След месец ще се плащат налози през сайта на общината

За транспорт също имаме увеличение. Например за оперативни разходи на Центъра за градска мобилност с цел по-достъпна цена на услугата и за преференциалните пътуващи - ученици, студенти, пенсионери и т.н. Отделно имаме средства и за общо поевтиняване на услугата. Тази година преведохме 90 млн. лв. за преференциално пътуване, като с промяна в бюджета те бяха увеличени със 7 млн. лв. Още в началото на годината бяхме казали, че ако има възможност, ще увеличим сумата и го направихме. Догодина започваме с 95 млн. лв. Ако има възможност, ще предложим увеличаване на бюджета за транспорт.

Отделно от това сме започнали разговори с Европейската инвестиционна банка за подготовка на един проект за рехабилитация на пътната мрежа в града. Нещата вървят добре. Очакваме скоро да получим предложението от банката, което ще бъде представено на общинския бюджет. В сегашния проектобюджет не сме включили този проект.

Проведох консултации с политическите партии в общинския съвет. Имахме среща с консултативния съвет, в който участват представители на бизнеса. Всички срещи са интересни. Получихме добри предложения и ще ги отразим доколкото е възможно в бюджета. Бизнесът имаше голям интерес към публично-частните партньорства, където със сигурност можем да работим доста по-добре.

Заложили сме повече пари за чистене,строят се и кръстовища на 2 нива. Една част от тях трябва да бъдат завършени през тази година, а останалите през следващата. Предвиждаме значителни средства за поддръжка и за инвестиции в зелената система на града. Улиците и парковете трябва да изглеждат по-добре.

От „Информационно обслужване" работят по въпроса за възможността столичани да си плащат данъците през сайта на столична община. Имаме уверение, че до средата на месец ноември системата ще работи. Преди да го обявим публично, ще го тестваме за определен период.

В момента в 18 от 22 данъчни служби има ПОС терминали. Там, където има по-малък брой жители, ще се въведат. Това са районите „Кремиковци", „Панчарево", „Нови Искър" и „Банкя". Средната сума, която се плаща, е около 300 - 350 лв., т.е. плащат се по-големи суми, което е и нормално.

Надявам се до една година да успеем да обхванем в обща система всички данъчни служби. Това ще е улеснение и за гражданите, и за служителите. Тогава ще може от една данъчна служба да се прави справка за имотите на една фирма, които може да са в целия град. Така ще можем и по-лесно да събираме данъци и такси.

До този момент от данъци постъпленията са 162,2 млн. лв. Това е 70,5% от годишния план. Неданъчните приходи са 182,2 млн. лв. Това е 60,3% от годишния план. За сравнение към края на септември сме достигнали от данъчни и не-данъчни приходи 64,4% от годишния план, а миналата година е бил малко над 62%.

Дончо Барбалов е заместник-кмет на Столична община.

„Това, което Станишев и баща му са правили 29 години, ние го свършихме за една година и то в условията на най-тежката криза." С тези думи премиерът Бойко Борисов даде разрешението за ползване на построеното само за година с отпуснати от правителството 1 милион лева СОУ „Христо Ботев" в Съединение на неговата директорка Йорданка Кичукова. Първа копка на школото била направена в далечната 1983 година, след което строежът бил замразен. „И ако учителката по математика е тук, може да сметне, че съм около 29 пъти по-бърз от Станишев. Ние го правим за една година. Другите го почват и не го правят за 29 години. И когато излязат и кажат - вижте какво става в държавата, да имат предвид, че строим училища, магистрали, жп линии, детски градини. И държавата придобива вида, който е трябвало да има още през 1983 година", заяви Борисов. Според думите му правителството отпуска 1 милион лева за довършване и на средното училище в Садово, чийто строеж също е замразен от години. Премиерът честити празника на народните будители на учениците и техните преподаватели, като заръча на най-малките да пазят новите компютърни кабинети, „защото струват много пари и са прозорецът ви към света". В деня на народните будители лично Борисов награди с грамоти и с по 1000 лева осемте най-добри учители от цялата страна.

