Ижекция в окото лекува ретината

Някои от най-големите реанимации в страната са пред затваряне заради прехвърлянето на интензивното лечение от здравното министерство към касата. „Ако досега с 40 млн. лв. плащаха за сто легла, от догодина със същите пари ще трябва да се покрият двеста", алармира пред „Преса" проф. Милан Миланов, шеф на Централната реанимация на „Пирогов". Проблемът идвал от това, че ако НЗОК поеме тази дейност, ще е длъжна да сключи договор с всички болници, които имат реанимации и отговарят на стандартите. „Това автоматично включва в списъка ВМА, както и частните лечебни заведения", обясни проф. Миланов. Той беше категоричен, че ако не се намерят поне още 40 млн. лв., няма да има кой да лекува тежко болните, пациентите с усложнения след операция, както и всички пострадали в катастрофи, пожари и всякакви инциденти.

В момента болниците с най-високото трето ниво получават за реанимационно легло по 500 лв. на ден, а тези с по-ниско ниво - по 300 лева. Отделен е въпросът, че и тези пари не покриват всички разходи. За един пациент като Благой Иванов-Багата например, лежал в Централната реанимация на „Пирогов" повече от три месеца, само за лекарства и консумативи са били харчени по 1500 лева на ден.

„При новата схема, която ни предлагат управляващите, аз ще съм принуден или да затворя отделението, или да работя с пет легла вместо с 20. Обаче това означава, че всеки божи ден ще трябва да решавам кои пет болни да приема и да лекувам и кои да умрат, защото нашите пациенти, ако не са в интензивно отделение, са обречени", каза още проф. Миланов. „Затова този път, ако не бъдем чути, лично ще пратя болен на апаратна вентилация и неговите близки пред Министерството на здравеопазването и нека министър Атанасова да им обясни защо не мога да ги приема в отделението. Или ако иска, тя да го реанимира", закани се той.

От Дружеството на анестезиолозите настояват освен за допълнителни 40 млн. лв. в бюджета на касата и за три нови клинични пътеки - за обща, венозна и локална анестезия.


Проф. Милан Миланов:

Анестезиолозите са по-малко от кафявите мечки
„Анестезиолозите са изчезващ вид. Останахме по-малко и от кафявите мечки, но държавата за тях се грижи, а нас буквално ни отстрелва", заяви проф. Милан Миланов. В момента докторите с тази специалност са около 650, но повечето са в пенсионна и предпенсионна възраст. „Имам работещ колега на 82 години", добави проф. Миланов. Според него причината за отлива е в това, че парите от клиничните пътеки не стигат до анестезиолозите.

Около 800 лв. е средната основна заплата на доктор в интензивно отделение в столичните реанимации. „С допълнителните пари стигат до 1300 лв. Това обаче прави 700 евро, а където и да е в Европа стартовото възнаграждение е 5000 евро", подчерта проф. Миланов.

Въпреки че два пъти ГЕРБ гласува докладът за оскъпяването на лекарствата да не се дава на прокурор, министър Десислава Атанасова обяви, че тя лично ще го предаде на прокуратурата и на комисията за корупцията „Янев", която разследва далаверите по висшите етажи. Докладът на временната комисия, която откри нарушения при предишния здравен министър Стефан Константинов, беше одобрен вчера. Десет месеца той е забавил приемане на наредба, в резултат на която при прехвърляне на плащането на лекарствата от Министерството на здравеопазването към касата се е стигнало до оскъпяване от 400% за някои медикаменти. Междувременно Сметната палата внесе в НС своя доклад за цените на лекарствата.

Синият депутат Ваньо Шарков пък предложи актуализация на бюджета на касата, така че 50 млн. лв. от спрения от Конституционния съд трансфер от НЗОК към МЗ да се дадат на болниците, за да не ги прибере Дянков. Депутатите обаче нямат право на такива инициативи.

„На мен тези 50 млн. лв. не ми трябват", казал преди ден пред здравната комисия заместник финансовият министър Владислав Горанов.

