08 ноември 2010 г. Тема: здравеопазване

Всеки месец над 50 болни постъпват за такова лечение, като 90% от тях са от всички краища на страната. 62-ма родители изпратиха преди седмици писмо-апел с искане държавата да не пречи на лечението на тази страшна болест. Сред подписалите апела са майките и бащите на проходилите в "Медлайн" деца. Венета Ангелова от Мизия, майката на 23-годишната Зорница, която за първи път стъпи на крака това лято само ден след операция при д-р Янакиев, обяви, че ако трябва, ще протестира пред Министерския съвет, докато някой чуе мнението на родителите. Всички те настояват да се увеличи бюджетът на болницата, единственото лечебно заведение, където болните от ДЦП получават адекватна помощ. Родителите напомнят, че при стартирал лечебен процес на ДЦП не може да се чака с месеци за следващия ход от терапията. По този начин се обезсмисля въобще лечението.

"Ние не искаме обществото да събира чрез благотворителни кампании пари за децата ни, за да търсят спасение в чужбина. Нашият "спасител-лечител" е тук в България, казва се д-р Янаки Янакиев, и единственото, което искаме, е държавата да не му пречи да работи, като му поставя лимити!", апелират родителите. В момента тече кампания за затварянето на социалните домове, а в същото време държавата несъзнателно принуждава майките да се отказват от недъгавите си деца заради прекършената надежда за лечението им, изтъкват още родителите.


Решено: Национален лекарски протест на 19 ноември
Национален протестен митинг ще се проведе на 19 ноември в София. Такова е решението от провелото се в столицата заседание на Националния съвет на БЛС.

На 17 и 18 декември пък в Пловдив ще се състои извънреден събор на съсловната организация. В дневния ред на форума е включено представяне на концепция за промени в устава на БЛС и за промени в Закона за съсловните организации, избор на зам.-председател на БЛС, разглеждане на проект за НРД и гласуване на мандат за подписването му, разглеждане на предложения за възможностите за оползотворяване на земята, собственост на БЛС, и евентуално решение относно Дома на лекаря.

Националният съвет е решил още, че представители на БЛС ще участват в преговорите с различните институции - НЗОК, МЗ и др., с оглед недопускане прокарване на решения във вреда на съсловието.


Мускули срещу ума
Погромът върху науката, образованието и културата е целенасочена политика на духовен геноцид
Първите изказвания на Симеон Дянков, второто Аз на Бойко Борисов - негов вицепремиер и финансов министър, непосредствено след победата на парламентарните избори през юли 2009 г. срещу науката и учените изненадаха почти -; всички българи, свикнали по кръв и наследство да уважават образоваността и научните открития, да вярват на Стоян Михайловски, че „науката е слънце". Не се изненадаха само онези, които вече знаеха, че като представител на Световната банка в Грузия същото лице, Симеон Дянков, е извършило пагубна реформа (експеримент) с тамошната Академия на науките. В качеството си на чужд съветник на президента Саакашвили той ликвидира централното ръководство и администрацията на Грузинската академия, масово съкращава институти и учени, голямата част от научните поделения ги прехвърля към съответни министерства.

Сравнително по-слабо се изненадаха хората, които още по времето на министър Даниел Вълчев бяха осведомени, че определени бизнес среди, преди групирани около покойния Емил Кюлев, а сега около медийния бос Иво Прокопиев, в съдружие с група социолози и политолози чрез „деструкция" на БАН целят присвояване на собствеността на академията, изчислявана на пет милиарда лева.

След като изминаха година и пет месеца от управлението на ГЕРБ, може да се констатира, че стартът на унищожителната атака на министър Дянков срещу БАН започва още преди да бъдат изхарчени средствата, заварени от стария кабинет, преди да се стопи бюджетният излишък. Освен това той предприема антицивилизационната си офанзива на фона на други сектори от националния живот, в които държавата налива огромни пари без достатъчен ефект.

По инерция на мисленето това може да бъде обяснено с радикалните неолиберални разбирания на г-н Дянков, което довежда до абсурд политиката на Световната банка за сътрудничество с бедни и изостанали страни. Парадоксът обаче е в това, че при последното си посещение в София шефът на Световната банка Робърт Зелик изцяло подкрепи „реформите" на правителството, в това число и финансовата му политика, даде я за пример на останалия свят. Излиза, че г-н Дянков е съвестен, даже отличен чиновник на Световната банка, който изготвя балансиран бюджет, вземайки липсващите пари от социалната сфера, здравеопазването, науката, образованието и културата.

