Договорът ще наложи цензура в мрежата

Споразумението за борба с фалшифицирането само по себе си не налага цензура, но създава предпоставки за това, обясняват от Сдру­жението на независимите интернет доставчици. Пред „Преса" председателят на организацията Светослав Димитров обясни, че съглас­но документа интернет дос­тавчиците ще следят трафи­ка на клиентите си и дори от имена на файлове ще пре­ценяват дали са нарушени авторските права. „Това ще наложи на потребителите да внимават какво и как пускат в нета, защото при съмне­ние за фалшифициране или неправомерна употреба и потребителят, и интернет доставчикът ще бъдат бло­кирани и глобени", обяснява Димитров.

Лекарят, оперирал от сливици починалата Дарина от Варна, е отстранен от МБАЛ „Св. Анна", съобщи вчера управителят й д-р Веселин Николов. Операциите във варненската частна клиника, където на 27 януари след отстра­няване на сливици почина 23-годишната Дарина Григорова, пък са прекратени. Хирургичната дейност няма да бъде възобно­вена до изясняване на случая. Освен вътрешната проверка, която е разпоредило ръковод­ството на клиниката, тече и проверка на Регионалната здравна инспекция. Засега са установе­ни административни нередно­сти, които обаче нямали' нищо общо със смъртта на младата жена. Случаят се разследва от Окръжната прокуратура във Ва­рна. Едва след това ще стане ясно дали д-р Габровски ще бъде уволнен, както и дали ще му бъ­дат отнети лекарските права.

Дарина Григорова постъпила за планова операция за отстра­няване на сливици на 26 януари. След интервенцията, извършена от доц. Димитър Габровски, мла­дата жена останала за 24 часа в здравното заведение. На след­ващия ден тя се оплакала, че й се вие свят. След преглед от спе­циалист е установено, че на мяс­тото на операцията има съсирек. Лекарите спрели кръвотечението. Реанимационен екип отвел Дарина в болница „Света Анна", където въпреки положените до­пълнителни усилия от медиците тя починала.

Преди три години в същия частен център почина 6-годишно момче от Белослав пак след операция на сливици. Тогава ле­карска грешка не беше устано­вена.

Как е възможно да докажеш, че 39 млн. лв. са по-малко от 26, както направи преди дни финансовият министър Симеон Дянков за цената на изборите? Че мерките за извличане на светло на сивата икономика работят или че си успял да стимулираш бизнеса? Че контрабандата с горива, цигари и прочие акцизни стоки е спряла? Много просто - като превърнеш прогнозирането на държавните приходи/разходи в нещо като прогноза за времето. Нищо в нея не трябва да е окончателно, а всичко е гарнирано с "донякъде", "предимно", "вероятно" и "почти". Задължително за успеха на начинанието е и лишаването на наблюдателите от точни данни, които да бъдат анализирани. Така почти всичко може да бъде представено за успех. За съжаление на управляващите обаче - по същия начин се замазва и истинският успех.

Изумително е как с напредването на технологиите и наличието на купища задължителни публични регистри публичността става все по-имагинерна

Изсипването на купчини числа в екселски таблички, без никакви подробности и обяснения за тях, минава за отчетност в редица институции, а в други дори и това липсва. Годишните доклади съдържат малко повече думички, но пък от тях почти задължително отсъстват ключови данни, които да докажат твърденията.

Това съвсем не е запазена марка само на това правителство, но става още по-сериозен проблем на фона на пълната законодателна немощ на настоящото НС. Мотивите към законодателните промени, които касаят приходите на държавата или вменяват задължения за бизнеса и гражданите, са обидно лаконични. Параграфите, посветени на очакваните ефекти, съзнателно се претупват, за да бъде сведено до минимум отправянето на упреци при евентуално неизпълнение. Когато са на прицел, институциите замерят опозиция и граждани с ревниво пазени цифри, а в мирни времена свеждат част от тях като благодеяние до тръпнещата в нечии представи аудитория. Да не говорим за прокарваните изненадващо, без никакви консултации, законодателни промени заради лобизъм или опасения от силата на статуквото.

Краят на годината изобилства от подобни законодателни мъглявини, а най-голямата е държавният бюджет. Откакто сме в криза, той обикновено цели да замаскира отделни неизпълнения от предходната година и да обещае "донякъде" по-добри времена. Че държавата харчи целесъобразно би следвало да гарантират програмните бюджети, в които всяко ведомство обещава конкретни цели и прогнозира харчовете си по програми. Зад тази фасада стоят прикрити старите исторически бюджети на държавните органи, само дето вече изобщо не е ясно какво наистина се случва в първостепенните и второстепенните разпоредители с бюджетни средства. Най-доброто доказателство за формалния характер на тези бюджети е пълната липса на интерес към отчитането на изпълнението на постигнатите програмни цели. За това всеки знае и никой не говори.