Всеки ден 11 жени у нас се диагностицират с рак на гърдата. Идеята за профилактични прегледи би помогнала много, защото по традиция българинът не ходи на лекар преди нещо да го заболи, обича да се лекува сам, да се тъпче с антибиотик, дори когато е болен от грип и той няма да му помогне. Жените трябва да се отърват от няколко властващи мита - че щом не ги боли, значи нищо им няма и че трябва да ходят на лекар, след 30 години, защото преди тази възраст не влизат в рисковата група за развитие на рак на гърдата. Истината е, че вече и ученички се разболяват от този вид карцином. Истината е, че когато ракът се намира във фаза, в която може да се излекува, не боли.

Профилактичните прегледи са жизненоважни, защото страната ни е водени и по смъртност от рак, тъй като туморите се откриват в напреднал стадий.


Касата иска да плаща по нов ред лекарства
От здравната каса настояват за нормативни промени, които да принудят фирмите да дават отстъпка за лекарствата си. НЗОК предлага да плаща само за онези продукти, за които е дадено намаление. Сега тя е длъжна да покани фирмите за договаряне, но те по никакъв начин не са длъжни да откликнат.

Още на 12 октомври покани са изпратени до всички 146 фирми, чиито лекарства се покриват от касата. До вчера обаче само две от тях изпратили оферти за отстъпки, които включват едва 3 от общо 1784медикамента.

Договарянето няма краен срок и фирмите могат да предлагат отстъпки по всяко време, посочват от касата. Всяко предложение се разглежда максимално бързо.


Младите доктори - на евроиздръжка
Специализациите на младите лекари ще бъдат почти изцяло финансирани с европейски средства. Това съобщиха министърът на здравеопазването Десислава Атанасова и специализанти, след като вчера здравното министерство получи 16 млн. лв. за продължаващо обучение на млади лекари. Над 1000 специализанти в продължение на 15 месеца ще получават стипендия в размер на 2 минимални заплати и ще бъде покрита таксата им. Досега лекарите се дообразоваха на своя издръжка или чрез държавна поръчка, която обаче ги задължава да работят където държавата прецени.

„Всяка седмица откриваме болници със супермодерна техника, трябва да има кой да работи в тях", обясни нуждата от финансирането премиерът Бойко Борисов, който присъства на церемонията.

Вчера бе отворена благотворителната платформа за онлайн дарения www.izberi.rbb.bg. Средства ще могат да се превеждат директно по сметка на избрания проект, онлайн чрез системата за разплащания Pay.dir.bg, чрез интернет банкирането на Райфайзенбанк, както и чрез SMS.

"Тази година инициативата е с регионален фокус - освен в София ще подкрепим и проекти на болници и организации във Варна, Велико Търново, Пазарджик и Хасково", коментира Момчил Андреев, шеф на "Райфайзен". Служителите на групата у нас ще могат да правят лични дарения, а за всеки жест банката ще добавя по 100 лв.

За изминалите три издания кампанията" Избери, за да помогнеш" е подкрепила близо 90 проекта с над 1,16 млн. лв. в помощ на болни деца, възрастни, хора в неравностойно положение, култура, образование и опазване на околната среда.

От оповестения „Индекс на просперитета" на базирания в Лондон институт „Легатум" се оказва, че България е сред първите .35% в класацията като средно просперираща държава. Но в „Индекса на на-стигането" за 2012 г. на Инициативата за европейски политики на ИОО-София, България е на едно от последните места - 29 от 35 държави. Освен това, на пръв поглед има разминаване в изводите на основни категории, като икономика и здравеопазване, което заслужава коментар.

Например в „Индекса на настигане" България има по-добра оценка по икономика, отколкото по здравеопазване. В индекса за просперитет е точно обратното - класирането на България по икономика е над два пъти по-зле от това за здраве - съответно 93 за икономика срещу 49 за здраве.

Двата индекса имат сходни цели за измерване и сравнение на развитието, но откъде идват разликите? Дали чашата е полупълна, както подсказват данните на „Легатум", и България всъщност не е толкова зле, колкото ни се струва, или, напротив - има сериозни основания за притеснение.

