06 април 2011 г. Тема: здравеопазване

Масирани хайки срещу незаконната търговия с тези лекарства започват инспектори от здравното министерство и от Изпълнителната агенция по лекарствата, съобщиха вчера от двете ведомства.

Две трети от нарушенията при проверките на ИАЛ в аптеките през 2010 г. са за даване на лекарства с рецепта, без клиентът да е имал такава. От 228 наказателни постановления през миналата година 157 са били за отпускане на лекарствени продукти без рецепта, а наложените глоби са в размер на 600 000 лв., уточни Янков. Според Закона за лечебните средства в хуманнната медицина санкциите за такова нарушение варират между 1000 и 3000 лева.

Хората масово посягат към антибиотика, без да се консултират с лекаря. Случва се да си купуват това, което пие съседката, обясни директорът на Изпълнителната агенция по лекарствата Александър Янков.

80% от българите пием антибиотиците в домашни условия, едва 20 на сто се приемат в болниците. Това съотношение в западноевропейските страни е още по-поляризирано - употребата на антибиотиците извън болниците стига до 95 на сто, обясни главният санитарен инспектор д-р Ангел Кунчев.

Националният консултант по микробиология проф. Тодор Кантарджиев подчерта, че на практика те спират да действат и бактериите продължават развитието си независимо, а нашия черен дроб се уврежда. Най-висока резистентност създават антибиотиците от вида на цефалоспорините и някои аминогликозиди, тъй като се изписват масово и организмът привиква бързо към тях.

Като рискови фактори за развиване на резистентност той посочи престой в болница повече от пет дни където бактериите могат под влиянието на други да станат силно резистентни, хронични заболявания, често преболедувани инфекции, лечение в последните 90 дни с антибиотици, както и неправилно изписани медикаменти. Затова проф. Тодор Кантарджиев препоръча дори при най-безобидното по наша преценка заболяване да не започваме самолечение, а да потърсим лекарска помощ.


Нова очна клиника откриват в Александровска
Премиерът Бойко Борисов и министърът на здравеопазването д-р Стефан Константинов ще открият утре реновираната Клиника по очни болести с новоизграден операционен блок към нея в Александровска болница. Тя е един от водещите в страната диагностично-терапевтични центрове с уникални иновативни хирургически и лазерни методи на лечение. Очна клиника е структурирана в три отделения за възрастни и едно детско очно отделение, където се извършва лечение по всички световни и европейски стандарти.


Медицинският риск влиза в НК
Специален текст в Наказателния кодекс ще даде определение за оправдания медицински риск по идея на главния прокурор Борис Велчев. Това стана ясно на среща вчера между главния прокурор Борис Велчев и заместник главния прокурор Галина Тонева с председателя на Българския лекарски съюз (БЛС) д-р Цветан Райчинов и шефа на етичната комисия проф. Милан Миланов. Те се споразумяха предварителните проверки, извършвани от прокуратурата, по случаи, касаещи лекарска небрежност, да се съгласуват и възлагат на Изпълнителната агенция за медицински одит (ИАМО). Беше обсъдено създаването на нов механизъм, по който да се определят експертите при разследванията, водени за лекарска небрежност, и те да се определят от научните дружества на лекарите, утвърдени от ИАМО и БЛС. Прокуратурата изцяло подкрепя идеята на БЛС за регистър на лекарските грешки.


Седемте гряха, които разболяват българина

За първи път у нас ще бъде отслужен молебен за здраве и любов на българския народ
Тютюнопушене, стрес, нерационално хранене, затлъстяване, обездвижване, злоупотреба с алкохол, употреба на наркотици са седемте здравни гряха, които разболяват българина. Класификацията е дело на д-р Тотко Найденов, която той ще представи на национална конференция.

Молебен за здраве и любов на българския народ пък ще бъде отслужен за пръв път в навечерието на Лазаровден в Манастирския комплекс "Свети Йоан Предтеча" в Кърджали.

