Фармацевтични гиганти прекрояват българския генеричен пазар

С разширяващо се присъствие в България са фармацевтичните компании TEVA и Ratiopharm, а скоро се очаква навлизането и на Mylan, съобщи д-р Кунчо Трифонов, мениджър за България на световната маркетингова компания IMS Health, която се занимава с анализи на фармацевтичния пазар.

TEVA е фармацевтичен концерн със седалище в Израел, където е лидер на пазара и един от 25-те най-големи фармацевтични концерна в света. Ratiopharm е германска генерична компания, а Mylan е американска.

Интересът на големите концерни ще расте

България е страна от Европейския съюз, която има добре регулиран и устойчиво растящ фармацевтичен пазар. Само тези факти са достатъчно основание за присъствието на големи чужди фармацевтични компании на пазара в България, коментира д-р Трифонов.

В дългосрочен план се очаква устойчивият ръст на генеричния пазар да продължи, тъй като в България са налице много неудовлетворени нужди от здравеопазване и в частност от лекарствена терапия.

Предстои разместване на пазарните лидери

Присъствието на чужди генерични концерни у нас определено ще промени фармацевтичния пазар у нас. Предстои засилване на конкуренцията, разместване на пазарните лидери, сближаване на общата среда на фармацевтичната индустрия в България до тази на страните от Централна Европа.

Според д-р Трифонов може да се очаква ценово наддаване между самите генерични компании, но не и понижение в цените на лекарствата у нас. Според него цените на лекарствата в България са едни от най-ниските в ЕС и няма икономическа логика в понижаването им.

Корени и наследство

Българският фармацевтичен пазар винаги е бил генеричен и причините за това са исторически, твърди д-р Трифонов. Фармацията е високотехнологичен отрасъл и подобно на другите високотехнологични сектори е била почти отсъстваща в България през 50-те години на миналия век.

Индустриализацията на страната е налагала бързо скъсяване на дистанцията със страните от Западна Европа и като решение е било избрано генеричното развитие, което е съвсем правилна посока, посочва експертът. Така България не прави изключение от другите страни от бившия социалистически блок и наследява след неговото разпадане една напълно генерична фармацевтична индустрия.

Прогенеричната политика не е български патент

Прогенеричната политика всъщност произлиза от страните с оригинален фармацевтичен пазар и има за цел оптимизиране разходите за медикаменти. Редица фактори - застаряващо население, социални политики, предизборни обещания и други, налагат оптимизация на разходите и разширяване на покритието с лечение при фиксирани разходи за медикаменти. Естественото решение е подкрепа за генеричната консумация.

За 2010 г. се очаква като обем съотношението между генеричния и оригиналния пазар у нас да бъде 80:20 в полза на генеричните продукти. В стойност съотношението е 55:45 отново за генеричните медикаменти.

Очакванията са в следващите пет години съотношението в обем да достигне 75:25, след което да се върне до 80:20. Причините са изтичащите патенти на оригиналните продукти и тяхната субституция с генерични.

Те съдържат същото лекарствено вещество, отговарят на същите точни критерии по време на етапите на разработване, производство и оценка за безопасност и имат същото качество, безопасност и ефикасност като оригиналните лекарствени продукти.

Генеричните продукти се продават или като продукти със собствена търговска марка, или като немаркови продукти, използващи опростени търговски имена, съответстващи на лекарственото вещество.


Продажбите на лекарства у нас ще достигнат 989 млн. долара до 2013 г.
Обемът на българския фармацевтичен пазар ще достигне 989 млн. долара до 2013 г., сочи проучване на Report Buyer за бъдещето на сектора в Централна и Източна Европа (ЦИЕ).

Според него през 2008 г. пазарът у нас е бил на стойност 771 млн. долара, или 102 долара на глава от населението. Очаква се, че той ще расте с 5,1% на година през следващите години и до 2013 г. ще достигне 136 долара на човек.

Вносът представлява около 78% от пазара. По данни от 2006 г. Германия и Швейцария са главните вносителки с около 30% от общия вносен обем.

По данни на компанията Русия, Полша, Чехия, Унгария и Украйна са петте най-големи фармацевтични пазара в региона.

Русия има потенциал да се превърне в един от най-големите пазари в света поради населението си от около 142 млн. души. Въпреки това търсенето там остава ниско поради недостатъчно държавно субсидиране за здравеопазването. Доминиращата позиция на генеричните медикаменти, които представляват 90% от пазара като стойност, показва слаборазвитата икономическа ситуация в страната, сочи проучването.

Въпросните най-големи пазари са също и сред най-бързоразвиващите се в ЦИЕ, въпреки че Румъния и Сърбия, чиито обем е по-малък, също се представят добре.

Отбитото през прохода Попови ливади {Папазчайир) движение пък създаде не­виждан хаос в село Катунци. Тировете и леките авто­мобили, идващи откъм ГКПП „Кулата-Промахон", се обър­кват и не знаят накъде да хванат поради липсата на указателни табели. Това при­нуди кмета Георги Коцев да пише такива на ръка, за да информира лутащите се шо­фьори накъде е Сандански и накъде Гоце Делчев.