Най-важната разлика е „аршинът", с който се мери, който включва географския обхват и използваната методология и индикатори. В класацията за просперитет България е сравнявана със 142 държави от целия свят, докато при "Индекса на настигане" се съпоставяме със страните от ЕС и страните кандидатки - т.е. летвата е вдигната много високо при развитите европейски държави.

Едно от разминаванията в двата индекса е при здравеопазването. В класацията за просперитет България е на 49-о място от 142 страни по категорията „здраве", което не е лош резултат. Но в „Индекса на настигането", страната ни е на 31 -а позиция от 35 страни в класацията за здраве - на едно от последните. По индикатора за качество на здравеопазването страната ни е на предпоследно място от 35 държави, като дори съседните Албания, Македония, Румъния ни изпреварват

Откъде е тази разлика? Основната, причина отново е, че в класацията на „Легатум" се сравняваме с почти всички страни по света, а при нашата - с европейските държави. Другата причина е, че при "Индекса на настигане" се използват предимно качествени, обективни индикатори за резултат. Например „Легатум" използва индикатора брой легла в здравните заведения, където нивото на България е три пъти над средното за света. Но както знаем и от собствен опит, броят легла, а дори и здравен персонал, не гарантира качествено здравеопазване. Освен това, „Легатум" наред с количествени критерии използват и субективни мерки - като собствена преценка за здравето, докато при "Индекса на настигане,, се използват обективни - като независимата оценка на шведската организация Eurohealth за системите на здравеопазване в Европа, данните за детска смъртност до 5-годишна възраст, където България 31-а позиция от 35, при продължителност на живота - 28-о място при общо 30.

В категорията икономика, в класацията на "Легатум", България далеч не е последна с 93-о място от 142, но представянето е по-скоро слабо като се има предвид, че на последно място е Зимбабве. В "Индекс на настигането,, за 2012 г., България е на 29-о място сред 35 държави, т.е. се справя по-добре в икономиката, отколкото в здравеопазването, където е на 31-а позиция. Отговорът за разликите отново е в използваната методология. "Легатум” използват доста въпроси за самооценка като дали хората са доволни от стандарта си на живот, където само 26% от българите срещу 59% средно за света, отговарят утвърдително и затвърждават мнението за българите като шампиони по недоволство - например, над 30% от жителите на Конго са доволни от стандарта си на живот, над 63% от монголците и т.н. Т.е. лошото мнение на българите за собствения им стандарт, икономическите показатели и недоверие във финансовите институции на страната (напр. 36,3% за България срещу 61,9% средно за 142 страни) довеждат до ниския резултат в категорията икономика. При „Индекса на настигане" не се използва самооценка от обществено мнение в икономиката, а други,количествени данни и оценки, които представят страната в малко по-добра светлина.

Основният и не много приятен извод от съпоставката между двата индекса е, че

когато България се сравнява със страни като Афганистан, Хаити и Конго, се представя добре, когато целта е сравнението със страните от ЕС и съседните ни страни - оценката не е в наша полза. Всъщност различията между двата индекса не са никак големи ако се прави сравнение по географски групи - т.е. европейски страни с европейски страни по цялостната им оценка.

Като цяло, "Индексът на настигане 2012" на ИИО-София показва, че България се справя малко по-добре в категорията икономика, отколкото при качеството на живот (които включват индикаторите за здравеопазване), докато категориите за управление и демокрация са горе-долу на еднакво ниво.

В общата класация на "Индекса на настигането,, за 2012 г. България заема 29-а позиция от общо 35, като получава 35 точки. Така страната пада с една позиция спрямо индекса за 2011 г., когато е била на по-предна - 28-а позиция. Така България си разменя мястото с Румъния, която миналата година бе след България. За утешение може да се каже, че разликата между двете страни е минимална и дори резултатът на България се увеличава с-половин точка, което прави 35 точки спрямо 34 през 2011 г.