Преди молебена ще се състои втората национална среща по обществено здраве "Проф. Тошко Петров" с директори на регионални здравни инспекции в страната, на която ще се представи монографията на д-р Найденов "Здравна азбука". Тя е одобрена от Министерството на образованието, младежта и науката през 2009 г. за учебно

помагало за здравна и сексуална култура

В нея се разглеждат социалнозначими, инфекциозни и половопреносими болести, предпазването от нежелана бременност, вредата от тютюнопушенето, алкохола, наркотиците, затлъстяването и обездвижването, а също и рационалното хранене.

По подобие на седемте смъртни гряха д-р Найденов е формулирал и седемте здравни гряха. Той ще направи и кратък обзор на демографското и здравното състояние на нацията, а Кърджали ще бъде обявен за "Град на здравната култура".

Очаква се директорите да подпишат декларация до Министерството на образованието, младежта и науката за задължително обучение по здравна и сексуална култура на учениците.


Кой ще плаща за здравето на Стария континент
В Германия смяната на тазобедрена става струва колкото 10 LCD телевизора
Населението на Европа застарява и това налага да бъдат променени традиционните източници за финансиране на здравеопазването. Обявени от някои експерти за отживелица, в някои държави финансирането на здравния сектор наистина се превръща в лукс. Затова все по-ясна става необходимостта от иновации, независимо че страни като Холандия и Швейцария се съпротивляват на промените.

Както няма безплатно сирене, така е невъзможно да има и финансирано от държавата здравеопазване .

Най-новите предложения на реформаторите са да намалят ролята на държавата в осигуряването на здравни грижи и да въведат конкурентен елемент. Съпротивляващите се на промяната пък са непреклонни, че система на здравеопазването без държавно участие означава безсърдечно здравеопазване. Добро за богатите и гибелно за бедните. Така дискусията какво да бъде бъдещето на здравеопазването на Стария континент е подчинена изцяло на емоционалните аргументи.

Мнозина все пак смятат, че без иновации разпадащите се, подкрепяни от държавата, системи ще се сринат, опитвайки се да се справят със застаряващото население, нарастващите разходи и трупащите се напоследък бюджетни дефицити.

В застаряващата Европа

разходите за здравеопазване ще растат

Статистиката рисува доста сурова картина. Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие разходите за здравеопазване в Европейския съюз ще нараснат с 350% към 2050 г., докато към този момент икономиката се предвижда да отбележи растеж от само 180%.

Вече е пресметнато, че само в Германия между 2020 и 2030 г. ще има голям пик на броя на възрастните хора - наравно с огромен спад на младите хора и населението в работоспособна възраст.

Това означава драматичен растеж на отчисленията за здравеопазване от индивидуалните доходи - до 20.7% до 2030 г. и над 23% през 2040 г. За сравнение делът през 1980 г. е бил само 11.4%.

Експертите определят като устойчив и ефективен модел на здравеопазването Холандия и Швейцария, като там финансирането идва от разнообразни източници и пациентите имат по-голям контрол над своето здраве.

За разлика от британската система на здравеопазване, където държавата управлява и осигурява здравната услуга, системите в останалата част от Европа, особено в Швейцария, Холандия и донякъде в Германия, разчитат в по-голяма степен на система на частно застраховане.

Швейцария е пример

за държавата с най-малко свръхпокровителствена система. Там предлагащите здравни застраховки компании определят своите такси и услугите, които предлагат - стига да се придържат към базовите услуги, договорени в швейцарския Закон за здравно осигуряване. Там пациентите внасят такси за покриване на някои разходи за спешна помощ и болничен престой. Швейцарските власти обаче осигуряват субсидии за по-бедните пациенти. Системата е разпределена в 26-те кантона на страната, които като цяло поддържат собствени услуги, без да разчитат на централизирана система. Гражданите имат предимството да избират коя здравна услуга по-добре отговаря на нуждите им, като избират между различни конкуриращи се застрахователи.

Въпреки децентрализираното естество на здравните грижи швейцарското правителство е създало система, в която застрахователите трябва да се регистрират, за да могат да продават пакетите си за здравни услуги.

Според правителствени статистики в момента има 87 регистрирани застрахователни компании. В резултат на по-малкия правителствен контрол швейцарската система е постигнала понижение на времето на изчакване за лечение и внедрява нови технологии и фармацевтични продукти, твърди лондонският Институт за изследване на гражданското общество, известен още и под името Civitas.

