02 юни 2011 г. Тема: здравеопазване


Вратичка в закона създава нелоялна конкуренция



страница4/4
Дата01.06.2018
Размер0.62 Mb.
#69807
1   2   3   4

Вратичка в закона създава нелоялна конкуренция
Едни търговци регистрират евтини лекарства, които не внасят, и това принуждава други да свалят цените. Това обаче не е свободна конкуренция
Елена Петкова

Над 30 лекарства, главно за тежки и редки заболявания, не се внасят на българския пазар, но фигурират в позитивния лекарствен списък и по закон трябва да се заплащат напълно или частично от здравната каса. Това е нарушение, но законът не е достатъчно ясен, а глобите са незначителни. А резултатът е, че това на практика води до изкуствено понижаване на цените на заместващите ги лекарства на пазара и съответно по-ниски приходи за другите компании.

Как става така

"Може да го регистрираш на нереално ниска цена, да го вкараш в позитивния списък и цялата група сходни лекарства да получи нереално ниска реимбурсация (възстановяване на сумата от здравната каса), от което и пациентите, и производителите страдат," коментира изпълнителният директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България Деян Денев.

Регистрирането на лекарства, които не се внасят, не е разрешено. Нормативната уредба обаче не е пълна - сега фирмите са длъжни да информират, че спират вноса на даден продукт, но няма определен срок за това. Максималната предвидена глоба е до 3000 лева, което не притеснява фирмите в бранша. Затова тази практика продължава.

Нарушителите

"Тева Фармасютикълс България" ЕООД е една от фирмите, които са регистрирали лекарства в позитивния списък, но реално не ги внасят на българския пазар. "При тях имаше сигнали за липсата на 14 медикамента", съобщиха от Министерството на здравеопазването. Към момента фирмата е признала за липсата на един лекарствен продукт - "Тамоксифен", който се използва за лечение на онкологични заболявания и се заплаща от НЗОК. "Заради липсата му в момента пациентите са принудени или да доплащат, или да прекъснат лечението си", коментираха от здравното министерство. Представители на фирмата обаче не бяха открити за коментар.

Нелоялна конкуренция или лошо планиране

Освен тази фирма има и други, които са регистрирали по няколко лекарства, без да ги продават в България. Имената им все още не са известни. Сред тях фигурират и имената на големи генерични компании, твърдят източниците на в. "Пари". Причините за тази ситуация обаче са много и няма единодушие между участниците на фармацевтичния пазар. "Става дума по-скоро за лошо планиране", обясни ситуацията Деян Денев.

Сегашната ситуация позволява на някои участници на пазара да "попречат" на своите конкуренти, който обаче няма нищо общо със свободната конкуренция. Дадени медикаменти, обикновено за лечение на редки и тежки заболявания, биват регистрирани у нас на нереално ниски цени. Касата определя процента на реимбурсиране по най-ниската цена в съответната група лекарства. Така тези медикаменти влияят много силно за понижаването на степента на субсидиране, а оттам и на цената на останалите медикаменти в групата. Реално обаче те не фигурират на пазара, но за сметка на това понижават принудително стойността на останалите лекарства от групата, без това да е в резултат на конкуренция. От това страдат и пациентите, които нямат алтернативна за набавяне на необходимите им медикаменти. Здравното министерство също е с вързани ръце, защото няма начин да достави липсващите медикаменти чрез чужди дистрибутори, след като те вече са регистрирани и би трябвало да се продават в аптечната мрежа.

Според изпълнителния директор на "Софарма" Огнян Донев става дума за липса само за лекарства от миналото. "Това са стари регистрации, които не са били подновени, а фирмите са забравили да ги оттеглят", казва Донев. Според него тези лекарства не правят дефицит на пазара. "Те са просто опашка на дадена група медикаменти", казва той.