Докладът към закона за бюджета подготвя появата на друг изумителен текст - отчета за изпълнението на бюджета за предходната година. Той удобно се появява с прилично закъснение във времето (отчетът за 2010 г. се появи в дневния ред на бюджетната комисия в НС едва през януари 2012 г.) и на моменти прилича на фентъзи роман,

в който героят се опитва да заобиколи невидими черни дупки, използвайки комбинация от заклинания.

Такива почти задължително възникват около обещанията за повече приходи в бюджета покрай една или друга мярка, предприета от НАП и митниците. Примерите са много. В края на 2010 г. Бойко Борисов например обеща от връзването на касовите апарати на бензиностанциите с хазната да постъпят 250-300 млн. лв. повече. Под каква форма ще постъпват милионите - като ДДС, корпоративен данък или акцизи, не се съобщава. В проектобюджета за 2011 г. като очакван ефект от законодателните промени такава цифра, разбира се, отсъства. Споменават се скромните 30 млн. лв. очакван ръст на приходи от ДДС. Неслучайно и в НАП не говорят за изпълнението на това обещание, а шефът Красимир Стефанов предпочита да обяснява, че от държавата продължават да се укриват около 100 млн. лв. от данъци. Те, разбира се, ще се разкрият най-най-скоро.

В отчетите на митниците най-интересна е липсващата информация

В отчета за 2011 г. например има много въпросителни за размера на възстановения акциз за износ на горива. Сумата е намаляла от рекордните 467 млн. лв. през 2010 г. на 173.4 млн., при това при нарастващ износ. По тази тема в отчета няма и думичка, макар на държавата да са спестени 300 млн. лв. и митниците имат право да се хвалят (ако не ги караме да обясняват за 2010 г.). Непроследими в отчетите и на финансовото министерство за изпълнението на бюджета, и на митниците са и прогнозите за увеличаване на приходите заради вдигане на акцизни ставки. При акцизите като цяло липсват достатъчно детайлни данни за обемите акцизни стоки и е почти невъзможно да се проследи какво и защо се случва.

"Дупки" има и в самостоятелните бюджети на НЗОК и общественото осигуряване, а към бюджетите на общините от дълги години на централно ниво никой не проявява особен интерес встрани от регулярните разправии за недостигащи пари. В здравеопазването броят на неосигурените е дългогодишна тайна, в общественото осигуряване данни за привилегировани групи като военни и полицаи се изтръгват почти насила, а в образованието неустановима величина се оказа дори броят на студентите в Софийския университет. На репортер на "Сега" му се наложи да обяснява на министерството, че това просто не може да е истина.

През 2012 г. няма да се случи нищо по-различно. Задължителното връзване на фискалните устройства на търговците на дребно към НАП например е изтъкнато като средство за натиск върху сивата икономика, но прогноза за очаквани приходи няма. За сметка на това отдавна е ясно, че промяната ще коства на засегнатите над 50 млн. лв. Навярно неслучайно липсва и прогноза за очакваните приходи след задължителното монтиране на средства за измерване в данъчните складове. Тук се изтъква растеж от 25% на приходите от акцизи, но само при алкохолните напитки и пивото. "Системното прилагане на тези мерки трябва да окаже дългосрочен дисциплиниращ ефект и натиск върху сивата икономика", пише лаконично в доклада към бюджет 2012.

В тази математическа мъгла държавата обича да хитрува в стила на "кой е по-по-най"

Сравнението с предходна година обикновено се предпочита пред сравнението със заложения план, а ако това е неизгодно, се прави обратното. Невъзможните сравнения с предходни мандати са класика. На фона на незнайно на какво стъпилите прогнози и фентъзи отчети всичко това позволява всякакви манипулации. За тях на първо място трябва да се загрижи Народното събрание, като вдигне летвата на очаквания спрямо самото себе си и изпълнителната власт. В противен случай рискува някой ден да се събуди с напълно объркана прогноза за българина и вида на държавно управление.


Пушачите май ще ходят на нощни барове

Забраната за другите закрити места влиза в срок - на 1 юни
КАЛИНА ВЛАИКОВА

Нощните заведения може да останат разрешена територия за пушачите. Такава идея е била обсъдена от парламентарната група на ГЕРБ покрай предстоящото окончателно приемане на промените в Закона за здравето, които трябва да наложат тотална забрана за пушене на закрити обществени места. „Въпросът за нощните заведения бе поставен. Действително има резон в такова изключение - очевидно не можем да пазим насила здравето на човек, който е решил да не спи и по всяка вероятност да пие алкохол", обясни депутат от мнозинството. Все пак идеята още била в зародиш, затова никой не пожела да я коментира официално. Засега единственото конкретно предложение било табуто за пушене в нощните барове да пада след 23 ч. Останалите заведения обаче ще трябва да махнат пепелниците от масите на 1 юни. Въпреки слуха за ново отлагане на пълната забрана за пушене на закрито преобладаващото настроение в управляващото мнозинство било за спазване на предложения от здравното министерство срок. Отчетено било и че е крайно време да станем като останалите страни в ЕС, където табуто е в сила. „Разсъждавахме дали да не дадем гратисен период от още 6 месеца и така законът да влезе в сила от 1 януари догодина. Но надделя мнението, че е по-добре пушачите да могат да се адаптират към новите условия през лятото - топло е", разказаха гербери. Не били малко обаче и привържениците на сегашното положение, при което заведенията са длъжни да обособят изолирани зони за пушачи. Затова от групата на ГЕРБ изпратили запитване до здравния министър Стефан Константинов колко точно нарушители на сегашните правила са били глобени и съответно какви приходи са влезли в бюджета от това. „Ако сегашните далеч по-свободни правила не се спазват и липсва контрол, какъв е смисълът да въведем още по-рестриктивни", попита привърженик на либералния режим.

