07 януари 2013 г. Тема: здравеопазване

Днешните властници много обичат да се хвалят с това, което са „построи­ли" и „ще остане след тях". Слагам думите в кавички не защото нищо не е пос­троено, а защото, първо, не са строили те (рязането на лентички е по-особен вид труд), и второ - парите за строежите ги взимат от нас, без да ни питат дали няма и по-важни неща от строителството изобщо и от някои конкретни строе­жи. А когато говорим за то­ва, което остава - и соци­ализмът ни остави много неща, но далеч не всичко бе нужно и полезно. В ця­лата тази реторика, лоша имитация на автентичния димитровградски патос на Пеньо Пенев (да ме прос­ти паметта на поета), има само едно определено по­ложително нещо - когато някой започне да говори натрапчиво какво ще оста­ви на следващите поколе­ния, явно усеща, че ще си ходи.

За да е картината пъл­на обаче, освен списъка на построеното властта тряб­ва да направи още един ре­гистър, който трябва да е изчерпателен и напълно достъпен (за разлика от небрежно попълвания, но ревностно пазен регистър на парите и имотите на ели­тите). Става дума за регис­търа на „закритите неща" в България болници, училища, театри, пощи, социални заведения, жп линии, почивни бази и прочие. За това властта и прислужващите й медии мълчат като талибан в сек­ретен американски затвор (преди се използваше дру­го сравнение). А списъкът е дълъг, много дълъг.

За предишните две години например управляващите закриха десет общински болници - в Трън, Девин, Елена, Полски Тръмбеш, Дряново, Кула, Радомир, Бобов дол, Тервел, Брезник - обслужвали над 115 хиляди души. Сега идва втора вълна - по метода на моркова и тоягата се опитват да наложат закриването на болниците в още пет общини с обща числе­ност на населението над 60 хил. души.

Вярно, предлагат им ня­какви пари да ги преобра­зуват в медицински цент­рове, но новите здравни структури не могат да за­местят болниците, защото в тях лечението е ограни­чено до три клинични пъте­ки, могат да имат до 10 лег­ла, престоят е ограничен до 48 часа, а като капак нямат денонощен цикъл на работа.

Обяснението е известно - няма пари

Давам пример от сфе­рата на здравеопазването, но така е във всички оста­нали сфери, които не гене­рират пряка печалба, но но­сят отговорността за най-важния капитал - човешкия. За това дори бяха измисле­ни специални теории - не трябвало да се прави нито един разход в бюджета,

включително и от еврофондовете, който не е свързан с целта да имаме висок ико­номически растеж. И ни предлагат драматични кон­статации как половината бюджет на страната отивал за социални помощи за хо­ра, които щели да работят, ако държавата се била пос­тарала в тази посока. С дру­ги думи, как половината от парите на данъкоплатците отивали за облекчаване на симптомите вместо за из­лекуване на болестта.

Един иначе умен човек дори отиде по-нататък - от­кри голям порок на българ­ската държава в това, че инвестирала, за да опази хората да не умрат от глад, вместо да осигурява усло­вия на бизнеса да създава заетост. Пропускайки дре­болията, че докато стиму­лираният бизнес реши да създаде някаква заетост, все пак трябва и да се яде.

Въобще цялата тази конструкция непрекъснато да се орязват публични разходи за сметка на ба­зисни потребности на хо­рата, за които е призвана да отговаря държавата, е добре известна. Някои „конструктори" направиха добро име (главно в чуж­бина) и добри пари от това амплоа. Но, както в извес­тния анекдот с магарето, което тъкмо научили да не яде, и то взело, че умряло, все повече българи не до­чакват обещаните резулта­ти от стратегията „пари срещу реформи". Просто умират - физически, соци­ално, морално. Тези, кои­то не желаят да приемат безропотно предначерта-нията на реформаторите, бягат в чужбина и оттам по­магат с колкото могат. И така - тази „реформа", по-скоро експеримент в най-добрите традиции на д-р Менгеле ще продължава до пълното закриване на България. Ако българите го допуснат.

Между другото, трубадурите на безми­лостните пазарни реформи имат още един любим припев - как българинът всъщност не живеел зле, даже напротив, живеел все по-добре, но бил свикнал да „мрънка" и да се самоожалва. Това въобще не е вярно. Както вече съм писал, няма мрънкане, а степания, които са на път да преминат във вопли. Но в същото време всеки полага всички възможни и невъзможни усилия, за да преживява.