Според закона за бюджета надзорният съвет на касата може да посегне към тези пари, ако има недостиг на средства в приходната част. „От резерва на касата сме взели досега 199 млн. лв. и остават още 70 млн. До края на ноември ще е готова проверката за 23 млн. лв. надлимитни дейности на болниците. Ако има нужда, ще им платим и с тези пари", обясни шефът на НЗОК Пламен Цеков. В противен случай 50-те млн. лв. от здравните вноски ще отидат в бюджета.


Доктор Миро мечтае да стане кардиолог

Отрасъл като сираче в столично гето, днес той е отличник в Медицинския университет
Теодора ЙОЛЧЕВА

„Ето там живее доктор Миро", махва с ръка възрастна ромка към скромна къща в столичния кв. „Христо Ботев". Под струите на ноемврийския дъжд по калните улици на едно от гетата в София бързо си припомняш смисъла на бабината приказка „от него ще излезе човек". Защото именно оттам е излязъл един от отличниците на столичния Медицински университет Мирослав Ангелов. Второкурсникът, който има успех 5,67, преследва неуморно мечтата си да стане лекар. Нищо че не знае що са частни уроци, скъпи колежи или лагери в чужбина.

На Миро в никакъв случай не са му се паднали четворка валета в житейския белот. Момчето принадлежи към най-бедния и изостанал етнос у нас - ромския.

Има обаче късмета да има разумни и трудолюбиви родители. Баща му работи като началник-влак, а майка му е счетоводител. За жалост и двамата умират от сърдечни заболявания. До голяма степен това определя и мечтата на останалото сираче момче: да стане кардиолог.

Миро пораства с баба си Добрина и брат си Трендафил. И двамата много се гордеят с него и още пазят у дома ученическа тетрадка, в която малкият е писал съчинение за мечтата си да стане доктор. „Когато завърших гимназия, все още преживявах тежко смъртта на мама

Това се отрази на ученето ми и на приемните изпити не успях да изкарам бал, достатъчно висок за медицина", разказва студентът. Успехът обаче стигнал за колежа „Йорданка Филаретова", където Мирослав завършил с отличие за медицински лаборант. След това започнал работа в болница „Токуда".

Мечтата му един ден и пред неговото име да стои титлата доктор оживяла, когато чул за проф. Ивайло Търнев. Именитият невролог от Александров-ска от години подготвя будни и любознателни ромски деца, които искат да правят кариера в медицинска специалност. Той оценил амбицията на момчето и се съгласил да му помага в подготовката.

Резултатът не закъснял: Мирослав изкарал отлични оценки на изпитите и бил приет медицина в три университета. Избрал столичния, за да е близо до дома и близките си. Категоричен е, че и в бъдеще нещата ще останат така. „Засега нямам планове да практикувам в чужбина, въпреки че знам, че там заплатите са много по-големи", признава момчето. И обяснява простичко мотивите за решението си:

Имам морален дълг тук

26-годишният бъдещ медик е сигурен, че и в България човек може да се реализира, ако работи усърдно. Смята, че трябва да бъде пример и за другите роми около себе

си: посреща с радост всеки от махалата, който идва да търси помощ от него - било за уроци или за високо кръвно.

Малкото си свободно време студентът обича да споделя с другите стипендианти'на „Отворено общество", които вече са 80. Младежите на шега наричат себе си

голямото ромско лекарско семейство

Обичат да се разхождат, да посещават театрални постановки, да слушат музика.

„Старая се да се усмихвам и да работя напук на трудностите. Пожелавам си само да сме живи и здрави. Нямаме никакво право да се предаваме", категоричен е д-р Миро от кв. „Христо Ботев".