От другата страна

Пациентските организации не търсят причините за появата на лекарствата фантоми, а решение на проблема. Според председателя на Националната пациентска организация д-р Станимир Хасарджиев трябва спешно да въведат критерии за наличност на медикаменти на пазара. "Ако има една опаковка от определено лекарство в Каспичан, това означава ли, че то е налично на пазара", коментира той. В момента здравната комисия към парламента гледа промени в закона за лекарствата, които тази вратичка да бъде затворена. Поправките предвиждат компаниите да бъдат задължени да предупреждават година и половина преди да спрат вноса на дадено лекарство. Така описаната ситуация вече няма да е възможна и фирмите с лекарства "фантоми" ще бъдат санкционирани.
30 лекарства, които са регистрирани за продажба у нас, не се внасят от фармацевтичните компании

3 хил. лв. е максималната глоба, ако компаниите не прекратят регистрацията на тези продукти


Много е трудно да се докаже кое лекарство липсва

Д-р Станислав Хасарджиев, председател на Националната пациентска организация

Лекарствата фантоми не се внасят по различни причини, една от които е подбиване на цените. В някои случаи пациентите са принудени да си набавят медикаментите по други, алтернативни канали, като плащат много по-скъпо. Когато обаче тези лекарства са регистрирани и не се внасят, пациентите нямат избор. Министерството на здравеопазването също е с вързани ръце, защото не може да ги набави чрез чужд дистрибутор.

Същността на проблема е в това, че е много трудно да се докаже кое лекарство реално липсва на пазара. Ако има една опаковка от определен медикамент в Каспичан, това означава ли, че то е налично на пазара? Затова промените в закона за лекарствата не решават проблема напълно. Не бих казал, че компаниите производители на оригинални лекарства правят подобни неща, защото те също са потърпевши.
Това може да намали приходите на другите

Деян Денев, изпълнителен директор на асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България

В нашата асоциация няма фирми, които да са регистрирали дадени лекарства и да не ги внасят на българския пазар, защото тук става въпрос за продукти под патент. Дори се наложи оттеглянето на някакъв продукт поради причини, свързани с цени - реферирани, това се прави по закон. Има и друг вариант, при който продуктът фигурира в позитивния списък, но го няма реално на пазара. По-скоро обаче това се получава при генеричните лекарствени компании.

Не мисля, че става въпрос за изгода, а за лошо планиране. Те вкарват продукта, надявайки се, че по някакъв начин ще успеят да го продадат на пазара, но поради производствени, логистични или други причини не постигат целите си. Не смятам, че има зъл умисъл, макар че и това е възможно. Регистрира се даден продукт, за да се

намали реимбурсацията на конкуренцията. Може да го регистрираш на нереално ниска цена, да го вкараш в позитивния списък и цялата група сходни лекарства да получи нереално ниска реимбурсация, от което и пациентите, и производителите страдат. И това е възможно, макар че не сме засекли такива неща до момента.
На пазара липсват само лекарства от миналото

Пгнян Донев, изпълнителен директор на"Софарма"

Може да съществуват няколко причини за липсата на някои регистрирани лекарства на пазара. Първо вероятно това са стари регистрации, които не са били подновени, а фирмите са забравили да оттеглят регистрациите им. Второ, вероятно за тези лекарства няма достатъчно потребление на българския пазар и компаниите са спрели да ги внасят. В такъв случай обаче те са длъжни по закон да прекратят регистрацията на съответния медикамент.

Ако не го направят, трябва да търпят съответните по закон санкции. Това по мое мнение са лекарства, които не правят дефицит. Това не са онези лекарства, за които говорят пациентските организации. Тези лекарства са просто опашка на дадена група медикаменти. Вероятно става дума за лекарства от миналото, за които вече няма търсене.
Ние нямаме лекарства, които да са регистрирани, но да не се внасят”

"Актавис"
Промените в закона за лекарствата донякъде решават този проблем. Те задължават фармацевтичните компании да предупреждават здравното министерство година и половина преди да спрат вноса на дадено лекарство

Д-р Хасан Адемов, член на комисията по здравеопазване към парламента


Как да получим пари от Норвегия
В началото на 2012 г. ще може да се кандидатства с нови проекти
В началото на 2012 г. фирми, неправителствени организации, общини и държавни институции ще може да кандидатстват с проекти за субсидии от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ЕИП) и Норвежката програма за сътрудничество в България. Парите, до които те ще имат достъп до 2014 г., са 126.6 млн. EUR, като 97% от тях са предоставени от Норвегия. Достъпните субсидии са три пъти повече от усвоените по време на предишния програмен период 41.5 млн. EUR. С тях бяха финансирани 64 проекта и два фонда - за неправителствени организации и за стипендии.

Как се кандидатства

Очаква се до средата на 2011 г. да бъде подписан меморандум за разбирателство между България и страните донори (по Норвежката програма донор е само Норвегия, а по Финансовия механизъм на ЕИП - Норвегия, Лихтенщайн и Исландия, но водещото участие е на Норвегия, която осигурява 95% от парите). След подписването на меморандума вече ще се определят и конкретните условия за кандидатстване, график за обявяване на отделните процедури, размер на финансирането, което може да се получи, и т. н. Информацията за всяко ново набиране на проекти ще бъде публикувана на сайтовете norvegia. bg или eufunds.bg.

