurrect!

But stay with me

Till the end!

Молба

Остарява бавно душата ми:

от приятели, пълни с предателство.

От любов, която рано умира,

от съмнения, угризения, срам...

Сред дива жестокост... Сивота...

Като птица с ранено крило

тя се мята и търси пощада.

От кого? От какво? И защо?

Остарява бавно и тъжно.

­ Моя единствена, скъпа!

Умри в самота! Възкръсни!

Но до края ­

с мен остани!

I really even do not know

Whether I am right or not

While concealing my thoughts now

Under an umbrella – wide spread out.

You could see my thoughts how

They are raining heavily down

Drumming on the windows that

Are my own eyes – widely opened.

But … all the people round

Are going under their umbrellas bowed

Even . . .the stranger that

Till yesterday was shouting down

The naked truth – harsh and rough.

Дори не знам дали съм права,

когато мислите си крия под чадър?

Не спират да валят, потропвайки

по моите очи – прозорци.

Но всички са разперили чадъри…

дори и …онзи непознат, крещял

до вчера истината гола.

* * *

Lots of words are pouring out.

Inside my soul they sprinkle.

Immediately.

Like rainy drops –

As my own thoughts -

They dry up.

Exactly.

Думи валят.

Празни.

Щом паднат

пръскат се.

Като капки дъждовни.

Пресъхват.

Като мислите ми…

* * *

Endlessly.

Twisting themselves into neurons.

Tightly.

Complicated

For a shawl

Made of dendrites and membranes.

Heavy.

To cast it on my own loneliness.

Думи валят.

Валят безспир.

Усукват се в неврони. Заплитам

сложна плетка – шал,

натегнал

И загръщам тъжно самотата…

* * *

My soul has soaked.

Step...into a paddle.

No stars.

No moons.

Mud only…

Spatters on my soul.

And . . .lots of thoughts are raining now

On a tile or a sheet of paper down.

Наводни се душата ми…

Капка по капка изтичам.

Стъпвам във локва.

Няма звезди.

Няма луни.

Само кал…

пръска душата ми.

И валят мисли.

Върху керемида

или лист.

Cheeky-perky drumming noisily

The rain invited me impatiently

Into the cafe nearby.

The door closed behind quietly.

While tapping down the windows gently

He blew about field-flowers scent generously

/you know how the summer rain smells sweetly/.

At once he hailed when saw and took me

For his cloudy girl most likely.

Pouring over, the heart disclosing fully

Thus his all love giving me.

And . . . in my eyes

Till today

You could see –

The rain.

Нахален и шумен, както потропва,

на среща дъждът ме покани

в кафето наблизо, припряно.

Вратата след мене тихо захлопна.

Почукваше той по стъклата,

облян в мирис на полски цветя,

(знаете как мирише през лято дъжда),

помаха щом ме видя до вратата.

Взе ме за своето облак-момиче

и пред мен любовта си разкри.

Цяла обля ме, с любов ме покри.

И... до днес

дъжд вали

в моите очи.

I Wanted You So Much

I wanted you so much …till the state of unwillingness.

I felt you so much …till the state of unfeelingness.

Now I want nothing. Now I feel nothing.

Such an emptiness …Not felt.

Толкова те исках... до безчувствие.

Толкова те чувствах... до неискане.

Сега не искам. И сега не чувствам.

Такава празнота... Неискана.

Нечувствана... Такава празнота.

While I`m spinning an invisible thread

Frosted puff touches me slightly.

While igniting a sigh in your chest

My sight captivates you tightly.
We`re going to fire both the words or rails

On which we`re flying full speed,

We`re going to blast all the traverses

We`ll break down also bridges behind.

Flaming up in the pupils – white hot.

The dawn will embrace then the night

And both we`re beaming – burnt till the end!

Изпридам невидима нишка.

Докосва ме лъх заскрежен.

Запалвам в гръдта ти въздишка

и с поглед задържам те в плен.

Искрят в мрака думите-релси,

по тях ти безумно летиш,

по тях ти безумно поел си

всички мостове да изгориш.

От огъня – огън да лумне

в зеници среднощни стаен

и двамата с теб неразумно