В двете страни средна­та продължителност на жи­вота при мъжете е 69,2 го­дини, а при жените - 76,4 години. За сравнение - във Франция, която е начело в тази класация в ЕС, го­дините са 84,4 за жените

и 77,2 за мъжете. България заема твърдо последно място в Европей­ския съюз и по показате­ля продължителност на жи­вота след 65-годишна въз­раст.

В доклада се посочва също, че България е на първо място по смъртност в Европа от удари - сър­дечни или мозъчни, че през периода 1994 -2008 г. страната ни е заела първо място по увеличение на смъртните случаи при път­ни инциденти и че е на предпредпоследно място в ЕС по детска смъртност -8,6 на 100.

Инициаторите на комитета: Кувьозът се крепял на кофи

В топ 10 влизат също един от собствениците на "Петрол" Митко Събев със състояние, оценено на 415 млн. лв., двама от шефовете на "Химимпорт" - Иво Каменов и Марин Митев, с по 296 млн. лв., бащата на Валентин Златев - Васил, който благодарение на "Агрохолд" притежава 287 млн. лв., и др. Изненада е 6-ата позиция на Румен Гайтански, чиито фирми допреди няколко години държаха концесията за чистотата на София. Оказва се, че чрез фирмата си за внос и износ "Волф" АД и здравноосигурителния фонд "Всеотдайност" Гайтански притежава 280 млн. лв.

Но да се върнем на грузинското посещение на Дянков Може би вицепремиерът е прибягал до Тбилиси не за да блесне с ерудиция, а точно за да търси Златното руно. В тазгодишната класация "Doing business" Грузия се оказва на 13-о място сред държавите, които са най-гостоприемни за предприемачите. Задкавказката република е на върха в компанията на страни като Хонконг и Сингапур, САЩ и Канада, Дания и Норвегия. В същата класация България с мъка се удържа на 51-ва позиция - неособено престижно място за държава, членуваща в ЕС. В "Doing business 2011" пише, че в Грузия е много лесно да завъртиш бизнес. Там ви трябват само 3 дни, за да регистрирате фирма, докато нашият Търговски регистър все се оплаква, че е затрупан с работа, и за същото отиват средно 18 дни. В Грузия още през 2007 г. са обединили "на едно гише" данъчната и фирмената регистрация. Там действа и център за публични услуги, който работи изцяло в полза на фирмите - помага им да се сдобият със заветните лицензи и разрешителни, съветва ги за инвестиции и приватизации, консултира ги по въпроси, свързани с туризма и т.н.Грузия е сред оазисите (седма в света) за строителните предприемачи. През 2005-2009 г. страната неотклонно подобрява системата си за издаване на строителни разрешения, събира старите 22 процедури в 10 на едно гише, като съкращава времето за обслужване на предприемачите наполовина - от 195 на 98 дни.

"Doing business 2011" показва и къде по света е най-лесно да се регистрира собственост. Грузия отново е в челната тройка - след Саудитска Арабия и преди Австралия. Там прехвърлянето на имоти вече се прави и чрез електронна платформа, до която имат достъп 500 оторизирани юзъри, основно банки. През 2007 г. само 7% от грузинците са се възползвали от такива посредници, а две години по-късно всяка трета сделка се оформя по модерния начин.Българският вицепремиер Симеон Дянков може да се фука колкото си иска с "най-ниското данъчно бреме в ЕС", обаче според последната подредба "Doing business 2011" Грузия е на 10-о място по ниски данъци като процент от печалбата. Съвсем близката ни Македония е пета, а нас ни няма сред отличниците.

Впрочем току-що нашият парламент реши да увеличи пенсионната вноска от 1 януари 2011 г., без да уважи личното верую на Дянков, че и в криза, и в икономически възход ниските данъци и осигуровки са възможно най-добрата политика. А колкото до БАН и съдбата на грузинските академици, не я ясно дали българските професори с право събират подаяния за еднопосочен билет на Симеон Дянков за Вашингтон. Според бившия глава на БАН проф. Иван Юхновски още преди 3 години, като експерт на СБ, Дянков сметнал, че излишните имоти на академията и нейните институти могат да се продадат за 200-250 млн. долара и сумата да влезе във фонд за финансиране на научни изследвания в университетите. Всъщност в идеята няма нищо възмутително - пък и самите академици твърдят, че богатствата на БАН не са сградите и терените, а хората. И са абсолютно прави. Реформите винаги сеят страх. В България страхът е особено голям, защото управляващите не умеят да ги представят - дали защото не знаят какво точно искат и как да го постигнат, дали защото има корист в това, което целят. И с БАН нещата стоят така - Дянков сбърка, като започна война с "феодалните старци", Игнатов подхвана щафетата с неясна визия за промените и техните опоненти размахаха като плашило ликвидацията на БАН по грузински тертип - за който всъщност нищо не знаем. Знаем обаче, че Финландия например има много пари за наука и изследвания и съвсем скромна академична шапка. Там бюджетът за наука за 2010 г. е 2.05 млрд. евро, но специално финландската академия на науките, която няма собствени институти, а просто администрира научни грантове, разполага с 384 млн. евро. Дали не е време Дянков да отскочи и до Финландия, за да почерпи челен опит? Там и проблеми с бюджетния дефицит нямат.