Още 4 месеца ще разследват омуртагската болница

Както “Труд” писа, в лечебницата текат ревизия и досъдебно производство, които проверяват пациентите за периода 2006-2009 г., когато начело на институцията е бил д-р Мехмед Ахмедов.

Проверка на здравната каса е показала, че през това време неправомерно са получени към половин милион лева. В тази връзка се разпитват над 400 пациенти, като част от тях с изумление научили, че имат извършени хирургични интервенции, които никога не са преживявали. Други пък били изненадани с информацията, че неколкократно са лежали в различни отделения на болницата с диагнози, за които не знаели, съобщи наблюдаващият прокурор от Омуртаг Нели Владимирова. Към момента разследването е срещу неизвестен извършител. Ахмедов категорично отрече обвиненията.


Балцерович: Бавиш реформа, губиш подкрепа
С проф. Лешек БАЛЦЕРОВИЧ разговаря Пламен Кулински

Лешек Балцерович (63 г.) е професор във Варшавското училище по икономика, бивш вицепремиер и министър на финансите на Полша, бивш директор на Полската национална банка. Известен е като "бащата на шоковата терапия" - прозвище, което той не харесва. По би му прилягало да бъде наречен архитектът на икономическите реформи в Полша от 1989 г. Тогава, след падането на комунизма, той се превърна в централна фигура в политическия и икономическия живот. Благодарение на бързите и всеобхватни реформи, залегнали в неговия план, закърнялата икономика на страната бе превърната в работеща и просперираща. Планът "Балцерович" е едно от най-важните събития в историята на Източна Европа през миналия век. Благодарение на него се създадоха условия за бързо и устойчиво развитие на пазарната икономика в постсоциалистическия регион. Сега, две десетилетия след началото на промените, Полша и страните, възприели този план, са по-богати и по-развити, а Полша стана еталон за успешна икономическа трансформация.

- Професор Балцерович, в неолибералния модел, подчинен на свободния пазар, ли се коренят причините за глобалната икономическа криза, която тръгна от САЩ? Кой всъщност е виновен?

- Лесно е да се каже, че кризата е следствие на слабости в банковия сектор в САЩ. Тези слабости са резултат от зададените рамки - от Федералния резерв, от регулациите. А те са следствие от обществения натиск. Причините се коренят в грешните политики на правителствата, които създаваха предпоставки за кредитен бум в САЩ, в Испания, във Великобритания, Ирландия, България... Той на свой ред наду балона на имотния пазар и спукването му предизвика финансовата криза.

- А коя бе причината за този кредитен бум?

- Именно погрешните политики. Например ниските лихвени проценти. В САЩ лихвите на Централната банка бяха снижени на 1% през 2004 г., което ускори ръста на кредитиране. Имаше политически натиск върху финансовите институции лихвите да се запазят ниски. Така че не бива да виним пазарите. Смятам, че погрешните публични интервенции, включително субсидирането на частния банков сектор, имат вина за кризата. Вина имат не само банките, но и поведението на публичните институции. Друг сериозен проблем е, че правителствата раздаваха "безплатни обеди" на големи финансови компании. По този начин се налага схващането, че каквото и да се случи, те няма да изпаднат във фалит.

- Как гледате на плана на Федералния резерв на САЩ да изкупи държавни облигации за 600 млрд. долара през следващите осем месеца? Дали такава стъпка няма да доведе до глобална инфлация, да предизвика нова криза?

- Много съм скептичен по отношение на тази мярка. Не смятам, че тя ще помогне много на американската икономика, тъй като в нея вече са вкарани доста пари. Тя е продиктувана по-скоро от други фактори - от инвестиционната среда, която не е много добра в САЩ. Освен това тази мярка крие риск от повторно надуване на балона на потребителския пазар, от последици, за които сам споменахте във въпроса ви.

Печатането на милиарди долари води до натиск върху развиващите се икономики както и върху Европейската централна банка. Смятам, че това не е добра политика.

- Казвате, че икономиката е глобална, няма българска или полска икономика. Ако приемем, че сегашната световна криза е потвърждение на това ваше становище, би следвало и рецептата за лечението да е еднаква за всички. Но така ли е в действителност? Може ли да има еднакъв кризисен мениджмънт?