Освен че предстои да бъдат фиксирани конкретни условия към новите кандидати, като цяло същността на процедурата за кандидатстване няма да се промени. Тя е сравнително лесна, бърза и подобна на кандидатстването с проекти по оперативните програми, казват бенефициентите, кандидатствали до момента. В същото време субсидиите от Норвежката програма и Финансовия механизъм на ЕИП са доста по-големи. Досега фирмите можеха да получат до 60%, неправителствените организации до 90%, а общините дори до 85%.

Най-много субсидии за ВЕИ и околната среда

ВЕИ проекти и такива, свързани с опазване на околната среда, са получили най-голяма финансова подкрепа в България по време на програмния период от 2007 до 2009 г. - над 16 млн. EUR. Близо 5 млн. EUR са били заделени за реставрацията на исторически паметници. Сред тях са Шуменската крепост и античният стадион на Филипопол, както и за дигитализацията на исторически ръкописи. Голяма част от финансирането в област "Здравеопазване и грижа за децата" с общ размер 4.6 млн. EUR пък е била изразходвана за подобрението на средата в детски градини в няколко български общини.


Успешните проекти

3000 деца от 31 училища са посетили първата учебна биоферма в България
Проектът е по инициатива на фондация "Биоселена" и е на стойност 243 хил. EUR
Как се прави лютеница, конфитюр от ябълки, хляб, сирене или масло. Това са все неща, които децата могат не само да видят, но и да направят сами в първата в България учебна биоферма "Слънчева градина" край Пловдив. Напролет те участват и в засаждането на зеленчуци, а наесен - в прибирането на реколтата. "Много по-интересно и забавно е, отколкото виртуалната ферма в интернет, казва управителят на фондацията за биоземеделие "Биоселена" Стоилко Апостолов. Организацията е инициатор на проекта, в който получава подкрепата и на Аграрния университет в Пловдив, норвежкото кралско дружество за развитие Norges Vel и Столичния център за работа с деца.

Само за една година, откакто работи, фермата е била посетена от 3 хил. деца от 31 училища, основно от София. А това е два пъти повече от очакваното.

Колко струва една добра идея

Изграждането на учебната биоферма излиза около 243 хил. EUR, като 89% от сумата са грант от Норвежката програма за сътрудничество за икономически растеж и устойчиво

развитие в България. За останалата част от нужното съфинансиране помагат 4-те партньора в проекта. В момента "Слънчева градина" вече работи самостоятелно и на пазарен принцип. За посещението във фермата се заплаща по 10 лв. на дете. Половината от деня децата прекарват във фермата, където заниманията им се водят от обучени специалисти, а през останалото време посещават пловдивските забележителности. "Всеки, който иска да дойде, може да провери в сайта ни за свободните дати и да направи заявка", обяснява Стоилко Апостолов. Посещението може да бъде организирано като еднодневна училищна екскурзия или просто родителят да заведе детето си там индивидуално.

Лесно ли се получава финансиране

"За Норвежката програма разбрахме преди време от медиите. Вече имахме проектен опит с Швейцарската програма и сравнително лесно успяхме да си намерим партньори, да разработим проект и да го изпълним. Правилата бяха ясни и лесни", разказва Апостолов. От фондацията искат да изградят поне още една учебна биоферма, евенатуално по-близо до София. Във Франция например броят на такива стопанства е около 1500. Имаме много идеи и чакаме с нетърпение новата фаза на програмата, казват от фондация "Биоселена".

Дарина Черкезова
Решение Общините получават 4 млн. лв. за обслужване на дългове към фонд ФЛАГ

До 4 млн. лв. е сумата, която ще може да получат общините от държавата, за да покрият такси и лихви, свързани с обслужването на заемите им от фонд ФЛАГ, през 2011 г. Това става ясно от правителственото постановление, прието вчера. Сумата е в същия размер, както и за предходната 2010 г. Новото е, че ако се реализират икономии на средствата за финансово подпомагане през тази година, те ще може да се предоставят на местните власти, за да възстановят извършените от тях разходи за лихви и такси по заеми от 2009 г. Непокрити са останали около 400 хил. лв., показва справка на фонда. Към момента само 31 общини, които получават заеми с преференциални условия от ФЛАГ, нямат право да получават държавни субсидии за платените такси и лихви. За останалите покритието е в размер на 40 до 90% в зависимост от оценката на кредитния потенциал на съответната местна власт.