В повечето европейски страни се залага на хибридно финансиране

На други места в Европа, например в Холандия, се отдава предпочитание на хибридна система. Въпреки че холандските власти все още администрират здравните грижи и осигуряват субсидии за по-уязвимите групи, те също така насърчават пазар на конкуриращи се застрахователи подобен на този в Швейцария.

По всичко изглежда обаче, че Великобритания ще се окаже страната, където са необходими най-големи промени. Правителството на Дейвид Камерън е твърдо решено

да реформира 63-годишната британска здравна система

Тя в момента преминава през тотална реформа в опит да бъдат спестени около 1.7 млрд. лири годишно. Общопрактикуващите лекари ще поемат контрола върху възлагането на обслужването на пациенти. Английското правителство предлага да се премахнат стратегическите здравни власти и първичните тръстове за здравни грижи, които в момента са поръчители на здравните услуги, като се аргументира, че няма друг избор. Бюджетният дефицит в Обединеното кралство се задълбочава, а Националната здравна служба е сред най-големите му разходни пера.

И други държави, като Франция и Испания, също имат тежки дефицити

Според данни, събрани от ОИСР и статистическата служба на ЕС - Евростат, средно 74% от разходите за здравеопазване в Европа се финансират от публични източници като данъци и вноски в системата на социално осигуряване. Останалите 26% идват директно от частни източници.

Това вероятно ще се промени в резултат на икономическия срив, но начинът, по който европейските страни се справят с дефицитите си, и отражението на това върху осигуряването на здравни услуги във всяка държава ще бъде различен.

Ситуацията в Съединените щати също не е по-различна от тази в Европа. Има подобни опасения за криза, когато поколението на бейби бума навлезе в пенсионна възраст. По негова оценка към 2030 г. ще има 36.8 души над 65-годишна възраст на всеки 100 жители на САЩ. Нещо повече - много по-висок процент на възрастни хора се очаква в същия период в Италия, Испания и Гърция.

Като добавка към променящия се демографски пейзаж пациентите изискват по-високо качество на обслужване.

Идеята за послушния и неинформиран пациент с ограничено право на глас върху качеството и избора на здравна грижа се променя, казва Йохан Хиертквист, независим шведски консултант в областта на здравеопазването в Брюксел. "Твърде дълго хората са очаквали правителството да се грижи за тях, но сега изискват системата да е отговорна към тях и желаят да правят информиран избор," обобщава той.

Повишаващите се разходи за здравна грижа са наложили проучването на други начини за финансиране на системите на здравеопазването. Вече и правителствата не планират да разчитат почти изцяло на парите на данъкоплатците. Фредрик Ериксон, директор на Европейския център за международна политикономия в Брюксел, акцентира върху мащаба на проблема, пред който са изправени правителствата в Европа.

"През 1995 г. цената на смяна на бедрена става в Германия е била равностойна на покупката на телевизор с екран от течен кристал," пояснява той. "През 2008 г. обаче бихте могли да си купите 10 LCD телевизора срещу сумата, която плащате за подмяна на бедрена става."

Въпреки съпротивата срещу реформата тя реално няма алтернатива.
Колко харчим

Средното ниво на разходи в Европа за здравеопазване по данни от 2008 г. е било 8.3% от брутния вътрешен продукт (БВП). Франция е начело на класацията с дял от 11.2 на сто от БВП, следвана от Швейцария, Австрия, Германия и Белгия, които харчат между 10.6 и 10.2 дял от БВП за здравни услуги. Под средното за ЕС ниво от 8.3 на сто от БВП са новоприсъединилитесе към Стара Европа, но там също така е и Люксембург, който отделя 7.2 на сто от брутния си вътрешен продукт за целта. България е представена с дял от 7.3 на сто. Румъния е на последно място в таблицата с 5.5% от БВП за здравеопазване.

Възможно ли е храната, която консумираме всеки ден да е толкова опасна?

