Бъдещите доктори бягат в чужбина

Близо 85% от абсолвентите на Медицинския университет в София стягат куфарите за гурбет зад граница. Това показва анкета, проведена наскоро от ръководството на висшето училище. Според ректора проф. Ваньо Митев за обучението на всеки бъдещ доктор държавата брои близо 60 000 лв., но в края на обучението му не може да разчита на неговите знания и умения. Привлечени от по-високите заплати и възможността за специализации, една четвърт от младежите ни са готови да емигрират, се казва и в проекта за Национална стратегия за младежта, изготвен от Министерството на образованието, младежта и науката. Заради кризата в момента само висококвалифицираните ни кадри намират лесно работа в Европейския съюз, твърди Владимир Калчев от дирекция “Свободно движение на хора“ в социалното министерство.

Бизнесът първо освобождава ниско-квалифицираните защото другите могат да работят и на едно стъпало по-ниски длъжности. Този подход се прилага и в нашата страна, коментира експертът. Българските специалисти са особено търсени, понеже имат добра квалификация, а същевременно са готови да работят и за по-ниски заплати от гражданите на съответните страни, смята той. Международната трудова борса Юрес и в момента търси български доктори от всички специалности за Англия, Франция и Германия, като заплащането се колебае от 3500 до над 7000 евро.

Когато моето поколение си отиде, в здравеопазването ни ще зейне огромен дефицит на кадри, твърди секретарят на Българския лекарски съюз д-р Димитър Ленков. Според ректора на университета проф. Митев най-мотивираните и амбициозни студенти обикновено търсят работа в чужбина. Макар свободното движение на хора да е изключително предимство за българите, като общност заради него може да имаме сериозни проблеми, предупреждава д-р Ленков. Освен че губим най-кадърните си специалисти, останалите с диплома просто няма да стигат за нуждите на страната, смята той.

За последните 20 г. близо 700 000 българи са напуснали страната, за да работят зад граница. Статистиката е много приблизителна. Никой не знае и не следи какви хора напускат и заради това планирането на работната сила у нас ще е силно затруднено, предупреждават от Българската стопанска камара. Близо 75% от емигрантите са със средно или висше образование. Като напускат България, направената инвестиция за тяхното образование, не се отразява на икономическия потенциал на страната.

Според Ясен Георгиев от Института за икономическата политика България е на 128-о място по "изтичане на мозъци" и на 76-о по конкурентоспособност от общо 133 страни.

Въпреки кризата и в момента 56% от фирмите изпитват остра нужда от квалифицирани кадри, а 34,6% от по-големите твърдят, че не могат да развиват обема си поради липса на обучени хора, показват данните на БСК.

Заради това от камарата предлагат да бъде създадена специална служба, която да координира и наблюдава миграционните процеси. Съответно да предлага необходимите политики към тях.

От всичките ни специалисти знаем с точност само броя на докторите, напуснали страната, понеже задължително получават сертификат от БЛС. От началото на годината до момента са взели такава тапия 450 души. Така за 5 години сме се сбогували с близо 2000 доктори. Два пъти са намалели анестезиолозите ни и сега са едва 600, патоанатомите са само 90, твърди д-р Димитър Ленков. Клиничните лабораторни лекари са също 280, докато според медицинския стандарт всяка лаборатория се нуждае от поне двама. Липсват ни още педиатри, токсиколози, вирусолози и инфекционисти. Според секретаря на БЛС единствено кардиохирурзите ни не напускат страната, понеже имат прекрасни условия за работа и тук.

Само че като ни даде непозната по-рано свобода, въпросното „свободно движение“ може да ни създаде и ред проблеми. Например след като шест години държавата обучава бъдещите си доктори, те да си грабнат шапката и да напуснат страната. Тогава тя ще се изправи пред дефицит на квалифицирани кадри, макар че прилежно ги е обучавала години наред.

За старите членки на Европа тези процеси не са нови. Те преживяха т. нар. изтичане на мозъци преди десетилетия и полека-лека дори се научиха да се справят с него. Един от най-ефикасните начини, разбира се, е като отворят границите си за специалисти от по-бедните си съседи.

Сега е ред и ние да помислим какво можем да направим за себе си. Все още нямаме стандарт като на старите демокрации. Но можем да направим много други неща. Като например най-после да решим въпроса със специализациите на докторите. Ако не искаме след 10-20 години да се чудим и ние откъде да си внесем лекари.

Глоби от 100 до 600 лева са наложили инспекторите на други 6 семейни доктори в София, тъй като белите престилки пропуснали срока за имунизациите на малките си пациенти. Джипитата са длъжни да съобщават на родителите и да следят да не се пропускат сроковете за поставяне на ваксини по Националния имунизационен календар, изтъкна експертката. Тя уточни, че отлагането на задължителна имунизация заради боледуване на детето може да бъде не повече от 6 месеца. Глобили сме общо 43 джипита, уточни д-р Иванова. Петима медици са санкционирани за това, че не съхраняват ваксините в хладилник. Двама доктори пък не са съобщили в РИОКОЗ, че малките им пациенти са получили нежелани реакции след имунизация. Разбрахме за подобен случай с едно от децата от болницата, където бе прието, каза експертката.