В трезви и компетентни анализи на свършеното от кабинета на ГЕРБ бившият министър-председател Стефан Софиянски правилно изтъква, че всичко това се прави от Дянков и Борисов за сметка на икономиката и потреблението, които реално могат да осигурят изход на България от световната финансово-икономическа криза. Според него политиката на кабинета, която нанася удари върху икономиката и потреблението, която не признава градация на националните приоритети, води до хаос и катастрофа. Но и натоварва нашите наследници с непосилни чуждестранни заеми, които вероятно също ще бъдат прахосани без резултат.

Ако се върнем назад във времето, ще установим, че общо взето, в страни, които са се съгласили да ги управлява Световната банка, процесите се развиват по аналогичен начин - ситуацията в Аржентина или Хаити след „хегемонията" в тях на икономическата и финансовата доктрина на Световната банка. Бойко Борисов според мен генерално сбърка още в началото, като възприе политика не на сътрудничество, а на диктат, упражняван от чиновниците на Световната банка. У нас алтернативата е г-н Дянков и толкова! Ако пък не е той, ще го замени друг представител на същата могъща институция („по-мекият" вариант е еврокомисарят Кристалина Георгиева). Наблюдателните анализатори виждат как единственият министър от кабинета, към когото Бойко Борисов не посмява да отправи критики, не дай си боже да помисли да го освободи от поста му, е Симеон Дянков.

В този смисъл наивни са подканите към министър-председателя да изпрати Дянков обратно в САЩ. Защото едва ли това е в неговите прерогативи. По-скоро Дянков е човекът, който може да реши бъдещата кариера на мъжа от Банкя.

Създава се впечатление, че Световната банка чертае бъдеще на България съгласно интересите на Пентагона и „цивилизационните" потребности на Запада. Явно, за армията на САЩ българската територия е важна като стратегически центрирана на Балканите, но и като обърната към Черно море, Русия и Каспийския регион, богат на нефт и газ. Тук са, но ще бъдат и разширявани военните бази на Вашингтон, предначертано е да бъде разположена противоракетната система (ПРО). Българската армия е много подходяща за изпълнение на полицейски задачи във взривоопасни за американските интереси райони на света, като високотехнологичните бойни апаратури се управляват от западни офицери, главно американци.

От друга страна, полагат се усилия природните дадености да се използват за развитието на България като туристическа дестилация с подходящи клонове от земеделието и промишлеността, нужни на туризма. И кадрите, които се специализират, е потребно да работят в тази насока на прогреса.

Единствено, ако замисълът е такъв, ако на България е отредена такава роля в „международното разделение на труда", може да се открие здрава логика в антинаучната, антиобразователната и антикултурната политика на Симеон Дянков. Хайде да помислим! Защо й е на държава, която развива главно туризма и е територия за военни съоръжения на САЩ, да изпълнява европейски програми за високотехнологично развитие, за приближаване до обществото на знанието през 21. век? Във военните бази свръхзвуковите самолети и бронираните части ще бъдат управлявани от чужди момчета; и до системата ПРО българските специалисти няма да имат достъп. Българите ще са предимно обслужващ персонал, производители на храни и напитки, както и съдържатели на увеселителни заведения.

В подобна балканска Аркадия би било излишно да се трошат средства за младежи, които искат да се занимават с нови информационни техники, с нанотехнологии, които са решили да се посветят на изучаването на някой си Перикъл, Самуил, Аристотел, Пиколо, Мелвил или Августин. Г-н Дянков владее превъзходно рационализма на политиката, която произвежда едноизмерни човеци. И има постижения. Забележителни, благодарение на българската ни волска търпеливост и вродено чувство за несолидарност.

Дори и във връзка с подобен манталитет стъписваща е реакцията на отделни изтъкнати интелектуалци да се доверят на такава нагла и зловеща политическа марионетка като Дянков, да се правят, че личността, която формално стои над него - Бойко Борисов, е ангел на доброто и справедливостта. Щом Дянков упорства, вездесъщият Борисов изведнъж щял да прозре истината и да сложи на мястото му зловещия си министър! И така постъпват интелигентни хора, които нито са толкова лековерни, нито толкова без опит. Те си въобразяват, че с демагогия, с даване на „кесаря кесаревото", ще защитят оцеляването на нормалната наука и образование. Те, които непрекъснато търпят крах, отново и отново, се приспособяват към човека на властта, български еквивалент на хунвейбинизма.

И досега не мога да проумея защо на няколко пъти акад. Никола Съботинов, председателят на БАН, се унижи така срамно пред Бойко Борисов, уповавайки се на лъжливата максима, че преклонената глава не я сече остра сабя? За да разбере едва накрая, че „милост" от забогатели и облечени с власт парвенюта няма да дочака. Защо ректорът на солидния икономически университет проф. Борислав Борисов внезапно, с въодушевление и необяснимо боготворене на властта се зае да сътрудничи усърдно на образователната и научната политика на кабинета, която води до сляпа улица? Дано си е извлякъл поуки!