Малко хора се заглеждат в етикета, когато купуват даден продукт. На етикетите често има неразбираеми символи, обозначени като Е с различни номера, например: Е 103, Е 951 и така общо 1520 символа, които обикновено са неразбираеми, рядко им се обръща внимание. С тях се обозначават различните видове добавки към храните: оцветители, консерванти, антиоксиданти, стабилизатори, емулгатори, ароматизатори и подобрители.

Списъкът с разрешените и забранените добавки обаче не е публичен. Обикновеният купувач никъде не може да провери какво означават символите, числата и буквите. Нито какви опасности крие консумацията на храни с такива съставки.

Значителна част от тях са много вредни и са забранени със закон в редица европейски страни, САЩ и Австралия. Някои от добавките предизвикват алергии, диабет, други дразнят стомаха и влияят зле на функциите на мозъка.

E123 Амарант - оцветител, използва се при миксове за кейк, плодови пълнежи, желета; може да провокира екземи и хиперактивност, особено при астматици. Забранен в Норвегия и САЩ, употребата му е силно ограничена в Италия и Франция.

E151 Брилянтно черно - оцветител, дериват от въглен катран, използва се при сосове, сладкарски миксове; забранен в Дания, Австралия, Белгия, Франция, Германия, Швейцария, Швеция, Австрия, САЩ, Норвегия.

E210 Бензоева киселина - фенилкарбоксилова киселина; прибавя се към алкохолните продукти, сирена, подправки, замразени храни; в козметиката и фармацията; може да причини астма, особено при зависими от стероидни лекарства.

E211 Натриев бензоат - използва се като антисептик, хранителен консервант и маскиращ вкуса; портокаловите сокове съдържат високо количество, има го и в млечни и месни продукти, в подправки, както и в някои лекарства; може да предизвика обриви и да усили астма.

Е216 Парабен - възможен алерген, може да предизвика хронично възпаление на кожата.

Е220 Серен диоксид - реагира с редица вещества, които се срещат в храните, като витамини, минерали, ензими и мастни киселини. Може да предизвика астматични пристъпи и метаболитни промени при хора със забавени бъбречни функции.

Е223 Натриев метабисулфит - широко използван консервант и антиоксидант. Може да предизвика пристъп на астма.

E226 Калциев сулфит - използван като консервант в сандвичи, бисквити, зеленчукови и плодови пюрета. Забранен в САЩ. Причинява дихателни проблеми, ниско кръвно налягане и др.

Е249 Калиев нитрит - фиксатор на цвета и консервант при месото; може да окаже ефект върху пренасянето на кислород в тялото и да доведе до учестено дишане, замайване и главоболие, потенциален канцероген, не е разрешен при храни за бебета и деца.

Е320 Бутихидроксианизол BHA - използван като консервант, особено в храни, богати на мазнини, в бонбони и в месни продукти. Смята се за канцерогенен.

Е621 Мононатриев глутамат - използван като усилвател на вкуса във всякакви храни, включително в готвени ястия, особено в китайски ресторанти. Може да причини болки в гърдите, главоболие и др.

Е954 Захарин и неговите натриеви, калиеви и калциеви соли - имат канцерогенно действие, заради което са забранени в САЩ.

E951 Аспартам - изкуствен подсладител с протеинов произход, използван в напитки, снаксове, сладки, алкохол, десерти и др. Известен е под търговското име "Nutra Sweet", има доста странични реакции, както и има хора, алергични към него. Забранен е в САЩ, но широко употребяван от българските производители - често се среща и в бозата.

