„Всички изследвания (а те са доста) показват, че езикът на тялото е най- важната част от комуникацията лице в лице. Точните стойности варират при различните ситуации, но обхватът е някъде между 50% и 80%. Невербалното съобщение е много богато и сложно. То включва изражението на лицето ви, колко близо сте до мен, с какво сте облечени, гледате ли ме в очите, колко спокоен изглеждате … и така нататък.
Следващият най-важен сигнал са тонът и характерът на гласа ви. В зависимост от обстоятелствата, те носят около 15% до 30% от съобщението – онова, което хората възприемат и което не е задължително онова, което вие се опитвате да изпратите. Може ли всеки от вас да излъже успешно партньора си?
Вероятно не. Но може ли той или тя да излъже успешно вас? Е, няма как да знаете със сигурност, нали?
Така, ако тези два фактора заедно съставят между 65% и 90% от онова, което хората „хващат“ от вашето съобщение, то не остава много за ефекта от думите. Ако смятате, че не е така, представете си човек, който казва „Слушам ви“, но продължава да работи с наведена глава и не поглежда към вас. На кое ще повярвате – на думите или на езика на тялото?
Или си спомнете последния път, когато сте се чувствали потиснати и някой, декодирайки езика на тялото ви, е попитал дали сте добре? Дали случайно не сте му отговорили „Добре съм, благодаря“?“ (McMillan, 1996: 20)
Сподели с приятели: |