Като цяло България е при балканските държави в Европа, докато останалите страни от групата на новите страни-членки на ЕС напредват по-добре, както се вижда от таблицата.
* Авторът работи в инициатива за европейски политики, институт "Отворено

общество"

- Критериите са доста ясни, почти няма място за субективизъм. От една страна, те са свързани със самото за боляване, а от друга - със състоянието на организма. Преценката е многопластова. Огромният процент пациенти с рак на белия дроб попадат при нас, когато вече не може да се направи операция. Това се дължи на разрушената система за диспансеризация на рисковите контингенти. Такава система имаше изградена преди реформата. Сега хората търсят лекар при първите симптоми, но тогава почти винаги е вече късно Противопоказанията за операция, които са свързани не с тумора, а с общото състояние на организма, са сърдечносъдови заболявания или предходни болести на белия дроб, които ограничават дихателните функции и не позволяват отстраняването на части от него.

- Оперирате ли при вече налични метастази?

- Тогава вече няма смисъл.

- Кон попадат в рисковите групи за рака на белия дроб?

- Основната рискова група са пушачите. Но и ако човек не е пушил, може да е бил изложен на тютюнев дим като пасивен пушач. Има и други фактори - основната част са свързани със замърсяването на околната среда и работата на двигателите с вътрешно горене. Доказано е, че контактът с азбест също е рисков. Има и други химикали в различните производства, които също се смятат за високориско-ви. Радиацията също е фактор, който отключва болестта.

- Защо толкова млади хора - по на 30-35 г., боледуват?

- Има тенденция за подмладяване на болните и тя важи за всички видове рак. Най-вероятната причина е все по-замърсената околна среда. Не е логично да търсим причината в гените или някъде другаде.

- Някои пациенти съобщават за подобрение след курс с ваксини БЦЖ. Как обяснявате това?

- БЦЖ ваксините се прилагат основно при други тумори, не при рака на белия дроб. Предположението е, че се повлиява общият имунитет на организма, а не че ваксината влияе точно върху туморните клетки.

- Туморите на белия дроб са различни видове. Кои се срещат най-често?

- Най-много пациенти са с плоскоклетъчен (недребноклетъчен) рак. Дребноклетъчният е в друга група, защото протича по-особено и за съжаление прогнозата при него е по-лоша. Когато пациентите идват по-късно, те обикновено имат плеврален излив. Това е наличие на течност в пространството около белия дроб, която сочи, че туморът е засегнал плеврата - обвивката на белия дроб и плевралната кухина, или на блокиране на лимфния дренаж от белия дроб. Доста често това е първият симптом, но всъщност стадият е доста напреднал. Може би най-същественият първи симптом е, когато пациентите имат кървави храчки. Те са заради нарушена цялост на съдове, хранещи тумора или трахеобронхиалното дърво.

- Какви изследвания правите при съмнение за тумор в белия дроб?

- Обикновено се започва с рентгенова снимка. Там се вижда нетипично засенчване в областта на белия дроб. Тогава изследванията се разширяват. Прави се фибробронхоскопия - тя е едно от най-важните неща при вземане на решение за операция. Оглеждат се въздухоносните пътища с оптична система и се взема биопсия от тумора или засегнатата лигавица. Другото важно изследване е със скенер.

- Как изглежда туморът? Възможно ли е да възникне едновременно на различни места в белия дроб?

- Ако се открият няколко локализации, това също е признак за напреднал стадий. В белия дроб има доста място, където туморът може да нараства. В този орган има много въздух и ракът лесно може да го притиска. Така образуванието понякога достига много големи размери. При всеки пациент има индивидуални особености - туморът може да е малък и вече да има метастази, но е възможно туморът да е с големи размери, а метастази да не се открият Някои от най-големите достигат 15-20 см.

- При операциите на рак по принцип се казва, че е много важно да се изчистят максимално ту-морните клетки. Как го постигате вие?

- Основната операция представлява резекция - отстранява се част от белия дроб, тази, която обгръща тумора. Ако образуванието преминава и в съседния дял, трябва и той да бъде отстранен в името на онкологичната радикалиост. При операцията не се използва някаква по-особена апаратура. Разбира се, напоследък в хиругията се използват много видове специални инструменти, които повишават не само бързината, но и сигурността на самата операция. Типичната белодробна резекция, която се прилага при тумори, е разработена като техника преди поне 100 години.