Според стандарта по урология клиниките от първо ниво трябва да правят минимум 200 операции на 10 легла годишно. Звената от второ ниво трябва да покрият 380 операции за същия брой легла, от които 50% трябва да са високоспециализирани. При трето ниво минимумът на хирургическите интервенции скача на 440, от които 70 на сто трябва да са с повишена сложност.

- Аз не мисля, че здравноосигурителният ни модел е толкова крехък, че да се разпадне точно от този трансфер. През годините се правеха много неща, които подкопаваха доверието в здравноосигурителната система, включително трупането на резерва. Парите, които се събират от здравни вноски, са 2.6 млрд. лв. В действителност средствата, които се използват за здравеопазване, са много повече. Те идват от данъците на хората. Не искам да коментирам конкретния механизъм, защото не съм го измислил аз. За мен е много по-важно парите в здравеопазването да са повече с всяка изминала година. Така публичните разходи в тази сфера ще са повече, а пациентите ще вадят по-малко средства от джоба си. Разходите на държавата като процент от БВП трябва да се увеличават. Тук вече говорим за приоритети на самата държава.

►Каква конкретно е идеята ви за доплащането на здравни услуги и как ще контролирате кешовите плащания?

- Проблемът е в яснотата и прозрачността. Както е известно кои са регистрираните лекарства, така би трябвало да има подобен регистър и за медицинските консумативи. Трябва пациентите да знаят каква е цената на всеки консуматив, кое трябва да плати държавата и кое не. Не бих тръгнал да въвеждам доплащане в болничната помощ сега. Подобно нещо трябва да намери място първо в доболничната помощ след обществен дебат, ако хората са склонни да го приемат.

Плащания под масата се появяват, когато има дефицит. Ако вие знаете, че здравната ви осигуровка ще покрие една част, а друга ще бъде осигурена или от джоба ви, или от частни здравни фондове, няма да има нужда от подобен механизъм. А ако кажем на хората, че имат право на напълно безплатно лечение, но ние финансираме 60% от здравеопазването, а останалите 40% поставим в графата "демагогия" - тогава се получава недостигът.

►В доклада си за сесията на FEMS в Истанбул пишете, че виждате лобизъм в идеята за закриване на болници. Какво се промени във вашите виждания, след като станахте министър?

- Моите виждания категорично не са се променили. Въпросът е в това, че зад стандартите се забелязваха лобизми. След като станах министър, аз направих така, че стандартите да са адекватни на нашето здравеопазване. Когато стандартите се използват за определяне на качеството, това е добре, но когато се използват за намаляване на броя на болниците - това не е правилно. Такава е политиката, която следвам.

►Тоест категорично заставате зад Наредба 49, която въвежда минимален брой легла в болниците?

- Заставам зад определени неща в Наредба 49. Не ми харесва идеята, например, многопрофилна болница да разполага с две отделения. Аз смятам, че трябва да е по-голяма. Заставам зад идеята да има сериозни многопрофилни болници, които да осъществяват спешност, да са добре финансирани. Вероятно наредбата трябва да претърпи промяна. Всички анализатори, казват, че болниците ни са твърде много. Имаме много частни малки болнички и специализирани лечебни заведения. Това е пътят, по който показваме, че трябва да се върви. Не е необходимо да дразним обществото, като казваме, че ще закриваме болници.

►Да, но директори на частни болници твърдят, че има противоречие между наредбата и Закона по отношение на изискването за леглата в болниците.

- Моята политика е да не се меся административно в работата на болниците. Те имат възможност да си увеличават и да намаляват леглата в отделенията. Това е по-гъвкавият за мениджърите подход според мен. Не виждам противоречие.

►Казвате, че един министър трябва да е преди всичко политик. Каква политика в здравеопазването ще водите - лява или дясна?

- Аз искам да бъда политик, а доколко се справям, ще кажете вие. Проблемът при здравеопазването е, че всичко това е твърде условно. За съжаление през последните 10 години политика в здравеопазването не е имало или е била твърде откъслечна. Министърът изглежда сериозна фигура, но дори болниците, на които той е принципал, са абсолютно независими. Той не може да определя заплатите на лекарите в тях и да ограничава броя на персонала, не може да контролира разходите им. Болници, които имат просрочени задължения, държат в банковите си сметки суми, които не са използвали. Те получават лихви върху тях, но в същото време поради просрочени задължения плащат още по-големи лихви. Големият проблем идва от това, че държавните болници са търговски дружества. Как да се осъществява здравна политика, като всеки може да си прави болница, без да се съобразява с нуждите на населението в дадения регион, а държавата не може да ръководи своите болници с твърда ръка. Сега можете да ме упрекнете, че се опитвам да водя лява политика, но дали Световната банка е лява формация или нейните експерти, писали мастър плана, са леви, защото те дават подобни препоръки? Моята политика ще бъде връщането на ролята на държавата в регулирането и управлението на здравеопазването.

►Докъде тогава трябва да се простира пазарът в здравеопазването?