Също необясними като актове на цивилизован гражданин, на виден учен и общественик са няколкото изявления на акад. Благовест Сендов, предлагащ БАН и университетите фактически да попаднат под финансовия надзор на премиера и на образователния министър. Наистина ли акад. Сендов смята, че финансовият ръководител, примерно на БАН, няма да изпълни волята на Борисов-Дянков? И какво означава предложението му ръководствата на БАН и университетите да са под опека на данъчни и финансови „инспектори", пратени от Дянков и Игнатов, за да се разпореждат със средствата за администрация и материална база? Не означава ли това в полуразрушената Троя да проникне дървеният кон на Одисеи!

Дали пък акад. Сендов не е станал адепт на тясното обвързване на научните и образователните институти с държавата (и бизнеса) в ущърб на автономията? Тогава? Функционират и такива системи, на места - успешно. Но нима акад. Сендов, когото действително ценя (самият аз съм работил три десетилетия в институт на БАН, немалко от тези години под ръководството на академика!), не е наясно, че при този кабинет, при този министър-председател и вицепремиер, при тази политика на финансово изсмукване и умъртвяване на науката и образованието у нас, най-опасно е да се пращат в научните и университетските институции емисари на правителството и на неговия финансов патрон?

Резултатът ще бъде по-нататъшно репресиране на БАН, насилственото отнемане на научните й направления и кадри, тяхното поголовно прехвърляне към университетите. По този начин огромна част от учените в БАН ще останат на улицата, цели научни направления ще бъдат ликвидирани, а имотите, на стойност 5 милиарда лева - присвоени. Ще се прекратят научни изследвания с перспектива за национално и общоевропейско признание. Особено силно ще бъде поражението върху изучаването и обобщаването на българската история, език и литература БАН ще престане да е храм на българщината, но и център, който подготвя едни от най-високо образованите българи.

Акад. Сендов казва, че не вярва на такъв оруеловски сценарий. Аз обаче, който познавам акад. Сендов като трезв, проницателен, мащабен учен и общественик, не мога да си представя академика в ролята на Волтеровия Кандид от първата част на романа. Да не говоря за това, че ако правителството искаше действително по-висока ефикасност и модерно преустройство на БАН, щеше да проведе сериозен международен одит, да организира широк дебат със специалисти, да съпостави различни проекти за реформи в отделните сектори, да направи професионален анализ на бъдещите нужди на икономиката и бизнеса, на перспективните научни области и пр., и пр. Нищо подобно не беше сторено, тъй като правителството на ГЕРБ не иска реформи в БАН, а нейното ликвидиране, вероятно запазвайки само фасадната конструкция.

Нещо, което може би няма нищо общо със случая. Едно от най-тъжните последствия от тоталитарната система е стремежът на високопоставени граждани винаги да се отъркват във властта, да страдат, когато са раздалечени от нея. Освен това да се страхуват, но и да боготворят властта, която и да е тя. Аз имам привилегията да съм роден в Ямбол - града на идеолога на българския анархокомунизъм Георги Шейтанов. И отрано разбрах колко илюзорно е да смяташ, че престижното сътрудничество с властите ти гарантира „безсмъртие". И още, че когато едно явление не е розово, а когато го свържеш с други явления, се легитимира като вредно, ти, човекът на културата, имаш право да го поставиш на интелектуално аутодафе.