- Кои са най-важните умения на гръдния хирург?

- Те не се различават от уменията на всички останали хирурзи. Нивото на риска е по-високо, понеже се работи близо до жизненоважни структури, където всеки пропуск или грешка може да костват живота на болния. При други видове хирургия сякаш грешките са поправими в по-голяма степен.

- Каква част от белия дроб може да се отстрани, но човекът да продължи да живее?

- Може да се отстрани половината, ако другата не е засегната от някаква болест.

- Какви са прогнозите за рака на белия дроб след операция?

- Дали ще се проведе химиотерапия, зависи от разпространението на тумора. Ако той е открит в лимфните възли, които задължително се отстраняват при операцията, тогава се назначава химиотерапия. Аргументът е, че не е сигурно докъде са стигнали разсейките. Най-голямата следоперативна смъртност е при отстраняване на целия бял дроб - пулмонектомия. Тази операция е най-инвалидизиращата. Иначе далечната преживяемост и прогноза зависят от фазата, в която е открит ракът Ако злокачествени клетки се установят на места, които не са били отстранени по време на операцията, прогнозата е лоша. Значение има и как организмът ще реагира на химиотерапията. Има ситуации, в които комбинацията от медикаменти е успешна и пре-живяемостта може да надхвърли 5 г. За съжаление това е доста рядко.

- Може ли ранен стадий да се хване на рентген?

- Най-щастливите пациенти са тези, при които туморът се открива на снимка заради някакво друго невинно заболяване. Например след грип е започнала кашлица. Тези профилактични рентгенови изследвания на рискови групи се извършваха някога в тубдиспансерите и в трудовото здравеопазване. Нещо, което днес липсва. Чака се на личните лекари да поемат тази функция, но това е много трудно.

- Но човекът няма ли никакви оплаквания в първия стадни?

- Не. Мястото е голямо и туморът си расте без изявена симптоматика. Дори кашлицата се появява, когато туморът обхване по-голям бронх. Там се намират рецепторите, които я предизвикват.

- Говори се за хроничната обструкгивна белодробна болест като за предшественик на тези тумори. Така ли е?

- Има такива теории. Те са свързани с периодичните възпаления, които предизвиква болестта. Честото дразнене и увреждане на белодробния паренхим сигурно има връзка с възникването на тумора.

- Ако оперирате успешно в ранен стадий, каква е опасността от рецидив?

- Ако туморът е хванат в първи или втори стадий, тогава настъпва пълно излекуване след операцията. Дори не се прилага химиотерапия. Но при нас в болницата не е идвал пациент в първи стадий поне от 5 г.

- Лъчетерапията намира ли приложеше?

- Да, има важно място в комплексното лечение на рака на белия дроб. Всеки пациент се разглежда от онкокомисия, каквато има във всяка голяма болница. Тя е от различни специалисти, които вземат решение за вида на терапията. Възможно е лъчете-рапия да бъде назначена преди и след операцията. Ако се извърши преди хирургичната намеса, нашата работа става по-сложна, понеже настъпват някои промени в тъканите около тумора Но иначе и двата метода имат своето място и показания. След операция се прави лъчетерапия, когато не е отстранен цялостно туморът или когато той преминава в съседни органи и структури.

- Назначава ли се при метастази?

- За случаите, когато метастазите са в белия дроб, а първичното огнище е на друго място, ВМА разполага с уникална лазерна апаратура. Работи се на отворен гръден кош. Нова е и още не се знае от всички, но е една алтернатива за пациенти с далечни метастази. Тя позволява прецизното им изрязване, без да се уврежда пълноценен белодробен паренхим. Това прави възможно отстраняването на множество метастази, без дробът да пострада. Ако липсва лазерна апаратура, се прилага обикновена резекция. Това обаче означава, че се премахват метастазите само в един или два дяла на белия дроб. Докато с лазера може да се работи и в двете половини на белия дроб.