Всеки, който може, ра­боти повече и полага на­истина героични усилия. Които не могат да рабо­тят,*'ограничават потреб­лението си до немислими за днешните времена и ге­ографски ширини маща­би. За това, което прави, особено като се има пред­вид какви неграмотни и непочтени хора са го уп­равлявали и го управля­ват, българският народ заслужава признание и окуражаване, а не обви­нения в мрънкане (или робско търпение). Истин­ски поклон дължим на то­зи истински, немафиотски, неполитически покро­вителстван, главно малък и среден бизнес, който продължава да се бори, смазан от конюнктурата, обезкръвен от монополи­те и умишлено изоставен от държавата. Познавам немалко такива хора - те не мрънкат, а стискат зъ­би и се борят, мобилизи­рат последните си ресурси. Но и трупат гняв...

Често ми задават въп­роса: кои са най-фатални­те провали, които ни до­ведоха до това, че сме на прага да закрием Бълга­рия. Списъкът от конкрет­ни провали е дълъг, но в основата на всичко е моралният дефицит дефицитът на справедли­вост, лекотата и безгриж­ността, с която силните мачкат слабите у нас. То­ва е най-страшният про­вал на българската държа­ва и на тези, които я уп­равляват - те не просто не се намесват, а напротив, активно подпомагат нала­гането на драстични нес­праведливости. Правят го открито, цинично, с демон­стративно чувство на без­наказаност и съвсем не е случайно, че тези отвра­тителни симптоми са най-видими сред върхушката на съдебната система, ко­ято е призвана да защита­ва справедливостта от гледна точка на закона.

Сегашното управление прави същото, което пра­веха - по-прикрито и по-умерено - предишните властници. То иска да въз­даде своя справедливост, или по-точно справедли­вост за своите, като си присвоява правото да раз­пределя по нелегитимен начин ограничените ресур­си и възможности за биз­нес и въобще за оцелява-

не. Тази рефеодализация е особено забележима в бедните райони на стра­ната, които стават все-по-вече. Оттук и извращава­нето на нормалната същ­ност на публичната, поли­тическата и държавничес­ката дейност, която се схваща не като служене на обществото, а като единс­твен шанс за успех и въз­ходяща социална мобил­ност.

Парадоксално е, но се връща един феномен от времето на социа­лизма - когато да попаднат в системата на Държавна сигурност или поне в милицията бе мечта и гаранция за добро бъдеще за мнозина. Днес виждаме, че немалка част от младите хора не са привлечени от предприемачеството, науката, образованието, а сред най-желаните кариери са тези в полицията и службите за сигурност, които традиционно се асоциират с някаква особена власт и своеобразна безотчетност.

Най-опасната заплаха за младите български по­коления не е чалгата, а на­лагащата се представа, че попадането във властта и безогледната й употреба те прави силен и богат.

Най-съществената предпоставка, която прави напълно възможно закри­ването на България, е, че нашето общество е не са­мо и нетолкова икономи­чески, а главно морално обезкръвено, отнета му е вярата в по-добро бъдеще, в перспективата за разви­тие. Най-опасната безчувс­твеност на българските ели­ти е именно в това - те не разбират какво означава, че накъдето и да погледнеш, виждаш угрижени, съсипа­ни и обезверени хора, а ка­мо ли да пожелаят да нап­равят нещо за тези хора. Ние сме изправени пред Сцила и Харибда

От едната страна пряко, тук и сега ни заплашва с унищожение (в най-бук­валния смисъл) тенденци­ята към саморазрушително поведение. Зачестяват самоубийствата, тежките разстройства, неверояните изблици на жестокост към непознати, дори към близки хора. Абдикацията на държавата от поддър­жането на системите, гри­жещи се за телесното и душевното здраве, е още по-непростима предвид драматичните измерения на тази непосредствена заплаха.

От другата страна ни застрашава морално­то опустошение на „стратегията" за поединично оцеляване за сметка на останалите. Това е стратегията, която предлагат и с която развращават младото поколение българската олигархия, симбиозата на икономи­чески и политически силните на деня.

Има обаче и път нап­ред. Въпреки че не се от­разява достатъчно и дори умишлено се избутва на заден план, в действител­ността набира скорост и трета тенденция - все по­вече хора избират да се свързват в нови форми на солидарност и подкрепа. Започват да си помагат, съзнавайки, че основният ресурс за справяне е кооперативността, сътрудни­чеството за постигане на социалнозначими цели. Засилва се солидарност­та с най-бедстващите, тър­сенето на възможности те да бъдат подкрепени и окуражени, при това от хора, които сами имат нужда от помощ.