Вече може да се прави онлайн справка за държавните помощи

Заради разминаване между данните, с които разполагат държавните органи и самите бенефициенти, голяма част от проектите им бяха отхвърляни

Вече е възможно да се прави безплатна онлайн справка за получените от всяка компания минимални държавни помощи за 3-годишен период. Това става само с въвеждането на идентификационен номер по БУЛСТАТ, съобщават от Министерството на финансите (МФ). За целта от ведомството са разработили нов модул към съществуващия "Регистър на минималните помощи", който е достъпен на адрес http:// minimis.minfin.bg. Проверката може да се прави от бенефициенти, управляващи органи по оперативните програми и администраторите на минимални помощи.

Досега липсваше възможност за точни справки и се получаваше разминаване между данните, с които разполагат държавните органи и самите бенефициенти. Това бе една от основните причини за отхвърлянето на около 50% от проектите по Оперативна програма "Конкурентоспособност" по последните схеми за технологична модернизация на предприятията. Сега те ще могат да направят предварителна проверка и евентуално да засичат неточности в базата данни.

Междувременно от Управляващия орган на програма "Конкурентоспособност" обявиха, че планират да отпадне искането за представяне на декларация за държавни помощи, като за сметка на това се прави служебна проверка. Друга идея бе да отпадне наказателната отговорност при погрешно декларирана от кандидата информация за получените от него държавни помощи, като се даде възможност да представи коректната информация, а не директно да се отхвърля целият проект.
Националната библиотека вече е дигитална

Чрез електронен регистър се прави справка за издадените книги в България

Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" вече има и т.нар. дигитална библиотека. Направен е и регистър на издаваните книги в България. Те са създадени благодарение на проект, финансиран от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.

Цената

Първоначалната стойност е била 596 923 EUR, но заради забавяне на старта, кризата и поевтиняването на техниката са спестени пари и така той е струвал 550

748 EUR. "95% от парите са безвъзмездна помощ по механизма, а останалите са средства от държавата", обясни зам.-директорът на Националната библиотека Анета Дончева.

Какво е направено

Закупена е висок клас сканираща техника, техника за трайно архивиране и система за сигурност с нов антивирусен софтуер. Благодарение на тях в дигиталната библиотека на сайта http://www. nationallibrary.bg може да се четат стари документи. Те са сканирани в три проекта. Първият е "България през 14-и век", като са дадени обзори на 10 ръкописа, преведени на новобългарски и английски език. Вторият проект е "Сиджили" - съдебните регистри от времето на Османското владичество. Третият проект е "Целокупна България", като са сканирани български периодични издания.

Информацията е на български и на английски език. Достъпът до материалите е безплатен. "Ще има и платени услуги - за материали, които имат уникална ценност или са защитени от авторски права", обясни Анета Дончева.

Освен дигиталната библиотека е създаден и национален регистър на издаваните книги в България. Доспъп до него имат 27 български издателства и електронни книжарници. Националната библиотека ще продължи да поддържа регистъра и в бъдеще, а не само в рамките на проекта, спечелил евро-финансиране.

Красимира Янева


Лекарите поискаха увеличение на някои клинични пътеки
Стойността на някои клинични пътеки да бъде увеличена от 1 юли тази година. Това ще предложат на Министерския съвет от Българския лекарски съюз (БЛС) и здравната каса. Шефът на съсловната организация Цветан Райчинов обясни пред Медияпул, че ще настояват за по-висока цена на пътеките за инвазивна кардиология, пулмология, гастроентерология, ортопедия и урология. Причината за предложението им е, че те са недофинансирани.

Миналата година стойността на пътеката за инвазивна крадиология беше редуцирана, тъй като се установи, че чрез нея болниците са източвали здравната каса. Райчинов заяви обаче, че искат покачване на стойностите за терапевтичните дейности като например лечението на инфаркт. Според шефа на БЛС увеличението на клиничните пътеки няма да наложи корекции в бюджета на НЗОК.

Райчинов коментира и намерението на здравния министър Стефан Константинов клиничните пътеки да се заменят с диагностично свързани групи. Той заяви, че БЛС има свой вариант, според който пътеките да се запазят, а дейностите извън тях да се финансират по цени в специализираната извънболнична помощ.