Сметната палата: НЗОК с най-големи харчове за илачи в ЕС
Скъпите лекарства на прокурор

Атанасова изпрати доклада за цените на държавното обвинение
СИЛВИЯ НИКОЛОВА, Мина Маринова

Прокуратурата се захваща със скока в цените на лекарствата. Това ще стане, след като здравният министър Десислава Атанасова заяви вчера, че лично ще предостави на държавното обвинение доклада на експертната комисия в Народното събрание за поскъпването на илачите. Както „Монитор” писа, в него се посочва, че цените на лекарствата през последните години са се увеличили заради законодателни неуредици, което довело до „значителна загуба на публичен ресурс”. Например при прехвърлянето на медикаментите за заплащане от НЗОК, касата не е разполагала с подзаконова база за договаряне на отстъпки. Констатациите в документа бяха одобрени вчера от депутатите при гласуването в пленарна зала. „Ще предоставя доклада и на временната парламентарна комисия за борба с корупцията по високите етажи на властта”, закани се още Атанасова. Минути по-късно шефът на комисията Яне Янев потвърди, че съвсем скоро ще подхване темата с „лекарствената политика, високите цени и олигарсите в сектора, които са финансирали представители на Тройната коалиция”.

Междувременно вчера Сметната палата внесе в парламента одит за регулирането на цените на медикаментите за периода 2008 г. - 2011 г., НЗОК е харчила най-много пари за лекарства, като всяка година средствата са се увеличавали. В същото време здравноосигурителните фондове на останалите страни в ЕС са намалявали разходите си за медикаменти, става ясно от проверката. Увеличението за 2009 г. е 5,2%, докато през 2010 г. достига значителните 22,9 на сто. Към средата на миналата година скокът е толкова голям, че разходите стават два пъти повече спрямо тези през 2007-а. Тогава годишно касата е харчила 363,5 млн. лв., през 2008 г. - 389,2 млн. лв., през 2009 г.- 409,4 млн. лв., през 2010 г.- 503,1 млн. лв., а през 2011 г. - достигат 661,9 млн. лв.

Въпреки завишените разходи се оказва, че средствата за илачи на глава от населението у нас са най-малко в ЕС – 90 евро годишно спрямо 116,6 евро за Естония, например. Оказва се, че голяма част от парите, отпускани от НЗОК са отивали за покриване на надценките на медикаментите и заплащането на скъпи оригинални лекарства

Вместо за по-евтини генерични, които имат същите качества.

Най-висок ръст на разходите на касата за лекарства бележат тези за неинсулиново зависим диабет, хемофилия и хронична обструктивна белодробна болест, инсулти, хипертония и онкологични заболявания. Харчовете за тях са се увеличили общо с 1 млн. лв., като най-много са нараснали разходите за медикаментите срещу захарната болест – с 33 911 лв. през 2011 г. спрямо 2010 г., както и за обструктивната белодробна болест, където увеличението за същия период е 11 403 лева.

Програмата за онкологичен скрининг „Спри и се прегледай” ще заработи от началото на следващата година и всички задължително трябва да минават през профилактични прегледи за рак. Това каза вчера министърът на здравеопазването Десислава Атанасова.

„Проектът се забави в годините, но вече има реализация по някои от лотовете. Има спечелена обществена поръчка за реализация на информационната система и тя в момента се работи”, обясни Атанасова. Става дума за регистър, в който ще бъдат попълнени всички данни за извършения преглед на всеки, който е минал през скрининга.

„Избрани са изпълнителите – гинеколози, мамолози и т.н. Когато заработи информационната кампания и когато е готов лотът за скрининговия регистър, тогава могат да започнат и прегледите”, уточни Атанасова. Вчера в присъствието на премиера Бойко Борисов тя получи договор за 16 млн. лв. по проекта „Нови възможности за лекарите в България”. Премиерът обясни, че непрекъснато се откриват нови болници и възниква необходимост от млади специалисти. „Затова държавата ще инвестира в тях и ще направи всичко възможно да ги задържи у нас. Тези пари се дават, за да може завършилите вече лекари да придобиват специалност. Почти всяка седмица се откриват болници с най-съвременната апаратура и в българските лечебни заведения вече има супертехнологии. Затова ни трябват квалифицирани специалисти, които да работят с тях”, каза Борисов.   