Кому е нужно да се пише с упрек, че БАН и университетите не съпреживяват драмата на управляващите, които разпределяли оскъдни пари, щом става въпрос за целенасочена политика, за форми на духовен геноцид, включително и чрез ликвидиране на театър „Академик Николай Хайтов" в Смолян. Защо хора със звания, приноси и висока ерудиция избират да се кланят на някого си под предлога, че придобил такъв и такъв пост като политик след току-що спечелени избори за парламент? Ако този политик е интелигентен, но същевременно и баща на криминализирането на българската държава като Андрей Луканов, трябва да се назоват добрите, но и отрицателните му за националния ни развой качества. Ако този политик е ликвидатор на едно от модерните селски стопанства в Европа като Желю Желев, защо да се премълчава неговата антибългарска постъпка? Ако този политик е черносотник, крайно неуравновесен и недозрял като Филип Димитров, защо да се гали с перце? Ако е бил пример за доблест и честност, но и прекалено некомуникативен като Жан Виденов, какво ни пречи да го видим в бяло и черно - от бяло и черно е и паметникът на Ники-та Хрушчов, създаден от гениалния Ернст Неизвестни? Ако деловитостга на премиера Иван Костов се е съвокупила с уникален грабеж на българската промишленост и с първото настъпление на авторитарната диктатура след 1989 п, нима трябва да се играе детската игра на топло и студено? Ако усилието за национално съгласие у нас, реализирано от Симеон Сакскобургготски, се придружава от могъщи вълни на корупция, толерирана от него, по-добре е да се пише за това в прав текст. Ако Станишев осигури по-добър жизнен стандарт, високо равнище на инвестициите, но допусна безхарактерност и нови пристъпи на корупционни практики, не трябва ли да се оцени и едното, и другото? Ако Бойко Борисов е харизматичен и категоричен лидер, а иначе е без подготвеност за държавник, ако тласка България към катастрофа, ако включването му в борбата срещу науката, културата и образованието е плод и на комплекси на недостатъчно образования индивид, ако той, носителят на „черния пояс" на каратиста, е заобиколен от гимнастици полицаи като Цветанов и сиви миникардинали като Дянков, как можем да се надяваме на проблясъци в него, типични поне за средно подготвения политик?

В други европейски държави, например в Унгария, където съм получил висшето си образование, учените и преподавателите, хората на перото и изкуствата биха реагирали навреме и безкомпромисно. Те биха излезли не само на улични протести, но още в самото начало биха се представили с манифестации на съпротивата на духа по отношение на министър-председател и министри. Биха прекратили решително дейността си. Биха се обърнали за защита към нацията. Биха разтърсили с декларации, писма и срещи депутатите и политиците на Европейския съюз, САЩ, Япония, Русия, Индия, Китай, Южна Корея, Франция и Германия. Просто биха имали достойнството да издигнат глас от името на националния интелектуален елит! И тогава колаборационизмът, какъвто битува между интелигентните българи, би се свил до няколкото човешки екземпляри, които не могат да живеят, без да се прекланят пред управниците, които държат понастоящем и хляба, и ножа.

Досега Барозу и цялата брюкселска администрация на Евросъюза, и десните, и левите партии трябваше да бъдат предупредени за безпрецедентното покушение върху науката, образованието и културата в държава, член на ЕС. Щом посланикът на САЩ Джеймс Уор-лик предпочита след срещата си с ръководството на БАН да запази гробно мълчание, защо не се изпрати петиция на българските учени, преподаватели и хора на културата до интелектуалеца Барак Обама - виден държавник на Съединените щати? Не трябваше ли да се призове съвестта на държавници като Медведев и Путин, на политици от Китай, Япония, Индия, Бразилия, Южна Корея, Франция и Германия, Испания и Великобритания? Не е ли нужно БАН да се обърне към българската нация, за да я предупреди, че е застрашено нейното бъдеще? Наред с това необходимо е да се започне изготвянето на Бяла книга за погрома върху науката, образованието и културата в сътрудничество със знакови международни граждански организации.

Познавайки отвътре живота в БАН, мога да свидетелствам, че мнозинството от нейния научен потенциал са хора с десни разбирания, с ценности от десния спектър на националната действителност, те са гласоподаватели на СДС и ДСБ, част от тях сигурно са гласували и за популистка партия като ГЕРБ. Защо тези учени, които влизат и в ръководството на академията, не се обърнат към Мартин Димитров и Иван Костов? Ако тези двама политици жертват българската наука и своите привърженици сред българските интелектуалци заради Бойко Борисов, Симеон Дянков и Цветан Цветанов, този факт обществеността ни. непременно трябва да го узнае. И да издаде своята морална присъда.

В България, за съжаление, все още е актуална баснята за охлюва, който пълзи! Все още се радва на съмишленици приказката за стълбата. Все още е пословично послушанието на чичовците. Все още се разпорежда с гюлово масло и журналистика Алековият герой. Все още кандидат за слава е Станчо Големанов. Все още ученият и преподавателят е в положение на бащата, който моли сина си да го приеме, както се случва в разказа на гореспоменатия Ал. Константинов. Все още дребният шмекер, ограниченият инфантил, мъжът с чело два пръста, посредственият притежател на получено наготово богатство претендира за власт, сила и еполети. И... ги получава. За себе си. Лично за себе си!

За първи път обаче този обобщен образ на нецивилизоваността си позволи по време на управлението на ГЕРБ безпрепятствено да гази с ботуш хората, които изпълняват концерти от Бах, Бетовен или Чайковски, рисуват пластически символи на чувството и мисълта, говорят с езика на датския принц, вървят по стъпките на велики физици, медици, геолози, биолози, химици, първопроходци на техническия и информационния напредък.