Кабинетът сложи „таван” на броя на чиновниците
Христина Рафаилова

Правителството ще ограничи увеличението на държавната администрация със законови промени. На заседанието си вчера кабинетът прие изменения в Закона за държавната администрация. Според тях броят на служителите в публичния сектор няма да може да се увеличава. Предвижда се единствено възможността щатните бройки във ведомствата да бъдат намалявани. Ограниченията за нарастването на бюрократичния апарат ще

важат за всички министерства, изпълнителните и държавните агенции и областните администрации. При възникване на нужда от нови служители в някоя институция бройката ще бъде попълвана от наличния състав в други структури на ведомството. Министерствата ще могат да се договорят помежду си за размяна на кадри. Промените в закона не засягат общинските администрации.

Министерският съвет прие и новия Класификатор на длъжностите в държавната администрация. В него длъжностите са оценени по четири основни фактора — знания и умения за осъществяване на функциите на заемания пост, свобода на вземане на решения, влияние на взетите решения и умения за работа с хора.




И лекари, и сестри масово напускат болниците
Нарочно бавят единната информационна система на НЗОК, защото тя би прекратила кражбите
Интервю на Аделина Делийска

Ваньо Шарков е роден на 25 септември 1962 г. в Белоградчик. По професия е лекар. Депутат е в 40-ото и 41-вото Народно събрание от квотата на Синята коалиция, зам.-председател на парламентарната комисия по здравеопазване.
- Г-н Шарков, започна ли според вас да оздравява тежко болното ни здравеопазване?

- В момента има един огромен проблем, на който за съжаление никой от Министерството на здравеопазването и подчинените му директно структури не обръща внимание. Става въпрос за липсата на кадрово обезпечаване на цялата система на здравеопазване в републиката. Непрекъснато повтаряме на управляващите, че ще дойде момент, когато ще има достатъчно пари за здраве, за качествена медицинска техника и оборудване, но няма да има кой да работи с нея. Защото медицинските специалисти непрекъснато напускат държавата ни и отиват да работят в чужбина. От здравните заведения напускат масово не само лекарите, но и медицинските сестри.

- Защо се случва това?

- От една страна, поради липса на достатъчно добро заплащане, за да могат тези високоспециализирани кадри да упражняват нормално своята професия. От друга страна, блокирана е системата за специализацията на лекарите и тяхното професионално израстване. И като не могат да го правят тук, те тръгват да се специализират в Германия и други страни от Европейския съюз, защото това им дава възможности за по-бърза реализация. Също така там получават по-добра финансова обезпеченост. А у нас, даже ако решат да се върнат, държавната политика е такава, че системата не ги стимулира.

Смятам, че Министерството на здравеопазването може много лесно да реши този проблем. Просто трябва да отпуши системата за специализация. Ще ви дам пример, за да не съм голословен – досега лекарите специализанти имаха право да получават трудови възнаграждения до две минимални работни заплати на месец, които в повечето случаи не получаваха. Вече системата е променена и те могат да вземат до четири минимални работни заплати, но, от друга страна, може и да е и само една минимална заплата. По тази причина никой медик не желае да работи и да специализира в България. Защото с тези пари нито може да се издържа, нито да води нормален живот. А от него се очаква да спасява живота и да се грижи за здравето на стотици пациенти.

- Какво се случва в Спешната медицинска помощ?

- Непрекъснато се променят концепциите по отношение на този сектор от родното здравеопазване. Все се говори за увеличаване на възнагражденията там, но това остава само в сферата на добрите пожелания и не се правят никакви реални действия. Всичко се отлага за неясното и необозримо бъдеще. Уж до 2010 година трябваше да бъдат увеличени работните заплати единствено в Спешната помощ с 10 процента. До момента заетите в този сектор все още не са си получили това обещано увеличение, но вече се говори за нови вдигания на парите и то с 50 на сто.

- Нали ще им пращат на помощ парамедици?

- За съжаление не се говори за парамедиците като за звено, което ще допълва Спешна помощ. А като за екипи, които ще заместват лекарите в спешните отделения, защото те стават все по-малко. Това е политика, която беше започната още по времето на тройната коалиция. Тогава бяха извадени спешните портали от системата на Спешна помощ и преминаха към системата на заведенията за болнична помощ. Много от колегите предпочетоха да излязат и да започнат работа в порталите, за да получават по-добри пари. Това е разбираемо, но обезкости откъм лекари системата на спешната медицинска помощ и влоши качеството на услугата. Смятам, че парамедиците трябва да допълват тази система, но трябва и ясно да се покаже загрижеността на държавата към лекарите, които и сега работят там.