В интернет се намират длъжностните характеристики на всевъзможни професии, включително полевъд или бюфетчик. Има дори отделни за директор на държавно и на общинско училище. Обаче няма примерна характеристика за професията министър. А такава е неразделна част от трудовия договор според Кодекса на труда. Така че намерих празна бланка и след като проследих внимателно поведението на избран за случая министър, стигнах до извода, че в нея трябва да пише следното: Основни длъжностни задължения: Да прави колкото е възможно по-голямо шоу с елементи на цирково изкуство, дори ако това подлежи на допълнителна квалификация. Да знае точно кога да извика камерите и кога да се появи в телевизионните студия. Да храни журналистите с хляб и забавни теми. Основни отговорности: Да не допуска сериозните въпроси да изплуват на повърхността и да предотвратява тяхното разискване. Да уволнява наред, когато повечето хора си мислят, че трябва да подаде оставка. Необходима компетентност: Министърът трябва да може да въвежда стандарти, да готви и да ходи на лов. Да инспектира продукти и да не се притеснява да яде спаначена супа в детска градина, за да се увери в качеството й. Освен това трябва да може да лети със самолетче, ако му се наложи да прави нещо подобно на ортофотокарта например. Това, разбира се, е само предложение. Експериментът е извършен върху дейността на земеделския министър Мирослав Найденов, който гордо и развълнувано по думите му въведе втория си стандарт след "Стара планина" - "Хляб за България". Тази длъжностна характеристика може да бъде приложена и към останалите членове на правителството с леки изменения. Например социалният министър може да настоява за единен стандарт за всички видове заплати в ЕС, въобще и изобщо. Здравният ще трябва да вика журналистите и да прави публични прегледи. Всъщност това не е добра идея точно с този здравен министър... Какво би бил един министър на отбраната, ако не използва войната в Либия, за да направи риалити шоу - нещо като "Сървайвър", но да се казва "Дръзки". Вътрешният министър, който преди близо две години имаше оплаквания от патроните за полицаите, може лично да ги тества спрямо водещите в някое студио. Образователният би трябвало да уволнява всеки ученик и дори цели класове накуп, които посмеят да се оплачат от безумните материали в учебниците, а строителният - да прави публични първи копки на поне всеки два километра пътища. Крайно време е да вземат пример от колегата си. Сега обаче сериозно. Първо, шоуменското поведение, независимо дали предизвиква умиление, възхищение или искрена забава, е неприемливо за човек на поста министър, вредно е и е обидно. Второ, преди да говори за хляб, агнета и яйца, би било добре министърът да даде обяснения за случващото се от година и половина във фонд "Земеделие". Например. В същия ден, който в България беше белязан от питки и житни класове, в Европейския парламент беше внесен критичен доклад за България, по-конкретно за САПАРД.

Предложенията идват след скандали, свързани с евентуални лекарски грешки и след като вицепремиерът Цветан Цветанов чете от трибуната на парламента разговори на лекари от Горна Оряховица, записани със СРС, за да ги обвини в убийство на новородено.

Според правилата за оправдания риск медицинското действие трябва да цели подобряване на здравето или спасяване на живота, манипулацията не бива да е по-опасна от заболяването, хирургичната интервенция да е анатомично позволена, технически възможна и физиологично допустима, при лечение да се предпочитат по-прости, по-леки и по-безопасни методи и т.н.

Прокуратурата и БЛС са се съгласили още предварителните проверки по случаи за лекарска небрежност да се възлагат на Изпълнителната агенция за медицински одит. Ще има нови правила и при определянето на експерти по разследванията за престъпна лекарска небрежност.

Европейското направление на българската политика е подценено. Компенсация е стремежът България да се представи като безрезервен поддръжник на всяка брюкселска инициатива, особено в дискусиите по пакта „Евро +". Не си даваме сметка обаче, че тази българска тактика олеква. Поемаме финансови и политически ангажименти с дългосрочен хоризонт, без дискусия и отчитане на алтернативни мнения.

Мария е на 21 години, студентка, работи почасово. Досега не е гласувала, защото според нея всички са еднакви. Тя не вярва, че има гражданско общество в България, няма никакво доверие на неправителствените организации, не би излязла да протестира на улицата, но подкрепя няколко виртуални каузи.

Мария е измислена, но нейните характеристики съвпадат с тези на 30% от българите, според които гражданско общество у нас няма. Това са данни от изследване на институт "Отворено общество". То е озаглавено "Гражданското общество в България - активност без участие".

Според него активността на хората в организации и доброволни дейности е много слаба. Обикновено българите се дистанцират от ангажиране с обществени проблеми и не вярват, че неправителствените организации могат да им съдействат.

Те предпочитат да се "капсулират" в семейния кръг и затова създаването на общност в името на някаква цел е трудно. Гражданите имат ниско доверие в институциите - държавни или неправителствени. Социалните връзки между хората са слаби и неустойчиви, което поражда апатичност, са изводите от доклада.