Винаги съм се питал, но не съм намирал отговор.

Къде се корени конформизмът на българската интелигенция?

Тогава, когато не убежденията, а блясъкът на прожекторите и илюзията за могъщество над останалите, особено над колегите, кара най-нетърпеливите й представители да оглавят съответната институция.

И в този момент за мен е загадка как тъй историкът Божидар Димитров, който разчистваше „авгиевите обори" на „Позитано" 20, изведнъж, в качеството си на Бойков министър, стана по-безропотен от агне? Как съвестта му не го събуди, за да съжали несретната участ на своите колеги от БАН, да се солидаризира с ректора Иван Илчев?

Защо му трябваше на добър театрален директор като полковник Митко Тодоров да изпълнява функциите на терминатор, който закрива театри и оркестри и обрича на глад десетки, стотици актьори в страната? Не разбира ли, че мрежата от институти на изкуствата в България е гаранция за духовната издигнатост на българина? Едва ли именно той може да бъде поучавай какво предимство за България са културните институти, които в отличие от редица страни на Евросъюза проникват дълбоко и автентично в душата на обикновените хора от села и градове.

Откъде извира неудържимият устрем на Сергей Игнатов да се държи като селски стражар, да преустройва, да закрива и открива, да размества и унищожава, да ликвидира научни и образователни системи, които са живи и работят? Не смятам, че това е състояние, типично за историка на древните народи и култури, където усетът за „малката" особеност, за отделната личност като че ли изчезва в потока на войните и строежа на пирамиди.

А Вежди Рашидов? Прекрасният скулптор и довчера свободолюбив човек, обичащ бохемщината и покровителството на меценатите си? На него защо му е нужно да се превръща в елементарен инструмент на Бойко Борисов, Симеон Дянков и Цветан Цветанов, а също и в „майстор" на празното говорене? Толкова ли е наивен, та е забравил как в един най-обикновен ден преживяващият дните си Иван Илич на Толстой претърпява битова злополука и - ще не ще - се принуждава да прави горчива равносметка на компромисите, сторени от него?

Защо личности на духа, омаяни от тамяна на властовите ухания, така лесно се пречупват не другаде, а най-често на българска почва? Сигурно подобни ламтежи, подобна мания за държавно лидерство, подобно фантазиране на дейности в полза на отечеството са накарали в началото на 40-те години на 20. век безспорен авторитет на археологията като Богдан Филов да загроби идеи, морал и живот заради призрачни химери. А може би и заради подлост, която става невидима, щом се украси със символите на властта и властолюбието.

Един риторичен въпрос. Кои са по-силни? Мускулите или умът. Днес - мускулите! Дано утре не бъде така...

Проф. Чавдар ДОБРЕВ


Родилка почина от сепсис във Втора градска

Лекарска комисия ще проверява случая
Двадесет и девет годишна родилка е починала във Втора градска болница в София, съобщиха за “Труд” гневни роднини на младата жена.

Юлия Янкуловска родила на 22 октомври второто си дете със секцио и след около седмица била изписана без усложнения. По-късно обаче температурата й се повишила, амбулаторното лечение не дало резултат и жената била приета в болницата отново.

Това станало на 2 ноември. Тогава било констатирано, че има сепсис.

Лекарите взели мерки за лечението й, дори в петък срещу събота имало среднощен консилиум, но на сутринта възникнало рязко пречупване на състоянието на Юлия, разказа шефът на Втора градска д-р Красимир Пандев. “Труд” разговаря с него след тежката новина, която трябвало да съобщи на опечалените близки. Според медиците в края на октомври, когато Юлия е била изписана от болницата, всичко е било наред. Д-р Пандев припомни, че според изискванията сега било задължително да се направят две неща. Първо - да се извърши съдебномедицинска аутопсия, а успоредно с това случаят да се разгледа от Лекарската контролна комисия.

Родилното отделение в болницата е изцяло обновено през ноември 2009 г.

Във форумите в интернет мненията на жените, родини в тази болница, са разделени на две. Има както много доволни, които споделят, че “персоналът е изключително мил и любезен” и благодарят на д-р Калев, д-р Николова и проф. Стамболов, така и недоволни.

Повечето негативни отзиви обаче са свързани не с медицинското обслужване, а с условията, и са от времето преди ремонта на болницата. Стари са и оплакванията от храната. Болницата получава препоръки и като отговор на въпроса къде да родя - в частна клиника или в държавна болница. Има и жени, които споделят, че са родили и двете си деца в тази лечебница.