- Проф. Пожарлиев, каква е диагнозата на българското здравеопазване от гледна точка на един хирург, който има зад гърба си 44 години работа?

- Българското здравеопазване кара „Мерцедес” с пари за „Трабант”. У нас има много добри професионалисти, които имат отлични резултати. И понеже се говори, че в последните години здравеопазването се е сринало, искам да кажа, че това въобще не е вярно. Вземете например хирургията – ние развихме безкръвните методи, така наречената лапароскопска хирургия. Направихме първите лапароскопски операции у нас и обучихме толкова лекари. Сега в много болници се оперира по този метод, който е последната дума на техниката за цял свят.

32 години съм началник на хирургията, 44 години имам хирургичен стаж и съм работил планова и спешна хирургия всеки божи ден. Направихме проучване на пациенти, оперирани преди 20 г. в Окръжна болница, и ги проследихме за 5-годишен период. След това отново през 20 г. И се оказа, че за този период броят на оперираните над 65-годишна възраст се е увеличил 6 пъти. Това е така, защото навремето тези хора просто не са се оперирали. А именно в тази по-късна възраст идват карциномите и всички усложнения. В същото време смъртността е намаляла 5 пъти. Анализът ни сочи, че за период от 40 години десетократно се е подобрило и лечението, и резултатите. Значи няма никакво влошаване на здравнатa грижа през последните години. Допреди 20 години нямаше консумативи и апаратура. Те бяха главно внос от бившия соцлагер. И се изписваха за период от 5 години. Сега, ако има пари, може да се купи всичко. И в големите центрове има това, което има всяка западна болница.

- От какво зависи успехът при тези сложни операции?

- От възможностите на лекаря и от необходимата апаратура, инструментариум и консумативи. Ето, разви се и инвазивната кардиология. В цялата страна се направиха центрове. Може да се постави стенд на всички, които имат коронарни проблеми. След 2 дни те излизат от болница и започват работа, а са били с 90 процента запушени кръвоносни съдове. Живеят пълноценен живот 10 години и повече. Познавам стотици такива хора. Ние оперираме 70-80-годишни с рак на дебело черво и на стомаха и те живеят над 5 години след интервенцията. Разбира се, процесът трябва да се хване малко по-рано, за да имаме желания успех. Разви се и кардиохирургията и наистина има отлични резултати.

- Къде тогава е проблемът – явно „Мерцедесът” може да се кара и с по-малко разходи, като за „Трабант” например?

- Вземете най-елементарната хирургична интервенция – една херния у нас се заплаща от Здравната каса около 500 лева. В света това струва 5000 лева. И не става дума за лекарската заплата, а за цената на самата операция – а тя включва съвременни операционни, инструментариум, конци, консумативи, престой в болницата... Всичко, което е необходимо. За лапароскопска операция на жлъчка Здравната каса дава около 800 лева, като пациентът трябва да плати консумативите. А в цяла Европа тази за тази операция се заплащат минимум 6000 евро – 12 хиляди лева. Разликата пак е над 10 пъти. Операцията за рак на дебелото черво и на стомаха у нас е остойностена на 2050 лева. В цяла Европа е над 15 000 евро. В коремната хирургия всички операции, които се покриват от Здравната каса, са една десета от реалната им стойност. А нашите резултати са над средноевропейските.

Ще разсипем здравеопазването, защото с тези цени не може да се купува съвременна апаратура и инструменти и лекарите няма как да ги познават и да ги ползват. А българските болни ще отиват да се оперират в чужбина, ще плащат луди пари за по-лоши резултати.

Касата казва: това струва толкова, ти се оправяй. Ето какво предлагам. Имаме добри съвременни хотели и ресторанти. Защо не върнем „Балкантурист” и кебапчето да струва 30 стотинки, кюфтето 25 стотинки, супата – 5 ст., а леглото 10 лева. В какво ще се превърнат тези заведения?

- Не е редно обаче пациент, на когото му предстои операция, да трябва да плаща за конци, инструменти...