Мариана Маринова - Мисис България 2007, която държи правата на конкурса „Мис Силикон", пуска открит телефон (0877 061 761), на който момичета и жени, пострадали от пластични и естетични операции, могат да потърсят помощ. Кампанията идва след нарасналото напрежение с проблемите около скандалните френски импланти на PIP. На пострадалите момичета ще бъде дадена безплатна консултация от лекар специалист и психолог. При нужда организацията на Маринова ще помогне на потърпевшите и с правна помощ. Телефонът не е импулсен и няма увеличение на тарифата. "Време е да се гледа на пластичната хирургия като част от ежедневието ни и да спре да се комерсиализир -, каза Маринова.-На този телефон могат да се обаждат всички, които са преживели различни пластични операции, да споделят своята история и лош опит, за да бъдат избегнати други фатални случаи." Мариана Маринова е разтревожена, че у нас не се води статистика на поставените импланти, какви са и какво съдържат. Тя припомня, че липсва закон за подвеждане под отговорност, а пациентите подписват само декларация за съгласие. "Искам да създадем фонд, който да помага на хора, преживели катастрофи или пожари, защото те имат право да са нормални", категорична е Маринова. Тя има идея да се организира кръгла маса за проблемите със силиконовите импланти.

- Д-р Ефремов, обявихте, че у нас има приблизително 1500 жени с проблемните френски импланти. Вече са извадени 146. Бяха ли се разтекли?

- При някои имаше разкъсвания, въпреки че това не се е виждало на мамографията. Там изглеждаха цели. Отделно много от рентгенолозите не не могат да разграничат руптурите.

- Да бързат ли тогава и останалите с отстраняването?

- Не. Няма смисъл. Трябва обаче да се наблюдават редовно. Най-важно е да се опипват и да следят дали еластичността на гърдата не се променя. Ако стане по-мека или по-твърда от обичайното, веднага трябва да отидат при специалист. Промяната на формата също е сигнал за проблем. Друг знак е появата на лимфни възли. Тези неща са много по-точни от прегледа при рентгенолог.

- С какви импланти да сменят жените некачествените PIP?

- Много трябва да се внимава с новия избор. Сега една фирма предлага подобни на френските на преференциални цени. Те в никакъв случай не са по-добри. Евтини са, което изкушава колегите, които използват по-нискокачествени изделия, защото печалбата ще е голяма. Но след 3-4 г. с тях е много вероятно да се получи същият проблем. Рано или късно всеки си плаща цената. И по-добре по-рано, отколкото по-късно. Разликата между импланта от 1300-1500 евро за чифт и 600 евро не е случайна. И аз дълго време си мислех, че пациентките нямат пари, но една жена, която вади 3000 евро за операция по увеличаване на бюста, очевидно не е бедна. Или щом си тръгнал да го правиш, направи го качествено докрай, а не да се чудиш после откъде ще ти дойде. Дойде скоро една жена от Димитровград с PIP импланти и започна да ме убеждава, че трябва да й ги махна без пари. Това е нелепо и нелогично. Всеки трябва да си направи проучването и сметката предварително. Аз с тази марка никога не съм работил, защото съм знаел, че е боклук и не съм я предлагал на пациентките си. Има обаче колеги, които използват ситуацията и свалят цените, за да привлекат пациенти.

- Може би в това има и нещо хуманно. Все пак проблемът е медицински.

- Не е редно да се прави реклама на гърба на тези 1500 жени. Аз разбирам, че е криза - за миналата година отчетохме 45-50% спад на пластичните операции. Хората нямат пари. Има колеги, които са се набутали с огромни кредити и искат да си избият парите, но не е редно точно тези пациентки да им стават плячка.


Красимир Костов подписа договора за лъчетерапията
ВЕНЦИ ВЕНКОВ

Кметът на Шумен Красимир Костов подписа в Благоевград договора за финансиране на проекта за оборудване на високотехнологичния терапевтичен център в Шумен. Проектът е на стойност 6,475 млн. лв. и се финансира от оперативна програма „Регионално развитие". Предстои подготовката на тръжна документация и избор на доставчик на оборудването. На 30 октомври трябва да приключи и строителството на сградата, която е част от онкоцентъра в Шумен. Костов участва в заседание на Сдружението на общините заедно с управителния съвет на оперативните програми.