В българската ситуация обаче тази хуманизация на отношенията в общес­твото ще върви и трябва да върви ръка за ръка с надигането на негодувани­ето от господстващите днес елити. Това е неиз­бежна и полезна тенден­ция, независимо от опас­ността да бъде експлоати­рана популистки. Предс­тои реконструиране на от­ношенията граждани - ели­ти, за да бъде установен нормален контрол на об­ществото над тези, които то само е излъчило да уп­равляват. Това неизбежно ще изостри политически­те конфликти и рано или късно ще доведе до дра­матични, но необходими обрати в управлението на страната. Нещо повече -неизбежни, защото алтер­нативата е закриването на България.

Най-напред ще чуем фанфари­те по повод разширяването на мет­рото до Бизнес парка в кв. „Мла­дост 4". Отсечката ще е с дължина от 2620 метра, ще има три нови станции и трябва да е готова през 2015-а. Тази година обаче няма да бъдат пускани нови трасета от под­земната железница, както свикнах­ме да се случва през 2011 -а и 2012-а.

Списъкът с ключовите обекти продължава с кръстовищата на две нива. Най-късно през март ще има официално откриване на пресечка­та между ул. „Георги Софийски" и бул. „И. Гешов". Обектът не е напъл­но готов, но заради зимния сезон работите по него преди Коледа бя­ха спрени и движението временно пуснато, което не попречи на премиера Бойко Борисов и кмета Йорданка Фандъкова да му резнат лентата.

Само на 200 метра от въпросното място напролет ще се прави първа коп­ка на кръстовището между бул. „Бълга­рия" и бул. „И. Гешов". За април-май е плануван и стартът на безконфликтната връзка между ул. „Стоян Михайловски" и бул. „Симеоновско шосе" (Семинари­ята). А не е за пропускане и бъдещият пътен възел при „Лъвов мост", чието изграждане най-сетне ще започне след дългите съдебни спорове между кандидат-изпълнителите.

„В момента подготвяме внасянето на доклад за нов заем от Европейската инвестиционна банка. Той ще е за ре-хабилитация и изграждане на улици и булеварди и за други инфраструктурни обекти на територията на общината. Раз­мерът му е 50 млн. евро. Ще започнем усвояването на тези пари още през 2013 година. Това финансиране не е заложе­но в проекта за бюджет, така че очак­ваме бюджетът за 2013-а да бъде по-голям от тези 1.143 млрд. лв., които в момента сме записали", обясни за „БАН­КЕРЪ" Фандъкова.

По думите на кмета през тази годи­на ще започнат още реконструкциите на „Цариградско шосе" и бул. „Донду­ков", ще продължи доизграждането на пешеходната зона на бул. „Витоша". Но това въобще не е всичко. С европейски

пари ще се обновява онкологичната болница, включително и с доставката на ново оборудване. По всяка вероят­ност ще започне и реализацията на проекта за Интегриран градски тран­спорт, като на този етап най-реалис­тично изглеждат изграждането на но­ва линия от Семинарията до Студент­ски град и ремонтът на трамвайната линия по бул. „България".

Предстои довършването на Музея за история на София в сградата на Централната минерална баня, който се финансира със средства по оператив­ната програма „Регионално развитие". „Предвиждаме продължаване на раз­копките по крепостта „Урвич" и експо­нирането й, а също така и на Запад­ната порта - един много важен и инте­ресен обект. Ще почнем първия етап от реализацията на градина заедно с разкопките, така че да можем да прив­лечем туристи и да предоставим на софиянци възможността да виждат ис­торията на града пред себе си", твърди фандъкова.

По план в София трябва да бъдат изградени още три нови музея от Ми­нистерството на културата със средс­тва по оперативните програми. Това са подземният археологически музей под „Св. София", откритият археологи­чески комплекс на Ларгото и „Квадрат 500", или т.нар. „Български Лувър".


Здравен капан приклещи „чужденците”

Сънародниците ни зад граница станаха длъжници на държавата
Държавата явно е ре­шила, че вече е ошушкала българите до кости, след като тихомълком си изб­ра за следваща мишена сънародниците ни, живе­ещи в чужбина. От Нова година влезе в сила една твърде дискусионна и „не­легално" вмъкната през лятото на 2012-а промяна в Закона за здравното осигуряване. Тя направи стотици хиляди емигран­ти длъжници на Национал­ната здравноосигурителна каса. Това бе направе­но с дописването на но­вия член 40а, според кой­то всеки гражданин на държавата, дори и да е на­пуснал България преди 1999 г. (когато бе създаде­на здравната каса), тряб­ва да плати здравни оси­гуровки за периода на от­съствието си.