- Представете си, че имаме двама болни - китаец и българин, а диагнозата е туберкулоза. Лекувате с едно и също лекарство, нали? За туберкулозата няма значение дали сте китаец или българин. По същия начин и страдащите икономики се нуждаят от едно и също лечение. Например, ако кредитите нарастват прекалено бързо - значи това е симптом за предстояща криза, необходимо е да се вдигнат лихвите, или да се предприемат някакви други възпиращи мерки. Ако имате голям обществен сектор, който обикновено е неефективен, ще трябва да го намалите, нужно е да приватизирате държавни предприятия... Това, мисля, са универсални неща. Методите за решаване на проблемите са едни, но отделните страни ги решават съобразно тяхната специфика в дадената държава. Проблемите на независимото правосъдие на САЩ, например, в някаква степен са различни от тези в България, където то се нуждае от реформи, които да подобрят ефективността на системата.

- Сега у нас постоянно се говори за реформи. Но реформи се правят с пари...

- Не, не е задължително реформите винаги да се правят с пари. Например повечето страни трябва да вдигнат възрастта за пенсиониране. Ето, за това не са нужни пари, такава мярка ще донесе пари. Защото хората, работейки по-дълго, ще плащат данъци...

- Но кой в крайна сметка трябва да плати цената - пак хората...

- Не съм съгласен, защото заради отсъствието на реформи, на лечение на болестта, хората ще платят висока социална цена. Ние имаме примери кой плаща най-висока цена - страните, които не провеждат реформи като Беларус например.

- А препоръчително ли е да се правят дългове, да се вземат заеми в сегашната ситуация, ако това все пак е нужно за провеждането на някои реформи?

- Зависи от ръста на развитие. Имате и банков сектор. Държавата не може да осигури всичките пари, тя ги набавя от данъците на хората.

- Актуална ли е концепцията за "шокова терапия" в сегашната ситуация на криза, или тя беше потребна само при прехода към капитализъм в постсоциалистическите страни?

- Аз никога не използвам този термин, тъй като той е наситен повече с емоционалност. Но онова, което направихме в Полша на определен етап - след социалистите - бързи и всестранни реформи, даде резултати. Опитът показва, че това е най-добрата стратегия. Но сега ние имаме различна ситуация. Например България се нуждае от финансова дисциплина, от повишаване на възрастта за пенсиониране. Това не е шокова терапия. Важно е да е налице пакет от всестранни реформи, чието провеждане да не се отлага. Защото забавянето на реформите означава и отлагане на лечението, а това няма да доведе до подобряване на състоянието на пациента. Политиците, които бавят и отлагат реформите, автоматично губят популярност и подкрепа. Защото ситуацията не може да се подобри, положението на хората се влошава, те стават гневни и питат: Защо? Това се отнася и за премиерите.

- Членството в ЕС спасение ли е за България и Полша в сегашната ситуация?

- Зависи от провежданата политика. Погледне Гърция. Ако сте член на ЕС, но провеждате лоша икономическа политика, самият факт, че членувате в ЕС не може да ви спаси. Членството в този клуб дава допълнителни шансове, но за да се възползваме от тях, ни е нужна добра политика: банкова и фискална дисциплина, реформи, гъвкав пазар на труда и т.н.

- А сегашният момент подходящ ли е за България да влезе в еврозоната?

- За това е нужно да покриете критериите от Маастрихт, част от които са спазване на финансова дисциплина. При това перманентна финансова дисциплина, не само за период от една година. Опитът с Гърция показа, че не може да се преструваш, че покриваш тези критерии. По-добре е за една страна да направи такива реформи, които да отговарят на критериите от Маастрихт.

- Какво би трябвало да направим, за да стигнем богатите европейски страни? Полският водопроводчик и българският градинар като че ли не са решението...

- Да се движим по-бързо. Реформите трябва да се налагат възможно най-бързо, за да се избегне нуждата от рязане на разходи в бъдеще. Нужно е да имаме по-ефективна икономика, по-голям частен сектор, да подобрим съдебната система, да изградим добра администрация и най-важното - да поддържаме дисциплина. Ако дисциплината я няма, реформите няма да могат да бъдат проведени. Всичко това е възможно, не е нещо непостижимо.

- Бихте ли си позволили да отправите някакви конкретни препоръки към българските власти и в частност на финансовия ни министър?