Традиционната представа за неправителствена организация се измества от групи, различими чрез различни каузи, протести и инициативи, зад които най-често застават студенти и природозащитници. Изследването показва, че ако са засегнати от някоя институция, гражданите предпочитат да подадат жалба, да се оплачат на нейния началник, но се въздържат от по-големи действия.

Само половината заявили готовност да протестират наистина ще излязат на улицата, установи изследването. Причината е скептицизмът, че нещо може да се промени.

Малка част от хората, които са били засегнати лично от институция, са проявили активност, изразяваща се в подаването на жалби и в участието им в подписка, но тя се е оказала безрезултатна.

Липсата на реални резултати, дори при слабо проявената инициативност от страна на гражданите, ги демотивира допълнително да предприемат действия в бъдеще, е изводът на "Отворено общество".
Най-известните НПО

БЧК

Ромска младежка организация

"Отворено общество"

Съюз на инвалидите

CARITAS

Български хелзински комитет

"Искам бебе"

Федерация на потребителите

Съюз на слепите

Източник: Анкета сред 1217 души


Лекари и медсестри се засилиха да емигрират
Младите доктори избират да специализират в чужбина, където им се плаща

500 лекари са заминали в чужбина през миналата година

923 медсестри са намерили работа зад граница през 2010 г.
Нели Чолашка

Близо 500 лекари са поискали миналата година удостоверение от Българския лекарски съюз (БЛС), за да заминат на работа в чужбина, а само за първите три месеца на 2011 г. техният брой вече е 145. Най-много български доктори се трудят в Германия, Великобритания, Дания, Франция и Швейцария.

В тези държави заплатата е 5-6 хил. евро (с дежурства, извънреден труд и след данъци), докато лекар с три специалности в Александровска болница получава 750 лв., обясниха от БЛС.

Най-търсени в чужбина са анестезиолозите и хирурзите. Лесно намират работа зад граница още уролозите, педиатрите, ортопедите и гинеколозите. В България вече има остър недостиг на анестезиолози и патоанатоми.

Анестезиолозите са намалели от 1500 на 600 в последните няколко години и липсата на такива специалисти води до закриване на хирургични отделения в малките болници, обясниха от лекарския съюз. Дипломите на българските лекари се признават почти навсякъде, необходимо е обаче да знаят на много добро ниво чужд език. Все пак докторите в България са около 33 000 и няма опасност професията да се "обезлюди" скоро.

Много по-голям е проблемът с медицинските сестри и акушерките. Всяка година в чужбина заминават около 1000 от тях, съобщи за "Дневник" Петя Недкова, зам.-председател на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи. Откакто България е член на ЕС, те могат по-лесно да започнат работа по специалността си, докато преди това бяха наемани предимно като болногледачки.

Документ от съсловната организация, за да отидат на работа зад граница, през миналата година са потърсили 923 сестри и акушерки, а за първите три месеца на 2011 г. - 120. Те заминават най-често за Италия, Малта, Испания, Кипър, Гърция, Великобритания. В Германия и Швейцария по-трудно признават дипломите на нашите сестри, но пък много отидоха там преди години по междуправителствени спогодби и останаха, обясниха от асоциацията.

Все по-често млади лекари избират да специализират в други държави от ЕС, защото там им плащат заплати и ги осигуряват за разлика от България. В Германия например има интерес към наши специализанти и заплатата им е около 3 хил. евро, разказаха лекари. У нас за тази година здравното министерство е отпуснало едва 100 места за специализации, платени от държавата.

Младите доктори трябва да получават по две минимални работни заплати (480 лв.) на месец, но времето на обучението им не се брои за трудов стаж. Доскоро те не получаваха и заплата. Който успее да се уреди със заплата обаче, трябва да си плаща сам осигуровките, а няма право да дава дежурства, от които да идва допълнителен доход.

Проблемът с емиграцията на младите лекари ще стане много остър в близките години, тъй като от 33-те хиляди доктори в България мнозинството са в предпенсионна възраст или скоро ще стигнат до нея, прогнозираха от БЛС.