Сънародниците ни, връщащи се у нас, до края на 2012-а възстановяваха здравноосигурителните си права, като се осигу­ряваха в продължение на шест последователни ме­сеца или заплащаха на­веднъж сума, равняваща се на 12 осигурителни вноски. От първи януари 2013-а това вече не е въз­можно за подвизавалите се в чужбина повече от 183 дни в една изминала календарна година, ако не са подали декларация и заявление в Национална­та агенция за приходите, с които да бъдат отписа­ни старите им задължения към НЗОК. Към тях тряб­ваше да приложат и доку­мент, удостоверяващ, че са живели в чужбина по­вече от шест месеца го­дишно, а за капак на всич­ко на „по-съмнителните" бе искан и задграничен паспорт с налични дати за излизане и влизане в Бъл­гария. Ако не са минали по каналния ред, дори да не желаят да възстановя­ват здравноосигуритени-те си права, емигрантите остават със старите си за­дължения и държавата ще търси начини, за да си ги вземе.

Най-странното е, че сънародниците ни зад гра­ница пак могат се окажат под прицела на НАП, при все че са по­пълнили чинно необходи­мите книжа. Защото схемата на освобождаване от старите дългове и съпът­стващата документация са пълни с недомислици и уж случайни грешки, ко­ито със сигурност са под­хлъзнали хиляди заинте­ресовани. Така например в декларацията има гра­фа, в която трябва да се посочи кога съответният българин е напуснал стра­ната. В нея обаче присъс­тват само годината и ме­сецът. В допълнителна ин­формация на сайта на На­ционалната агенция за приходите се упоменава: „Не посочвайте само ме­сец и година, тъй като то­ва прави документите не­валидни". Освен това за­явлението и декларация­та е трябвало да бъдат из­пратени заедно по елект­ронен път, в противен случай деловодството на НАП пак ги обявява за не­валидни.

Цялата операция не е еднократна. Държавата задължава до 31 декемв­ри всяка година българи­те, планиращи да живеят през следващата година повече от 183 дни в чуж­бина, да подават Заявле­ние за напускане на стра­ната по член 40а, ал. 1 от Закона за здравното оси­гуряване. Ако не го нап­равят, те пак стават длъж­ници на здравната каса и клиенти на НАП. Острие­то е наточено и за българите с двойно гражданс­тво, които ще плащат за­ради патриотизма си да запазят паспорта с наци­оналния герб.

От емигрантската об­щност изразиха опасения, че българските власти ще ги преследват строго, ка­то им налагат тежки гло­би, отнемат имуществото им чрез съдия-изпълнител или дори ги задържат на границата, докато не изп­латят дълговете си към здравната каса. От НАП засега с половин уста от­рекоха, че ще стигнат тол­кова далече, аргументи­райки се със системата за освобождаване от плаща­не. Което на практика зна­чи, че хората имат осно­вания да се страхуват.

Юристи, живеещи в странство, посочват, че документите, които Нацио­налната агенция за прихо­дите ги кара да подписват, са на неразбираем за гра­мотните българи бюрокра­тичен език, в тях липсват думи (в частност дори ня­кои правни реквизити), по­казана е небрежност при съставянето им и непозна­ване на правилата за чле­нуване в българската гра­матика. Освен това присъс­твали думи и букви, които са без алтернатива и изо­пачават волеизявлението на подписващия докумен­тите.

петиция протиЗ скандалния текст

до всички отговорни институции в България и медиите. С нея се иска държавата да прекрати ре-кета към сънародниците ни извън пределите на страната. Те настояват да се премахне крайният срок за подаване на заявлението за освобождаване от заплащане на задължителни здравноосигурителни вноски за периода след 1 януари 2005-а, документите да се подават он-лайн без задължителния електронен подпис, а правителството да организира през 2013-а информационна кампания за разясняване на промените в законодателството ни, засягащи българите в чужбина. През последните дни интернет форумите бяха заляти с протести на наши сънародници, повечето от които директно заявяват, че искат да се откажат от българското гражданство. Нашенец от Чикаго пита как трябва да постъпят хилядите нелегални емигранти в САЩ, чиито документи са с изтекъл срок на валидност?

Дияна Стоянова смята, че този закон е абсурден не само за българите, живеещи в чужбина, но и за тези в България, които по една или друга причина не са се осигурявали. „Аз съм в Америка от 2007-а, но имам много пропуснати неплатени осигуровки поради факта, че съм била безработна или работодателите не са ме осигурявали. Нямам намерение да плащам за това време, при положение че не съм ползвала здравни услуги, а ако съм ходила на преглед, той е бил платен. Защо в Америка никой не те принуждава да плащаш за минало време и защо тук безработните ползват безплатни медицински застраховки?", логично пита Стоянова.