- Разберете, че с това, което имаме, няма как да се извърши операцията. С трактор в Космоса не може да се излети. Трябва космически кораб. Пациентите с право протестират, но лекарите не са виновни. Съвременна медицина не може да се работи с инструменти от миналия век. Вече се използват атравматични конци, апарати за хемостаза, има ултразвукови скалпели... Например един 5-милиметров хемостатичен инструмент за операция, който се ползва само един път, струва 1800 лева. Е, кой да го плати? Не може лекарят да е поставен пред условия да оперира с каквото има на разположение. Трябва му точният скъп инструмент, защото от него в голяма степен зависи резултатът. Днес оперирах жена, която преди това беше оперирана 5 пъти. Имаше останала пъпна херния, която създаваше сериозни проблеми и възможност за усложнения. Успях да вляза лапароскопски в корема, освободих всички сраствания и отвътре сложих платно. Така операцията стана само с 4 дупчици, но заради срастванията тя можеше да се направи само с този инструмент. И добре, че го имах за демонстрация и обучение. Как да обясниш на болния, че накрайникът е само за еднократна употреба и струва 1400 лева.

- Хората въобще не са доволни от здравеопазването като цяло.

- Те имат изключителни очаквания към личния си лекар. А той на практика е като разпределител - подготвен е добре, но не може да отговоря за всички проблеми. И ако има сериозно заболяване, усложнения, за да се открият навреме, трябва да се търси специалист. В този процес и пациентът трябва да вземе участие. Човек, като си купува обикновен телевизор, се оглежда, сравнява и се консултира. А за здравето си понякога не прави и елементарното. Например един мъж над 50 години трябва да си изследва хормонa на простатата. Защото, ако е увеличен над 4 единици, има риск от простатен карцином. Сега прегледах мъж с показател 150 и карцином на простатата. Той е интелигентен и досега не е знаел, че това изследване трябва да се прави поне веднъж годишно, така както жената трябва да преглежда гърдите си. Кой днес профилактично си прави ехография? А това е един напълно безвреден метод и имаме достатъчно апарати. Ехографът може да открие дали в черния дроб има промени. На него се виждат матка и яйчници, бъбреци, жлъчен мехур... Не е нужно човек да има оплаквания или болки, за да бъде болен. Лошото е, че той може да бъде много болен, без никакви оплаквания и болки. Както този мъж.

Най се дразня, когато чуя признанието: „Аз нямам оплаквания и досега не съм ходил на доктор”. Миналата седмица идва на консултация 65-годишен мъж с остра форма на жлъчка, при това и пожълтял. Тресе го, има температура, а жлъчката му - гангренозна. Питам го – ти не знаеше ли, че имаш камъни в жлъчката, а той ми казва, че не го е боляло и въобще не се е изследвал. Оперирах го, но защо трябваше операцията да е толкова сложна и да чака до последно. Така че грижата трябва да е двустранна. В Европа, за да стигнеш до джипито, се записваш и чакаш ред – понякога седмици. За специалист се чака с месеци, дори да си платиш. А ние искаме личният лекар да е 24 часа на разположение на всички пациенти.

- В малките градове и селата положението е лошо – няма специалисти, закриват се отделения и дори болници...

- Вярно е, че добрата медицинска помощ и специалистите са съсредоточени в големите университетски градове. Каква е организацията по света? Във всяка клиника или отделение има един шеф, един заместник и в зависимост от броя на леглата и от оборота още 4 или повече специалисти. Останалите места са за млади доктори. Те са назначени на работа, за да специализират. Те трябва да са толкова, колкото болницата прецени, че има нужда, за да работи активно. И болницата да им плаща. Трябва да има и приемственост – да има началник, заместник, специалисти и специализиращи, които да работят и да учат. Как може на 60 години да си асистент? Това е смешно. В света няма такава практика. Нека асистентът да отиде в болницата в Девин или където има нужда от лекар, и да лекува.

- Той обаче не отива, а малките болници се закриват...