- Докъдето му позволяват правилата. В класическия си смисъл пазарът означава, че потребителят има правото да консумира дадена стока на базата на качеството и цената й. Това обаче не е приложима формула при здравеопазването, защото, отивайки при лекаря, вие няма как да знаете качеството на услугата. Той не трябва да е много зависим от пазарните механизми. Нека добрите клиники да имат повече пациенти, нека да се конкурират с по-добри методи. Да сведем нещата до конкуриране за клинична пътека и до това кой колко може да усвои, защото от това директно му зависи заплатата. Това е грешката във виждането за пазара. Имам много опоненти по тази тема, но смятам, че това е правилното решение. Ние в стремежа си да избягаме от икономиката на социализма отидохме в другата крайност и сега виждаме, че и там има проблеми. Трябва да се върнем към средата, към регулацията.

►Как тогава виждате бъдещето на здравната каса?

- В съвсем скоро време я виждам като една каса с по-голяма прозрачност и яснота за начина, по който се разпределят средствата. В бъдеще, когато държавата се замогне повече, когато имаме по-ясни механизми, не виждам причина да няма допълнителни каси, които да надградят модела. Това обаче няма да се случи през следващата година. Животът на министрите в здравеопазването е толкова кратък, че ще е грехота да направя дългосрочна прогноза.

►В парламента се чуват мнения за демонополизация на НЗОК.

- Парите в здравеопазването обаче са малко, и то не само защото хората не си плащат вноските, а и защото заплатите са ниски. Имаме една каса, която с всичките й недостатъци не акумулира печалба. Ако имаме 20 каси, те трябва да са частни и трябва да се конкурират. Кой ще ми направи калкулацията и ще ми каже, че този вариант е по-добър? Или пък трябва да сменим модела - само който има пари, да се осигурява. Появяват се нови въпроси. Когато имаме много каси и всеки има правото да избира къде да се запише, ще трябва да има някой, който да ги обезпечава, за да приемат пациенти с много заболявания. При тях разходите винаги са повече от приходите. И при сегашната здравна каса, с определени промени, можем да имаме здравеопазване, отговарящо на чергата на нашата държава. Това е разковничето.

►Има ли посока здравната реформа, защото много се говори за нея, но като че ли нищо не се случва?

- Имахме отявлени финансови проблеми. Болниците затъват в задължения, а ние им вдигаме стандартите и ги караме да купуват нова апаратура. Затова най-на-пред трябваше да спра тези неща. Оттук нататък трябва да се въведе ред в болниците, на които министерството е принципал. Още сега БЛС и НЗОК трябва да седнат на масата за преговори, за да направят по-добри правила по новия рамков договор. И двете организации имат пълната ми подкрепа.

Здравната реформа е дълъг процес, които няма да приключи за една или две години. Има сформирана работна група, която вече работи за въвеждането на диагностично свързаните групи през 2012 г. Подготовката за това изисква поне година време. След това ще бъдат въведени електронната здравна карта, пациентското досие, електронната рецепта. За тях също много се е говорило, но практически резултатът е нула. Успоредно с това трябва да върви преструктурирането на болничния сектор. До Нова година трябва да изработим здравната карта. Наредба 49 също ще претърпи промени. Аз наследих посока в здравеопазването, която вероятно ще се промени, но не съм фен на бързите действия и правенето на реформи заради самите реформи.

Една от основните причини за решението им е, че Министерството на финансите е намалило с 30% цената на медицинските услуги, каза председателят на БЛС д-р Цветан Райчинов.

Искания

След срещата си синдикатите и лекарите излязоха с няколко общи искания. Те настояват да бъде възстановено публичното прозрачно управление на Националната здравноосигурителна каса. Лекарите искат още парите, събрани от здравни вноски в НЗОК, да се изразходват само за здравноосигурителни плащания. Медиците напълно се противопоставят на намерението на правителството да прехвърли 340 млн. лв. от сметките на касата към здравното министерство. Въпреки техните възражения мярката е залегнала в проектобюджета на здравната каса за 2011 г. Затова лекарите обявиха, че ще прекратят работа за един час в деня, в който той ще бъде гласуван в парламента. Очаква се проектобюджетът на касата да бъде включен в дневния ред на депутатите на 19 ноември. Лекарите и синдикатите настояват още регулацията на медицинските дейности да се изработва, извършва и контролира от здравната каса и лекарския съюз на база медицинска целесъобразност. Те няма да се откажат от идеята си Националният рамков договор да се сключва за срок от една година. Според тях трябва незабавно да се премахне възможността НЗОК самостоятелно да подменя НРД с друг документ.

Междувременно от здравното министерство съобщиха, че само две болници не са успели да подадат документи за пререгистрация в установените срокове. От общо 332 лечебни заведения, които подлежат на регистрация, до края на октомври документи са подали 327. Две вече са успели да се пререгистрат и само 1 болница е закрита Процедурата е необходима, за да се определи нивото на компетентност, което ще получат отделенията и клиниките - първо, второ или трето. То ще се оцени на базата на брой специалисти, апаратура и съответствието с медицинските стандарти.