- Какво се случва в проблемната НЗОК?

- Това също е един огромен проблем, за който много се говори и нищо не се прави там. Ще бъда съвсем конкретен – не се финализира единната информационна система в Националната здравноосигурителна каса и въвеждането на електронна здравна карта. Непрекъснато повтарям един пример – как така е възможно в Черна гора рецепти да не се изписват на хартия, а по електронен път, а тук не. Там всеки пациент с личната си здравна карта може да си взема лекарствата от всяка една аптека в страната.

Това е много съвременен и удобен начин, който е крайно време да се приеме и тук. И НЗОК ще може да получава по прецизна информация кой какви лекарства изписва, при кого отиват, кои са фармацевтичните фирми, които се опитват да злоупотребяват, правейки екскурзии в чужбина или други материални стимули, за да се пласират техните лекарства. Така могат да се спрат течовете на средства, които са предвидени за снабдяването с лекарства в страната. Досега не се въвежда единната информационна система, защото тя би прекратила кражбите и би попречила на недобросъвестни хора, управляващи системата на НЗОК, да злоупотребяват.

- Има ли злоупотреби, монополи, картели в снабдяването с медикаменти?

- По-същественият въпрос е дали съществуват фармацевтични фирми, които непрекъснато печелят договори с НЗОК за доставка на частично или напълно платените от касата лекарства. Безспорно съществуването на няколко структури в Министерството на здравеопазването, които ръководят политиката, беше проблем. Такива структури са комисията по позитивния списък, комисията по лекарствоснабдяването, отдел лекарствена политика, изпълнителна агенция по лекарствата и т.н. Виждате сама, че това са купчина от структури, през които бюрократичната процедура ставаше изключително обстоятелствена. А възможността за контрола им – все по-ниска.

Последните промени в закона за лекарствата, хуманната медицина и окрупняването на комисиите по позитивния списък и тази по ценообразуването намаляват бюрокрацията. Проблемът сега обаче е, че в новата комисия не влизат представители на пациентските организации, както и на лекарския и зъболекарския съюз. Участието на неправителствения сектор в определянето и контролирането на лекарствената политика е задължително. Защото гражданският контрол в болниците дава повече гаранции, че парите ще се харчат по предназначение. И участието на сдруженията ги прави съпричастни и отговорни към процеса.

- Таванът за избор на лекарски екип от 900 лв. е по-добро решение отколкото предишното или не?

- На пръв прочит сега е по-добре. Защото сегашното решение няма да дава възможност на хората, които не работят в интерес на пациента, а за джоба си, да злоупотребяват. На втори прочит обаче се вижда, че това са пари, които пациентът плаща само при свободно избран екип, който да се грижи за неговото здраве. Проблем има и той е в това, че все още има хора в системата, които правят този избор принудителен и не свободен.

Тук трябва да се намеси активно изпълнителната агенция „Медицински одит” към МЗ, както и на съответните контролни структури там. Те не трябва да допускат този избор да бъде опорочаван от лекарите и пациентите да бъдат принуждавани. Сумите сега са по-малки, но проблемът още не е решен. Нужен е много строг контрол в болниците.

- Възможно ли е да се въведе справедливост в осигуряването за здраве, така щото да не се вземат пари от едни съвестни и работещи граждани, за да се плаща лечението на други - неработещи и крадящи?

- Финансови загуби понасят лечебните заведения, които оказват помощ на пациенти, пострадали при кражба на електрически кабели примерно. Онова, което болниците са получили като финансови средства от бюджета, отива за покриването на тези разходи, но неминуемо са ощетени други пациенти. Но, вижте, има две групи пациенти в България. Едните си плащат осигуровките за здраве, а другите не.



Вторите от своя страна се делят на две групи – такива, които не си плащат, но държавата ги осигурява. Това са държавните и общинските чиновници, безработните, които са регистрирани в бюрата по труда, пенсионерите, децата. Всички те имат право на спешна помощ. Проблем възниква и когато те се нуждаят от продължително лечение в болниците. Има два пътя за решаване на този проблем – или да се създаде клинична пътека „спешна медицина”, която националните консултанти да направят, или МЗ да отпусне пари за тези пациенти без осигуровки.


Сподели с приятели:
1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница